Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 468
гр.Русе,5.ХІІ. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 5 ноември през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 710 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ОД на МВР Русе е обжалвала решението
на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 1931/2019 год.по описа на РРС,с
което е осъдена да заплати на Д.В.Д. *** сумата 1568,89
лева,представляваща обезщетение за
положен 239,94 часа извънреден труд ,резултат от преобразуване на нощен към
дневен труд,за периода 1.ІV.2016 год.-31.ІІІ.2019 год.,както и сумата 2860,05
лева допълнително възнаграждение на специфични служебни дейности за същия
период,ведно със законната лихва върху двете
главници,считано от предявяване на иска 2.ІV.2019 год.до окончателното им
изплащане и лихва за забавено плащане,както и разноските в
производството.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната
му и отхвърляне на исковете по подробно развити в жалбата съображения
,поддържани и в съдебно заседание.
Д.В.Д. е обжалвал същото решение в
частта,с която предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд,за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
дейности и съответно лихвата за забава върху всеки от тях са отхвърлени.Счита
решението за неправилно в тази част и иска отмяната му и уважаване на исковете
в претендираните размери по развити подробни съображения в подкрепа на наведените
оплаквания.
Всяка от страните счита жалбата на
противната страна за неоснователна.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Двете жалби са процесуално допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Производството по гр.д.№ 1931/2019
год.по описа на РРС е образувано по предявени от Д.В.Д. *** искове за заплащане
на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към
дневен такъв за периода 1.ІV.2016 год.-31.ІІІ.2019 год.,допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за същия период и
мораторна лихва върху него.
По делото не се спори,че в
процесния период страните са били в служебно правоотношение,като ищецът
изпълнявал длъжността „***“в *** гр.Русе,при режим на труд на смени-днева и
нощна от 22 до 6 часа с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време.
С обжалваното решение районният съд
е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд,като
е приел,че в действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи,издадени въз основа на законова делегация,не съдържат правна норма за
преобразуване на положения нощен труд с коефициент.Според съда е налице
празнота в уредбата,поради което субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от
НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната експертиза
размер.Съдът е уважил и претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение
за работа при специфични условия.Изложил е мотиви,че Д. е изпълнявал повече от
една специфични дейности-охрана на помещението,в което се съхраняват оръжия и
боеприпаси и охрана на сгради и обекти и е определил размера на следващото му
се допълнително възнаграждение за тези дейности съгласно заповед № 8121з-671 от
9.VІ.2015 год.на министъра на вътрешните работи.
Решението на районния съд е
валидно и допустимо.При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона.Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,между които съгласно чл.178,ал.1,т.3 от закона е възнаграждение
за извънреден труд.Редът за организацията и разпределението на работното
време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време,режимът на дежурство и др.се определят
на основание чл.187,ал.9 от министъра на вътрешните работи.В периода,за който
се претендира възнаграждението за извънреден труд м.ІV.2016 год.до м.март 2019
год.включително действащите Наредби съответно № 81213-592 от 25.V.2015 год.и №
81213-776 от 29.VІІ.2016 год.липсва норма,аналогична на нормата по чл.31,ал.2
на отменената Наредба №
8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд
с коефициент 0,143.При липса на изрична законова регламентация районният съд
правилно е приел,че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2
НСОРЗ.Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители,така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение,които получават допълнително възнаграждение за извънреден
труд.В този смисъл е и реш.№ 311 от 8.ХІ.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018
год.То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни
служители от системата на МВР,но дава принципно разрешение на въпроса за
субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в
ЗМВР.Посочено,че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане
на дискриминация,закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.По отношение
на размера на иска,съдът е съобразил установените по делото обстоятелства
относно часовете нощен труд,положени от ищеца в процесния период и дължимото му
се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице.
По тези съображения и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК,решението в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.Жалбите
и на двете страни са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Решението е неправилно в частта,с
която е уважен иска за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение
на специфични служебни дейности.
Условията,редът и максималните
размери за изплащане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1 т.2 ЗМВР се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи,а конкретния размер-със заповед на съответния ръководител.
В § 26 а от ДР на ЗМВР е дадена
легална дефиниция на понятието „специфични служебни дейности“ и то е:“пряко
изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на
агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа,патрулно-постова,
пожарогасителна,спасителна и неотложна аварийно възстановителна работа ;държавен
противопожарен контрол или превантивна дейност по чл.17,ал.2,т.1;контрол на
държавната граница,химическа,биологически и радиационна защита при инциденти и
аварии,свързани с опасни вещества и материали; летателна, авиационна, парашутна,плавателна,водолазна;охрана
на взривоопасни вещества, банкови или други ценности;борба с тероризма или
участие в специални операции;откриване или обезвреждане на взривни вещества;
конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица;опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.От цитираното легално определение
следва,че за да се определи допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.2 ЗМВР
следва пряко да осъществява някоя от изчерпателно изброените дейности,т.е.да са
му пряко възложени и да следват от длъжността,която заема.Ищецът е заемал
длъжността „младши оперативен дежурен“в РУМВР и длъжностната характеристика не
включва нито една от посочените по-горе дейности.Извод за извършване на специфични
служебни дейности не може да се обоснова и от разпоредбите на Инструкцията за
организация и реда за осъществяване на дежурство в МВР,както и от Вътрешните
правила за организацията за осъществяване на дежурство в МВР.Такива дейности не
са му възлагани пряко с нарочна заповед.Липсват и доказателства фактически да е
извършвал такива.Неправилно районният съд е приел,че дейността по осъществяване
на контрол за охрана на структурата и спазването на пропускателен режим в
тъмната част на денонощието има характер на специфична служебна дейност по
смисъла на закона и на служителя му се дължи допълнително възнаграждение на
основание чл.178,ал.1,т.2 ЗМВР.Решението
в тази част е неправилно и следва да се отмени,а вместо него съдът постановява
друго за отхвърляне на иска за присъждане на допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности и иска за лихва за забава върху
главницата.
При този изход на спора ОДМВР дължи
държавна такса в размер на 62,75 лева съобразно уважения иск.Решението на
районния съд над тази сума до 277,16 лева подлежи на отмяна.
Жалбоподателят Д.В.Д. дължи
юрисконсултско възнаграждение на ОДМВР Русе в размер на 300 лева/по 150 лева за
всяка инстанция/.
Така мотивиран и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1400 от 30.VІІІ.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 1931/2019 год.по описа на РРС само в частта,с която ОД на МВР-Русе е
осъдена да заплати на Д.В.Д. сумата от
2860,05 лева,допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности
като държавен служител в МВР за периода от 1.ІV.2016 год.до 31.ІІІ.2019
год.,както и сумата от 345 лева мораторна лихва върху чистата сума на това
възнаграждение за периода 1.ІV.2016 год.-31.ІІІ.2019 год.,ведно със законната
лихва върху главницата считано от 2.ІV.2019 год.до окончателното й изплащане,както
и в частта за държавната такса над 62,75 лева до 277,16 лева и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
същото решение в частта,с която ОД на МВР Русе е осъдена да заплати на Д.В.Д.
сумата 1568,89 лева,възнаграждение за положен 234,94 часа извънреден труд за периода 1.ІV.2016
год.-31.ІІІ.2019 год.,ведно със законната лихва от 2.ІV.2019 год.до
окончателното й изплащане,както и в частта ,с която претенцията е отхвърлена за
размера над 1568,89 лева до 1631,59 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
същото решение в частта,с която искът за допълнително възнаграждение за
специфични дейности е отхвърлен над 2860,05 лева до 2955,05 лева,а искът за
мораторна лихва над 345,28 лв.до387,51 лева.
ОСЪЖДА
Д.В.Д. *** да заплати на ОД на МВР Русе сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: