Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 20.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 821/2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите на
Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Актив груп“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.“Р.Ж.“ № **, представлявано от Л.И.Я., срещу Ревизионен
акт /РА/ № Р-03002519004501-091-001 от 06.01.2020г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 30/18.03.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който са установени дължимите задължения за
ДДС по ЗДДС за данъчни периоди, както следва: м.07.2014г.: главница – 4104.58
лева и лихва – 2248.72 лева; м.08.2014г.: главница – 18364.43 лева и лихва – 9902.45
лева; м.11.2014г.: главница – 3649.35 лева и лихва – 3412.33 лева; м.12.2017г.:
главница – 8224.11 лева и лихва – 2130.90 лева; м.03.2018г.: главница – 10909.76
лева и лихва – 2201.62 лева.
Жалбоподателят счита оспореният ревизионен акт за
неправилен и необоснован, постановен при неправилно прилагане на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Позовавайки се на
разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ДОПК, счита, че определената от ревизиращите органи
пазарна цена в случая не може да бъде ценена като надлежно събрано доказателствено
средство, поради това, че не са ползвани специални знания от експерт, назначен
по съответния процесуален ред. Намира за недопустимо определената от
ревизиращите органи пазарна цена на процесните имоти да се използва като способ
за формиране на доказателствени изводи по отношение на определяне на данъчните
задължения по ЗДДС, поради което счита, че ревизионния акт не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.124, ал.2 от ДОПК, доколкото
доказателствата на органите по приходите
не се подкрепят от събраните доказателства. Формулирано е искане за отмяна на ревизионния
акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт К.Д. оспорва жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване
на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което съдът
приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като
редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало
на основание ЗВР № Р-03002519004501-020-001/12.07.209г., въз основа на която на
жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената
стойност за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. За резултатите от ревизията
е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-0300251900450-092-001/04.11.2019г. Ревизията
е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-03002519004501-091-001 от 06.01.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който на жалбоподателя са
определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди, както следва: м.07.2014г.:
главница – 4104.58 лева и лихва – 2248.72 лева; м.08.2014г.: главница – 18364.43
лева и лихва – 9902.45 лева; м.11.2014г.: главница – 3649.35 лева и лихва – 3412.33
лева; м.12.2017г.: главница – 8224.11 лева и лихва – 2130.90 лева; м.03.2018г.:
главница – 10909.76 лева и лихва – 2201.62 лева. Срещу издадения ревизионен акт
е подадена жалба вх. 3415/22.01.2020г. до Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, който се е произнесъл с решение
№ 30/18.03.2020г., с което е потвърдил изцяло ревизионния акт.
При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден
документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. В хода на
производството не са допуснати нарушение на процесуалните правила.
В хода на ревизията е установено следното:
Основният предмет на дейност на „Актив груп“ ООД, ЕИК ***** е посредническа дейност на агенция за
недвижими имоти, строителство чрез възлагане на жилищни сгради и консултантска
дейност. С нарочен протокол № 0982058/23.07.2019г. /л. 252/ са приобщени
доказателства, събрани в хода на други административни производства. Въз основа
на събраните доказателства органите по приходите установяват, че жалбоподателят
е осъществил редица продажби на недвижими имоти на цени много по-ниски от
цените на другите продажби, осъществени от него на идентични имоти в същия
парцел. Установено е, че по едната продажба е получено плащане по банковата
сметка на дружеството и доплащане по личната банкова сметка ***. Прието е, че за
жалбоподателя са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са
данни за укрити приходи или доходи и по т.4 – воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В хода на ревизията
са предприети задължителните процесуални действия, като на основание чл.124 от ДОПК е изготвено Уведомление № Р-03002519004501-113-001/12.08.2019г. до
ревизираното лице поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Изготвено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №
Р-3002519004501-139-001/12.08.2019г. С ИПДПОЗЛ №
Р-3002519004501-040-001/12.08.2019г. са изискани и декларации на основание
чл.124, ал.3 от ДОПК по приложен към искането образец за имуществото, всички
източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал,
източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на юридически лица
за периода 2014г.-2018г. Документите са връчени на лицето по електронен път на
13.08.2019г. В определения от органа по приходите срок не е получено становище.
