РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Б., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на трети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20243210100047 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. с
ЕГН********** с настоящ адрес в гр.Б., в.з.“***“, ул.***, чрез адв. Д. Г.,
против „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. ***.
Иска се договорът за предоставяне на гаранция да бъде обявен за
нищожен поради накърняване на добрите нрави ,както и поради нарушаване
на принципите за добросъвестност и справедливост .
Ищецът твърди,че на 22.10.2020 г. в качеството му на „Заемател" от
една страна и „А. Ф." ООД, ЕИК: *** в качеството му на „Заемодател" е
сключен Договор за паричен заем „А1 бърз кредит“ №***
По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на
Заемателя сума в размер 700,00 лв. (седемстотин лева), при условия:
лихвен процент - 40.00%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 49.02%
срок на погасяване - 12 месеца,
обща сума за връщане – 860,76 осемстотин и шестдесет лева и
седемдесет и шест стотинки).
Съгласно чл. 3 от Договора за заем К. е следвало в срок до 5 дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните
обезпечения:Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните
изисквания:да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение;брутния размер на дохода му да е в размер не по-
малък от 1,500,00 лв.;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ ООД;да
няма неплатени осигуровки за последните две години;да няма задължения към
1
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до
30 дни“.Поръчителят подписва договор за поръчителство.;
Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.;
Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя
гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност и в
съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към
упражняването на такава дейност.
Едновременно със сключването на договора за заем ищецът е сключил и
Договор за предоставяне на гаранция №*** с ответното дружество - „Ф. Б.“
ЕООД, ЕИК *** с което се задължил на допълнително възнаграждение в
размер на 361,56 лева, платимо на 12 вноски, всяка по 30,13 лв., всяка към
погасителните вноски по договора за заем.
Претендира че Договор за предоставяне на гаранция №***, е нищожен
като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и
еквивалентността на престациите.
Твърди,че възнаграждението в общ размер от 361,56 лв. се дължи без
насрещна престация.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Договора за предоставяне на гаранция,
възнаграждението се дължало не на ответното дружество, а на „А. Ф." ООД,
което на практика води до увеличаване на дължимата сума по заема,
заобикаляйки разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди взаимната свързаност на Договора за предоставяне на гаранция
и Договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за
гаранция (чл. 3 от Договора за заем),т.к.Договорът е сключен с посочено от
Заемодателя юридическо лице, сключени в един и същи ден с един и същи
номер - №***;
Твърди, че двата договора са взаимно свързани.
Счита, че сключването на Договор с точно този гарант, при тези условия
е било задължително условие за сключване на договора за заем, което
съставлява неравноправно третиране на потребител.
Счита,че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение
на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след
възникване на задължението за връщане на паричната сума и което
задължение има поначало определен размер, без да се отчита дали страната
заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала
неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем,
представлява уговорка, която нарушава добрите нрави,с която уговорка се
достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема
в ущърб на икономически по-слабата страна. В процесния случай това
увеличение е в размер на 361.56 лв. твърди, че е повече от половината от
заетата сума.
Това е породило правния интерес от завеждане на иска.
С исковата молба се претендират и съдебно- деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
2
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор
от ответната страна.
Ответника счита, иска за недопустим и прави възражение срещу
искането на ищеца целият Договор за предоставяне на гаранция № *** от
22.10.2020 г. да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията
отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. Счита, претенциите на
ищеца за напълно неоснователни и моли да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение на твърдението за нищожност на Договора за
предоставяне на гаранция поради противоречие с добрите нрави твърди,
че „Ф. Б.“ ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция
в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно
в това си качество - на търговец. Дружеството следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя,
възникнали съгласно сключен от последния Договор за паричен заем с трето
лице, различно от „Ф. Б.“ ЕООД. С оглед на изложеното следва да се
преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а
именно тези на Търговския закон.
Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си
по договора за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ АД, с което да избегне
неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на
задълженията по чл. 3 от Договора за заем или разваляне на договора поради
неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да издаде гаранция с
цел гарантиране изпълнението на задълженията й по Договора за заем.
Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за
обезпечаване на вземанията по Договора за заем е породило сключването на
Договора за предоставяне на гаранция, а Дружеството е сключило Договора
поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.
Твърди, че с издаването на гаранция (и то за размер на дълга, който е
много над уговореното възнаграждение по Договора), дружеството не
получава нещо в повече, от това което предоставя. Длъжникът, срещу
възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в
срок задълженията към Заемодателя, последният ще ангажира отговорността
на Гаранта по издадената от него гаранция. От своя страна издадената
гаранция гарантирала и всички последици от евентуалното неизпълнение на
задълженията от страна на И. по сключения между него и А. Ф. АД Договор за
кредит, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което
престациите следвала да бъде разглеждана като нееквивалентно, но не в полза
на ищцовата страна, а в полза на Гаранта.
С предоставяне на гаранция „Ф. Б.“ ЕООД извършвала възмездна услуга
в полза на Заемодателя.
Гарантът е сключил договора за предоставяне на гаранция само и
единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че
ще получи уговореното възнаграждение. Твърди се че на тези основания на
Дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер.
По отношение на твърдението за нищожност на Договора за
предоставяне на гаранция като сключен при неспазване на нормите на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, е направено възражение, че в исковата молба не е наведена никаква
3
конкретна обосновка в тази връзка и твърденията на ищеца за това не са
подкрепени с аргументи или доказателствен материал.
Твърди,че искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за
предоставяне на гаранция на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК е напълно
неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено н само за
договори за потребителски кредит, какъвто твърди, процесният договор не
бил.
Твърди,че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК,
а от ТЗ и наведените от ищеца твърдения за нищожност на основание ЗПК са
напълно ирелевантни.
Дружество ответник не било страна по Договор за кредит „А1 Бърз
Кредит“ № ***, сключен между И. и А. Ф. АД.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключения между
ищеца и ответното дружество Договор за предоставяне на гаранция № ***.
Оспорват се всички останали фактическите твърдения, обосновали
претенциите на ищеца досежно обявяване нищожността на процесния
Договор.
Направено е искане ,ако не се яви представител в първото заседание по
делото, то делото да бъде гледано в негово отсъствие, като с това си изявление
молят съдът да приеме, че се поддържа изложеното в отговора становище.
Претендират се разноски по делото.
Съдът на осн.чл.146,ал.1,т.2 от ГПК е определил правната
квалификация на иска ,а именно тази по чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Съдът ,на осн.чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената
тежест, като е указал, че върху ищеца лежи тежестта да докаже
съществуването на облигационно отношение между страните -наличие на скл.
договор и неговото съдържание от което прави извод за нарушение на добрите
нрави. Да докаже, че са налице твърдените основания за нищожност на
договора, а ответника следва да докаже твърденията си в писмения си
отговор, а именно че договора е скл. в съответствие с нормативните
изисквания и добрите нрави.
В първото по делото с.з. страните не се явяват и не се представляват.
Депозиран е единствено писмен отговор от адв.Д. Г. който е посочил че
поддържа исковата молба, както и всички направени в нея твърдения.Моли
съдът да се произнесе с решение с което да обяви за нищожен договора за
предоставяне на гаранция, т.к.противоречи на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.10.2020г. е сключен Договор за паричен заем А1 бърз кредит
№***,между И. К. И. , в качеството му на „Заемател" от една страна и „А. Ф."
ООД, ЕИК: *** в качеството му на „Заемодател".
По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на
Заемателя сума в размер 700,00 лв. седемстотин лева), при условия:
- лихвен процент - 40.00%,
- годишен процент на разходите (ГПР)- 49.02%
4
- срок на погасяване - 12 месеца,
- обща сума за връщане – 860,76 лева.
Съгласно чл. 3 от Договора за заем К. е следвало в срок до 5 дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните
обезпечения:Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните
изисквания:да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-
малък от 1,500,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ ООД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни“. Поръчителят подписал договор за поръчителство.
Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.
На същата дата между И. К. И. и Ф. Б. ЕООД с ЕИК***,чрез посредника
А. Ф. АД с ЕИК*** е скл.договор за предоставяне на гаранция №***, съгласно
който с цел гарантиране изпълнението на парични задължения на
Потребителя, възникнали съгласно договора за заем както и като последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя към договора за заем а
именно задължение за връщане на цялата усвоена заемна сума по договора за
заем;задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за
плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането,разходи
за събиране на вземането ,съдебни разноски, адвокатски хонорари.
Гаранцията се издава от Ф. Б. ЕООД в срок до 5 дни от подписването на
договора и в случай на неизпълнение от страна на заемателя не изпълни
задължението си по чл.3 от Договора за заем в указания срок да предостави
обезпечение-поръчителство от едно физическо лице или банкова гаранция.
Условията по гаранцията са обезпечаване на задължението на И. И. по
договор за паричен заем. Сума на гаранцията -по-малката от двете суми:
954,93 лева или сума,равна на усвоената и невърната главница, начислена
договорна лихва върху усвоената и невърнатата главница както и законна
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на
вземането, съдени разноски, адвокатски хонорар, в случай че такива са
начислени. Срок на валидност, до прекратяване на договора за заем или 6
месеца след обявяване на задължението за предсрочно изискуемо от страна на
А. Ф. АД, което обстоятелство настъпи първо. Посочена е дата на влизане в
сила на гараннцията-27.10.2020г.
За поемане на задължението потребителят дължи възнаграждението на
гаранта в размер на 361,56лева, платимо разсрочено на вноски, всяко от които
в размер на 30,12 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора заем.
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно
и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало
валидно облигационно отношение по договор за заем,по който той не е
изпълнил задължението си да представи парична сума
Съществуването на валидно облигационно отношение между страните
5
по договора за заем се установява от писмените доказателства, приети по
делото. Договорът за паричен заем,договорът за гаранция и приложенията към
тях са надлежно подписани от двете страни и съдържат уговорки за всички
съществени елементи от договора.
Установената от съда фактическа обстановка, дават основание да
приеме, че изтъкнатите от ищеца твърдения, при, условията на пълно и главно
доказване, съществуването на елементите от фактическия състав на
твърдяното от него накърнено субективно материално право, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Санкцията при несъобразяване с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, според
който нищожни са договорите които противоречат на закона или го
заобикалят,както и тези които накърняват добрите нрави,вкл.и договорите
върху неоткрити наследства.
В настоящият казус се твърди че договора за предоставяне на гаранция
е нищожен на основание накърняване на добрите нрави.
Добрите нрави ,в качеството им на морални норми, наситени с
нравствено-етично съдържание, са въздигнати от законодателя в критерий за
оценка на сделките. Тези норми, доколкото не са правни такива са неписани и
неконкретизирани, съществуват като общоприети, принципни положения на
обществения живот или произтичат от такива.
Същите не се налагат принудително и не разполагат със задължително
действие, но се приемат от социума в резултат на вътрешни убеждения и най-
видни духовни потребности.
По правило е дефиниция, накърняването на добрите нрави е обективно
състояние-не е необходимо страните да съзнават естеството на нравствено-
етичните правила, които нарушават с поведението си, нито да целят това. Не
всяко нарушение на битуващите морални и етични догми се счита за
„накърняване на добрите нрави“, по смисъла на цитираната норма, а само
онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените нравствено-етични
правила за поведение.
Добрите нрави са морални норми,които законът придава правно
значение,защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона/чл.26,ал.1 от ЗЗД/.Понятието
„добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща правна
категория,приложима към конкретни граждански, респ.търг.правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми при приложението, на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи
цени,неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна
конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата
страна неизгодно условия.
Включването в договора за предоставяне на гаранция на разходът
възнаграждение в общ размер на 361,56 лева дължащо се не на ответното
дружество а на А. Ф. ООД води до увеличаване на дължимата сума. На
следващо място съществува обвързаност в двата договора този за заем и
предоставяне на гаранция. Договорът е скл. с посочено от заемодателя лице,
6
скл.в един и същи ден и под един и същ номер, този №***,еднакъв период на
дължимост на сумите по двата договора с един и същ начален период и
титуляр а именно посредника А. Ф. ООД,еднакъв период на дължимост, с
един и същи начален период и краен срок на погасяване. На последно място
възнаграждението на гаранта е веднъж вкл. в погасителния план на договора
за заем и разсрочено на 12 равни месечни вноски, дължими заедно с вноските
за главница и договорна лихва.
Вкл.на това възнаграждение в договора за заем и втори път в договора за
предоставяне на гаранция, според съда съставлява част от разходите по заема
по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗПК и цели потребителя да бъде въведен в
заблуждение относно реалната стойност на разходите които следва да стори
по обслужването на договора,в противоречие с изискванията на чл.11 от ЗПК
и в нарушение на разпоредбите на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Отделно съдът счита, че макар договора за паричен заем и този за
предоставяне на гаранция формално да са оформени като самостоятелни
договори,последните са функционално свързани,защото договорът за
гаранция е във вр.с договора за заем,обезпечава вземането на
заемодателя,скл.е в негова полза ,при посочен от него посредник,с титуляр на
вземането една и съща банкова сметка,скл.е в негова полза,с лице одобрено от
него.За това договора за гаранция има акцесорен характер.Възнаграждението
по договора за гаранция е платимо на кредитора по договора за заем и се
изплаща на последния ведно с вноските по кредита.Отчитайки свързаността
между заемодателя и дружеството-гарант е налице хипотезата на
т.н.свързани лица по смисъла на §1,т.5 от ДР на ТЗ ,съдът приема,че това е
сторено за да бъде заобиколена нормата на чл.19,ал.4 от
ЗПК.Възнаграждението съставлява част от разходите по заема,поради което и
реално ГПР по договора надхвърля позволеният от закона процент .
Предвид изложеното съдът приема,че договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави ,като сумата която
се претендира по договора за гаранция не е вкл.в ГПР ,посочен в договора за
заем ,като при вкл.на възнаграждението по гаранционния договор
действителният ГПР по договора за заем би бил в размер ,надхвърлящ
приетото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение.
Плащането на възнаграждението като гаранция не е отразено като
разход при формиране на ГПР и по този начин на оповестяване на разходите не
е съответен на изискването на чл.19,ал.1 от ЗПК.
Поради посоченото съдът намира,че искът за обявяване на нищожността
на договора за предоставяне на гаранция се явява изцяло основателен.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат заплатени направените по делото разноски.
На осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Полза на адвоката,осъществил безплатна
правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,което
следва да бъде определено от съда.
В случая материалния интерес ,фактическата и правна сложност на
делото,съдът приема,че справедливото и адекватно възнаграждение по иска
да е в размер на 400,00,лева.
Общо дължимите разноски по делото са в размер на 480,00 лева от които
80,00 лева ДТ за образуване на делото и 400,00 лева адв.възнаграждение.
7
Предвид горното,съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД по иска на И. К.
И. с ЕГН********** с настоящ адрес в гр. Б., в.з. “***“, ул. ***, чрез адв. Д. Г.,
против „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. ***, ЧЕ ДОГОВОР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ на гаранция № ***/22.10.2020г.
скл.между И. К. И. с ЕГН********** и „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК*** е нищожен на
поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И. К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес
в гр. Б., в.з. “***“, ул. ***, чрез адв. Д. Г., платими по банкова сметка
IBAN:***, с титуляр Д. Г., сумата в размер на 480,00 лева, деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок,считано от
получаването му от страните пред Окръжен съд-Добрич!
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8