О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 260336 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 103 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, улица Панайот Волов № 29, етаж 3, представлявано от управителя Янислав
Бориславов Янакиев, срещу Разпореждане №260854/12.10.2020г., постановено от
Районен съд Несебър по гр.д.№868/20г., в частта, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.С.Г.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата над уважения размер
по главницата от 253,14 лева до пълния претендиран размер от 931,21 лв., за
сумата в размер на 339,88 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
документи, за сумата в размер на 339,88 лв., представляваща неустойка за
изпълнение на задължение, за сумата над уважения размер на присъдените разноски
за платена държавна такса от 5,85 лева до пълния претендиран такъв от 34,08
лв., и за юрисконсултско възнаграждение над уважения размер от 8,59 лева до
пълния претендиран от 200 лв., като неоснователно.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика
и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да
преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според
въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка
с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Счита се, че неправилно са
приложени и Директива 2008/48, Директива
2009/22 и Директива 93/13.
Бургаският
окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред
Районен съд Несебър на 07.10.2020г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ – ЕООД - гр.София, за издаване на заповед
за изпълнение за сумата в размер на 931,21 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за паричен заем № 5460576 от 10.08.2018г., сумата в размер
на 76,75 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.09.2018г. до
08.03.2019г., сумата в размер на 339,88 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи, сумата 339,88 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, сумата 16,29
лева, представляваща лихва, начислена за периода от 09.03.2019г. до
25.09.2020г., законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане вземането, сумата в размер на 34,08 лева,
представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 200
лева за юристконсултско възнаграждение, против длъжника Д.С.Г. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***.
Изложени
са твърдения за сключен между длъжника и „Вива кредит“- ООД договор за паричен
заем №5460576/10.08.2018г. и договор за цесия – приложение №1 към рамков
договор от 01.12.2016г., по силата на който кредиторът е прехвърлил/цедирал на
заявителя вземането на длъжника.
Изложени
са твърдения за предоставена на длъжника сума, в размер на 1500 лева,
договорна/възнаградителна лихва, в размер на 208.14 лева; договорени 7
погасителни месечни вноски, съгласно погасителен план. Твърди се, че е уговорена
такса за експресно разглеждане на договора, в размер на 594.79 лева, от която
се претендират неизплатени 339.88 лева; Съгласно заемния договор заемателят
следвало в 3 - дневен срок от подписването му му да предостави на заемодателя
обезпечение - поръчител, който да отговаря на определени изисквания - нетен
осигурителен доход над 1000 лв., безсрочен характер на трудовото му
правоотношение, липсата на други кредитни задължения или ако има такива –
поръчителят да е с определен кредитен
статус в ЦКР на БНБ за период минимум 5 година назад; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем; да няма сключен договор за заем като
заемател или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Посочено е, че е
дължима договорна неустойка в размер на 594.79 лв., от която се претендират
339.88 лева. Твърди се, че са извършени разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането, в размер на 245 лева, като е заявено, че се претендират
0 лева.
Твърди
се, че по кредита са извършвани плащания в общ размер от 1455 лв., които са
приспаднати от задължението.
По заявлението е издадена Заповед №260091/12.10.20г., за следните суми: 253.14 лева главница, 16.29 лева – договорна лихва; 5.85 лева – разноски в заповедното производство – държавна такса; 8.59 лева – разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският
окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че
обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно. Същото
следва да бъде отменено частично. Въззивната
инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд, изложени във връзка
с отхвърлената част от заявлението, досежно претендираната сума – неустойка и
таксата за приоритетно разглеждане на заявлението.
Съдебната практика е
константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена
извън присъщите й функции (ТР №1/2010г. ОСГТК) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая
уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез
намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна функция, целяща
компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението. Вредите за кредитора от
неизпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит съставляват
предоставената (и не върната) сума, незаплатеното възнаграждение за ползването
й и реалните разходи по събирането й.
Уговорената между
страните неустойка в случая не обезпечава възстановяването на тези вреди, а е
уговорена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване
на поръчител. Въведен е изключително кратък срок за представяне на това
обезпечение - 3-дневен; налице е противоречие с принципа на добросъвестността,
тъй като осигуряването на поръчител в договорения срок и при посочените множество
условия е практически неизпълнимо. Освен това, обезпечението чрез поръчителство
не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора. Би следвало
кредитодателят предварително да се убеди относно кредитоспособността на
кредотополучателя и ако преценката му е лоша –да не предостави искания кредит.
Доколкото
в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата
на чл.
10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя
на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл.
10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират
таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксата за експресно
разглеждане на документи е същата предвидена за предварителна дейност на
кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита.
Съгласно чл.
16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира
информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума.
Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло
насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на
заемополучателя.
И т.к. една
от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при
констатация че такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнен за посочените суми.
Въззивната
инстанция намира, че проверката за наличието или липсата на противоречие с добрите
нрави или с разпоредбите на ЗЗП, които заповедният съд следва да направи, не
води като последица до задължение на съда служебно да извършва прихващане,
приспадане или други погасяващи действия вместо длъжника. Поради това
извършеното от първоинстанционния съд своеобразно прихващане на сумите,
заплатени от длъжника за погасяване на допълнителния пакет с дължимите и
незаплатени суми за главница и договорна лихва е незаконосъобразно.
В тази
част разпореждането следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което заявлението следва да бъде уважено за главница, в
размер на още 678.07 лева.
В полза на
заявителя следва да се присъдят съразмерно направените в заповедното
производство съдебно – деловодни разноски.
Заплатени
са 49.08 лева – държавни такси; следва да бъдат признати разноски, съставляващи
възнаграждение за юрисконсулт, в минималния размер по чл.26 ЗПП – 50 лева за
всяка инстанция или 100 лева. При направени разноски в общ размер 149.08 лева,
в полза на заявителя съразмерно се дължат 86.81 лева. НРС е присъдил общо 14.44
лева; въззивният съд следва да присъди разликата – 72.37 лева.
Ето
защо постановеното от НРС разпореждане в тази част следва да бъде отменено. В
останалата част следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане №260854/12.10.2020г., постановено от Районен съд Несебър по
гр.д.№868/20г., в частта, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
Д.С.Г., за сумата 678.07 лева главница, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът
Д.С.Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, улица Панайот Волов № 29, етаж 3, представлявано от
управителя Янислав Бориславов Янакиев, сумата 678.07 лева – главница по договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“
№5460576 от 10.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 07.10.20г., до окончателното им изплащане, както и 72.37 лева – съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата част.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.