ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2799
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502892 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 87760/03.11.2022 г. от
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
юрисконсулт Р. И., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
7279/19.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. г. д. № 13958/2022 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. В., ЕГН
**********, за сумата от 60,20 лева – обезщетение за забава за периода от
05.05.2021 г. до 29.09.2022 г., върху вземането за договорно възнаграждение.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт в атакуваната му част, иска се
неговата отмяна, като вместо това да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение и за претендираното обезщетение за забава върху
вземането за договорно възнаграждение. Излагат се оплаквания, че
заповедният съд не разполага с правомощие на този етап от производството
да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права
и като е извършил преценка за валидност на договора за потребителски
1
кредит и отделни негови клаузи за нарушение на закона или на добрите
нрави, е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводсвените
правила. Сочи се, че неправилен е изводът за наличие на предпоставките по
чл. 143 от ЗЗП, поради което и необосновано се приема наличие на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Поддържа се, че
присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск.
Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 13958/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. И.
В. за следните суми: 4682,72 лева – главница по договор за потребителски
кредит № 30041404451/18.12.2019 г.; 1621,70 лева – договорно
възнаграждение за периода 20.06.2020 г. - 08.05.2021 г.; 1291,65 лева –
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 3745,85 лева –
възнаграждение за закупена услуга „, Флекси“, както и 421,02 лева – лихва за
забава за времето от 08.05.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до
29.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на
заявлението до изплащане не вземането. С допълнителна молба заявителят е
конкретизирал, че претендираната със заявлението лихва за забава от 421,02
лева, за времето от 08.05.2021 г. до 29.09.2022 г. включва: 173,83 лева - лихва
върху главницата от 4682,72 лева; 60,20 лева – лихва върху вземането за
договорно възнаграждение от 1621,70 лева; 47,94 лева – лихва върху
вземането за услуга „Фаст“ и 139,05 лева – лихва върху вземането за услуга
„Флекси“.
За да постанови разпореждането, с което посоченото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е отхвърлено в частта
за сумите 1291,65 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Фаст“,
3745,83 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Флекси“, и
обезщетение за забава върху вземането за договорно възнаграждение и върху
2
възнаграждението за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ за
периода от 05.05.2021 г. до 29.09.2022 г., в общ размер на 247,19 лева, както и
за разноски за разликата над присъдените до пълния претендиран размер,
заповедният съд е приел, че клаузите предвиждащи заплащане на такси и
комисионни са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а поради това
недължими са и начислените въз основа на тях суми, съответно и лихви за
забава за същите, с оглед акцесорния характер на последните. Касателно
обезщетението за забава върху договорно възнаграждение, предмет на
разглеждане в настоящото производство, е посочено, че същото е
недължимо.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение относно претендираната със заявлението сума от 60,20
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху договорно
възнаграждение (договорна възнаградителна лихва), за периода 05.05.2021 г. -
29.09.2022 г., е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото
длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал.
1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на Закон за защита на потребителите и Закон за потребителския
кредит.
В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на
мораторната лихва за забава, върху договорна лихва, се позовава на
действието на договор за потребителски кредит № 30041404451/18.12.2019 г.,
сключен с длъжника. В него е посочено, че годишният лихвен процент е 41,00
%, а ГПР е 49,17 %. Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ (съответно т. 15.1 и т. 15.2 от приложените Общи условия
към договора за потребителски кредит) и съпоставянето им с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето същество
възнаграждението за тези допълнителни услуги (съответно приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния
план), представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на
3
заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо
независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната
услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Така представянето като допълнителни услуги на
действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на
кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения
процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит
с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи пък съгласно чл. 23 от
ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по
кредита.
Последното, както и това каква част от заплатените суми (с оглед
изрично посоченото в заявлението, че длъжникът е направил 4 погасителни
вноски) следва да бъде отнесена, като погашения по главницата и каква – като
заплащане на договорна лихва и допълнително закупени услуги „Фаст“ и
„Флекси“, съгласно клаузи, за които се допуска да са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, евентуално
целият договор недействителен, не би могло да се провери в рамките на
заповедното производство, а в рамките на последващия го състезателен исков
процес.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие
на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за вземането, представляващо мораторна лихва за забава върху
вземането за договорно възнаграждение, за периода 05.05.2021 г. - 29.09.2022
г.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в
разглежданата част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд
относно разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
4
явява неоснователна, а разпореждането, в обжалваната с нея част, следва да
бъде потвърдено. В необжалваната част разпореждането е влязло в законна
сила.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
7279/19.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. г. д. № 13958/2022 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.
53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. В., ЕГН **********, за сумата от
60,20 лева – обезщетение за забава за периода от 05.05.2021 г. до 29.09.2022
г., върху вземането за договорно възнаграждение.
В необжалваната част разпореждането е влязло в законна сила.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5