Присъда по дело №220/2021 на Районен съд - Айтос

МОТИВИ от 05.10.2021 г. по НЧХД № 220/2021 г. по описа на РС - А.:
Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод
постъпилата в съда тъжба от А.А.П. с ЕГН ********** от гр. А. против С.Р.М. с ЕГН
********** от гр. А., с обвинение за това, че
1/ в гр. А. на 30.05.2021 г. около обяд е причинил лека телесна повреда на А.А.П.
с ЕГН ********** от гр. А., изразяваща се в причиняване на болка и страдание –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
2/ в гр. А. на 30.05.2021 г. около обяд е казал нещо унизително за честта и
достойнството на А.А.П. с ЕГН ********** от гр. А. в нейно присъствие, като я псувал
на майка и я наричал „долна курва“ и „долна мастия“ - престъпление по чл.146, ал.1 от
НК.
Ведно с тъжбата, тъжителката е предявила граждански искове против
подсъдимия с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумите, както следва: 2 000 лева за
деянието по чл.130, ал.2 от НК и 1 000 лева за деянието по чл.146, ал.1 от НК, като
сумите представляват обезщетение за нанесените на тъжителката неимуществени
вреди вследствие деятелността на подсъдимия. Наред с това е направено искане за
конституиране на тъжителките като граждански ищци по делото.
Съдът, след като изслуша становищата на страните по гражданския иск,
намери, че същият е своевременно предявен и отговаря на изискванията, постановени в
разпоредбата на чл.85 от НПК. Тъжителката има качеството на пострадал и тъжбата е
подадена срещу надлежна страна, поради което в съдебно заседание съдът е приел за
съвместно разглеждане предявените граждански искове и конституира тъжителките
като граждански ищци по делото.
В съдебно заседание тъжителката, чрез повереника си, поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение против подсъдимия изцяло, както е въведено с
тъжбата – за нанесена телесна повреда и обида чрез отправяне на обидни думи в нейно
присъствие, описани подробно в обстоятелствената част на тъжбата. Представят се
писмени и се ангажират гласни доказателства. Излагат се подробни аргументи,
установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние.
Аргументират се изводите относно правната квалификация на същото.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, като навежда
подробни аргументи срещу доказаността на обвинението. Ангажират се писмени и
гласни доказателства.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание и не признава обвинението.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО
ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Тъжителката А.А.П. с ЕГН ********** живее в гр. А., на ***, а подсъдимият
С.Р.М. с ЕГН ********** е нейн съсед.
Не се спори по факта, че подсъдимият поправя ел. уреди и ел. инсталации на
хората в махалата, в която живеят страните по делото и често е викан от съседи за
помощ. Познат е с прякора „***“, който не харесва и прави забележка на хората, които
се обръщат към него така. На 30.05.2021 г. рано сутринта тъжителката видяла
подсъдимия, че влиза в дома на техния съсед И.И. и отишла да го повика, за да поправи
развалена крушка в дома й. Потърсила го като „***“, но не могла да разговоря с него,
1

