О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736 26.09.2018 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН
МИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1327 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда
на чл.435, ал.1 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на ТПК „Колектив 945“, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Стара Загора, ж.к.“Три
чучура“ бл.52, вх.А, ет.9, ап.72, представлявана от законния си представител М.С.К.–председател, чрез пълномощника си – адвокат, в качеството
си на взискател в изпълнителното производство по изп.д.№ 5225/2013 г. по описа
на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Стара Загора / СИС при
СтЗРС/, срещу две постановления на държавния съдебен
изпълнител /ДСИ/ за разноските от 10.05.2018 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваните постановления са
незаконосъобразни, т.к. за разноски в изпълнението следва да бъде призната и
сумата от 6 850,00 лв., представляваща договорено при образуване на
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, която към датата на извършване
на въвода във владение е била заплатена от ТПК „Колектив 945“ на пълномощника й
– адвокат и следва да бъде възложена в тежест на длъжниците по съразмерност на
стойността на имотите, които са били в техния патримониум при извършване на
въвода.
Освен това като разноски в изпълнението следвало да се
признае в цялост и заплатеното от взискателя възнаграждение за вещо лице в
размер на 600,00 лв., т.к. това били реално направени разноски, които по силата
на чл.79 от ГПК следвало да се възложат в тежест на двамата длъжника.
Претендира се постановяването на решение, с което да
се присъдят посочените суми в полза на кооперацията.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК насрещните страни по
изпълнението „Мобил Трейд Груп“ ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул.“Братя Жекови“ № 105, ет.2, ап.2,
представлявано от законния си представител С.А. и ТПК „Европа – Е – 2008“, ЕИК
№ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 130, представлявана от
законния си представител К.И.З. не са представили писмени възражения.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ
изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че е при
изготвянето на постановленията за разноските се е съобразил изцяло с мотивите
на съдебното решение, с което е било отменено постановеното от него на
01.12.2016 г. постановление за разноските.
След
запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния изпълнител, въз
основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на
изп.д.№ 5225/2013 г. по описа на СИС при СтЗРС се установява, че изпълнителното
производство е било образувано на 03.06.2013 г. по искане на ТПК „Колектив 945“
– гр.Стара Загора, на основание изпълнителен лист № 661/30.07.2007 г., издаден
въз основа на определение от 25.04.2007 г. по гр.д.№ 661/2002 г. на СтЗОС и
опр.№ 281/23.07.2007 г. по ч.гр.д.№ 1207/2007 г. по описа на ВКС, с който е
било извършено разпределение на ползването на делбените имоти по реда на чл.282, ал.2 от ГПК/отм./ между съделителите
ТПК „Колектив – 945“ – гр.Стара Загора, ТПК „Колектив“ – гр.Стара Загора и ТПК
„Колектив – 2“ – гр.Стара Загора до окончателното извършване на делбата.
За ползване от ТПК „Колектив 945“ –
гр.Стара Загора съдът е определил масивна административно-стопанска сграда на
ул.“Цар Симеон Велики“ № 130, шивашко ателие на ул.“Цар Симеон Велики“ № 74 и
шивашко ателие на ул.“Цар Симеон Велики“ № 76.
При образуването на изпълнителното
производство като длъжници са били конституирани ТПК „Колектив – 2“ – гр.Стара
Загора, както и „Мобил Трейд Груп“ ООД – гр.Стара Загора и ТПК „Европа –
Е-2008“ – гр.Стара Загора, в качеството им на частни правоприемници на
заличената през
При образуването на изпълнителното
дело взискателят е бил представляван от пълномощник-адвокат, като видно от
договора за правна помощ /л.7/ договореното между страната и пълномощникът й
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в изпълнителното
производство е било в размер на 6 850,00 лв., платимо по следния начин : от събраните суми по изпълнителното дело.
Видно от представеното с жалбата
писмено доказателство – разходен касов ордер № 3 от 08.11.2016 г., чрез плащане
на каса ТПК „Колектив – 2“ – гр.Стара
Загора е заплатило на адв.В.Цанков сумата от 6 850,00 лв., представляваща
договореното адвокатско възнаграждение.
На всеки един от тримата длъжници
ДСИ е връчил покана за доброволно изпълнение, с която ги е поканил да предадат владението на владените
от тях недвижими имоти, разпределени за ползване на ТПК „Колектив 945“ –
гр.Стара Загора, както и за сума от 20,00 лв. –разноски за платена държавна
такса.
В срока за доброволно изпълнение
всеки от длъжниците ТПК „Колектив – 2“ и ТПК „Европа – Е -2008“ – гр.Стара
Загора е заплатил по сметка на СИС при СтЗРС сума от по 20,00 лв./л.81 и л.80/,
а поканата е била връчена на „Мобил Трейд Груп“ ООД при условията на чл.50,
ал.2 от ГПК.
В хода на изпълнителното
производство, след няколкократно отлагане на изпълнението и спиране на
производството, на 21.07.2016 г. ДСИ е извършил предаване на владението на
разпределените за ползване имоти на ТПК „Колектив – 945“ – гр.Стара Загора,
като ги е отнел принудително съответно масивната стопанско-административна
сграда от ТПК „Европа – Е -2008“ –
гр.Стара Загора, а двете шивашки ателиета от „Мобил Трейд Груп“ ООД.
При извършването на въвода във
владение на двете шивашки ателиета не е присъствал представител на длъжника „Мобил
Трейд Груп“ ООД, а за извършване на действието съдебният изпълнител е ползвал
услугите на ключар, като е сменил принудително патроните на вратите на
помещенията и е предал ключовете на взискателя.
Във връзка с извършването на
действията по въвод във владение съдебният изпълнител е събрал от взискателя
държавна такса в размер на 16 959,35 лв., с ДДС, изчислена на база
удостоверенията за данъчна оценка на имотите, от които се установява, че
данъчната оценка на владения от ТПК „Европа – Е -2008“ – гр.Стара Загора имот е
в размер на 1 025118,40 лв., а на владените от „Мобил Трейд Груп“ ООД имоти
данъчната оценка е в общ размер от 388 160,80 лв.
Адвокатът-пълномощник на взискателя е
представил нов договор за правна помощ/ л.403/, от който се установява, че ТПК
„Колектив – 945“ – гр.Стара Загора е заплатило на пълномощника си за
допълнителна правна работа по изпълнителното дело и въвод във владение договорено
възнаграждение от 15 130,00 лв., като в договора е налице отразяване за
плащане на договореното възнаграждение.
За идентификация на имотите, предмет
на принудително изпълнение ДСИ е назначил вещо лице, което е присъствало на
двата въвода във владение, осъществени на 21.07.2016 г.
В съставения от ДСИ протокол, касаещ
осъществения срещу ТПК „Европа-Е-2008“ – гр.Стара Загора въвод е налице
отразяване за определяне на възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 лв.
Подобно отразяване за определено
възнаграждение за вещо лице не е налице в протокола за осъществения спрямо „Мобил
Трейд Груп“ ООД въвод, въпреки че е налице отразяване вещо лице да е
присъствало при извършването на действието.
На 29.07.2016 г. ДСИ е бил сезиран с
искане от взискателя ТПК „Колектив – 945“ – гр.Стара Загора за присъждането
като разноски на всички извършени разходи по повод на въводите във владение в
общ размер от 40 470,00 лв., дължими общо от двамата длъжници ТПК
„Европа-Е-2008“ – гр.Стара Загора и „Мобил Трейд Груп“ ООД, по представен
списък.
Към молбата си взискателят е
представил платежно нареждане за платено на 26.07.2016 г. възнаграждение за вещо
лице в размер на 600,00 лв., а не са били представени доказателства за плащането
на адвокатското възнаграждение от 6 850,00 лв. и направените разходи за
ключар.
С нова молба от 10.11.2016 г. ТПК „Колектив – 945“ – гр.Стара Загора отново
е сезирала ДСИ с искане за произнасяне по въпроса за разноските по
изпълнението, като с нея не са представени доказателства за направени разноски
от взискателя, а с допълнителна молба от 01.12.2016 г. е представила и фактура
и касов бон от 28.07.2016 г., удостоверяващи заплащането на патрони, катинари и
ключарски услуги, в общ размер от 896,00 лв. с ДДС.
С постановление за разноските от
01.12.2016 г. ДСИ е приел за разноски в изпълнителното дело сумите от 20,00 лв.
– държавна такса за образуване на производството, 6 850,00 лв. - адвокатско
възнаграждение, 16 959,35 лв. – държавна такса за извършване на въвод във
владение, 15 130,00 лв. – адвокатско възнаграждение, 600,00 лв. – платен
депозит за вещо лице, 896,00 лв. – разходи за ключар и е постановил изпращането
на длъжниците на покани за доброволно изпълнение за посочените суми.
От връчените на ТПК „Европа-Е-2008“ –
гр.Стара Загора и „Мобил Трейд Груп“ ООД покани за доброволно изпълнение се
установява, че всеки един от двамата длъжници е бил поканен да заплати
посочените в постановлението за разноските суми, както и държавна такса по
чл.53 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК в размер на
1 954,27 лв.
Постановлението за разноските от
01.12.2016 г. е било обжалвано от „Мобил Трейд Груп“ ООД, като с решение №
354/31.10.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 1123/2017 г. по описа на СтЗОС е
било отменено като незаконосъобразно.
След отмяната на постановлението за
разноските от 01.12.2016 г., на 10.05.2018 г. ДСИ с постановление е приел за
разноски по изпълнението, дължими от „Мобил Трейд Груп“ ООД сумите, както
следва : 4 657,93 лв. – държавна такса за въвод, 4 155,49 лв.
–адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 18.07.2016 г. и 896,00
лв. – разходи за ключар, а с друго постановление от същата дата е приел за
разноски по изпълнението, дължими от ТПК „Европа-Е-2008“ – гр.Стара Загора
сумите, както следва : 12 301,42 лв. – държавна такса за въвод,
10 974,51 – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от
18.07.2016 г. и 300,00 лв. – платен депозит за вещо лице.
Междувременно ТПК „Колектив – 945“ –
гр.Стара Загора не е представяла пред ДСИ доказателства за направени от него
разноски в изпълнителното производство, а след получаване на съобщението за
изготвените постановления не е правила искане пред ДСИ за признаване за
разноски по изпълнението на други суми, невключени в постановленията за
разноските, и не е представяла доказателства за такива.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е недопустима, поради липсата на правен
интерес за жалбоподателя, по следните съображения:
Обжалването на действията на съдебния
изпълнител, предвидено в раздел І, гл.39 на ГПК, съставлява средство за защита
срещу процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес.
Нормата на чл.435 от ГПК урежда
подлежащите на обжалване действия и откази на съдебния изпълнител, които могат
да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в
закона основания.
Изброяването в чл.435 от ГПК на
подлежащите на обжалване действия и откази не е изчерпателно, защото с нарочни
разпоредби са уредени възможности за обжалване на други действия на съдебния
изпълнител – разпределението по чл.463 от ГПК, правото на съпруга – недлъжник по
чл.503 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
С тълкуването на закона, дадено в т.2 на ТР №
3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че разноските по
изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички
разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед
реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за
дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното
изпълнение /напр. възнаграждение за пазач/ .
Събирането на вземането на разноските
по изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното
производство, като е необходимо да бъде установено, че сумите са действително платени
и дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им.
Това
установяване става с надлежен акт на съдебния изпълнител, с който той определя
дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възлага плащането
им на длъжника.
Предвид, че законът не предвижда
задължение за съдебния изпълнител да се произнесе за разноските по изпълнението
с един обобщен окончателен акт, с който да определи общия им размер, то няма
пречка тези разноски да бъдат определяни с различни актове в хода на
изпълнителното производство, след съответното надлежно документиране на извършеното
изпълнително действие и направените във връзка с него разноски.
Именно поради това, по силата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на длъжника и единствено нему, е призната по закон
процесуалната възможност да обжалва разноските по изпълнението, т.к. с
нарочните актове на съдебния изпълнител, с които той приема конкретни направени
от взискателя разходи като разноски по изпълнението, реално се създава парично
задължение, което подлежи на принудително събиране в рамките на образуваното
изпълнително производство.
За взискателят подобно право на жалба
не е предвидено в разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК, т.к. за него винаги
съществува процесуалната възможност до приключването, респ. прекратяването на
изпълнителното производство да поиска от съдебния изпълнител признаването на
конкретни направени разходи за разноски по изпълнението и последващото им
събиране от длъжника.
Ако въпреки направено от взискателя
искане в този смисъл съдебният изпълнител приключи/прекрати изпълнителното
производство, то на основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК взискателят ще може да
обжалва като незаконосъобразно самото приключване/прекратяване на основание наличието
на несъбрани от съдебния изпълнител разноски по изпълнението в пълен размер.
Право на взискателя да обжалва
разноските по изпълнението не може да се обоснове посредством срещаното в
съдебната практика разбиране за приложимост на общите правила на ГПК за
отговорността за разноски, поради неизчерпателността на подлежащите по реда на
чл.435 от ГПК на обжалване действия на съдебния изпълнител.
Тук следва да се има предвид, че макар
изброяването на подлежащите на обжалване действия и откази на съдебния
изпълнител в нормата на чл.435 от ГПК да не е изчерпателно, то изключенията са
регламентирани от законодателя с нарочни законови разпоредби.
Допустимостта на обжалването не би
следвало да се обоснове и с тезата, че въпросът за разноските не касае същински
изпълнителни действия и на общо основание следва да се приложат правилата за
разноските в общата част на ГПК, предвид избрания от законодателя подход да
предвиди в тази насока изрично право на жалба за длъжника именно в чл.435, ал.2
т.7 от ГПК.
В конкретния казус произнасянето на ДСИ
за разноските по изпълнението с обжалваните постановления е било извършено след
отмяната на предходното постановление от 01.12.2016 г., без междувременно на
съдебният изпълнител да са били представяни от взискателя ТПК „Колектив – 945“
– гр.Стара Загора допълнителни доказателства за направени във връзка с
извършените въводи във владение разноски, които не са били представени с
молбата от 29.07.2016 г. и не са били посочени в представения с нея списък за
разноските, както и не са били представени с допълнителните молби от 10.11.2016
г. и 01.12.2016 г.
Доколкото с жалбата е представено
такова доказателство, няма пречка същото да бъде представено пред съдебния
изпълнител с оглед признаването на документираните с него разходи за разноски
по изпълнението, като това може да стане и с друг негов нарочен акт за
разноските, различен от обжалваните постановления.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.436, ал.4 от ГПК вр.
чл.262, ал.2 от ГПК Старозагорски Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима жалбата на ТПК „Колектив 945“, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление : гр.Стара Загора, ж.к.“Три чучура“ бл.52, вх.А, ет.9,
ап.72, представлявана от законния си представител М.С.К.– председател, действаща чрез пълномощника си – адвокат, срещу две постановления за разноските от 10.05.2018 г.
на държавния съдебен изпълнител, постановени в изпълнителното производство по
изп.д.№ 5225/2013 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд
– Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1327/2018 г.
по описа на СтЗОС.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.