№ 1014
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500918 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 116 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 203/2019 г. от
Окръжен съд Кюстендил е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. 286 от ЗЗД, че ответникът И. Й. Й., ЕГН ********** дължи на
А. И. П., ЕГН **********, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, сключен между тях на 23.05.2015 г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
ч.гр.д. № 2470/2018 г. от Районен съд Дупница.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
И. Й. Й., ЕГН ********** да заплати на А. И. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- сумата от 2 310.31 /две хиляди триста и десет лв. и 31 ст./ лева,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство
1
по ч.гр.д. № 2470/2018 г. по описа на РС Дупница;
- сумата от 2 315.99 /две хиляди триста и петнадесет и 99 ст./ лева,
представляваща направени разноски в исковото производство пред първата
инстанция.
С решение № 260037 от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 203/2019
г., по реда на чл. 250 от ГПК от Окръжен съд Кюстендил е допълнил решение
№ 116 от 09.07.2020 г. по описа на същия съд, като е:
Обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена на 19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2470/2018 г. от РС Дупница в
частта за адвокатското възнаграждение по договор за правна защита от
23.05.2016 г., за разликата над сумата от 40 000 лв. до размер на сумата от
50 866 лева.
Отхвърлил молбата, подадена от ответника И. Й. Й., ЕГН **********, с
която на основание чл. 248 от ГПК поискала да се измени решение № 116
от09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 203/2019 г. от ОС Кюстендил в частта
за разноските, да намали размерът на присъдените на ищеца разноски за
заповедното и исковото производство, до размер на сумата от 800 лв. за
държавна такса и до размер на сумата от 1 016.76 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Оставил без разглеждане молбата, подадена от ответника И. Й. Й., ЕГН
********** за изменение/допълнение по реда на чл. 248 от ГПК на решение
№ 116 от 09.07.2020 г., постановено по гр. д. № 203/2019 г. от ОС Кюстендил
в частта за разноските, с която поискал да се присъдят неправените разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно оттеглената част от исковата
претенция.
С определение № 260057 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 203/2019 г., по реда
на чл. 248 от ГПК от Окръжен съд Кюстендил е отхвърлена молбата,
подадена от ответника И. Й. Й., ЕГН ********** за изменение/допълнение по
реда на чл. 248 от ГПК на допълнителното решение № 260 037 от 19.10.2020
2
г. в частта за разноските.
Решение № 116 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 203/2019 г. от
Окръжен съд Кюстендил се обжалва от ответника И. Й. Й., ЕГН ********** с
доводи за неправилност, поради необоснованост, допусната нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че дължи на ищеца, който го е
представлявал по гражданско дело, имащо за предмет преки искове по чл. 226
от КЗ /отм./ и искове по чл. 86 от ЗДД само адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съобразно цената на исковете, но не и
адвокатско възнаграждение за резултат, съобразно изхода на делото, което е
уговореното в договора за правна помощ и съдействие.
Жалбоподателят поддържа, че клаузата за заплащане на адвокатско
възнаграждение за резултат е нищожна, поради противоречие със закона /чл.
36, чл. 46 от ЗАдв. и чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката/; заобикаляне на
закона, има невъзможен предмет и накърнява добрите нрави.
Моли да се отмени решението и вместо това да се отхвърли предявения
иск, както и да се присъдят направените деловодни разноски.
Допълнителното решение № 260037 от 19.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 203/2019 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Окръжен съд Кюстендил в
частта за разноските се обжалва от ответника И. Й. Й., ЕГН ********** с
доводи за неправилност, поради необоснованост, допусната нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът му дължи разноски за адвокатско
възнаграждение за оттеглената част от иска, независимо, че прекратителното
определение е влязло в сила преди постановяване на решението по спора.
Моли да се отмени решението в атакуваната част и вместо това да се
присъдят деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът И. Й. Й., ЕГН ********** е подал частна жалба срещу
определение № 260057 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 203/2019 г., по реда на чл.
248 от ГПК от Окръжен съд Кюстендил, с което е отхвърлена молбата му за
3
изменение/допълнение по реда на чл. 248 от ГПК на допълнителното решение
№ 260 037 от 19.10.2020 г.в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Моли да се отмени и вместо това да се измени допълнителното решение
и се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна /ищецът/ - А. И. П., ЕГН ********** е подал
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК само на първата от посочените жалби,
с който изразява становище за нейната неоснователност и моли да се
потвърди решението на първоинстанционния съд.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба и другите две жалби, които по своето естество са
частни жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежна страна
срещу валидни и допустими съдебни актове, които подлежат на обжалване по
посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - А. И. П., ЕГН ********** е предявил против И. Й. Й., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 286 от
ЗЗД, с който да се установи, че последната дължи сумата от 50 866 лева,
представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за резултат по
договор за правна защита и съдействие, сключен между тях на 23.05.2015 г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д. № 2470/2018 г. от Районен съд Дупница.
С протоколно определение от 05.02.2020 г., постановено по гр.д. №
4
203/2019 г. от ОС Кюстендил, поради частично оттегляне на иска и
изразеното съгласие на ответника, на основание чл. 214 от ГПК е прекратено
производството по иска, за разликата над сумата от 40 000 лева до предявения
размер от 50 866 лв. Определението не е обжалвано и е влязло в сила
13.02.2020 г.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е вписан
като адвокат в САК и с ответника на 23.05.2015 г. са сключили договор за
правна защитна и съдействие /приложен на л. 3 от първоинст. п-во пред РС
Дупница/ да представлява доверителя пред ЗК „Лев Инс“ АД и при
необходимост да заведе дело и да осъществи процесуално представителство
по преките искове до приключването му с влязло в сила решение.
Доверителят, т.е. ответникът в чл. 4 от Договора за правна защита и
съдействие се е задължил да заплати адвокатско възнаграждение за резултат,
в размер на 20 % от стойността на обезщетението.
Исковете са били предмет на гр.д. № 3277/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, който с решение № 5788 от 07.08.2017 г. е осъдил ЗК „Лев Инс“
АД да заплати на И. Й. Й., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на нейния син, настъпила на *** г., ведно със законната лихва, считано от
16.03.2016 г.
Решението е влязло в сила на 15.11.2018 г.
Ответникът – ЗК „Лев Инс“ АД е превел по банковата сметка на И.Й.
сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва от 16.03.2016 г., възлизаща
на сумата от 54 866 лева, както и дължимите се деловодни разноски.
Като довереник /адвокат/ е изпълнил поетите с договора за правна
помощ задължения, но доверителят отказал да заплати уговореното
адвокатско възнаграждение за резултат, в размер на 20 % от обезщетението,
възлизащо на сумата от 40 000 лева.
Подал заявление по чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. № 2470/2018 г. по описа
на Районен съд Дупница е издадена Заповед за изпълнение, в която освен
сумата от 40 000 лева е посочена и сумата от 10866 лева, представляваща 20
% върху обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 200 000 лева, считано от 16.03.2016 г.
5
Длъжникът - И. Й. Й., ЕГН ********** подал възражение и той в срок е
предявил установителния иск по чл. 422,ал. 1 от ГПК.
Поискал да уважи предявения иск в размера след частичното оттегляне,
както и да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - И. Й. Й., ЕГН ********** подал отговор на исковата
молба /л. 12 от първоинст. п-во пред ОС Кюстендил/, с който оспорил
основателността на иска и поискал да се отхвърли с доводи, че клаузата на чл.
4 от Договора за правна защита и съдействие от 23.05.2015 г. е нищожна, тъй
като противоречи на закона /чл. 36 от ЗАдв./; заобикаля закона; накърнява
добрите нрави; няма предмет и е заплатила адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство, в размер на сумата от 2 000 лева.
Поддържа, че ищецът, като процесуален представител в производството
по гр.д. № 3277/2016 г. по описа на Софийски градски съд не е изпълнил
добросъвестно задълженията си по договора за правна защита и съдействие.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът, който е
вписан като адвокат в САК и ответникът са сключили на 23.05.2015 г.
Договор за правна защитна и съдействие /приложен на л. 3 от първоинст.
искова п-во пред РС Дупница/ да представлява доверителя - И. Й. Й., ЕГН
********** пред ЗК „Лев Инс“ АД, а при необходимост да заведе дело и да
осъществи процесуално представителство по преките искове до
6
приключването му с влязло в сила решение.
Доверителят, т.е. ответникът в чл. 4 от Договора за правна защита и
съдействие се е задължил да заплати адвокатско възнаграждение за резултат,
в размер на 20 % от стойността на обезщетението.
Доверителят И. Й. Й., ЕГН **********, наред с Договора е
упълномощила адв. А. И. П., ЕГН ********** да я представлява пред
застрахователя и пред всички съдилища по исковете, имащи за предмет
обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на нейния син, починал
на *** г. при ПТП.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на И. Й. Й., ЕГН
**********.
На 25.05.2015 г. И.Й. е сключила Договор за разплащателна сметка с
„Интернешънъл Асет Банк“ АД.
В чл. 1.1. от този договор клиентът И.Й. изрично е дала съгласие
разпорежданията по сметката да се извършват само в присъствието на А. И.
П..
Исковете са били предмет на гр.д. № 3277/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, който с решение № 5788 от 07.08.2017 г. осъдил ЗК „Лев Инс“
АД да заплати на И. Й. Й. сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син, настъпила на
*** г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2016 г.
По посоченото производство И.Й. е била представлявана от адв. А. И.
П., на основание Договор за правна защита и съдействие, сключен на бланка
от кочан, издаден от САК, в който е било посочено договорено адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата от 11000 лева, но реално заплатена само
сумата от 2 000 лева.
7
Решението е влязло в сила на 15.11.2018 г. - л. 46 от първоинст. п-во
пред ОС Кюстендил.
Ответникът – ЗК „Лев Инс“ АД е превел по банковата сметка на И.Й.
сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва от 16.03.2016 г., както и
дължимите се деловодни разноски.
Ищецът, като довереник /адвокат/ е изпълнил поетите задължения с
Договора за правна помощ и съдействие, но доверителят отказал да заплати
уговореното адвокатско възнаграждение за резултат, в размер на 20 % от
обезщетението, възлизащо на сумата от 40 000 лева.
Довереникът - адвокат подал заявление по чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. №
2470/2018 г. по описа на Районен съд Дупница е издадена Заповед за
изпълнение, в която освен сумата от 40 000 лева е посочена и сумата от 10866
лева, представляваща 20 % върху обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 200 000 лева, считано от 16.03.2016 г.
Длъжникът - И. Й. Й., ЕГН ********** подал възражение и заявителят
в срок е предявил установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба и две частни жалби срещу определенията,
постановени по реда на чл. 248 от ГПК.
Спорът се концентрира до наличието на предпоставките, при които по
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 286 от
ЗЗД ще следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 40 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
резултат, изрично уговорен в чл. 4 от Договор за правна защитна и
8
съдействие, който страните по делото са подписали на 23.05.2015 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
В случая, искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради
което е допустим.
Ответникът, като доверител в Договора за правна защита и съдействие
го е подписал и се е задължил да заплати адвокатско възнаграждение за
резултат, в размер на сумата от 20 % върху присъденото обезщетение.
Договорът за правна защита и съдействие е подчинен на правилата за
Договора за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, а съгласно чл. 286 от ЗЗД,
доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, само ако е
уговорено.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗАДв./,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент
върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес.
