№ 77
гр. Благоевград, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200501150 по описа за 2023 година
С Решение № 258/17.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1174/2022 г. по
описа на РС- С.: е прогласена нищожността на договор за паричен заем №
4204052 от 15.07.2021 г., сключен между В. Й. М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
поради противоречие със закона- чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; признато е за установено
в отношенията между „Файненшъл България“ ЕООД и В. Й. М. (Л.),
недължимостта на сумата от 1343 лева, съставляваща договорено възнаграждение
на гарант по договор за предоставяне на гаранция № 4204052 от 15.07.2021 г.; В.
Й. М. (Л.) е осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сумата от 1257,67
лева, съставляваща разликата между подлежащата на връщане главница и общо
заплатените суми по недействителния договор за паричен заем № 4204052 от
15.07.2021 г., като е отхвърлен иска над уважения размер до претендираната сума
от 1289,26 лева.
Недоволна от постановеното решение, в частта, в която е уважен
предявеният от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу В. Й. М. (Л.) насрещен иск за
сумата от 1257,67 лв., представляваща разликата между подлежащата на връщане
главница и общо заплатените суми по недействителния договор за паричен заем
№ 4204052/15.07.2021 г., жалбоподателката- ответник по насрещния иск В. Й. Л.,
чрез адв. Д. М., е депозирала въззивна жалба.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението
на районния съд в обжалваната част. Твърди се, че процесният договор за
поръчителство, макар и оформен като допълнителен договор, е неразделна част от
договора за потребителски кредит. Влизането му в сила е в случай, че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора
1
за паричен заем и потребителят няма възможност да избегне това. Сочи се, че по
отношение на възнаграждението за поръчителство също следва да бъде
приложена последицата на чл. 23 ЗПК, тъй като същият е нищожен и на
самостоятелно основание като противоречащ на добрите нрави. Предвид
нищожносттта на договора за поръчителство, заплатеното възнаграждение по
същия, следва се отнесе като погасяване на главница по договора за паричен заем.
Сочи се, че съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, предявеният насрещен иск се явява основателен до
размера на сумата от 357,46 лв.
Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и
отхвърляне на предявения насрещен иск за разликата над 357,46 лв. до уважения
размер от 1257,67 лв.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 09.11.2023 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Изтъква се, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е страна по договора за
поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, както и сумата, платена
по същия договор, не е постъпвала в патримониума на въззиваемото дружество.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приема плащане на
договореното възнаграждение, което не правело дружеството титуляр на
вземането за възнаграждение за поръчителство. Дори и да било установено
нищожност на основанието за плащане, то дадените по него престации, могло да
се искат само от договарящия се чрез посредник поръчител, но не и от овластения
да действа от негово име получател на вноските.
Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по
администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството по гр.д. № 1174/2022 г. по описа на Районен съд- С. е било
образувано по искова молба, депозирана от В. Й. М. срещу „ИзиАсет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени
обективно и субективно съединени искове, както следва: за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021 г., сключен
между В. Й. М. и „ИзиАсет Мениджмънт“АД, поради противоречие със закона-
ЗПК, и поради заобикаляне на закона- ЗПК, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата,
предвидена в чл. 4 от договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021 г., като
неравноправна, с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 и ал.
2
2, т. 5 ЗЗП, и за установяване недължимостта на сумата от 1500 лв., съставляваща
договорено възнаграждение на гарант по договор за предоставяне на
поръчителство № 4204052 от 15.07.2021 г., сключен между В. Й. М. и
„Файненшъл България“ ЕООД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и във вр. с чл. 138 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2021 г. ищцата сключила с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4204052 за сумата от 3000 лв.,
с посочен размер на ГПР от 49%. Договорът за паричен заем нарушавал
изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като отразената обща стойност на
плащанията и ГПР били некоректни. Твърди се, че в чл. 4 от договора било
уговорено, че потребителят следва да предостави едно от следните три
обезпечения: две физически лица- поръчители, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. На
15.07.2021 г. ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство № 4204052, по силата на който дружеството поело
задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на
ищцата, а последната се задължила да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение в размер на 1500 лв., която сума била разсрочена за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за заем. Договорът за предоставяне на
поръчителство бил нищожен, тъй като не съответствал на законовата уредба (чл.
138- 148 ЗЗД) на договора за поръчителство, защото бил сключен между
поръчителя и длъжника, а не между кредитора и поръчителя.
В срока за отговор ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал
насрещна искова молба, с която са предявени при условията на евентуалност
искове с с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и във вр. с чл. 9
ЗПК, а именно: в случай на уважаване на иска за обявяване недействителността на
целия договор за паричен заем, за осъждане на В. Й. М. да заплати сумата от
1289,26 лева, съставляваща разликата между подлежащата на връщане, на
основание чл. 23 ЗПК, главница и общо заплатените суми по договора за паричен
заем, а в случай на отхвърляне на иска за обявяване недействителността на
договора за паричен заем- за заплащане на сумата от 1700,44 лева,
представляваща незаплатената част от дължимата главница по договора за
паричен заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, и за заплащане на сумата от 165,82 лева,
съставляваща незаплатената част от дължимата възнаградителна лихва по
договора за паричен заем.
С отговора на насрещната искова молба ответницата по насрещния иск е
оспорила исковете. Твърди, че била заплатила на ищеца по насрещния иск сума в
общ размер на 2500 лв., както и че били правени удръжки от възнаграждението й.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за
правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и
кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание чл. 272 ГПК
съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
На 15.07.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на
заемодател и В. Й. М., в качеството на заемател, е сключен договор за паричен
3
заем № 4204052. Съгласно чл. 2 от договора заемодателят предава в собственост
на заемателя сумата от 3000 лв., а заемателят се задължава да върне същата на
заемодателя при следните условия: вид на ползвания паричен заем: потребителски
заем по продукт: EasySpecial, размер на месечната погасителна вноска лева:
357,70, срок на заема в месеци: 10, брой вноски: 10, фиксиран годишен лихвен
процент по заема - 40,00%, лихвен процента на ден, приложим при отказ от
договора - 0,11%, обща сума, дължима от заемателя: 3577,00 лв., годишен процент
на разходите на заема - 47,91 %. В чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена и дължима
неустойка в размер от 511,92 лв. при неизпълнение на поето задължение от
заемополучателя в ал. 1 - да представи в договорения срок - до три дни, считано
от датата на сключване на договора едно от следните обезпечения - две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“ или обезпечение
банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 3577,00 лв., със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора,
или одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни
сделки. Върху договора има положени подписи и за двете страни, като изрично в
чл. 3, ал. 1 са уговорили, че с подписването на договора, заемателят удостоверява,
че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадената, съответно получена сума.
Видно от приет като доказателство по делото договор за предоставяне на
гаранция, на 15.07.2021 г. между В. Й. М., в качеството на потребител и
„Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на гарант, е сключен договор за
предоставяне на гаранция № 4204052, по силата на който гарантът се е задължил
да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както
и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер на 1343 лв., платимо на
10 вноски, всяка от които в размер на 134,30 лв. В договора е посочено, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора.
В производството пред първата инстанция е назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че за погасяване на заемната
сума по договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021 г. кредитополучателят
В. М. е погасила общо 1742,33 лв., от които: главница - 1331,15 лв. и лихва- 411,18
лв. По договор за поръчителство са внесени 671,50 лв., такси за събиране на
вземането - 60,00 лв. и лихви просрочие- 168,71 лв. Експертът е определил ГПР по
договор за паричен заем № 4204052 от 15.07.2021 г. в размер на 47,88%, в случай,
че при изчисляването му не се вземат предвид дължимите суми по договор за
поръчителство, ако при изчисляването на ГПР се включи и дължимата по
4
договора за предоставяне на гаранция сума от 1343 лева, ГПР възлиза на 217,38%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира
следното:
По делото е установено, че на 15.07.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и В. Й. М. е сключен договор за паричен заем № 4204052, съгласно който
заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 3000 лв. Не е спорно, че на
същата дата (15.07.2021 г.) между В. Й. М. и „Файненшъл България“ ЕООД, в
качеството на гарант, е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4204052,
срещу възнаграждение в размер на 1343 лв.
Решението в частта, в която е прогласена нищожността на договор за
паричен заем № 4204052 от 15.07.2021 г., сключен между В. Й. М. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, поради противоречие със закона- чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и в
частта, в която е признато е за установено в отношенията между „Файненшъл
България“ ЕООД и В. Й. М. (Л.), недължимостта на сумата от 1343 лева,
съставляваща договорено възнаграждение на гарант по договор за предоставяне
на гаранция № 4204052 от 15.07.2021 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При установена в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, вкл. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
недействителност на договора за потребителски кредит съдът следва да установи
с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита – Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021
г. на ВКС, III г.о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че предоставеният заем по договор за паричен заем №
4204052 от 15.07.2021 г. е в размер на 3000,00 лв., за погасяване на заемната сума
заемателят В. М. е внесла общо 1742,33 лв., следователно остатъкът от чистата
сума по заема е в размер на 1257,67 лв., в който размер е уважен иска от районния
съд.
Неоснователни са възраженията на въззивника за отнасяне на внесената
сума по договор за поръчителство към погасяванията по договора за заем. Страни
по договора за поръчителство са въззивникът В. Л. и „Файненшъл България“
ЕООД, въззиваемото дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнението на задължението от страна на потребителя за
плащане на възнаграждението по договора. Плащането като погасителен способ
може да се реализира както чрез предаване сумата на кредитора, така и на
5
посочено от него лице. Във втория случай третото лице може да действа като
представител на кредитора или като делегатар – лице, посочено от кредитора,
което да получи плащането вместо него. Когато изпълнението е получено от
пълномощник на кредитора, но то подлежи на връщане поради липса, отпадане
или неосъществяване на основанието, изпълнилият несъществуващото или
отпаднало задължение може да иска връщане на даденото от кредитора, ако
пълномощникът е бил надлежно овластен, защото в този случай последиците от
изпълнението настъпват направо в неговия патримониум. В настоящия казус
плащането чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД на задълженията по договор за
поръчителство е било наредено от кредитора и изпълнението е настъпило в
патримониума на „Файненшъл България“ ЕООД, поради което не може да се
отнесе за погасяване на задълженията по договора за заем.
В контекста на изложеното решението в обжалваната част се явява
правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна. На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258/17.10.2023 г., постановено по гр.д. №
1174/2022 г. по описа на РС- С. в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Й. Л., ЕГН ***, постоянен адрес: гр. С., ж.к. „** да заплати на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, офис 40- 46,
представлявано от Г.Т. – изпълнителен директор сумата от 100,00 лева (сто лева),
представляваща сторени разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6