Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 30.10.2020
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На тридесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-П.
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 500 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищците - Х.Н.Д., действаща в качеството си на майка и
законен представител на Д.С.М. и Д.С.М. твърди, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти с вх. № 2924 от 19.10.2009г., акт N 15, том
VIII, дело 1420/2009г. на СВ – К., наследодателят на ищците - С.Д.М.с ЕГН **********
(починал на 11.05.2016г.) закупил от Скотовъдна млекарска земеделска кредитна
кооперация „Т.“ - в ликвидация следните съоръжения: С., представляващ навес,
метална конструкция, с разгърната застроена площ от 720 кв.м., находящ се в
град К., построен в поземлен имот, държавна собственост, съставляващ УПИ XI,
кв. 112 по плана на град К., целият с площ 4281 кв.м., при граници: улици, имот
№ 6, имот № 12, имот № 19 и НАВЕС с млекопункт, представляващ полумасивна
сграда, с РЗП 350 кв.м., находящ се в град К., построен в поземлен имот,
държавна собственост, съставляващ УПИ XIX, кв. 112 по плана на гр. К., целият с
площ 1722 кв.м., при граници: от две страни улица, имот № 11, имот № 12. Няколко
години по-късно, с договор за покупко-продажба на държавна земя - частна
държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г., бил вписан
в Агенция по вписванията с peг. № 50/18.01.2011г., наследодателят на ищците
придобил от М.н.з.и х. ДНР **********, БУЛСТАТ ********* Ю, и собствеността
върху земята под закупените от него С. и НАВЕС с млекопункт, а именно: ЗЕМЯ -
частна държавна собственост, с площ 4281 кв.м., представляваща УПИ XI, кв. 112
в регулация, прилежаща площ към обект „С.“, при граници: на север - улица, на
изток - УПИ № 12 и № 19, на юг - улица, на запад – улица и ЗЕМЯ - частна
държавна собственост, с площ 1722 кв.м., представляваща УПИ XIX, кв. 112 в
регулация, прилежаща площ към обект „Навес с млекопункт“, при граници: на
североизток - УПИ 11 и 12, на югоизток - УПИ 12, на югозапад - улица, на
северозапад - улица и УПИ № 11. До влизане в сила на Кадастралната карта за
град К., спор за собствеността на имотите не е имало. С влизане в сила, обаче,
на Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -
18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК единият от имотите,
закупен от С.Д.М.от М.н.з.и х. а именно: УПИ XI, кв. 112 в регулация, на
землище град К., при граници: на север - улица, на изток - УПИ 12 и 19, на юг -
улица, на запад - улица бил заснет като два поземлени имота, с идентификатори
36498.505.3023, с площ от 3664 кв.м. и 36498.505.3027, с площ от 623 кв.м. Със
заявление с вх. № 01-315260/18.12.2014г. до СГКК - П., наследодателят на ищците
поискал изменение в Кадастралната карта на град К., изразяващо се в обединение
на двата поземлени имота с идентификатори 36498.505.3023 - с площ 3664 кв.м. и
36498.505.3027 - с площ 623 кв.м. в един, както било преди влизане в сила на
Кадастралната карта. При провеждане на процедурата по изменение на КККР, С.Д.М.разбрал,
че ответниците, възползвайки се от това, че имотът му
бил заснет като два поземлени имота, вместо като един, са се записали в
Кадастъра, като собственици на поземлен имот с идентификатор 36498.505.3027 - с
площ 623 кв.м., въз основа на Решение № 01118/07.03.1995г., на Поземлена комисия
- К. за възстановяване правото на собственост в полза на техния наследодател К.Х.Б.на
НИВА, с площ от 4.600 дка, шеста категория, находища се в землището на град К.,
в местността „Б.“, представляваща имот № 2696/95. В процедурата по изменението,
ответникът Г.К.С. била подала изрично възражение против исканото от С.М.изменение
на кадастралната карта, като твърдяла, че като законни наследници на К.Х.Б.,
били собственици на имот с идентификатор 36498.505.3027 с площ от 623 кв.м.,
въз основа на Решението на Поземлена комисия - К.. Предвид направеното
възражение, СГКК - П.постановил отказ за изменение на кадастралната карта с
изх. № 01-315260/04.02.2015г., който бил обжалван от С.М.пред Административен
съд - П., като било образувано адм.д. № 750/2015г. По
делото били събрани редица доказателства, както и назначена съдебно -
техническа експертиза. Съгласно приетото по делото заключение по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, границите на УПИ XI, кв. 112 в регулацията на
землище град К. напълно съвпадали с поземлени имоти с идентификатори
36498.505.3023 и 36498.505.3027. Било установено още, че между двата поземлени
имота не съществувала материална граница, а са били оградени общо с ограда от стоманобетонови колове с дъски, както и че съгласно
действащият регулационен план на град К., одобрен със Заповед № 69/1995г.,
двата имота били заснети като един общ имот. Вещото лице е посочило също, че
ответниците били записани като собственици на други съседни имоти с
идентификатори 36498.505.3033 и 36498.505.3034, които съвпадали с друг парцел -
УПИ VIII, а не с претендирания от тях УПИ XI. Било
установено също, че в северозападната част на процесния имот, с идентификатор
36498.505.3027, още преди закупуване на земята от наследодателя на доверителите
му съществувало съоръжение - стоманобетонов басейн за
вода за гaceне на пожар в С.а, което не било заснето
в КККР, но било отразено в скица № 743/09.11.2009г., презаверена на
02.06.2010г. от Община К., поради което и счита, че като приращение
върху УПИ XI, кв. 112, с площ 4281 кв.м. наследодателят на ищците го е придобил
със закупуването на земята. Твърди, че с решение № 614/23.03.2016г., постановено
по адм.д. № 750/2015г., влязло в сила на
25.04.2018г., Административен съд - П.приел, че е налице спор за материално
право между страните, поради което и е отхвърлил жалбата на С.М.срещу
обжалвания отказ за изменение на кадастрална карта.