Попълнени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК са представени на 16.00.2019г. На
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице е
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения №
Р-03002519004501-040-001/12.08.2019г. В хода на ревизионното производство са
представени счетоводни документи, оборотни ведомости, главни книги,
хронологични ведомости на счетоводни сметки за ревизирания период. Органите по
приходите са установили, че ревизираното дружество не е отчело действителния
размер на получените приходи от продажби на къщи. Счетоводството на дружеството
не е водено съобразно изискванията на ЗДДС, ЗКПО, ЗСч, като в хода на ревизията
е установено, че са реализирани приходи в размери по-големи от действително
осчетоводените.
В хода на ревизионното производство е установено, че
жалбоподателят е изградил чрез възлагане жилищен комплекс – еднофамилни къщи в
землището на гр. Търговище, местност „Гинов кладенец“.
Упражнил е право на приспадане на данъчен кредит за получени СМР от „ЕМУ“ АД,
такса присъединяване от „Енерго про мрежи“ АД и др. За извършените продажби
жалбоподателят притежава нотариални актове, издал е фактури, отразени в дневниците
за продажбите и е осчетоводил приходите в сч. с/ка 70 „Приходи от продажби“, както следва:
Фактура № 74/15.07.2014г. е с данъчна основа в размер
на 41666.67 лева, ДДС в размер на 833.33 лева, с получател по доставката С Х С .
Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 3550/15.07.2014г., съгласно
който жалбоподателят продава на С Х С поземлен имот с площ 381 кв.м. и сграда с
площ 55 кв.м. за сумата от 50000 лева /с вкл. ДДС/.
Фактура № 75/28.08.2014г. е с данъчна основа в размер
на 8333.33 лева, ДДС в размер на 1666.67 лева, с получател по доставката С И М .
Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 4423/28.08.2014г., съгласно
който жалбоподателят продава на С И М поземлен
имот с площ 381 кв.м. и сграда с площ 51 кв.м. на етап „груб строеж“ и поземлен
имот с площ 334 кв.м. за сумата от 10000 лева /с вкл. ДДС/.
Фактура № 76/28.08.2014г. е с данъчна основа в размер
на 8333.33 лева, ДДС в размер на 1666.67 лева, с получател по доставката Х Б . Сделката
е обективирана с нотариален акт /НА/ № 4422/28.08.2014г., съгласно който жалбоподателят
продава на Х Б сграда с площ 53 кв.м. на етап „груб строеж“ за сумата от 10000 лева /с
вкл. ДДС/.
Фактура № 77/12.11.2014г. е с данъчна основа в размер
на 41666.67 лева, ДДС в размер на 8333.33 лева, с получател по доставката Ш А М
. Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 5784/12.11.2014г., съгласно
който жалбоподателят продава на Ш А М поземлен имот с площ 336 кв.м. и сграда с площ
52 кв.м. за сумата от 50000 лева /с вкл. ДДС/.
Фактура № 79/18.12.2015г. е с данъчна основа в размер
на 44953.84 лева, ДДС в размер на 8990.77 лева, с получател по доставката „Енерго
Про мрежи“ АД. Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 6538/17.12.2015г.,
съгласно който жалбоподателят продава на „Енерго Про мрежи“ АД сграда за
енергопроизводство с площ 11 кв.м., като общата стойност на продаваните
енергосъоръжения е 45959.75 лева /с вкл. ДДС/.
Фактура № 80/25.02.2016г. е с данъчна основа в размер
на 3333.33 лева, ДДС в размер на 666.67 лева, с получател по доставката „Е
център“ ЕООД. Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 864/25.02.2016г.,
съгласно който жалбоподателят продава на „Е център“ ЕООД поземлен имот с площ 755
кв.м. за сумата от 4000 лева /с вкл. ДДС/.
Фактура № 81/04.04.2016г. е с данъчна основа в размер
на 3750 лева, ДДС в размер на 750 лева, с получател по доставката „АБВ България“
ООД. Сделката е обективирана с нотариален акт /НА/ № 1498/04.04.2016г.,
съгласно който жалбоподателят продава на „АБВ България“ ООД поземлен имот с
площ 755 кв.м. за сумата от 4500 лева /с вкл. ДДС/.
Фактура № 82/01.01.2017г. е с данъчна основа в размер
на 10300 лева, ДДС в размер на 2060 лева, с получател по доставката „АБВ България“
ООД. Предмет на доставка е „право на ползване на БКТБ“.
Фактура № 83/13.12.2017г. е с данъчна основа в размер
на 12000 лева, ДДС в размер на 2400 лева, с получател по доставката Н М А . Сделката
е обективирана с нотариален акт /НА/ № 5165/13.12.2017г., съгласно който жалбоподателят
продава на Н М А поземлен имот с площ
332 кв.м. и сграда с площ 42 кв.м. за сумата от 12000 лева /с вкл. ДДС/.
Фактура № 84/30.03.2018г. е с данъчна основа в размер
на 8250 лева, ДДС в размер на 1650 лева, с получател по доставката Ю М Й . Сделката
е обективирана с нотариален акт /НА/ № 1106/30.03.2018г., съгласно който жалбоподателят
продава на Ю М Й поземлен имот с площ 355
кв.м. и сграда с площ 57 кв.м. за сумата от 9900 лева /с вкл. ДДС/.
Констатирано е, че през 2013г. ревизираното лице е продало от същия комплекс 7
/седем/ броя къщи, на етап „груб строеж“, с обща площ 1745 кв.м. на „АБВ
България“ ООД, за сумата от 108000 лева /с вкл. ДДС/. На ревизираното лице е
извършена предходна ревизия, приключила с РА №
Р-03002514002792-091-001/15.09.2015г. Органите по приходите издали ревизионния
акт са установили размер на неотчетени приходи, прилагайки установената
средноаритметична рентабилност към себестойността на продукцията, в резултат са
определили дължим корпоративен данък за внасяне. В хода на предходната ревизия
органите по приходите са установили и други продажби на имоти на занижени цени,
като част от цената е платена по личните банкови сметки на съдружниците в
дружеството – Л.Я. и И И и не е намерила отражение в счетоводството на дружеството.
В хода на извършената проверка, документирана с Протокол №
П-03002519031319-073-001/17.06.2019г. са анализирани цените на последващите продажби,
извършени от „АБВ България“ ООД на същите къщи в посочения жилищен комплекс.
Въз основа на констатираните факти и обстоятелства органите по приходите са
приели, че не са налице обективни обстоятелства, обуславящи продажни цени на
имотите в рамките на 8250-12000 лева /без вкл. ДДС/ при отчетени продажби от
самия жалбоподател на идентични имоти, в същия парцел на цени около 40000 лева
/без вкл. ДДС/. Връчено е Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице № Р-03002519004501-040-001/12.08.2019г. В
представено писмено обяснение задълженото лице декларира, че „поради настъпила
тежка финансова криза дружеството продава недвижимите имоти на цени под
себестойност. Високата задлъжнялост и невъзможност за разплащане водят до продажби
на по-ниски цени. Продажните цени са формирани по време на строителството на „груби
строеж“ и по тази причина са между 8250-12000 лева /без вкл. ДДС/. Двете къщи
/купени от С С и Ш
М /, които са продадени чрез банков кредит са на стойност 41667 лева,
защото сумата включва и довършителните работи/.
С НА № 3550/15.07.2014г. дружеството продава на С Х С поземлен
имот с площ 381 кв.м. и сграда с площ 55 кв.м. за сумата от 50000 лева /с вкл.
ДДС/, постъпила на 17.07.2014г. по банковата сметка на дружеството. На същата
дата по личната банкова сметка *** Л.Я. постъпва превод от С Х С в размер на
24627.50 лева. Органите по приходите са счели, че действителната продажна цена
на имота е в размер на 74627.50 лева /с вкл. ДДС/, от която сума в размер на
24627.50 лева, получена по личната банкова сметка *** Л.Я. не е отчетена като
приход в счетоводството на дружеството. Органите по приходите не са кредитирали
писмените обяснения на Л.Я., че превода по личната й сметка е във връзка с
предоставен заем на Е И., съгласно
договор за паричен заем от 01.10.2010г. Лицето С С не
е открит от органите по приходите и не е представил документи и доказателства
по сделката. В продажната цена на имота, купен от С С
е включен и прилежащ терен. Органите по приходите са анализирали и другите
продажби на земя, извършени от дружеството, а именно: с фактура №
80/25.02.2016г. и НА № 864/25.02.2016г. е продаден поземлен имот с площ 755
кв.м. за сумата от 4000 лева; с фактура № 81/04.04.2016г. и НА № 1498/04.04.2016г.
е продаден поземлен имот с площ 755 кв.м.
за сумата от 4500 лева /с вкл. ДДС/. При тези данни органите по
приходите са установили цена на 1 кв.м. поземлена площ в размер на 4.69 лева
/без ДДС/. В продажната цена по сделката със С С цената
на поземлената площ е 1786.89 лева, без ДДС. Останалата част от продажната цена
без ДДС от 60402.70 лева се отнася за застроена площ в размер на 462.85 лева. С
оглед установените факти и обстоятелства, органите по приходите са определили
по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа, подлежаща на облагане с ДДС, както
следва:
За данъчен период м. 07/2014г., формирана от неотчетен
приход от продажба по НА № 3550/15.07.2014г., с купувач С Х С , в размер на
24627.50 лева, с вкл. ДДС, т.е. данъчната основа в размер на 20522.92 лева и
ДДС в размер на 4104.58 лева, представляваща сумата, преведена по банковата
сметка на Л.Я. и неотчетена в счетоводството на дружеството;
За данъчен период м.08/2014г., формирана от:
-
Неотчетен
приход от продажба по НА № 4423/28.08.2014г., с купувач
С И М , в размер на 58573.92 лева, с вкл. ДДС,
т.е. данъчна основа в размер на 48811.60 лева и ДДС в размер на 9762.32 лева,
формиран както следва: с НА е прехвърлена собствеността върху 626 кв.м. поземлена площ х 4.69 лева –
продажна цена, установена при ревизията, стойност на земята – 2935.94 лева;
117.12 кв.м. РЗП х 462.85 лева – продажна цена по сделката 57144.93 лева, без
ДДС; фактурирани 8333.33 лева без ДДС.
-
Неотчетен приход
от продажба по НА № 4422/28.08.2014г., с купувач
Х Б , в
размер на 51612.74 лева, с вкл. ДДС, т.е. данъчна основа в размер на 43010.62
лева и ДДС в размер на 8602.12 лева, формиран както следва: по НА е прехвърлена
собствеността върху сграда с РЗП 110.93 кв.м. х 462.85 лева продажна цена,
установена при ревизията. Обща продажна цена по сделката в размер на 51343.95
лева без ДДС; фактурирана стойност в размер на 8333.33 лева без ДДС.
За данъчен период м.11/2014г., формирана от неотчетен
приход от продажба по НА № 5784/12.11.2014г., с купувач Ш М , в размер на 21896.14 лева, с вкл. ДДС,
т.е. данъчната основа в размер на 18246.78 лева и ДДС в размер на 3649.35 лева,
формиран както следва:
-
По НА е
прехвърлена собствеността върху поземлен имот с площ 336
кв.м. х 4.69
лева, продажна цена, установена при ревизията, стойност на земята в размер
на 1575.84 лева; сграда с РЗП 126.04
кв.м. х 462.85 лева продажна цена, установена при ревизията, стойност на
сградата в размер на 58 337.61 лева. Обща продажна цена по доставката в размер
на 59913.45 лева без ДДС; фактурирани 41666.67 лева без ДДС.
За данъчен период м.12/2017г., формирана от неотчетен
приход от продажба по НА № 5165/13.12.2017г., с купувач Н М А , в размер
на 49344.66 лева, с вкл. ДДС, т.е.
данъчна основа в размер на 41120.55 лева и ДДС в размер на 8224.11 лева,
формиран, както следва: по НА е прехвърлена собствеността върху поземлен имот с
площ 332 кв.м. х 4.69 лева – продажна цена, установена при ревизията, стойност
на земята в размер на 1557.08 лева; сграда с РЗП 110.07 кв.м. х 462.85 лева
продажна цена, установена при ревизията, коригирана с индекс на цените на
новите жилища 121.22 по данни на НСИ за 4-то тримесечие на 2017г. спрямо 01.01.2015г.
за Североизточен район, стойност на сградата в размер на 51563.46 лева. Обща
продажна цена по сделката в размер на 53120.55 лева без ДДС; фактурирани 12000
лева без ДДС.
За данъчен период м.03/2018г., формирана от неотчетен
приход от продажба по НА № 23/30.03.2018г., с купувач Ю М Й , в размер на
65458.58 лева, с вкл. ДДС, т.е. данъчна основа в размер на 54548.82 лева и ДДС
в размер на 10909.76 лева, формиран както следва: по НА е прехвърлена
собствеността върху поземлен имот с площ 355 кв.м. х 4.69 лева продажна цена,
установена при ревизията, стойност на земята в размер на 1664.95 лева; сграда с
РЗП 130.50 кв.м. х 462.85 лева продажна цена, установена при ревизията,
коригирана с индекс на цените на новите жилища 121.18 по данни на НСИ за І-во
тримесечие на 2018г. спрямо 01.01.2015г. за Североизточен район, стойност на
сградата в размер на 61133.87 лева. Обща продажна цена по доставката в размер
на 62798.82 лева без ДДС; фактурирани 8250 лева без ДДС.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Експертизата е извършила преглед на представените от
дружеството фактури за продажба на недвижими имоти и приложените към тях
нотариални актове, банкови извлечения, хронологични регистри на водените
счетоводни сметки. По отношение на еднофамилните къщи построени в местността „Гинов кладенец“ е установено, че има издадено
удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж РВЕ-01-6 от 25.02.2016г. на жилищен комплекс – еднофамилни
къщи в землището на гр. Търговище, местност „Гинов кладенец“
с възложител „Актив груп“. Според заключението на експертизата, счетоводството
на ревизираното лице дава възможност за установяване на основата за облагане с
данъци, но не са представени документи и регистри, отразяващи аналитичното
отчитане на стопанските операции, както и обективното изчисляване и отразяване
на себестойността на имотите. Според експертизата нарушени са нормативните
изисквания, конкретизирани в Закона за счетоводството и Закона за
корпоративното подоходно облагане.
Допусната от съда е и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която потвърждава заключението на първоначалната ССчЕ. В съдебно заседание проведено на 15.09.2021г. вещото лице посочва, че от счетоводството
на дружеството са били поискани всички документи, които формират себестойността
на процесните имоти. Такива документи не са били представени, според вещото
лице не дават отговор относно формиране себестойността на имотите и
представените в съдебно заседание доказателства от процесуалния представител на
жалбоподателя. Според вещото лице не може конкретно да бъде установено по какъв
начин е формирана себестойността на процесните имоти.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза.
Експертизата използвайки метода на „Сравнимите неконтролирани цени“ е дала
отговор относно пазарната стойност на имотите. Допусната е и допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, поради твърдение от страна на ответника за
допуснати технически грешки.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу ревизионен акт, от ревизирания
субект, след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на
преклузивния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на
чл.149 от ДОПК и като такава е допустима за разглеждане. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна поради следното:
Процесното ревизионно производство сее развило по реда
на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци е определена въз основа
на извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от
събраните доказателства. Според константната съдебна практика, за да се приложи
разпоредбата на чл.122 от ДОПК при установяване на дължимия данък, следва да е
налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред
за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и
за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в
разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1-8 от ДОПК и следва да са установени обективно
от органите по приходите в условията на пълно доказване, за да премине
ревизията по особения ред, регламентиран в същата разпоредба. Установяването на
основанията следва да е доказано с
допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите
по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при предполагаемо
наличие на основание. В случая сочените с ревизионния акт основания за
определяне на данъчната основа от дейността на дружеството за облагане с данък
по ЗДДС са тези по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити
приходи и доходи и по т.4 – воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане.
Основният спор
между страните е относно наличието на
основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, досежно
наличието на данни за укрити приходи от дружеството с оглед установените от
органите по приходите факти. По делото е приложена издадената от жалбоподателя
фактура № 00…74/15.07.2014г., с получател С Х С на обща стойност 50000 лева, в
т.ч. и ДДС. Приложен е и нотариалния акт, обективиращ
извършената продажба на недвижими имоти, както и извлечение от банковата сметка
на дружеството видно от която е, че на 17.07.2014г. е постъпила сумата от 50000
лева с наредител С С . Приложено е и извлечение от
банковата сметка на Л.Я., от която е видно, че на същата дата е постъпила сумата
в размер на 24627.50 лева също от С С . Според
приложената от Я. декларация, въпросната сума от 24627.50 лева е получена по
банковата й сметка за погасяване на паричен заем даден на Е О И.. Приложен е договор за заем от 01.10.2010г.
и разписка от същата дата за получена от Е О сума. Органите по приходите не са кредитирали
представените доказателства като удостоверяващи действително предоставен заем,
приемайки, че същите са частни писмени документи без материална доказателствена
сила, и поради факта, че нито Л.Я., нито Е И са подали ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за деклариране
на предоставения/получен заем. Освен това представения договор за заем няма
нотариална заверка или друг от регламентираните в чл.181 от ГПК белези, които
да доказват достоверно, че на датата, вписана в него, сделката е била
извършена, т.е., че посочената в него сума е била предадена. Правилен,
съобразен с доказателствата е извода на ревизиращите органи, поради което основанията
за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК се явяват доказани.
Допуснатите по делото ССчЕ и ДССчЕ,
които съдът кредитира като компетентно изготвени установяват, че при водене на
счетоводството не са спазени принципите на текущо начисляване, документална
обоснованост и предимство на съдържанието пред формата. Според експертизата
счетоводството на ревизираното лице дава възможност за установяване на основата
за облагане с данъци, но не са представени документи и регистри, отразяващи
аналитичното отчитане на стопанските операции, както и обективното изчисляване
и отразяване на себестойността на имотите. Допуснатите нарушения при
счетоводното отчитане, в т.ч. и неспазването на основни счетоводни принципи следва
да се приравнява на невъзможност за установяване на основата за данъчно
облагане по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Липсата на аналитично
отчитане, както и липсата на формирана себестойност на имотите прави невъзможно
проследяването на правилността на операциите и съпоставката между отчетените от
дружеството финансови резултати и счетоводната му документация. Липсата на
пълна счетоводна отчетност не дава възможност да се установи начинът на
формиране на разходите и себестойността. Поради това изводът на органите по
приходите, че не е представена счетоводна отчетност и че воденото счетоводство
не дава възможност да бъдат правилно установени данъчните основи за съответните
данъци е правилен и обоснован, съобразно представените доказателства.
Вторият спорен между страните въпрос е реда, по който е определена от
органите по
приходите данъчната основа за облагане с ДДС. За определяне на продажната цена
на имотите органите по приходите са приложили метода на сравнимите неконтролирани
цени, регламентиран в Наредба № Н-9/14.08.2006г. Този метод е приложен поради
сходството в предмета на изследваните сделки – покупко-продажба на земя и
сгради, с едно и също местоположение, предназначение, конструкция, вложени материали,
технология, използвани активи, един и същ географски пазар. Органите по
приходите са определили продажна цена въз основа на доказателствата за продажбата
на имот от страна на жалбоподателя на С Х С с НА №
3550/15.07.2014г. и продажбите на земя на „АБВ България“ ЕООД с НА №
1498/04.04.2016г. и на „Е център“ ЕООД с НА № 864/25.02.2016г. Контролираните в
случая сделки са продажбите на земя и сграда на лицата С М , Х Б , Ш М , Н А и Ю Й . Установено е, че извършваните от
дружеството продажби на недвижими имоти е под себестойността. Според допуснатата
съдебно-оценъчна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена,
с фактура № 83/13.12.2017г. е с данъчна основа в размер на 12000 лева, ДДС в
размер на 2400 лева, с получател Н М А . Сделката е обективирана с НА №
5165/13.12.2017г., съгласно който жалбоподателят продава на Н М А поземлен имот с площ 332 кв.м. и сграда с площ
42 кв.м. за сумата от 12000 лева с вкл. ДДС; С фактура № 84/30.03.2018г. е с
данъчна основа в размер на 8250 лева, ДДС в размер на 1650 лева, с получател Ю
М Й . Сделката е обективирана с НА № 1106/30.03.2018г., съгласно който
жалбоподателя продава на Ю М Й поземлен
имот с площ 355 кв.м. и сграда с площ 57 кв.м. за сумата от 9900 лева с вкл.
ДДС. Продажната цена според експертизата е в размер на 102373 лева. Съгласно
процесните фактури недвижимите имоти са продадени на обща стойност в размер на
20250.00 лева. В хода на ревизионното производство и в проведеното съдебно производство
от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, опровергаващи
констатациите и изводите на органите по приходите.
Предвид изложеното обосновани са изводите на органите
по приходите за неотчетени приходи от осъществените от дружеството продажби на
недвижими имоти, неотчетени в счетоводството на дружеството, т.е. налице са
данни за укрити приходи. Неотчитането на приходи от
продажбите е довело до неначисляване и внасяне на
ДДС. Както правилно е установил органа по приходите, налице са основанията на
чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, поради което възраженията на жалбоподателя в
тази насока се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя
напълно аргументите на решаващия орган. Органите по приходите са извършили
внимателен анализ на всички събрани доказателства, а изводите са обосновани на
събраните данни и доказателства. Съдът намира, че Ревизионен акт /РА/ № Р-03002519004501-091-001
от 06.01.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна е законосъобразен,
фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията
доказателства. Подадената срещу него жалба от „Актив груп“ ООД, ЕИК ***** следва да се отхвърли като
неоснователна.
При
този изход на спора на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2484.45 лева, определено при
условията на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд – Варна, Пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Актив груп“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.“Р.Ж.“ № **, представлявано от Л.И.Я., срещу Ревизионен
акт /РА/ № Р-03002519004501-091-001 от 06.01.2020г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 30/18.03.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който са установени дължимите задължения за
ДДС по ЗДДС за данъчни периоди, както следва: м.07.2014г.: главница – 4104.58
лева и лихва – 2248.72 лева; м.08.2014г.: главница – 18364.43 лева и лихва – 9902.45
лева; м.11.2014г.: главница – 3649.35 лева и лихва – 3412.33 лева; м.12.2017г.:
главница – 8224.11 лева и лихва – 2130.90 лева; м.03.2018г.: главница – 10909.76
лева и лихва – 2201.62 лева.
ОСЪЖДА „Актив груп“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.“Р.Ж.“
№ **, представлявано от Л.И.Я., да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 2484.45 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: