Р E
Ш Е Н
И Е
№ ............... / 21.02.2020 г.,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик,
в проведеното на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година публично
съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Панчева разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2765/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 327 ТЗ
Производството по делото е
образувано по предявен от „АЙ ВИ ДИ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. Бигла № 21 А, срещу
Диагностично-консултативен център ЕСКУЛАП - ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „Свети Архангел“ № 19А,
иск, с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, с който се иска да се
осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 2535,13 лв. – главница
дължима по договор за продажба и
доставка на стоки, които стоки са индивидуализирани във фактури:№********** от
14.08.2018 г., № ********** от 10.09.2018 г., № ********** от 12.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане на същата.
В исковата молба са наведени твърдения, че страните по делото са в трайни
търговски отношения, на основания които ищецът е доставил на ответника стоки
индивидуализирани в 3 бр. фактури
съответно - от дата 14.08.2018 г., 10.09.2018 г. и 12.02.2019г., като
макар точното изпълнение от страна на ищеца ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане цената на стоките в посочените фактури, която цена
е на обща стойност от 2 535. 13 лв. Моли се за постановяване на решение, с
което да се уважи предявения осъдителен иск.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се излага становище за допустимост
на исковата претенция и неоснователност на
същата. Сочи, че искът не е
доказан по основание и размер, неправилно е посочена цената на исковата
претенция. Моли се за постановяване на решение, с което да се отхвърли иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Пазарджик е сезиран с осъдеителен иск с правно основание чл. 327 ТЗ.
От приложена по делото и приета
като писмено доказателство фактура №
********** от 10.09.2018 се установява, че ищецът доставил на ответника стоки
подробно описани във фактурата на стойност 306,44 лв.
От приложена по делото и приета
като писмено доказателство фактура: № ********** от 12.02.2019 г. се установява,
че ищецът доставил на ответника стоки подробно описани във фактурата на
стойност 67,51 лв.
От приложена по делото и приета
като писмено доказателство покана изпратена от ищеца до ответника се
установява, че на 28.03.2019 г. същият е поканен да плати сумата по процесните
фактури в общ размер от 2535,13 лв.
По делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, без възражения от страните, от заключението на
която се установява, че процесните фактури са декларирани от ищеца в дневните
за продажби и справки-декларации по ЗЗДС в месеца им на издаване, като същите
са надлежно осчетоводени от ищеца. В заключението е посочено, че на адреса на
ответника няма лица, които да предоставят необходимите за заключението данни,
както и че от НАП е установено, че няма данни за обявени покупки от ответника
през посочения период, тъй като няма данни ответникът да е бил регистриран по
ЗДДС. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице разяснява, че
ответника е търсен на адреса на дружеството, като сградата е била заключена,
освен това вещото лице се е свързало с лицето изготвило последния ГФО на
ответното дружество, но не получила информация от същия. Ценена съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице,
доколкото същото дава обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси,
обективно е и е изготвено от компетентно вещо лице.
С оглед гореизложената
фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието
на трайни търговски отношения между страните, както и точното изпълнение от
него във времево и качествено отношение на
задължението му за доставяне на стоките посочени в трите процесни
фактури, които следва да се установят от ищеца.
В първото по делото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, че е изпълнил точно, срочно и времево и
качествено отношение задълженията си по облигационната връзка с ответника, това
се установява и от приетите по делото писмени доказателства – фактури.
От приетата поделото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
посочените фактури са декларирани от ищеца в дневниците за продажба и
справките-декларации по ЗДДС, като макар направените от вещото лице опити,
същото не е успяло да се свържи с представител на ответника, което поведение на
ответника следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК. В процеса
на доказване от ответника не бе доказано изпълнение на задължението за
заплащане по посочените фактури, нито бяха наведени такива твърдения от
ответника в преклузивните затова срокове.
Ето защо процесното вземане е действително дължимо от ответника, като
същото е с настъпила изискуемост, арг. чл. 327, ал. 1 ТЗ и предвид отправената
от ищеца до ответника покана от 28.03.2019 г. Предвид гореизложеното настоящия
съдебен състав приема счита предявения иск изцяло за основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи.
По
разноските:
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. В отговора на исковата
молба от ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което се явява основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази част, но не по- малко от минималния
определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата във вр. с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който в конкретния случай съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата е в размер на 407,45 лв.
Съгласно трайно установената съдебна практика правната сложност е
предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими
при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и
обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. В конкретният
случай, настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с по -висока
фактическа и правна сложност от тази за съответния вид дела, по делото са
проведени две открити съдебни заседания,
като са събрани незначителен брои писмени доказателства и е изслушана ССчЕ,
освен това спорните между страните факти и обстоятелства са малко на брои.
Следователно, фактически осъществилите се, необходими процесуални действия,
наред с изначално очакваното съдържание на правния спор, с оглед предмета му и
основанието на иска, както и съдържанието на защитата в съответната фаза на
съдебното производство не обосновават извода за присъждане на адвокатски
хонорар над предвидения в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното съдът счита, че на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на минималния предвиден в Наредбата в размер на 407,45 лв.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 758,85 лв., от който 101,40 лв.
заплатена ДТ, 250 лв. – депозит за вещо лице и 407,45 лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са своевременно поискани, като
са представени доказателства, че са реално сторени- договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2019 г. – и фактура към него.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 ТЗ, „Диагностично-консултативен център ЕСКУЛАП - ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „Свети
Архангел“ № 19А да заплати на „АЙ ВИ ДИ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, ул. Бигла № 21 А сума в
размер на 2535,13 лв. – главница дължима по договор за продажба и доставка на стоки, които стоки са
индивидуализирани във фактури:№********** от 14.08.2018 г., № ********** от
10.09.2018 г., № ********** от 12.02.2019 г., ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на
същата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Диагностично-консултативен център ЕСКУЛАП - ЦИТОМЕД“ ООД с ЕИК № ********* да заплати на „АЙ ВИ ДИ БЪЛГАРИЯ“ ООД ЕИК
********* сумата в размер на 758,85 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: