№ 116
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001072 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Адвокатско дружество «Н.», със специална процесуална правоспособност, представлявано
от адв.Н. Н. насочена против Решение № 261097/08.07.2021 г., постановено по т.д. №
2290/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което по предявен иск от И. Я. К. е признато за
установено, че заличаването на Адвокатско дружество «Н.» с Булстат ********* от
регистъра на адвокатските дружества към СГС, вписано с Решение № 10/03.10.2019 г. по
ф.д. № 141/2011 г. на СГС, ТО, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон –
Закона за адвокатурата; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила -
едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, респ. – приобщаване и
произнасяне въз основа на доказателства, приложени по делото след приключване на
съдебното дирене и недопускане на своевременно заявени доказателствени искания още в
отговора по исковата молба от страна на въззивника.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи
и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.604 ГПК от И.К. против Адвокатско
дружество „Н.“, с който е поискано съдът да признае за несъществуващо вписаното
обстоятелство – заличаване на АдвД“Н.“.
1
Твърдяло се е във връзка с това искане в обстоятелствената част на исковата молба,
че ищцата е била съдружник в АдвД“К., Н., Д. и съдружници“, рег. по ф.д. № 141/2011 г. по
описа на СГС, с 42 дяла/процента от имуществото на дружеството. С Решение №
7/15.12.2016 г. К. била заличена като съдружник и дружеството престанало да съдържа в
наименованието си и нейното име.
По предявен от И.К. иск с Решение № 3772/23.05.2019 г., постановено по гр.д. №
367/2017 г. по описа на СГС, АдвД“Н., Д. и съдружници“ било осъдено да заплати на
ищцата сумата от 30 000 лв., представляваща частичен иск от 163 000 лв. за ликвидационен
дял.
Срещу това решение ответното адвокатско дружество подало въззивна жалба и
същевременно молба за прекратяване на производството с твърдения, че „АдвД“Н.“ е
заличено и не съществува като субект – обстоятелство, удостоверено с Решение №
9/05.06.2019 г., с което В. М. е заличен като съдружник, поради напускане, адвокатското
дружество е преименувано на „Н.“, вписано е прекратяването му и е обявена ликвидация, а в
последствие е вписано и заличаване на дружеството.
С връчване на тази молба да становище ищцата узнала за заличаването на
адвокатското дружество, а като негов кредитор същата имала правен интерес от отмяна на
това вписване. Кредиторовото й качество произтичало от качеството й на напуснал
съдружник от адвокатско дружество, с право на ликвидационен дял и част от текущата
печалба към датата на напускането, чийто вземания са предявени по съдебен ред.
В този смисъл и ищцата имала качеството на трето лице, чийто права са засегнати от
вписването за заличаване на дружеството, като единственият път за защита на накърнените
й права е предявяването на настоящия иск.
Поддържано е, че вписването на заличаването на ответното адвокатско дружество е
недопустимо, т.к. в случая дължимите от последното парични задължения към К. не са
погасени, а съобразно чл.75, а.3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ адвокатско дружество
може да бъде заличено след проведено производство по ликвидация и едва след
удовлетворяване на кредиторите и разпределение на останалото му имущество.
И т.к. е налице неудовлетворен кредитор, то отсъства изискуемата се положително
предпоставка, предвидена по-горе.
В отговора по исковата молба ответното адвокатско дружество, чрез ликвидатора Н.
Н., е оспорило предявения иск.
Поддържало е от своя страна, че ищцата не притежава качеството на кредитор на
дружеството, поради което и не активно процесуално легитимирана да предяви срещу него
иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.
На отделно основание е поддържало, че регистърният съд e вписал атакуваното
заличаване, установявайки наличието на всички предпоставки по чл.75 ЗАдв и оплакванията
в исковата молба в обратната насока били неоснователни.
Оспорени са твърденията на ищцата за наличие на задължения от страна на ответното
дружество към нея, вкл. и правните доводи за приложимост на норми от ТЗ към процесния
казус.
Неоснователни били и твърденията, че вписването било извършено въз основа на
неистински документ, които се опровергавали и от отказът на СРП да образува досъдебно
производство за такова деяние. Във връзка с него е поискано да се приложи чл.300 ГПК и
изводът за липса на противоправно деяние и вина, въз основа на които наказателното
производство било окончателно прекратено, да бъде възприет и от решаващия съдебен
състав.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
2
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по част от релевантните за предмета на производството факти,
установяващи се и от анализа на приобщените по делото писмени доказателства, а именно:
С Решение № 7/15.12.2016 г. на СГС, ТО, и установява от решение №10 от 03.10.2019г.
по ф.д. №141/2011г. на СГС, ТО и на осн.чл.62, ал.3 от ЗА в регистъра на адвокатските
дружества по партидата на „Адвокатско дружество К., Н., Д. и съдружници“ е вписано
заличаване на съдружника адвокат И.К. и промяна на наименованието на дружеството
АД“Н., Д. и съдружници“.
През 2017 г. по предявени искове от И.К. против АД“Н., Д. и съдружници“ е
образувано гр.д. № 367, по което е постановено Решение № 3772 на 23.05.2019 г., с което
ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. – частичен иск от
общ такъв в размер на 163 380 лв., представляваща ликвидационен дял в размер на 42% от
имуществото на дружеството, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.01.2017 г. до окончателното й изплащане, а искът за
заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща част от текуща печалба на дружеството за
2016 г. е бил отхвърлен.
Срещу това решение са били подадени две въззивни жалби – от всяка една от страните,
съответно срещу уважителната и отхвърлителната му част, като по тях е образувано в.гр.д.
№ 60/2020 г. по описа на САС, което към настоящия момент е спряно с Определение №
1310/03.06.2020 г. до приключване с влязло в сила съдебно решение на спорът по
настоящето дело. Това определение е потвърдено с Определение № 248/31.07.2020 г. по
ч.т.д. № 1118/2020 г. по описа на ВКС.
В хода на висящото производство по гр.д. № 367/2017 г. по описа на СГС, по
партидата на въззивното адвокатско дружество са вписани няколко промени.
Така първоначално с Решение № 9/05.06.2019 г. е вписано заличаване на съдружника
В. М. Д. и промяна в наименованието на дружеството „Адвокатско дружество Н.“, както и
прекратяване на последното и обявяването му в ликвидация. Постановено е всички висящи
дела и преписка, които се водят от дружеството, да бъдат продължени от адв.Н. Н., който е
вписан като ликвидатор.
С последващо Решение № 10/03.10.2019 г. въз основа на подадените от ликвидатора
документи на осн.чл.75 ЗА е вписано заличаване на „Адвокатско дружество Н.“.
Според изготвения от ликвидатора Доклад от 30.09.2019 г. /л.38 и л.75 от
първоинстанционното дело/, отношенията на дружеството били уредени и в съответствие
със счетоводните записвания дружеството нямало неудовлетворени кредитори и
неизпълнени задължения към 30.09.2019 г., а отношенията с единствения съдружник – Н. Н.,
били уредени.
Гореустановените релевантни за предмета на спора факти предпоставят следните
правни изводи:
Законът за адвокатурата е специален такъв, уреждащ придобиването и загубването на
адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и
учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения – чл.1 от ЗА.
Според чл.57 от с.з. като правно регламентирана форма за упражняване на съвместна
адвокатска дейност от един или няколко адвокати, адвокатско дружество е юридическо лице,
като вписването на всички обстоятелства, относими съм възникването и осъществяване на
3
дейността му се извършва по реда на чл.595 и сл. ГПК.
Затова и установяване вписването на несъществуващо обстоятелство се извършва с иск
по чл. 604 ГПК, какъвто е предявен от въззиваемата-ищца.
Противно на поддържаното от въззивника правният интерес от предявяването му
следва от твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, че е кредитор с
неудовлетворено парично вземане спрямо ответното дружество, поради което и искът се
явява процесуално допустим. Установяването на тези твърдения касае основателността на
иска, а не негова допустимост.
За пълнота само следва да се подчертае, че и към настоящият момент страните по спора
се явяват надлежно процесуално легитимирани, с оглед безсъмнено установеният факт, че
именно в хода на висящо производство по предявен осъдителен иск спрямо ответното
адвокатско дружество е настъпило заличаване на същото като правен субект /така и
Определение № 248 от 31.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1118/2020 г., I т. о., ТК/. Поради
горният факт и за целите на настоящето производство това дружество е със специална
процесуална правоспособност.
Освен процесуално допустим, според настоящият въззивен състав предявеният иск е и
основателен.
Изложените от първоинстанционният съд доводи в подкрепа на този краен правен
извод се споделят изцяло и за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към
тях по реда на чл.272 ГПК, като във връзка с наведените доводи за неправилност на
обжалваното решение, се излага и следното:
Като юридическо лице със специален предмет на осъществяваната дейност,
учредяването, вписването на подлежащите на вписване обстоятелства в нарочния регистър
към съответния окръжен съд, промените в статута му и заличаването на адвокатското
дружество се извършва по реда на ГПК – чл.595 – чл.607.
Прекратяването, ликвидацията и заличаването на такова дружество се подчинява на
правилата на специалния закон, но както теорията, така и съдебната практика
последователно приемат, че макар изрично уредено по посочения начин, релевантното за
настоящия правен спор производство по ликвидация при адвокатските дружества разкрива
висока степен на сходство с уреденото в чл. 266 и сл. от ТЗ производство по ликвидация на
търговските дружества /цитираното Определение № 248/31.07.2020 г. на ВКС/.
Така по аналогичен с посоченото производство начин крайната цел на ликвидацията
на адвокатското дружество е да довърши текущите дела, да събере вземанията му, да
осребри наличното имущество и да удовлетвори кредиторите на дружеството. По
аналогичен начин ликвидацията се извършва от ликвидатор, вписан в съответния регистър
/чл.75, ал.3 ЗАдв/.
Съответно на нормата на чл.273, ал.1 ТЗ в чл. 75, ал. 6 ЗАдв е възприето, че
дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора едва след удовлетворяване
на кредиторите и разпределяне на останалото имущество.
Поради изложеното и несъстоятелни са доводите на въззивника, че възприетото от
първоинстанционния съд разрешение противоречало на константната съдебна практика /не е
посочена конкретна такава и решаващият състав не установи съществуването й/ и на
специалния закон – ЗАдв.
Аналогичните законови разрешения в двата специалния закона дават основание да се
заключи, че в хипотеза като настоящата ликвидаторът на адвокатското дружество може да
поиска заличаването му само ако са уредени всички задължения на същото и остатъкът от
имуществото е разпределен.
В случая безсъмнено се установи, че изрично предвидената от специалния материален
закон /чл.75, ал.6 ЗАдв/ предпоставка не е била налице към момента на провеждане на
ликвидацията и на заличаването на въззивното адвокатско дружество, предвид висящността
на гр.д.№ 375/2017 г. по описа на СГС, чийто предмет на разрешаване са предявени
осъдителни искове за парични вземания към същото адвокатско дружество. Именно поради
предмета на това производство до приключването му с влязло в сила съдебно решение
4
предпоставката по чл.75, ал.6, във вр. с ал.4 ЗАдв не може да се счете за изпълнена.
Ето защо и независимо от посоченото в доклада на ликвидатора от установеното по
настоящето дело се налага безсъмнен извод, че регистърният съд е вписал в регистъра по
чл.62, ал.1 ЗАдв несъществуващо обстоятелство – удовлетворяването на всички кредитори,
с оглед вече обсъдената висящност на образуван далеч преди производството по ликвидация
съдебен спор опо предявен осъдителен иск за парични задължения на адвокатското
дружество.
Даденото разрешение в този смисъл в Решение № 45/16.07.2012 г. по т.д. № 4/2011 г.
на ВКС, ТО, на което се е позовал и първоинстанциония съд, е изцяло приложимо и
относимо и към настоящия казус, предвид идентичността на релевантните за спорния правен
въпрос факти и аналогичността на приложимите правни норми.
За пълнота на изложението и предвид поддържаното във въззивната жалба оплакване за
неправилност на обжалваното решение, поради обстоятелството, че ищцата-въззиваема не се
явява кредитор на ответното адвокатско дружество, т.к. последното направило възражение
за прихващане между претендираното от нея парично вземане със свое вземане в по-голям
размер и това възражение не било отхвърлено с постановеното по делото
първоинстанционно съдебно решение следва да се отговори, че в мотивите на последното се
изложени ясни и категорични такива на недоказаността и неоснователността на направеното
от ответника възражение за прихващане.
Произнасяне с отделен диспозитив в съдебното решение съдът постановява, когато се
произнася по първоначалния иск или по насрещния иск или при процесуално възражение за
прихващане.
В случаите, когато съдът уважава възражение за прихващане срещу осъдителен иск
за парично вземане, какъвто е и този по гр.д. № 375/2017 г., поради обстоятелството, че
същото представлява единствено защитно процесуално средство на ответника срещу иска
/арг. от чл. 298, ал. 4 от ГПК; т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС;, т. 6 и т. 12 от
ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/, когато съдът намери за основателно възражението,
постановява отхвърлителен диспозитив по иска – за неоснователност изцяло или частично
на същия, като погасен чрез прихващането; респ. – уважава иска само за разликата, останала
след прихващането, ако има такава.
В конкретния казус каквото и да е произнасяне по възражението за прихващане
срещу предявения осъдителен иск в диспозитива липсва, защото първоинстанционният съд е
приел защитното възражение за неоснователно и е уважил предявеният иск в пълен размер.
Ето защо и изложените доводи за основателност на това възражение се явяват правно
несъстоятелни и по изложените съображения.
Несъстоятелни са и доводите на въззивника, че изводът в приложените по
първоинстанционното дело две прокурорски постановления по пр.пр.№ 49832/2019 г.
относно липсата на противоправно деяние и вина у адвокат Н. Н., в качеството му на
ликвидатор, за съставянето и използването на „неистински документ“ – докладът му като
ликвидатор в частта относно уреждането на всички задължения на въззивното дружество,
следвало да намери приложение по реда на чл.300 ГПК.
На първо място съобразно цитираният текст единствено влязлата в сила присъда на
наказателния съда, а не постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство поради несъставомерност на деянието, е задължителна за гражданския съд.
Отделно от посоченото задължителният характер на присъдата на наказателния съд за
гражданският съд е само в случаите, в който се разглеждат гражданските последици от
деянието и само за въпросите - дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Настоящето производство няма такъв предмет – то не разглежда гражданско правните
последици от действията на адвокат Н. Н. по съставянето и ползването на доклада му, в
качеството му на ликвидатор на въззивното адвокатско дружество, а само и единствено
наличието на предвидените от специалния закон положителни предпоставки за вписване
заличаването на това дружество.
5
В обобщение следва да се подчертае, че основателността на предявения иск по чл.604
ГПК в случая произтича от безсъмнено установения факт, че към момента на вписване на
заличаването на въззивното адвокатско дружество въпросът относно уреждането на всички
задължения на последното е бил спорен, спорът е бил отнесен пред съд и производството по
него не е приключило с влязло в сила съдебно решение, като е без значение размерът на
спорното задължение и поведението на ликвидатора в хода на ликвидационното
производство..
Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Същият не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при
преценъчната си дейност на приобщените по спора доказателства, нито е приобщил и цени
такива, приложени по делото след приключване на съдебното дирене, нито неоснователно е
отказал попълване на делото със своевременно заявени доказателствени искания от страна
на въззивника.
Тези оплаквания във въззивната жалба са голословни и не отговарят на установеното
по делото.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемата страна разноски по делото пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решаващият състав намира за неоснователно възражението на въззивника за липса на
предпоставките по чл.38 ЗАдв в казуса, предвид безсъмнено установения по делото факт, че
И. Я. К. е адвокат, вписан в АК София, а съобразно чл.38, ал.1, т.3, пр.второ ЗАдв адвокатът
може да укаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на друг юрист. В този смисъл и
указването на безплатна правна помощ и съдействие от адв.Л. в полза на адв.К. е основано
на предвидените от приложимия материален закон предпоставки.
Т.к. искът по ч..л.604 ГПК е неоценяем, то съобразно нормата на чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. в действащата му редакция минималния размер на дължимото се
адвокатско възнаграждение за адвоката, осъществяващ правна помощ и съдействие е в
размер на 600 лв., която сума ответното дружество ще следва да заплати на адв.М. Л. от
САК.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261097/08.07.2021 г., постановено по т.д. № 2290/2019 г. по
описа на СГС, ТО
ОСЪЖДА Адвокатско дружество «Н.», със специална процесуална правоспособност,
представлявано от адв.Н. Б. Н. да заплати на адвокат М. Л. от САК – ЛН 1900*** сумата от
600 лв. възнаграждение за оказаната от него адвокатска защита и съдействие пред
въззивната инстанция по настоящето дело в полза на въззиваемата страна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7