Делата, имащи за предмет преки /осъдителни/ искове за обезщетяване
на неимуществени вреди и/или имуществени, претърпени или бъдещи вреди
по Кодекса на застраховането не са граждански дела с нематериален интерес
и не попадат в изключението по чл. 36, ал. 4 от ЗАдв.
В разглеждания случай спорът е за валидността на поетото от
9
доверителя задължение да заплати адвокатско възнаграждение за резултат и
за съотношението му с адвокатското възнаграждение по Договора за правна
защита и съдействие, който е бил представен в исковото производство по
преките искове.
Посочената разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от ЗАдв. не ограничава
сключването на повече от един договор за правна защита между клиента и
избрания от него адвокат.
По отношение на адвокатско възнаграждение, то може да се уговори в
абсолютна сума, както е направено в договора за защита и съдействие, който
е на бланка от адвокатски кочан.
Съобразно посочената в него реално заплатена сума, която не може да
бъде под минималните възнаграждения, установени в Наредба № 1 с крайни
съдебен акт, на страната, на основание чл. 78 от ГПК са присъдени
направените деловодни разноски.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от ЗАдв. позволява наред с така
определеното и заплатено адвокатско възнаграждение доверителят и избрания
от него адвокат да сключат втори договор, с който да се уговори
допълнително адвокатското възнаграждение в процент върху определен
интерес с оглед изхода на делото - решение № 60087 от 07.06.2021 г. по т. д.
№ 941/2020 г., ТК на ВКС.
Клаузата на чл. 4 от Договора за правна защита и съдействие е
действителна и при въззивната проверка не се установиха посочените в
отговора на исковата молба пороци, водещи до нищожност.
Клаузата има възможен предмет, не противоречи и не заобикаля
разпоредбите на ЗАдв., не накърнява добрите нрави с уговорения от страните
процент върху интереса с оглед изхода на делото, не противоречи и на
Етичния кодекс на адвоката.
10
Задължението на доверителя, породено от клаузата на чл. 4 от Договора
за правна защита и съдействие е действително и следва да бъде изпълнено
към кредитора, който като процесуален представител по делото е извършил
всички необходими процесуални действия и съдът е постановил решение,
влязло в сила, с което исковете са били уважени в пълните предявени
размери.
При напълно уважени искови претенции доводите на ответника за не
добре свършена работа от довереника не се споделят от настоящия съдебен
състав.
Обстоятелството, че ответникът на 23.05.2015 г. е сключил с ищеца
договора за правна защита и съдействие; на 25.05.2015 г. е сключил договора
за разплащателна сметка и на същата дата 25.05.2015 г. писмено, с нотариална
заверка на подписа е упълномощил доверителя да го представлява пред
всички учреждения и съдилища за обезщетяване на претърпените вреди
опровергават доводите му, че е бил в състояние да не разбира последиците от
своите действия.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника срещу
първоначалното решение е неоснователна.
Неоснователна е частната жалба, подадена от ответника срещу
допълнителното решение в частта за разноските, имащо характер на
определение, с което е отхвърлена и оставена без разглеждане молбата му за
изменение на първоначалното решение в частта за разноските.
Неоснователна е също така и частната жалба срещу определението,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил молбата, подадена от ответника за изменение на допълнителното
решение в частта за разноските.
11
Ето защо следва да се потвърдят посочените три съдебна акта, предмет
на въззивната проверка.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените във въззивното производство
деловодни разноски за юрисконсулт, в размер на сумата от 1 300 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 203/2019 г. от Окръжен съд Кюстендил.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037 от 19.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 203/2019 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Окръжен съд Кюстендил, с
което е допълнил решение № 116 от 09.07.2020 г., постановено по същото д.
№ 203/2019 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА за разноските, имаща
характер на определение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260057 от 21.01.2021 г. по гр.д. №
203/2019 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Окръжен съд Кюстендил.
ОСЪЖДА ответника - И. Й. Й., ЕГН ********** да заплати на А. И. П.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените във
въззивното производство деловодни разноски, в размер на сумата от 1 300
лева.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13