Твърди, че цялото УПИ XI, кв. 112, с площ от 4281
кв.м. повече от 10 години се е владеело само и единствено от ищците. Ответниците никога не са владели, като и към момента не
владеят процесния имот. Същевременно, ищците плащали данъци за целия имот УПИ
XI, кв. 112, с площ 4281 кв.м., видно от представеното с настоящата искова
молба Удостоверение за данъчна оценка. Въпреки това и въпреки събраните по
административното дело доказателства, от които било установено, че процесният
имот с идентификатор 36498.505.3027, като част от УПИ XI, е собственост на
наследодателя на ищците по силата на сключен с Министерството на земеделието и
храните договор за покупко-продажба, ответниците, възползвайки се от това, че
имотът е бил записан в АГКК на тяхно име и че жалбата на С.М.срещу отказа за
изменение на Кадастралната карта е била отхвърлена от Административен съд - П.,
претендират собственост върху имота. С писмо с изх. № 94-00-4311/7 от
11.02.2019г. на Община К., ищците били уведомени, че ответникът Г.С. е искала
да бъде извършено трасиране на границата между поземлени имоти с идентификатори
36498.505.3023 и 36498.505.3027.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признаете
за установено по отношение на ответниците, че ищците - Д.С.М. и Д.С.М. са
собственици по наследство на Поземлен имот с идентификатор 36498.505.3027 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед №
РД - 18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. К., ул. „И.“, с площ от 623 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен складов обект, при съседи: 36498.505.9501, 36498.505.3023, като част
от УПИ XI, кв. 112 в регулация, при граници: на север - улица, на изток - УПИ №
12 и № 19, на юг - улица, на запад - улица, придобит от техния наследодател - С.Д.М.,
ЕГН ********** (починал на 11.05.2016г.) от М.н.з.и х. ДНР **********, БУЛСТАТ
********* Ю, по силата на Договор за покупко-продажба на държавна земя - частна
държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г., както и че
са собственици по наследство н приращение на находящото се в процесния
имот с идентификатор 36498.505.3027 съоръжение - Стоманобетонов басейн за вода
за гасене на пожар в С.а.
Ответниците - Г.К.С., Т.К.П. и Т.П.Б. не признават предявения иск
по основание и по размер. Твърдят, че между тях и СМЗСК „Т.“ град К. имало
влязло в сила решение по спор за собственост. Предмет на съдебния акт бил
работилница и навес, но в мотивите на решение № 149 от 23.08.199 година ПОС по
гр.д. № 1550/1999. бил разсъждавал и над легитимацията за право на собственост
върху земята и статута на постройките. Имотите, предмет на Решение № 01118 от
07.03.1995г. на ПК - К. съществували реално и били заснети в кадастралния план
от 1956г. Община К. била издала удостоверение изх. № 94-Н-18 от 22.01.1999г., в
което удостоверявала, че за имот 2695 и 2696 по плана от 1956 година, попадащи
в стопанския двор нямало съставени АДС. По искане на Г.С. бил отменен мълчалив
отказ на Кмета на община К. за попълване на кадастралния план била изпълнена
процедурата, издадена била заповед. Прилагат копие от решение от 17.01.2001 г
на ПОС, констативен акт от 26.06.2001г. Сочат, че наследниците на Кирил Христов
били собственици на имота, предмет на искова претенция. Спазени били всички
условия и предпоставки на закона. Оспорвали, че този имот бил държавна
собственост. Сградите, придобити от СМЗСК „Т.“ град К. нямали траен
градоустройствен статут и не е било основание за придобиване право на
собственост върху земята. В този смисъл считали, че договорът, сключен във
формата на нотариален акт и договорът на продажба на частен държавен имот били
нищожни. Навес и С. били актив, но не били недвижим имот. Молят да бъде
отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан, като им се присъдят направените съдебно-деловодни
разноски.
Третото лице помагач - Министерството на земеделието,
храните и горите, в законоустановения срок депозира отговор на искова молба.
