№ 694
гр. Пещера, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100924 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. П. П. от САК, против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.
2, офис 40-46, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021 г., сключен
между ищцата С. М. Д. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл.
19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
4270551 от 27.09.2021 г., сключен между ищцата С. М. Д. и ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4
от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и чл.
147 от ЗЗП; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищеца С. М. Д. сумата в
размер на 722,80 лв. (след допуснато с Определение от 07.12.2023 г.
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК) - представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем №
4270551/27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да
1
заплати на ищеца С. М. Д. сумата в размер на 3589,80 лв. (след допуснато с
Определение от 07.12.2023 г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от
ГПК) - представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор
за предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4270551 от
27.09.2021 г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставил на ищцата С. Д. кредит в размер на 4000,00 лв. за срок от 12
месеца. Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата. Между страните
бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на
41,08 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 %. Договорената
месечна вноска по кредита била в размер на 399,85 лв., а общата дължима
сума от потребителя – 4798,20 лв. Съгласно чл. 4 от Договора
заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на
поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е над 1000,00 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, ал. 7 от Договора, със срок на
валидност – тридесет дни след крайния срок за плащане на задълженията по
Договора или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. Във връзка с посоченото изискване от
Договора за заем и на датата на неговото сключване (27.09.2021 г.) на
кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на гаранция,
носещ същия идентификационен номер, както номера на Договора за заем.
Така на 27.09.2021 г. ищцата сключила с ответника „Файненшъл България“
ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г., с който
бил обезпечен кредита по сключения Договор за паричен заем. По силата на
чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция кредитополучателят
следвало да заплати на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата в
размер на 3589,80 лв., разсрочено на 12 равни вноски, ведно със задълженията
по кредита. В погасигелния план по Договора за паричен заем била
формирана капитализирана вноска в размер на 375,00 лв., включваща
възнаграждение за предоставяне на гаранция от 299,15 лв. и вноска по
кредита от 399,85 лв. В резултат на това за усвоена главница в размер на
4000,00 лв. и за период на ползване от 12 месеца от кедитополучателя се
изисквало да заплати 8388,00 лв., от които 4798,20 лв. към кредитодателя
2
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и 3589,80 лв. към гаранта „Файненшъл
България“ ЕООД.
Ищцата счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във
вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва,
че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора
за паричен заем лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни
стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент,
записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са
допусканията, които са използвани при изчисляването му. Твърди, че
обстоятелствата, че Договорът за паричен заем и Договорът за предоствяне на
гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор,
двете ответни дружества са „свързани лица“ и кредиторът е включил размера
на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита, безспорно
сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на
сключване на Договора за кредит. Акцентира, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е
включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. Сочи, че при условие,
че същото е било включено в ГПР, то действителният размер на ГПР би
възлизал на повече от 200,00 %. Поради това счита, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за
паричен заем, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния
размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия
кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точното посочване на
финансовата тежест за длъжника. Посочването в Договора за паричен заем на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено
изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на
реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор
зя потребителски кредит е недействителен. Ищцата твърди, че клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 35,00 % накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрес с
принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие
следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
Договор за паричен заем. Поддържа, че недействителността относно
договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11,
ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за
паричен заем е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4
от ЗПК и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5
3
от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага доводи в тази насока. Поддържа, че в
процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по
отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като
същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и
сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция №
4270551/27.09.2021 г. противоречи на добрите нрави и е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147 от ЗЗП, като излага подробни
съображения в тази насока. Сочи, че в настоящия случай за кредит в размер
на 4000,00 лв. и срок за ползване от 12 месеца, от кредитополучателя се
изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство/гаранция сумата
в размер на 3589,80 лв., която сума е съизмерима с главницата по Договора и
надвишава значително договорната лихва. Поддържа, че поради накърняване
на принципа на добрите нрави се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за
кредитора и поръчителя/гаранта. Нарушаването на императивно поставените
корективи води до нищожност на сделката. Сочи, че сключването на
Договора за предоставяне на гаранция срещу възнаграждение със свързано с
кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК по отношение на заложения лимит на разходите.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-
неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба
страна в правоотношението и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Излага,
че посоченият Договор за предоставяне на гаранция е сключен с цел
изпълнение на условието на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за обезпечаване на
Договора за паричен заем, при което обаче длъжникът е ограничен от
изискването на чл. 4 от Договора за паричен заем в правото си да избира кой
да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на страните. Поддържа, че Договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 4 от
ЗЗД, поради липса на основание (кауза). Акцентира, че в случая срещу
заплащането на възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция
ищецът не е получил никаква услуга, а единствено задължението му се
прехвърля от едното ответно дружество на другото ответно дружество, които
са свързани помежду си. Поради това Договорът за предоставяне на гаранция
бил изначално лишен от основание. Поддържа, че клаузите на Договора за
предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречат на добрите нрави и
добрите търговски практики като илюстрират директно уговорка във вреда на
4
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването не само на акцесорната сделка, но и на главната.
Ищцата поддържа, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи,
то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за заплащане на разликата между
заплатената по кредита сума и главницата по кредита. Твърди, че на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ответникът „Файненшъл България“
ЕООД следва върне заплатените от нея суми по нищожния Договор за
предоставяне на гаранция, поради което за нея е налице правен интерес от
предявяване на осъдителен иск за сумата от 3589,80 лв., представляващи
заплатена сума по нищожния Договор за предоставяне на гаранция.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените
искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който излага
съображения за неоснователност на предявените срещу него искове. Оспорва
твърдението на ищцата, че Договора за паричен заем е недействителен.
Поддържа, че Договорът за паричен заем е сключен в пълно съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Счита за
неоснователни твърденията на ищцата, че с Договора за паричен заем се
нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.
Твърди, че размерът на лихвения процент по Договора за паричен заем е в
съответствие с изискванията на ЗПК, както и че ГПР по Договора за паричен
заем е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че
Договорът за паричен заем е сключен в съответствие с условията на чл. 11, ал.
1, т. 18 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузата на чл. 4 от
Договора за паричен заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение, е
неравноправна и с нея се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че
Договорът за предоставяне на гаранция е едно второ, отделно облигационно
правоотношение, с различен правен субект и възнаграждението на
дружеството – гарант не е част от заемното правоотношение по Договора за
заем. То не представлява пряк разход, свързан с кредита, поради което не
следва да бъде включено в ГПР.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови
решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Ангажира
писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за
5
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който оспорва основателността на
предявените срещу него искове. Твърди, че процесният Договор за
предоставяне на гаранция не страда от пороците, посочени в исковата молба.
Сочи, че е финансова институция с предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие и именно в това си качество - на търговец
следва да получава възнаграждение по всяка гаранционна сделка, която
сключва. Оспорва твърдението на ищцата, че Договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на
изискванията на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и излага конкретни доводи
в тази насока. Сочи, че искането на ищцата за обявяване на нищожност на
Договора за предоставяне на гаранция, на основание противоречие с
изискванията на ЗПК, е напълно неотносимо към процесния договор, поради
факта, че разпоредбите на ЗПК и последиците от неприлагането им са
относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто
процесният Договор за предоставяне на гаранция не е. Твърди, че
възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция не е разход по
кредита, а насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли съда да постанови
решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове.
Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание ищцата С. Д., редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила
писмена молба от пълномощника на ищцата – адв. П. П., с която поддържа
исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Ищцата С. Д.,
чрез пълномощника си адв. П. П., депозира писмени бележки по делото, в
които излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен
или процесуален представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че на 27.09.2021 г. ищцата С. М. Д. е сключила с ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021
г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил
на ищцата сумата от 4000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата, както и че
между ищцата С. М. Д. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен
6
Договор за предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г., по който е
уговорено възнаграждение в размер на 3589,80 лв. Сключването на
посочените договори се установява и от приетите като писмени доказателства
по делото Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021 г. и Договор за
предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г.
От представения Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021 г. се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата
сумата от 4000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищцата в качеството
на заемател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов
ресурс на 12 месечни погасителни вноски – всяка в размер на 399,85 лв.
Договорена е възнаградителна лихва в размер на 798,20 лв., годишен лихвен
процент (ГЛП) от 35,00 % и ГПР от 41,08 %. Общата дължима сума по
кредита е 4798,20 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 25.09.2022 г.
С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е установено
задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора,
заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1)
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от Договор за предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г.,
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищцата С. Д., ответникът
„Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да издаде гаранция за
плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране
изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем №
4270551/27.09.2021 г., сключен между С. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на
задължението за издаване на гаранция за плащане (за изпълнение на парични
задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят дължи
възнаграждение в размер на 3589,80 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка
от които в размер на 299,15 лв., които са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Последното дружество било овластено да приеме вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по Договора за за предоставяне на гаранция.
От заключението на извършена и приета съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като
7
обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че в
стойността на ГПР – 41,08 % е включена само договорната лихва. По
процесния Договор за паричен заем ищцата е заплатила общо 4722,00 лв., с
които са погасени следните суми: 4000,00 лв. – главница и 722,80 лв. –
възнаградителна лихва. По процесния Договор за предоставяне на гаранция
ищцата е заплатила възнаграждение в размер на 3589,80 лв. Платената сума
по Договора за предоставяне на гаранция в размер на 3589,80 лв. не е
включена в ГПР. Ако възнаграждението в размер на 3589,80 лв. по Договора
за предоставяне на гаранция бъде включено в общите разходи по кредита, то
размерът на ГПР би бил равен на 207,38 %.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от
ЗПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По предявените установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл.
22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и чл. 147 от ЗЗП за прогласяване
нищожността на процесните Договор за паричен заем и Договор за
предоставяне на гаранция в тежест на ищцата С. Д. е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между нея
и ответниците са възникнали облигационни отношения по процесните
Договор за паричен заем и Договор за предоставяне на гаранция, както и че
тези договори са нищожни на заявените в исковата молба правни основания,
в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП,
противоречието на посочените от ищцата договорни клаузи със закона, с
добрите нрави, заобикалянето на закона, както и че Договорът за
предоставяне на гаранция е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
По предявения от С. М. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал.
1 от ГПК, че е заплатила сумата в размер на 722,80 лв. по сключения между
страните Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021 г., че тази сума е
постъпила в патримониума на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че
това разместване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в частта относно процесната сума по
Договора за паричен заем е без правно основание, т.е. без да е бил налице
годен юридически факт.
В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже, че
процесната сума е заплатена на валидно правно основание - действителен
договор за паричен заем.
По предявения от С. М. Д. против „Файненшъл България“ ЕООД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал.
1 от ГПК, че е заплатила сумата в размер на 3589,80 лв. по сключения между
страните Договор за предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г., че
8
тази сума е постъпила в патримониума на ответника „Файненшъл България“
ЕООД, че това разместване на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника „Файненшъл България“ ЕООД относно процесната
сума по Договора за предоставяне на гаранция е без правно основание, т.е. без
да е бил налице годен юридически факт.
В тежест на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е да докаже, че
процесната сума е заплатена на валидно правно основание - действителен
договор за предоставяне на гаранция.
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021
г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на С. М. Д.
сумата от 4000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата. Страните по
договора са договорили заплащането на договорна лихва в размер на 798,20
лв. при ГЛП по заема – 35,00% и ГПР в размер на 41,08 %. Ищцата се е
задължила да върне заетата сума на 12 месечни погасителни вноски, с краен
срок на погасяване на кредита 25.09.2022 г. Било е уговорено предоставянето
на едно от следните три обезпечения: две физически лица – поръчители,
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Не е спорно по делото, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Ищцата С. Д. е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
9
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В процесния Договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
41,08 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК,
доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението
на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя
с „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението в полза на гаранта е
разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора и следва да се включва в общите
разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за паричен заем и
този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция от заемателя с одобрено
от заемодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за
гаранция в деня, в който е сключен самият договор за заем, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция, ведно с основното задължение по заема. От служебно извършена
справка в Търговския регистър се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, т.е.
налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ТЗ. Отделно
от това, съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен
10
на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства. Установените данни за свързаност на заемодателя с
дружеството – гарант, обстоятелствата около „избора“ на гаранта в деня на
сключване на Договора за паричен заем, заплащането на възнаграждението на
гаранта разсрочено на вноски по начините установени в Договора за паричен
заем и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала
на дружеството – гарант) води до единствения възможен извод, че с
предвиждане на „избор“ за сключване на възмезден договор за предоставяне
на гаранция с одобрено от заемодателя дружество – гарант не се цели
обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем, а оскъпяване на
кредита. На практика се стига до разделяне на приходите от заема между две
свързани, формално отделно обособени юридически лица, с цел да се
заобиколи ЗПК и да се реализира по-голяма печалба. Уговореното
възнаграждение по Договора за предоставяне на гаранция всъщност
представлява скрита възнаградителна лихва за предоставения заем по
Договора за паричен заем. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Анализът на клаузите относно обезпечението на заема не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на заема,
следва да сключи още и Договор за предоставяне на гаранция с конкретно
посочено от кредитора юридическо лице гарант. Гореизложеното води и до
извода, че в конкретния случай Договорът за предоставяне на гаранция има за
цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В процесния казус, видно от приетата без възражения на страните по
делото съдебно-икономическа експертиза, плащането на възнаграждението за
гаранция не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР –
41,08 % по Договора за паричен заем. Ако същото бъде включено в общите
разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 207,38 %.
Възнаграждението на гаранта се явява разход по заема и е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото сключеният Договор за предоставяне на гаранция
и разходите по него са пряко свързани с Договора за паричен заем.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
11
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен
ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Както бе посочено по-
горе възнаграждението в полза на гаранта е разход по кредита, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в Договора за
кредит при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия
Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение
№ 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о.). Следователно
умишленото невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по Договора
за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а
именно недействителност на целия Договор за паричен заем.
Ето защо, съдът счита, че предявеният от С. Д. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем № 4270551/27.09.2021 г. се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по Договора за паричен заем ищецът е заплатил общо 4722,80
лв., от които: 4000,00 лв. – главница (чистата стойност на кредита) и 722,80
лв. – възнаградителна лихва. С оглед установената недействителност на
Договора за паричен заем сумата в размер на 722,80 лв. - възнаградителна
лихва се явява заплатена от ищеца без наличие на валидно правно основание
за това, поради което предявеният от С. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да
бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена
и законната лихва върху процесната сума от 722,80 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, каквото искане изрично е направено в исковата
молба.
Последиците от недействителността на Договора за паричен заем
рефлектират върху Договора за предоставяне на гаранция, поради естеството
на правоотношенията. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен,
тъй като се явява лишен от основание, предвид недействителността на
Договора за паричен заем, който той обезпечава и във връзка, с който е
възникнало правоотношението по предоставянето на гаранция.
Ето защо, съдът намира, че предявеният от С. Д. против „Файненшъл
България“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г. се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Видно от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза
ищецът е платил възнаграждение на гаранта по Договора за предоставяне на
гаранция в размер на 3589,80 лв. Предвид нищожността на Договора за
12
предоставяне на гаранция, ищецът се легитимира като кредитор на вземане в
размер на 3589,80 лв., представляващо платено при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По гореизложените съображения съдът намира, че осъдителният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на С. Д. срещу „Файненшъл
България“ ЕООД е доказан по основание и до пълния предявен размер и
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор по предявените искове, право на
разноски има ищцата, която своевременно е направила искане за присъждане
на разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“
АД следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 241,93 лв.
(191,93 + 50 = 241,93) – разноски за държавна такса за разглеждане на
предявените срещу него искове, а ответникът „Файненшъл България“ ЕООД –
да заплати на ищцата сумата в размер на 287,18 лв. (143,59 + 143,59 = 287,18)
– разноски за държавна такса за разглеждане на предявените срещу него
искове.
В производството по делото ищцата е представлявана, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. П. П. от САК, видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 9). Ето защо в полза
на упълномощения процесуален представител на ищцата С. Д. - адв. П. П.
следва да бъде присъдено възнаграждение в претендирания минимален
размер от 779,82 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъществено процесуално представителство по
предявения срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск за прогласяване
нищожността на Договора за паричен заем, както и възнаграждение в
претендирания минимален размер от 400,00 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално
представителство по предявения срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. В полза на адв.
П. П. следва да бъде присъдено и възнаграждение в претендирания
минимален размер от 658,98 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално представителство
по предявения срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск за прогласяване
нищожността на Договора за предоставяне на гаранция, както и
възнаграждение в претендирания минимален размер от 658,98 лв., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
осъществено процесуално представителство по предявения срещу
13
„Файненшъл България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. Своевременно релевираните от процесуалните представители
на ответниците възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение е в минималния
размер съответно по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №
4270551/27.09.2021 г., сключен между С. М. Д., ЕГН ********** и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* по предявения от С. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, иск с правно
основание основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция
№ 4270551 от 27.09.2021 г., сключен между С. М. Д., ЕГН ********** и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, по предявения от С. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, иск с правно
основание основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 722,80 лв.
(седемстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем №
4270551/27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на С. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 3589,80
лв. (три хиляди петстотин осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки),
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
предоставяне на гаранция № 4270551 от 27.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
14
молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 241,93 лв. –
разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на С. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 287,18 лв. –
разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв. П. С. П. – САК, с личен номер
**********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата в размер на 1179,82 лв. – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, да заплати на адв. П. С. П. – САК, с
личен номер **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата в размер на 1317,96 лв. – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
15