тъй като по това време бил зает с бойлера на съседа им И.И.. За тези обстоятелства
свидетелства И.И. и съдът няма основание да не кредитира показанията му, тъй като
същият не е ангажиран по никакъв начин с развилата по-късно се между страните по
делото конфликта ситуация, на която не е станал очевидец.
По-късно около обяд тъжителката А.П. седяла със сестра си Е.А., която
продавала на сергията си срещу дома на подсъдимия. Последният забелязал двете
жени, като решил да се саморазправи с А.П. по повод използваното от нея обръщения
„***“. Направил забележка на тъжителката, която го попитала какво лошо има в това.
Напрежението ескалирало и подсъдимият започнал да я псува с думите „Ще те еба в
гърлото, ще те еба в носа, ще ти еба майката“, след което й ударил два шамара от
лявата страна на лицето. От удара седящата на земята А.П. паднала на една страни и
обицата й отхвръкнала. Свидетелката Е.А. се опитала да защити сестра си, питайки го
защо я удря, но подсъдимият все още ядосан се обърнал към нея с думите „стига, че и
теб ще започна сега“. В това време свидетелката Е.И., дъщеря на свидетелката Е.А. и
племенница на тъжителката А.П., излязла от дома си, за да отиде до хранителния
магазин в близост. Ставайки очевидец на случващото се, незабавно се намесила, за да
предотврати евентуално по-тежки последици за пострадалата си леля и заедно със
свидетелката Е.А. й помогнала да стане. Подсъдимият си тръгнал след направената от
нея забележка, а малко след това от дома им излязла жена му, която помолила всичко
да остане както е и да не се карат повече.
Според показанията на двете свидетелки Е.А. и Е.И. други очевидци на
случилото се между подсъдимия и тъжителката А.П. не е имало.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № 176/21 г., издадено на
02.06.2021 г., според което при прегледа на тъжителката са установени лек оток и
кръвонасядане в областта на лява скула и лява буза, които увреждания са причинили
болка на пострадалата и отговорят да са получени по времето и начина, съобщен от
нея, при действието на твърд тъп предмет, каквито са човешките шамари.
Свидетелката П.А., сестра на съпругата на подсъдимия, твърди, че на същата
дата била на гости при сестра си в дома на подсъдимия и действително е имало
пререкание между подсъдимия и тъжителката, но подсъдимият нито е обиждал
тъжителката, нито я е удрял, а тя безпричинно започнала да го обижда и псува на
улицата, докато той се прибирал в дома си.
Свидетелят С. М., брат на подсъдимия, не е очевидец на случилото се, но
твърди, че на същата дата по обяд взел брат си от дома му и той му споделил, че е имал
пререкание с тъжителката, която го обидила и псувала на улицата пред дома им.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П.А. и С. М.
потвърждават наличието на инцидент между подсъдимия и тъжителката на посочената
в тъжбата дата около обяд, като съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и
показанията на П.А. в частта относно развитието на инцидента, а именно, че не е
имало физическо съприкосновение между тях, а тъжителката безпричинно е започнала
да се саморазправя с подсъдимия, псувайки го и обиждайки го на улицата, докато
същият се прибирал в дома си. Показанията и обясненията в тази част противоречат на
естествената житейска логика, доколкото няма причина възрастната жена, която
всъщност е чакала подсъдимия, за да потърси от него помощ за смяна на развалена
крушка в дома й, да започне неоснователно разправия с него. Повече от очевидно е, че
скандалът е започнат от подсъдимия, раздразнен от това, че тъжителката го е търсила и
се обръща към него с прякора му в махалата „***“. Самият подсъдим в съдебно
2

заседание споделя в обясненията си, че не желае да му викат така и ако чуе някой да се
обръща към него с този прякор му прави забележка. Още по-отдалечена от житейската
логика изглежда и лансираната от подсъдимия теза, че всъщност тъжителката
провокирала скандал поради липса на финансови средства с цел да го осъди за пари
пред съда. Такива данни по делото няма, като следва да се отбележи, че показанията на
свидетеля И.И. също подкрепят описаното в тъжбата. Свидетелят потвърждава, че
тъжителката е отишла до дома им, за да говори с подсъдимия като майстор, но той бил
зает с бойлера на свидетеля и затова докато двамата излязат навън тя си тръгнала.
Става ясно, че тъжителката изобщо не е имала намерение да провокира подсъдимия с
цел набавяне на имотна облага от него, а само да го моли за помощ по повод
развалената в дома й крушка. Свидетелят С. М. изобщо не е бил очевидец на
случилото се, като данните по показанията му могат да послужат единствено като
потвърждение на факта, че между страните по делото на процесната дата действително
е имало инцидент. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката П.А. в частта относно начина, по който се е развил
инцидента между страните по делото, противоречи не само на естествената логика, но
и останалите доказателства по делото – показанията на свидетелките Е.А. и Е.И.,
данните по които кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото –
описаното по-горе съдебномедицинско удостоверение № 176/21 г. Заедно –
свидетелските показания на Е.А. и Е.И. и СМУ – ясно очертават фактологията такава,
каквато се е случила на процесната дата – 30.05.2021 г., потвърждавайки описаната в
тъжбата деятелност на подсъдимия. Безспорно и двете свидетелки са в родствени
връзки с тъжителката, но само това не е достатъчно, за да се дискредитират
показанията им, в която връзка е възражението на защитата на подсъдимия.
Показанията са логични, последователни и конкретни относно мястото и механизма на
деянията, както и най-вече съответстват на данните по писмените доказателства -
описаното по-горе съдебномедицинско удостоверение № 176/21 г. Няма противоречия,
които да разколебават достоверността в показанията, дадени от свидетелите, поради
което при липса на данни, които да ги опровергават, съдът следва да ги кредитира и
съответно да не възприема възраженията на защитника за тяхното кредитиране,
основаващи се само на родствената връзка между тъжители и свидетели. С оглед на
това съдът следва да кредитира показанията като убедителни, достоверни, вътрешно
непротиворечиви и в съответствие със събрания писмен материал. В контекста на тези
критерии и поради изложените вече съждания съдът възприема показанията на
свидетелите като подробни, конкретни и в хронологическа последователност относно
време, място и начин на извършване на деянието и подкрепени като достоверни с
данните по събрания писмен материал.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка и
съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото се доказа по несъмнен и
категоричен начин повдигнатото в тъжбата обвинение против подсъдимия за
извършени от него престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от НК спрямо
А.А.П., поради което го призна за виновен по повдигнатите обвинения за извършените
при условията на реална съвкупност престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1
от НК.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че на
30.05.2021 г. около обяд в гр. А. подсъдимият е причинил на тъжителката лека телесна
повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болка, като я
3

ударил с шамари от лявата страна на лицето. Относно механизма на деянието и
уврежданията са показанията на свидетелите Е.А. и Е.И. и съдебномедицинско
удостоверение № 176/21 г., които удостоверяват, че подсъдимият ударил шамари по
лявата страна на лицето на тъжителката, в резултат на което причинил лека телесна
повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в болка, което се квалифицира
като престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Деянието е извършено умишлено -
подсъдимият е съзнавал, че действията му по зашлевяване на пострадалата могат да я
наранят и съзнателно ги е извършил с цел именно да я увредят.
Доколкото с уврежданията е причинена лека телесна повреда, изразила се в
болка, а обвинението по чл.130, ал.2 от НК е повдигнато с тъжбата за лека телесна
повреда, изразила се в болка и страдания, то съдът оправда подсъдимия по
повдигнатото обвинение за причинено страдание по чл.130, ал.2 от НК. Такива
доказателства не се събраха по делото, доколкото данните по съдебномедицинско
удостоверение № 176/21 г. са категорични, че констатираните отоци и кръвонасядания
са довели до болка, но не и до страдание на тъжителката. Относно твърденията, че
шамарите довели до влошаване на слуха на тъжителката не се събраха доказателства.
При определяне на наказанието съдът взе предвид предвидените при
условията на алтернативност наказания за престъплението по чл.130, ал.2 от НК –
лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева.
Като взе предвид ниската обществена опасност на дееца, който до настоящия момент
не е осъждан и се ползва с добро име сред гражданите си – факт, който не отричат
дори свидетелите Е.А. и Е.И., съдът намери, че и най-лекото предвиденото наказание
глоба ще има необходимия поправителен и превъзпитателен ефект за дееца, поради
което наложи на подсъдимия наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Размерът на
глобата в предвидения от закона максимум от 300 лева съдът определи, като съобрази,
че касае до посегателство насочено срещу телесния интегритет на възрастна жена – 71
години.
Освен горното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, на в гр. А. на 30.05.2021
г. около обяд подсъдимият казал нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителката в нейно присъствие, псувайки я на майка. Безспорно отправеният израз
„ще те еба в майката“ съдържа съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за
лично достойнство на пострадалата и противоречи на добрите нрави. Използването на
отправения израз несъмнено има обиден характер, доколкото със съдържанието е
засегната честта и достойнство на адресата, като е проявление на едно предварително
целено унижаване и засяга достойнството на пострадалата. Деянието е извършено
устно - чрез отправяне на думи „ще те еба в майката“ в присъствието на пострадалата.
Фактът на узнаването на отправените думи е безспорен, доколкото пострадалата е
присъствувала на момента на отправянето на процесния израз и го е възприела.
Деянието е извършено умишлено - подсъдимият е съзнавал обидния характер на
употребените думи и съзнателно ги е употребил, с цел да достигнат до адресата си,
което е и сторено, и с намерението да засегне честта и достойнството на пострадалата.
Целял е те да се възприемат от пострадалата и е направил всичко възможно за
постигане на негативната промяна. В този смисъл събраният доказателствен материал
е достатъчен, за да се направи извод за доказаност на деянието по чл.146, ал.1 НК.
Доколкото от показанията на свидетелите Е.А. и Е.И. се установи
категорично, че подсъдимият е напсувал пострадалата на майка, но не се установи да я
е нарекъл с изразите „долна курва“ и „долна мастия“, за които също е повдигнато
4

обвинение, то в тази част на повдигнатото обвинение съдът оправда подсъдимия.
Наказанието, предвидено за обида е глоба от 1000 до 3000 лева. Като
съобрази, че подсъдимият е неосъждан, касае се до инцидентен случай в неговия живот
и като цяло се ползва с добро име и доверие сред съгражданите си, както и че в крайна
сметка, се доказа само един от обидните изрази, за които е повдигнато обвинение –
псуването на майка, то съдът му наложи наказание „глоба“ в предвидения от закона
минимум от 1000 лева, като намира, че с оглед личността на подсъдимия същото се
явява достатъчно, за да постигне предвидените в чл.36 от НК цели.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо най-тежко наказание за
описаните деяния, като наложи на подсъдимия общо най-тежко наказание глоба в
размер на 1000 лева.
По отношение на предявените граждански искове с правно основание по
чл.45 от ЗЗД:
Търсеното обезщетение по предявените граждански искове от пострадалата в
размер на 2000 лева за деянието по чл.130, ал.2 от НК и 1000 лева за деянието по
чл.146, ал.1 от НК са завишени и не кореспондират с извършените деяния. Като
справедливо обезщетението съдът определя на сумата в размер на 1 000 лева за
деянието по чл.130, ал.2 от НК и 500 лева за деянието по чл.146, ал.1 от НК. Безспорно
вследствие извършените деяния тъжителката е понесла неимуществени вреди, за
репарирането на които е предявила против подсъдимия граждански искове в общ
размер на 3 000 лева – 2 000 лева за деянието по чл.130, ал.2 от НК и 1 000 лева за
деянието по чл.146, ал.1 от НК. Съдът намира като справедлива сумата в размер на 1
000 лева за деянието по чл.130, ал.2 от НК и 500 лева за деянието по чл.146, ал.1 от НК,
които суми са присъдени с присъдата, а в останалата част исковете следва да се
отхвърлят като завишени и некореспондиращи на извършените деяния. Безспорно в
случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД, като тъжителката като пострадала несъмнено е от кръга на лицата, имащи
въможност да търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъпленията, респ. подсъдимият е длъжен да репарира виновно причинените вреди.
Пострадалата тежко е изживяла нанесените от подсъдимия шамари и обида, като се
вземе предвид възрастта на пострадалата, която е доста по-голяма от подсъдимия и в
този смисъл само на това основание същият дължи уважение към нейната личност и
факта, че живее в малко населено място, в което подобни инциденти бързо стават
достояние на цялата общественост. Съвсем нормално да се е почувствала засегната,
унизена и съответно да е страдала, че е засегнат нейния телесен интегритет, доброто й
име, лична чест и достойнство. Още повече, че действията на подсъдимия са
извършени в присъствието на нейните близки в разрез с изискванията на добрите
нрави и критериите за едно общоприемливо благоприличие. В този аспект
обезщетение в размер на 1 000 лева за деянието по чл.130, ал.2 от НК и 500 лева за
деянието по чл.146, ал.1 от НК е справедливо и адекватно на интезитета на
извършените от подсъдимия деяния.
Като призна подсъдимия за виновен съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК му
възложи и направените от тъжителката разноски по делото в размер на 412 лева за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и му възложи заплащането на
държавната такса от 60 лева, дължима върху уважените размери на гражданските
искове.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
5

Номер на акта:	2
Дата:	23 септември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия:	Таня Генчева Спасова

Дело:	20212110200220
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Присъда по дело №220/2021 на Районен съд - Айтос

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите