р
е ш е
н и е
№ 471
гр. Габрово,
22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - ГАБРОВО, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
СТАВРЕВ
при
участието на прокурора... и секретаря Лидия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия СТАВРЕВ АНД № 702
по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН
Подадена е жалба от С.Х.Т., с адрес: ***, ЕГН: ********** – чрез адв. Д.С. от ГАК, против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2089321,
издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.
182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева
за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба и пред настоящия състав адв. С. отрича нейния
доверител да е управлявал соченото в атакувания електронен фиш МПС на упоменатите
дата и час, излагайки мотиви за извършено невярно деклариране на това обстоятелство
от собственика на автомобила.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, становището на
жалбоподателя, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 28.11.2017 година в 11:22:55 ч. автоматизирано техническо средство – мобилна система
за видеоконтрол № TFR1-M 512, заснела и обективирала във видеоклип № 878 движещ
се по бул. „Хемус” до № 4 в посока бул. „Априлов” в гр. Габрово лек автомобил „Пежо”
206 с рег. № ЕВ 72 09 ВВ, движещ се с 69 км/ч., при въведено ограничение от 50
км/ч. за този пътен участък като разположен в населено място. След извършена от страна на
административнонаказващия орган проверка било констатирано, че заснетият лек
автомобил е регистриран на името на „ВАИКАР” ЕООД с едноличен
собственик на капитала и представлявано от свидетеля В.А.И., срещу когото бил издаден Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 1907367. В.И. получил посочения Електронен фиш на 07.05.2018 г.
и на 21.05.2018 г. се явил в сектор
„Пътна полиция” на ОД на МВР – Габрово, където с надлежна декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП посочил, че на 28.11.2017 г. лекият автомобил „Пежо”
206 с рег. № ЕВ 72 09 ВВ е бил управляван от жалбоподателя. В.И. представил пред
компетентните органи също така Договор за наем на същото МПС от 28.11.2017 г.
със срок на действие 27-29.11.2017 г., сключен между него в качеството на
представляващ „ВАИКАР” ЕООД и С.Т., както и копие от СУМПС на последния. С
оглед подадената декларация и придружаващите я документи изготвеният против В.И.
Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 1907367 бил анулиран, а против жалбоподателя бил издаден атакуваният
по настоящото дело такъв. Същият му бил връчен на 23.06.2019 г., като на
26.06.2019 г. С.Т. подал и процесната жалба срещу него. Ведно с това на същата
дата жалбоподателят депозирал и сигнал в РП – Габрово за извършено престъпление
по чл. 309, ал.1 от НК, във връзка с който била образувана и прокурорска
проверка. В хода и е изготвена Експертна справка за графическо изследване № 96
– ПЧК/24.09.2019 г., в която вещото лице изрично посочило, че подписът в
графата „Наемател” в Договора за наем на МПС от 28.11.2017 г. не е
изпълнен от сочения за негов автор С.Т., а от друго лице, опитало се да го
имитира.
Тези факти по
делото, намиращи категорична писмена доказателствена опора, обуславят отмяната
на атакувания електронен фиш. Самата процедура по издаване на подобен титул на
административнонаказателна отговорност не включва полагане на усилия за непосредствено
спиране и установяване автора на конкретно нарушение на ЗДвП, а само
видеозаснемане и последващо издирване на собственика на превозното средство.
Същият /или представляващият съответното юридическо лице/ разполага с три
възможности – да не оспорва издадения срещу него електронен фиш, да го обжалва
по съдебен път или да попълни декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, с която да
посочи на кого е предоставил сътоветното МПС към датата на нарушението. В
последната хипотеза и доколкото по този начин самият правоимащ отклонява
отговорността от себе си, е предвидено при попълването на тази декларация той
да представи СУМПС на лицето, което посочва като нарушител. В случая представителят
на юридическото лице – собственик на лекия автомобил „Пежо” 206 с
рег. № ЕВ 72 09 ВВ В.А.И. действително е представил СУМПС на жалбоподателя при
попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП на 21.05.2018 г., като също
така е обосновал предоставянето на това превозно средство на С.Т. с договор за
наем на МПС от 28.11.2017 г. По делото обаче е приложена в заверено копие от Експертна справка за графическо
изследване № 96 – ПЧК/24.09.2019 г., в която вещото лице изрично посочва, че
подписът в графата „Наемател” в този договор не е изпълнен от
сочения за негов автор С.Т., а от друго лице, направило опит да го имитира,
т.е. този документ е неистински и не обективира волята на жалбоподателя за
договорно обвързване. Ето защо черз този документ не може по никакъв начин да
се обоснове извод за доказано ползване на процесния лек автомобил от С.Т. към
процесната дата. Действително, при попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП свидетелят В.И.
е предоставил копие от СУМПС на жалбоподателя, но това е лесно обяснимо с оглед
на факта, че същият притежава търговско дружество, специализирано в отдаване на
автомобили под наем, в практиката на което влиза именно изготвяне на подобен
дубликат, както категорично бе установено. Освен това и самият В.И. потвърди
изложеното и в жалбата, че С.Т. многократно е наемал от „ВАИКАР”
ЕООД различни автомобили,
вкл. и процесния, в отделни периоди. Обстоятелството обаче, че към датата на
подаване на тази декларация – 21.05.2018 г., свидетелят В.И. е разполагал с
копие от СУМПС на жалбоподателя, въобще не означава, че на 28.11.2017 г. именно
последният е управлявал лек автомобил „Пежо” 206 с рег. № ЕВ 72 09 ВВ
по бул. „Хемус” до № 4 в посока бул. „Априлов” в гр. Габрово и е осъществил
процесното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Напротив, налице са безспорни
данни за злоупотреба от страна на представляващия „ВАИКАР” ЕООД с цел
отклоняване на породената спрямо него административнонаказателна отговорност
чрез използване на неистински частен документ. А с това и доказателствената
значимост на подадената от В.И. на 21.05.2018 г. декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП значително се обезценява и то до степен съдът да я разглежда като негоден
инструмент за ангажиране на отговорност спрямо жалбоподателя за нарушението,
обективирано в атакувания електронен фиш. А това от своя страна прави същият
материално незаконосъобразен и предопределя неговата цялостна отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неправилен
и незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 2089321, издаден от ОД на МВР –
Габрово, с който на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182,
ал.1, т.2 от ЗДвП на С.Х.Т., с адрес: ***, ЕГН: **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: