Решение по дело №90/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е№ 106

                                                 гр.Кюстендил, 17.05.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                                      АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 90 по описа за 2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

А.П.Т. ***, чрез пълномощника си адв. М.Х., оспорва  решение № 260036 от 28.01.2021г.  на   Районен съд - Дупница по АНД № 557/2020год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-5310-000434/21.05.2020г.  Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Твърденията  са за допуснато нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН, тъй като с АУАН са констатирани две административни нарушения.  Налице са доводи за неправилно приложение на санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП в частта относно размера на наложеното наказание. Сочи се, че релевираните деяния са недоказани. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление. Претендират се деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

 Ответникът  - Областна дирекция на МВР - Кюстендил, не изразява  становище по  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и  отговаря  на  изискванията  за  форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за частично основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-5310-000434/21.05.2020г.,  издадено от началник група КПДГПА при ОД на МВР - гр.Кюстендил.  С оспореното НП, на А.П.Т. за две административни нарушения са наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 50,00лв.  на осн. чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1 от ЗДвП и  „глоба“ в размер на 50,00лв.  на осн.чл.179, ал.6,т.1 от ЗДвП във вр. с  чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за  това, че на 12.05.2020год., около 12,05 часа  на АМ  А-3 “Струма“, км. 82+100 в посока Кулата,  като водач на специален автомобил  “Д.“ и прикачено полуремарке “Ш.“ с рег. № СО****ЕМ, предприема маневра изпреварване, която завършва в тунел, с което създава предпоставки за ПТП, както и че  управляваното полуремарке е неизправно - има разкъсвания по предната лява гума. За деянията е съставен АУАН № 434/12.05.2020г., който е предявен на нарушителя.

Във въззивното производство са разпитани актосъставителят  и  свидетелят по АУАН, които заявяват, че поддържат констатациите в акта, като сочат, че  маневрата е извършена при наличие на забранителен пътен знак, а  неизправността на гумата е била видима. Нарушителят е представил пред съда Удостоверение за техническа изправност на ППС, издадено на 24.06.2020г. и  Протокол за извършен преглед от 13.05.2020г., с предмет  на проверката процесното  полуремарке.

При изложените обстоятелства, Районният съд потвърждава наказателното постановление изцяло. Приема се, че в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, а по същество - че административните нарушения са доказани и наложените наказания са съответни на законовите разпоредби.

Настоящата касационна инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с доводите на касатора, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

     Въззивното решение е правилно в частта, с която е потвърдено НП в частта относно наложеното наказание „глоба“ в размер на 50,00лв. за административното нарушение по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДВП вр. с чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.  Правните изводи на районния съд в тази част са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Обосновани са констатациите за отсъствие на допуснати нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, вкл. на тези по чл.18 от с.з. В съответствие, а не в противоречие с правилото на чл.18 от ЗАНН, за двете съставомерни деяния са наложени отделни административни наказания. Анализът на съдържанието на АУАН и НП в контекста на изискванията  на чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, сочи на изводи за липса на формални пречки, за няколко административни нарушения да бъде съставен един АУАН и съответно да бъде издадено едно НП. Съществено в материалноправен  аспект е спазването на принципа по чл.18 от ЗАНН, което в случая е налице.  Релевираните в жалбата оплаквания в обратен смисъл са неоснователни.  

По същество, административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана с НП за  деяние осъществяващо състава на нарушението по чл. 179, ал.6, т.1 вр. с чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно за управление на ППС с незначителни технически неизправности. Същото е надлежно доказано от събраните доказателствени средства, както правилно е приел въззивния съд. Обосновани от АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва  с презумптивна  доказателствена  сила, необорена от нарушителя, както и от показанията на разпитаните свидетели, са изводите в оспореното решение за безспорна установеност на релевираното деяние. Преценката на същите сочи на изводи за това, че управляваното от касатора  ППС е с техническа неизправност, а именно разкъсвания по предната лява гума. Касае се за неизправност, надлежно посочена като вид в чл. 10, ал.1, т.9, б. „б“ от ППЗДвП, при наличие на която възниква забраната по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушението на последната е съставомерно деяние, което правилно АНО е квалифицирал по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото от законодателя административно наказание. Твърденията на нарушителя за това, че управляваното ППС е технически изправно не са доказани, вкл. с представените в хода на производството документи - Удостоверение за техническа изправност на ППС и  Протокол за извършен преглед. Очевидно е, че същите са издадени след датата на нарушението и за целите на съдебното обжалване на НП. Следват изводи за законосъобразност на НП в посочената му част, респ. за правилност на оспореното въззивно решение, с което последното е потвърдено.

     По отношение на другото нарушение, касационната инстанция счита за неправилни  мотивите  на районният съд  за законосъобразност на НП.  Както се посочи по-горе, административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за  това, че като водач на автомобил   предприема маневра изпреварване, която завършва в тунел, с което създава предпоставки за ПТП. Горното е квалифицирано от АНО  като  нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а за да потвърди НП в тази част, съдът е приел, че  при издаване на последното няма процесуални нарушения, че деянието е доказано и надлежно санкционирано. Така формираните изводи са изцяло необосновани и неправилни, несъответни на приложената правна норма, според  която субект на нарушението е който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, т.е. регламентирани са различни хипотези на незаконосъобразно поведение. Обратно на приетото в оспореното решение, касационната инстанция счита, че деянието не е описано със съставомерните му признаци от обективна страна и предявеното обвинение е неясно. АНО е пропуснал да посочи, какво предписание не е съобразил при маневрата изпреварване водачът на автомобила – дали   на  пътен знак /кой/ или на пътна маркировка /каква/. Едва в съдебното производство разпитаните свидетели сочат, че на място е имало пътен знак, въвеждащ забрана за изпреварване. Визираният пропуск е съществен, тъй като е засегнал в негативен аспект правото на защита на нарушителя. Вследствие на непълното описание на деянието, касаторът  е бил ограничен при защитата си, а съдът е възпрепятстван да провери по същество дали е осъществено съставомерно деяние. Изложеното сочи на съществено процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на издаденото НП и за отмяната му в тази част. Допълнителен аргумент за горния извод са констатациите за налагане на административно наказание, което не е предвидено с санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Дължимо е решение за отмяна на въззивния съдебен акт в посочената му част и за произнасяне по същество  с отмяна на НП.

Предвид изхода по делото с частична отмяна на НП, в полза на касатора съдът присъжда деловодни разноски за адвокатско възнаграждение  във въззивната инстанция в половин размер, а именно 50,00лв., платими от ОД на МВР – Кюстендил.

Водим  от  горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 260036 от 28.01.2021г.  на   Районен съд - Дупница по АНД № 557/2020год., в частта с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-5310-000434/21.05.2020г., издадено от началник група КПДГПА при ОД на МВР - гр.Кюстендил, в частта с която на А.П.Т., ЕГН ********** ***, на осн. чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1 от ЗДвП е наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 50,00лв.,  и  вместо него постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 20-5310-000434/21.05.2020г., издадено от началник група КПДГПА при ОД на МВР - гр.Кюстендил, в частта,  с която на А.П.Т., ЕГН ********** ***,  на осн. чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1 от ЗДвП е наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 50,00лв. 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 260036 от 28.01.2021г.  на   Районен съд - Дупница по АНД № 557/2020год., в останалата му част.

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на А.П.Т., ЕГН ********** ***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50,00лв.

            Решението не подлежи на обжалване. 

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.