№ 10578
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110170725 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „..........В“ ЕООД против „Н“
АД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 22610,22 лева с
ДДС, представляваща стойността на закупени, съхранени и предадени на ответника
замразени агнешки комплекти и главички, за които ищецът е издал фактура
№.....029/30.04.2024 г. и дебитно известие към нея с №.....046/08.07.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът излага твърдения, че с ответника се намират в трайни търговски отношения
във връзка с продажба на месо и местни продукти. Посочва, че по възлагане от ответника е
закупил, съхранил и предал в склада си в гр. Г агнешки комплект замразени 2401,110 кг и
агнешки главички замразени 1134,115 кг на обща стойност 20210,11 лева с ДДС, за което е
издадена фактура №.....029/30.04.2024 г. Цената на агнешките комплекти е била коригирана,
поради което е издал и дебитно известие №.....046/08.07.2024г. на стойност 2401,11 лева с
ДДС към фактура №.....029/30.04.2024 г. Ответникът не е заплатил предадената му стока,
поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. При тези
данни моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираните суми ведно със
законна лихва и сторените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска поради направено при сключването на договора на 26.02.2023 г. авансово
плащане, от която стойност е следвало да се направи прихващане със сумата по процеснта
фактура. Посочва, че при сключването на договора ищецът е издал фактура
№.......21/26.02.2023 г., по която е заплатена цялата авансова сума в размер на 175200,00
лева. Впоследствие при направени от страна на ищеца доставки на агнешко трупно месо на
10.03.2023 г. и на 21.03.2023 г. последният е издал „нулеви“ фактури №.......25/10.03.2023 г. и
№*********/21.03.2023 г., с които е извършено приспадане на стойността на тези доставки в
размер на 78504,48 лева с ДДС и съответно 67605,23 лева с ДДС от авансово заплатената
сума по №.......21/26.02.2023 г. Заявява, че в продължение на една година ищецът не е
доставял стока на ответника, но и не му е върнал и остатъка от авансово заплатената сума
при сключването на договора. По предложение на ищеца на 30.04.2024 г. е доставил на
ответника агнешки главички и агнешки комплекти на нови, по – ниски цени, като било
1
уговорено стойността на тази доставка да бъде приспаданата от продавача от авансово
платената. Противно на това ищецът издал процесната фактура №.....29/30.04.2024 г., както и
дебитно известие към нея за увеличената цена на стоката, като отказал да бъде издадено
кредитно известие за тази сума към фактура №.......21/26.02.2023г. Посочва, че именно по
тези съображения е предявил иск срещу настоящия ищец за връщане на остатъчната
стойност от авансово платената цена по договора, за което е образувано т.д. №133/2024 г. по
описа на ОС- Б. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните съществува валидно облигационно отношение с с
твърдяното съдържание, изпълнение на задължението да достави описаната стока,
количество и стойност, размерът на възнаграждението, което се претендира. При
установяване на горните факти ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си
за заплащане на цената, както и наведените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи от доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че по между им е бил сключен неформален договор с предмет
продажба на месо и местни продукти. Страните не спорят, че при сключването на договора
ищецът е издал фактура №.......21/26.02.2023 г., по която е заплатена авансова сума в размер
на 175200,00 лева. Не е спорно и че след осъществени от страна на ищеца доставки на
агнешко трупно месо на 10.03.2023 г. и на 21.03.2023 г. е издал „нулеви“ фактури
№.......25/10.03.2023 г. и №*********/21.03.2023 г., с които е извършено приспадане на
стойността на тези доставки в размер на 78504,48 лева с ДДС и съответно 67605,23 лева с
ДДС от авансово заплатената сума по №.......21/26.02.2023 г. като е останала неусвоена сума
от заплатения аванс в размер на 29090,29 лева.
Доставката на стоките на 30.04.2024 г., за които ищецът е издал процесната фактура
№.....29/30.04.2024 г. на стойност 20210,11 лева с ДДС и дебитно известие
№.....046/08.07.2024 г. към нея на стойност 2401,11 лева се признава от ответника. По делото
са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ГД Д – търговски представител
при ответника, който заявява, че цените на стоките са договаряни устно по телефона, както и
че договорените допълнителни количества на стоки през 2024 г. са били на нови цени.
Потвърждава, че от авансово заплатена сума по фактура №.......21/26.02.2023 г. е останала
неусвоена част, от която е следвало да се приспадне стойността на доставените през месец
април 2024 стоки.
По делото е изслушано и прието без оспорвания от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, според което фактура №.....29/30.04.2024 г. е осчетоводена от
ответника, включена е в дневника за покупки за месец април 2024 г. и е подадена Справка –
декларация в ТД на НАП №...... г. Констатирано е, че ответникът е ползвал право на данъчен
кредит по фактура №.....29/30.04.2024 г. От проверката в счетоводството на ответното
дружество, както и от писмо от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ вещото
лице е установило, че дебитно известие №.....046/08.07.2024 г. към фактура
№.....29/30.04.2024 г. не е осчетоводено, не е включено в дневниците за покупки и не е
ползвано правото на данъчен кредит за него. Не е спорно, че фактурата и дебитното известие
са осчетоводени и от ищцовото дружество.
В решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - р. № 166/26.10.2010 г. по т.д.
№ 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС се
посочва като изискване да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение и
признаване на задължение по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит, само
ако във фактурата фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на плащане
и т.н., което в настоящия случай се установява. Само по себе си отразяването на фактурата в
2
счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажби по ДДС представлява
признание на задължението и доказва неговото съществуване. В случая фактура
№.....29/30.04.2024 г. съдържа описание на доставената стока, количество и цена, поради
което съдът приема, че съдържа всички необходими реквизити, обективиращи съществените
елементи на сделката. Представена е и стокова разписка с подробно описани на стоките,
което не е спорно между страните. Обстоятелството, че е двустранно осчетоводена дава
основание на съда да приеме съществуването на определено задължение по облигационно
отношение в размер на 20210,11 лева с ДДС.
По отношение на издаденото дебитно известие №.....046/08.07.2024 г. към фактурата
следва да се посочи, че доколкото не е осчетоводено от ответника и не включено в
дневниците за продажби, направената от ищеца едностранна корекция на цената не следва
да се възлага в тежест на ответника. Ищецът не доказа в процеса основанието за по-високата
цена на стоките, направено значителен период след издаване на фактурата. В съдебно
заседание св. Д отрече да е имало между страните уговорка за увеличение на цените на
стоките спрямо тези, при които е сключен неформалният договор през 2023 г.
Ответникът не ангажира доказателства да е погасил задължението си в размер на
20210,11 лева, поради което и предвид изложеното по-горе се налага извод за основателност
на претенцията на ищеца за заплащане на сумата, представляваща цена на доставените стоки
– замразени агнешки комплекти и главички.
Наведеното от ответника възражение, че сумата е недължима, тъй като е следвало да
бъде приспадната от заплатения по фактура №.......21/26.02.2023 г. аванс в размер на
175200,00 лева, от който е останала неусвоена сума, без да е направено искане за съдебно
прихващане, съдът намира за неоснователно по следните съображения. Не е спорно между
страните, че с искова молба от 08.07.2024 г. настоящият ответник е предявил иск срещу
„..........В“ ЕООД за връщане на остатъка от заплатения по фактура №.......21/26.02.2023 г.
аванс в размер на 29090,29 лева, по която е образувано т.д. №133/2024 г. по описа на ОС –Б,
като в същото производство настоящият ищец е предявил насрещен иск за заплащане на
сумата по фактура №.....29/30.04.2024 г. на стойност 20210,11 лева с ДДС и дебитно известие
№.....046/08.07.2024 г. към нея на стойност 2401,11 лева, който е отделен и е образувано
настоящото производство. Инициираното от „Н“ АД производство за връщане на остатъка
от авансово платената сума без да е приспадната стойността на осъществената от ищеца на
30.04.2024 г. доставка, противоречи на заявеното от него желание за прихващане с авансово
заплатената сума. Не се установява по делото, че виновното поведение на ищеца, който не е
издал кредитно известие за стойността на направената на 30.04.2024 г. доставка, е причина за
невъзможността за извънсъдебно прихващане. Тази възможност е отречена от настоящия
ответник с предявяване на иска за заплащане на неусвоената част от авансово заплатената
сума.
Следователно исковата претенция за главница следва да бъде уважена за сумата
20210,11 лева като за разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне като
неоснователна и недоказана.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.08.2024 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира присъждането на разноски за настоящото производство в размер
на 904,50 лева държавна такса, 350,00 лева депозит за вещо лице и 2300,00 лева адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъди сумата 3177,04 лева. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения
на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5, съдът следва да се произнесе и по разпределението
на отговорността за разноски в производството по обезпечаване на иска, каквито ищецът
претендира в размер на 84,00 лева такси и 300,00 лева адвокатско възнаграждение , от които
3
съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъди сумата 343,22 лева, независмо
от наведените от ответника възражения.
Ответникът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на
2880,00 лева с ДДС, чиито размер съдът не счита за прекомерен, поради което и направеното
от ищеца възражение в този смисъл е неоснователно. На ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция следва да му се присъди сумата 305,84 лева.
Ищецът е направил искане в случай, че в полза на ответника също се дължат разноски
съдът да направи компенсация до размера на по – малкото, поради което разноски следва да
се присъдят само на ищеца, намалявайки ги със сумата 305,84 лева, като ответникът бъде
осъден да заплати 3214,42 лева (3177,04+343,22-305,84).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на „..........В“ ЕООД ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. *** на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 20210,11 лева с ДДС, представляваща стойността на
закупени, съхранени и предадени на ответника замразени агнешки комплекти и главички, за
които ищецът е издал фактура №.....029/30.04.2024 г. ведно със законна лихва от предявяване
на исковата молба 07.08.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 3214,42 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
20210,11 лева до пълния предявен размер като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4