Счита искът срещу М.н.з.х.и горите за разваляне на договор №045/14.01.2011г. за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя- частна държавна собственост по
чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ за неоснователен, а искът срещу Г.К.С., ЕГН **********, Т.К.П.,
ЕГН ********** и Т.П.Б.. ЕГН ********** за основателен, като основанията й за
това били следните:
Правото на собственост на държавата върху земите,
включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на
тях селскостопански организации (на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
които не били заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях,
негодни били за земеделско ползване и не подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ,
произтичало от закона — чл. 106, ал. 4 от ЗСПЗЗ (в първоначалната редакция с ДВ
бр. 45/ 16.05.1995г.), а сега чл. 10, ал. 5, пр. 1 от ЗСПЗЗ. За тези земи се
съставял акт за държавна собственост (чл. 27, ал. 10 от ЗСПЗЗ) преди ал. 8 и
чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ). Актът имал констативно действие относно правото на
собственост на държавата (чл. 5, ал. 2 и ал. 3). Органът на реституция по ЗСПЗЗ
нямал материална компетентност служебно да установява правото на собственост на
държавата върху такива земи, защото те нямали земеделски характер (негодни били
за земеделско производство по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ).
Съгласно чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ земи, върху които
били разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или
прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на
възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на
организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали
след възстановяване правата на собствениците, били държавна собственост и се
актували от областния управител. Стопанисването, управлението и разпореждането
с тях се извършвало от министъра на земеделието и храните. Предложение за
издаване на актове за държавна собственост се правило от министъра на
земеделието и храните или от упълномощено от него длъжностно лице по данни,
предоставени от областните дирекции „Земеделие“.
С Акт № 7250 от 22.07.2010г. за частна държавна
собственост имот УПИ 11, кв. 112 по парцеларен план
на град К., одобрен със заповед № 69/1995г. с площ 4281 кв.м., съставляващ
прилежаща площ към обект „С.“ и Акт №7251 от 22.07.2010г. за частна държавна
собственост имот УПИ 19, кв. 112 по парцеларен план
на град К., одобрен със заповед №69/95г., с площ 1722 кв.м, съставляващ
прилежаща площ към обект „Навес с млекопункт“, били предоставени с права на
управление и разпореждане н.М.н.з.и х.
Разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ гласяла, че
лицата, които придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото
на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могли да
придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг. Застроените и
прилежащите площи, включително когато били разположени извън границите на
урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценявали
по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост. Данъчната оценка се определяла като за земи в строителни граници и
това обстоятелство се посочвало изрично в удостоверението за данъчна оценка.
Процедурата за продажба се провеждала от министъра на земеделието и храните или
от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, които се подпомагат
от постоянно действаща комисия. Продажбата се извършвала след издадена заповед
на министъра на земеделието и храните и с писмен договор, който се вписвал в
службата по вписванията.
Със молба с вх. № 16-00-4064/26.11.2009г., подадена до
Министъра на земеделието и храните чрез Директора на Областна дирекция
,,Земеделие“ - П., С.Д.М., ЕГН ********** бил заявил желание за закупуване на
процесиите имоти като приложил към нея и документи, които доказвали, че именно
той притежавал обектите „С.“ и „Навес с млекопункт“,
разположени върху процесините имоти.
Със Заповед № РД46-619/03.12.2010г. на зам. министъра
на земеделието и храните било разрешено да се извърши продажбата на земите,
частна държавна собственост, прилежащи към сгради и съоръжения на организации
по §12 от ПЗР на СЗПЗЗ на процесиите имоти.
При изпълнение на заповедта на зам. министъра на
земеделието и храните бил сключен Договор № 045/14.01.2011г. за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя- частна държавна собственост по
чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, вписан в Агенция по вписванията - К. към Служба по
вписванията - К., с вх.рег.№ 50 от 18.01.2011г., том 1, № 23.
С оглед на изложеното счита, че продажбата на УПИ 11,
кв.112 по парцеларен план на град К., одобрен със
Заповед № 69/95г., с площ 4281 кв.м., съставляващ прилежаща площ към обект „С.“
и УПИ 19, кв.112 по парцеларен план на гр. К.,
одобрен със заповед №69/95г., с площ 1722 кв.м., съставляващ прилежаща площ към
обект „Навес с млекопункт“ била извършена при стриктно спазване на изискванията
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника към
него.
На следващо място отбелязва, че към влизане на ЗСПЗЗ в
сила земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани
въз основа на тях селскостопански организации били изрично изключени от
предметния обхват на закона като негодни за земеделско производство (чл. 2, т.
2 от ЗСПЗЗ). С въвеждането на чл. 106 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992г.),
законодателят предвиждал възможност за обезщетяване на собствениците на тези
земи, защото стопанските дворове представлявали „проведено мероприятие, което
не позволявало възстановяване на собствеността“. Със ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр. 45/1995г.
тези земи били обявени за държавна собственост (така и Решение № 8/
19.06.1995г. по конст.д. № 12/1995г. на
Конституционния съд). Впоследствие, със ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр. 79/1996г.
законодателят отстъпил от титулярството на държавата
като собственик на тези земи, като допуснал в полза на гражданите (и по
изключение) възможността за реституция, но само по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1
от ЗСПЗЗ (в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници) и за
онези земеделски земи, които не били застроени и не представлявали прилежащи
площи към сградите в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ провеждал неприкосновеността на частната
собственост (чл. 17, ал. 3 от КРБ) и не подлежал на разширително
тълкуване. За това върху земите в стопанските дворове не съществувала
възможност за реституция по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 18г, ал.
1, т. 4 от ППЗСПЗЗ (с план за земеразделяне). В стопанските дворове на
организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ обекти на общинска собственост нямало.
Сградите и съоръженията в тях били част от имуществото на тези организации и
подлежали на разпределение между право имащите или на продажба чрез търг - чл.
27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 2, 8 и 10 ППЗСПЗЗ. Съответно за общините, право
на собственост върху такива земи не можело да възникне по силата на чл. 106,
ал. 5, пр. 2. вр. ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ. Нормата на
чл.10, ал. 12 от ЗСПЗЗ сочела, че се възстановяват правата на собствениците по
реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите във и извън границите на
урбанизираните територии (населени места), включени в стопански дворове на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не били
застроени или не представлявали прилежащи площи към сгради.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
От
представените – Удостоверения за родствени връзки № 574/26.03.2019г. и
удостоверение за наследници № 740/13.04.2018г., двете издадени от Община К. се
установява, че С.Д.М.е починал на
11.05.2016г. и същият е оставил за законни наследници двете си непълнолетни
дъщери - Д.С.М. и Д.С.М. – ищци по делото.
Приживе, по силата на покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 34, том IV, рег. № 7976, дело № 605 по описа за 2009г. на
нотариус С.Р.град К. (представено в копие), С.Д.М., в качеството му на
земеделски производител е придобил от Скотовъдна млекарска земеделска кредитна
кооперация „Т.“ - в ликвидация град К. собствеността върху С., представляващ
навес, метална конструкция, с разгърната застроена площ от 720 кв.м., находящ
се в град К., построен в поземлен имот, държавна собственост, съставляващ УПИ
XI, кв. 112 по плана на град К., целият с площ 4281 кв.м., при граници: улици,
имот № 6, имот № 12, имот № 19 и НАВЕС с млекопункт, представляващ полумасивна
сграда, с РЗП 350 кв.м., находящ се в град К., построен в поземлен имот,
държавна собственост, съставляващ УПИ XIX, кв. 112 по плана на гр. К., целият с
площ 1722 кв.м., при граници: от две страни улица, имот № 11, имот № 12.
Видно от представеното копие от договор за
покупко-продажба на държавна земя - частна държавна собственост, по чл. 27, ал.
6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г., вписан в Служба по вписванията – К. на
18.01.2011г., том I, № 23, както и от постъпилата
административна преписка по сключения договор (л. 103-261 от делото), С.Д.М.придобил
от М.н.з.и х. ДНР **********, БУЛСТАТ ********* Ю, собствеността върху земята
под закупените от него С. и НАВЕС с млекопункт, а именно:
- ЗЕМЯ - частна държавна собственост, с площ 4281
кв.м., представляваща УПИ XI, кв. 112 в регулация, прилежаща площ към обект „С.“,
при граници: на север - улица, на изток - УПИ № 12 и № 19, на юг - улица, на
запад – улица и
- ЗЕМЯ - частна държавна собственост, с площ 1722
кв.м., представляваща УПИ XIX, кв. 112 в регулация, прилежаща площ към обект
„Навес с млекопункт“, при граници: на североизток - УПИ 11 и 12, на югоизток -
УПИ 12, на югозапад - улица, на северозапад - улица и УПИ № 11.
От представената по делото скица на поземлен имот №
15-270097-28.03.2019г. на СГКК – гр. П., поземлен имот с идентификатор
36498.505.3023 с площ от 3664 кв.м. с номер по предходния план 3023, кв. 112,
парцел XI е записан на името на С.Д.М., произтичаща му от
правото на собственост, придобито с договор № 045/11.01.2011г. за
покупко-продажба на държавна земя - частна държавна собственост.
Видно от извадка от Кадастрално-административна
информационна система, както и от кадастралния регистър на недвижимите имоти,
със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен
имот с идентификатор 36498.505.3027 с площ от 623 кв.м. е вписан на името на К.Х.Б.въз
основа на решение № 1118 от 07.03.1995г. на ПК – К.. Видно от представеното
удостоверение за наследници № 2601/28.09.2015г. на Община К., К.Х.Б.е починал на 21.01.1980г., като негови законни
наследници са преживяла съпруга - Т.П.Б. и двете му дъщери - Г.К.С. и Т.К.П.,
трите ответници по делото.
С протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 02.10.2019г., съдът е приел за безспорно,
ненуждаещо се от доказване, че единствените наследници на К.Х.Б.са тримата ответници по делото, както и че от 2011г. до настоящия
момент, процесният имот се ползва от ищците, в тома число и от техния наследодател
- С.Д.М..
Видно от приетото за послужване административно дело №
750/2015г. по описа на Административен съд – П., същото е образувано по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.54, ал.6 от ЗКИР по жалба от С.Д.М., с
която обжалва отказ за изменение на кадастрална карта, обективиран
в писмо изх. № 01-315260/04.02.2015г. на Началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър-П.(СГКК) при Агенция по геодезия, картография и
кадастър, с който е отказано обединяване на ПИ 36498.505.3023 и 36498.505.3027
по КК и КР на гр. К.. С влязло в сила Решение № 614 от 23.03.2016г.,
постановено по адм.д. № 750/2015г., съдът
е отхвърлил жалбата против отказ за изменение на кадастрална карта, обективиран в писмо изх. № 01-315260/04.02.2015г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - П.при Агенция по
геодезия, картография и кадастър. В мотивите си, съдът е приел, че
отказът, материализиран в писмо изх. № 01-315260/04.02.2015г. на началника на
СГКК-П.е постановен при действието на чл. 54, ал.2 от ЗКИР. Изменението касае
обединяване на ПИ с идентификатор 36498.505.3023 и ПИ 36498.505.3027 по КК и КР
на гр. К. в имот с проектен идентификатор 36498.505.21. ПИ 36498.505.3027
съсобственост имат и наследниците на К.Х.Б., а именно - Т.К.П. и Г.К.С.,
последната от които е подала възражение срещу изменението, посочвайки собствен владелчески титул, а именно - Решение № 01118/07.03.1995г.
на ОбСЗ-К.. Съдът е приел, че това е достатъчно
основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на
ал.2,чл.54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие
на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от
изменението кадастрален обект, в случая – съсобствениците на засегнатия имот с
идентификатор 36498.505.3027. Поради тази причина, съдът не е обсъждал доводите
на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка
в бъдещото исково производство.
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. Свидетелят,
осигурен от ищцовата страна - Д.Д.Х.твърди, че имотът на
семейството на Х.Н.Д. се намирал
долу, в бившето ТКЗС в град К.. Ищцата и семейството й ползвали този имот от
10-11 години, и за който знае, че това е техен имот. Твърди, че ищцата й
съобщила през месец март-април тази година, че получила едно писмо, от което
ставало ясно за някакво преначертаване на кадастъра,
съгласно което, парче от имота й се оказвал, че не е в нейната част. Твърди, че
техният имот бил голям. В имота имало постройки, където вътре в тях гледали
животни. Постройките били направени като стопански хамбари. Имотът им бил ограден
с дървена ограда. Където бил герана, винаги мястото било заградено.
Свидетелят,
осигурен от ответната страна - Д.Х.Т., живеещ на семейни начала с дъщерята на Г.С.
– Г.С. твърди, че целият имот бил 4.600 кв.м., като пътят прекъсвал имота с
тези 600 метра. Този имот се намирал на бившия стопанския двор в град К.. Тези
600 кв.м. били откъснати от имота, защото минавал път през имота. В тези 600
кв.м. имало сонда, която била в това място, в стопанския двор. Твърди, че
използвал водата от тази сонда, когато стопанисвал имота от 2000г. Отдолу имало
хора с 200 овце, „Т.“ още била там. Всички ползвали тази вода. Площта около
тази сонда не била оградена по някакъв начин. Другите 4 дка също не били
заградени, защото били в процес на строеж - бутал стари сгради, камиони влизали
и излизали. Специално тези 600-те метра нямал намерение да ги огражда, защото
хората взимали оттам вода. Последно бил в имота до 2008г., когато ползвал
същият бил под наем, но след това почти всяка година ходел на това място.
Големият имот бил вече продаден, а 600-те метра и те са си ги заградели.
На свидетеля
се предяви скица, съдържаща се на лист 19 от делото, за да посочи кое е
спорното парче? Свидетелят ТРИАНДАФИЛУ
посочва, че техният имот е № 3033. Пътят прекъсвал имота и един ъгъл бил
спорния имот, който е 600 кв.м.
От постъпилото копие от ОбС„З“
– К. на преписка с вх. № 1212 на наследниците на К.Х.Б.(лист 291-330) се
установява, че Решение № 01118/07.03.1995г., на Поземлена комисия - К. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на К.Х.Б.в съществуващи
стари реални граници им е възстановен имот, представляващ - НИВА с площ от
4.600 дка, шеста категория, находища се в землището на град К., в местността „Б.“,
представляваща имот № 2696/95.
След приемане на преписката от ОбС„З“
– К., ищцовото страна е направила възражение за
нищожност на Решение № 01118/07.03.1995г., на Поземлена комисия – К., поради липса
на валидно формирана воля, доколкото х е неподписано от всички членове на
комисията. Твърди, че същото е нищожно и на основание чл. 60, ал. 4 и 5 от
ППЗСПЗЗ, регламентираща, че в състава на комисията следва да бъде съставена от
юрист, агроном, инженер – геодизист или инженер –
земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски
стопани. Съдът по реда на чл. 186 от ГПК, по искане на ищеца е изискал от ОбС„З“ – К. заповеди, с които са назначени членовете на ПК
– К. към дата 07.03.1995г., но такива не са постъпили.
По делото е приета основна и допълнителна СТЕ,
изготвена от вещото лице Л.С., която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна. Видно от основното ЗАКЛЮЧЕНИЕ по СТЕ, депозирано по делото на 14.01.2020г.
вещото лице е констатирало, че с Договор № 045/14.01.2011г. за покупко-продажба на
държавна земя е продадена земя с площ 4181 кв.м., представляваща УПИ XI, кв.
112, в регулацията, в землището град К. на С.Д.М.. Съгласно полученото от
Община К. копие от действащия регулационен план на Стопански двор - град К.,
одобрен със Заповед № 69/03.02.1995г., парцел XI, кв. 112 е с граници: на
север, юг и запад-улици, а на изток-парцели №№ 12 и 19 (Приложение № 1).
Графичната проверка на площта на УПИ XI отговаря на описаната площ. Същите са
идентични.
ПИ с идентификатори
364.505.3023 и 364.505.3027 по КККР на град К., одобрена със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК-София са идентични с парцел XI, кв. 112 по
действащия регулационен план на Стопански двор - град К., което се вижда при
налагане на изготвеното на паус Приложение № 2 в М 1:1000, върху издадената от
Община К. скица на стр. 178 в М 1:1000 или копието от действащия регулационен
план (Приложение № 1). Сумата от площите на двата имота е 4287 кв.м., а по
договор № 045 (стр. 25) е 4281 кв.м. Регулационния план на Стопански двор -
град К. е одобрен със Заповед № 69/03.02.1995г. (стр. 109) и е действащ към
момента. От посещението на вещото лице на място за оглед на терена на ПИ с
идентификатори 36498.505.3023 и 36498.505.3027, същото установи, че няма
заграждение между тях. Целият обект, заемащ територията на двата поземлени
имота се ползва единствено от наследници на С.Д.М..
В парцел XI по действащия
регулационен план на град К. е заснет С.а, с установена площ от 720 кв.м.,
отговарящ на описания в нотариален акт № 34, т. IV, дело № 605/2009г. на
нотариус С.Р.град К., тъй като площта съвпада, проверена графично, съвпада и по
местоположение и е изграден от метална конструкция така, както е описана в
нотариалния акт, проверено и при огледа. Нанесен е и басейн в северната част на
парцела. Двата обекта, в същия си вид, съществуват на мястото. В ПИ с
идентификатори 36498.505.3023 и 36498.505.3027 по КККР на град К., двата обекта
не са отразени.
По преписка вх. № 1212 на
наследници на К.Х.Б., предоставена от Общинска служба по земеделие град К.,
съдържа Решение 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - град К. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на К.Х.Б.на нива от 4600
кв.м., VI категория, местността „Б.” имот № 2696/95 от кадастрален план
изработен 1956г., както и скица на двата имота с указани площи 1900 кв.м. и
2700 кв.м. От огледа на място, съвпадайки ситуацията по местоположение - кантара,
който сега е съборен (но мястото му личи) навеса, пресичащ западната граница на
имот пл. № 2695 и съществуващата административна сграда северно от имотите,
вещото лице установи, че местоположението им е северозападно от ПИ с идентификантор 36498.505.3023. В разписната книга към плана
от 1956г. двата имота са записани на К.Х.Б.(Приложение № 3). За да нанесе стари
имоти пл. №№ 2695, 2696 и пресечните им точки с отделните парцели по
регулационния план на Стопански двор, вещото лице ползва приложените в делото
координатен списък на имоти пл. №№ 2695, 2696 (стр. 63) и скица към него (стр.
62), изготвени от Териториален кадастър град П., отговаряща на нанесеният ПИ в
кадастралната карта, макар скицата да се различава в югоизточния си край от
скицата, предоставена от Поземлена комисия. Координатите са в координатна
система 1970г. Площта на имот пл. № 2695 е 1917 кв.м., а на имот пл. № 2696 е
2895 кв.м. или общо 4812 кв.м. Имотите попадат в парцели №№ 5, 6, 7, 8, 9, 10 и
11. Получените площи са: в парцел № 8 е 2884 кв.м., в парцел № 11 - 621 кв. м.
- спорното място.
Вещото лице не откри
разписна книга на собствениците по парцелите на Стопански двор - град К., което
провери в Община К., СГКК-П.и АГКК-София и не установи на кого е записан парцел
XI. В копието от кадастрално-регулационния план на Стопански двор град К.
липсва попълване с имот, отговарящ на ПИ 505.3027 по КККР, одобрена със Заповед
№ РД-18-52 от 16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, който план е
действал като кадастрален до датата на влизане в сила на картата.
На извадките от КККР-скици
на ПИ 505.3023, ПИ 505.3027, ПИ 505.3033 и ПИ 505.3034 са отразени площите и
собствениците им към дата декември 2019г. (Приложение № 4 - поотделно за
четирите имота). Получените от СГКК-П.списъци с координати на гореописаните ПИ
в координатната система на картата-2005г. вещото лице трансформира в
координатна система 1970г. (плана Стопански двор гр. К.) и нанесе и ПИ
505.3023, ПИ 505.3027, ПИ 505.3033 и ПИ 505.3034. По тази ситуация е
изготвената комбинирана скица (Приложение № 2). На нея отрази частта от парцел
№ 8 и части от парцели №№ 3 и 4, додадени към парцел № 8, без да са части от
стари имоти пл. №№ 2696/2695, фиг. 1 с площ 468 кв.м. и фиг. 2 с площ 65 кв.м.
от комбинираната скица, оцветени в син цвят. Частта от стари имоти пл. №№
2696/2695, попадаща в парцел № 8 е 2884 кв.м., фиг. 3, която площ заедно с 468
кв.м. от парцел № 8 и 65 кв.м. от парцели №№ 3 и 4 е 3417 кв.м. Парцел № 8
отговаря на ПИ 505.3033 и ПИ 505.3034, които са с обща площ 3424 кв.м.
Разликата от 3424 кв.м. и 2884 кв.м. е 540 кв.м., попадаща в западния край на
парцел № 8 и в части от парцели №№ 3 и 4.
Останалата част от стари
имоти пл. №№ 2696/2695 извън ПИ 505.3033 и ПИ 505.3034 остава 1928 кв.м., фиг.
4, оцветена в жълт цвят на комбинираната скица. В нея попада и частта от парцел
№ 11 с изчислена площ 621 кв.м., идентична с ПИ 505.3027 с площ 623 кв.м.,
предмет на спора. Поземлени имоти с идентификатори 36498.505.3033 и
36498.505.3034 не са идентични с имот № 2696/95, описан в Решение
01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - град К. и представляват част от тях,
без частите от парцел № 8 и парцели №№ 3 и 4 - в син цвят.
Видно от копието от
кадастрално-регулационния план (Приложение № 1), получено от Община К. през
декември 2019г., липсва попълнен имот със съответен пл.№, който да заема
северозападната част от парцел № 11, отговарящ на ПИ 505.3027. Оспорваното
място, представляващо ПИ 36498.505.3027, който е северозападната част от парцел
11 по плана на Стопански двор, представлява югоизточния край на имот № 2696/95
по план от 1956г., описани в Решение 01118/07.03.1995 г. на Поземлена
комисия-гр. К..
С допълнително ЗАКЛЮЧЕНИЕ,
депозирано по делото на 02.03.2020г., вещото лице предоставя копие от план на
град К., одобрен със Заповед № 2968/1956г., издадено от Община К. (Приложение
5). Поради открита разлика в югоизточната граница на имоти № 2696/95, между
предоставена от Общинска служба Земеделие - К., потвърдена от полученото копие
от плана от 1956г. и скицата (стр. 62), изготвени от Териториален кадастър град
П., по която изготви Приложение 2 през декември 2019г., вещото лице изготви
нова комбинирана скица (Приложение 6). Площта на частта от имоти № 2696/95,
попадаща в ПИ 36498.505.3027 по кадастралната карта на град К. е генерирана с
нова площ 607 кв.м., описана в предходната експертиза на стр. 2 и 3 като 623
кв.м., а площта на стар имот пл. № 2696, описана на стр. 2 е 2879 кв.м. или
общо за имоти пл. №№ 2695/96- 4798 кв.м.
Предоставя копие от план на
град К., одобрен със Заповед № 938/1966г., получено от Община К. (Приложение
7). Същото копие отговаря на копието, предоставено от адв. Д. в предишното
съдебно заседание, но с объркана заповед и година на одобряване. Имоти пл.№№
2696/95 липсват по този план. Съобразявайки с плана от 1956г., същите са били
част от поземлен имот пл. № 2728, записан по разписната книга към плана от
1966г. - двор на ТКЗС, парцел VIII, кв. 112 (Приложение 8-2 стр.).
Местоположението на имоти пл. №№ 2696/95 е оцветено с жълт щрих.
С Решение 01118/07.03.1995г.
на Поземлена комисия-К., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ се възстановява на наследници на К.Х.Б.нива от 4600 кв.м., в местността
„Б.”, имот № 2696/95 по кадастрален план от 1956г., заявен с пореден № 1 от
заявлението и установен с Молба-декларация за членство в ТКЗС. Във връзка с
описаните чл. 18ж, ал. 1, 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - съществуващи или възстановими
граници, Община К. е издала удостоверение по чл. 13 от ППЗЗСПЗЗ на основание
ал. 5, т. 1 (стр. 330 от делото) - в граници на урбанизирани територии,
съответно и скица към него (стр. 75), като в нея е показан условния знак - овощна
градина в имот № 2695. Видно от разписния лист по плана от 1956г., К.Х.Б.е
собственик на овощна градина, съставляващ имот пл. № 2695 и нива, съставляващ имот
пл. № 2696, без указани площи на имотите (Приложение № 3). Съседните им имоти
пл. №№ 2692 и 2694 са записани на Стамен Тод. Ненчев.
Цитирания по-горе пореден №
1 от заявлението вещото лице разчита, че е: нива с площ 2.900 дка, в местността
„Б.” (стр. 292). Под № 2 в същата местност е заявена и градина от 1 дка. В
заявление-декларацията (стр. 297) от К.Х.Б.са описани: под № 1 – нива, в местността
„Б.а” с площ 2.9 дка - оградена, при граници: С.Т.и И.Б., под № 2 - градина от
1 дка в същата местност, при същите граници: С.Т.и И.Б..
По кадастралния план от
1956г. имоти № 2696/95 са извън регулация (скица на стр. 75 от делото). По
плана от 1966г. местоположението за имоти № 2696/95 е в регулация и мястото
попада в парцел VIII ТКЗС, кв. 112 (Приложение 7). За територията на ТКЗС е
изготвен и кадастрално- регулационен план, одобрен със заповед №
69/07.03.1995г., в регулацията на град К.. Плана от 1956г. е обезсилен поради влизане
в сила на следващия кадастрално-регулационен план, съгласно Заповед №
938/1966г., а той съответно е обезсилен поради влизане в сила на следващия план
на тази територия - Стопански двор град К., одобрен със Заповед №
69/07.03.1995г., на основание Постановление № 161/12.03.1993г. на Министерски
съвет и чл. 75 от ППЗТСУ, действащ към момента единствено в част регулация.
Този план не в сила в част кадастър, поради влязлата в сила кадастрална карта
на град К., одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК.
С оглед получен отговор от
Община К. (Приложение 8), съгласно което, за територията на стопанския двор
няма изготвен цялостен устройствен план, вещото лице посочва, че за нея са в
сила частични разработки на подробни устройствени планове, предимно за
производствени и складови дейности (Приложение 1). По КККР-скица на ПИ
56784.505.3027 в Приложение 4, спорният имот е записан с начин на трайно
ползване: За друг вид производствен, складов обект.
По делото е прието като доказателство заверено копие
от влязло в сила Решение № 211/01.06.2018г., постановено по гр.д. № 1099/2016г.
по описа на КрлРС, доколкото същото касае процесното
Решение № 01118/07.03.1995г., на Поземлена комисия – К.. Решението по гр.д. №
1099/2016г. по описа на КрлРС е преминало през въззивен
и касационен контрол. При касационното обжалване, ВКС се е произнесъл с Решение
№ 49 от 25.06.2020г., постановено по гр.д. № 2427/2019г., от който акт се
установява следното:
С Решение № 35 от 09.01.2019
г. по в.гр.д. № 2155/2018г. на ПОС е отменено Решение № 211 от 01.06.2018г. на
КрлРС, вместо което е постановено решение, с което е отхвърлен предявеният от ищцовото дружество „Д.“ ООД против Н.В.П. иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника, че „Д.“ ООД е собственик, на основание договор № 027/02.11.2010г. за
покупко-продажба на земя частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ,
на недвижим имот, находящ се в град К., с площ от 291 кв.м., съставляващ
поземлен имот с идентификатор 36498.505.3057 по кадастралната карта на град К.,
представляващ прилежаща площ към построена в имота сграда „Навес и кантар“.
Уважени са предявените от „Д.“ ЕООД против М.н.з.х.и горите евентуални искове с
правни основания чл. 87, ал. 3 и чл. 189, ал. 1 ЗЗД - за разваляне на договор
за покупко-продажба № 027/02.11.2010 г. на процесния имот и за осъждане н.М.н.з.х.и
горите да върне на „Д.“ ООД платената по договора продажна цена. Доколкото
ответникът по това дело се позовава на собственост, на основание договор за
покупко-продажба от прехвърлителите - Т.П.Б., Г.К.С.
и Т.К.П., участващи в процеса по гр.д. 1099/2016г. на КрлРС като трети
лица-помагачи на ищеца (тримата, ответници по настоящото дело), и които от своя
страна се легитимират като собственици с Решение № 01118/07.03.1995г., на
Поземлена комисия – К., ВКС е обсъдил това решение и е приел същото за
незаконосъобразно, не породило реституционно действие, тъй като е постановено в
нарушение на чл. 10Б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, досежно спорната площ. С решението си,
ВКС е отменило решението на ПОС и е уважило предявения иск от ищеца.
Други доказателства от
значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 36498.505.3027 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. К., ул. „И.“, с площ от 623 кв.м., придобит от наследодателя на
ищците - С.Д.М.по силата на Договор за покупко-продажба на държавна земя -
частна държавна собственост № 045/14.01.2011г. от М.н.з.и х. който имот представлява
прилежаща площ към сграда „С.“. Като придобивното
основание за земята, ищците сочат договор № 045/14.01.2010г. за
покупко-продажба на недвижим имот частна държавна, а като основание за
придобиване на имота от държавата и актуването му като частна държавна
собственост – чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Като придобивно основание за
построения в имота сграда „С.“ се сочи договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 34, том IV, рег. № 7976, дело № 605 по
описа за 2009г. на нотариус С.Р.град К. със Скотовъдна млекарска земеделска кредитна
кооперация „Т.“ - в ликвидация. Като евентуално придобивно основание за имота
се сочи придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, във връзка с което се твърди
осъществявано добросъвестно владение от 2011г. до настоящия момент. Като придобивно основание на съоръжение -
Стоманобетонов басейн за вода за гасене на пожар в С.а се твърди припащение, доколкото това съоръжение не било заснето в
КККР, но било отразено в скица № 743/09.11.2009г., презаверена на 02.06.2010г.
от Община К., поради наследодателят на ищците го е придобил със закупуването на
процесния имот с идентификатор 36498.505.3027.
Като трето лице – помагач на
ищцовото дружество е конституирано - М.н.з.х.и горите.
Доколкото не са представени
доказателства, оборващи собствеността на Скотовъдна млекарска земеделска
кредитна кооперация „Т.“ - в ликвидация, съдът приема за безспорно, че кооперацията
е била собственик на С., представляващ навес, метална конструкция, с разгърната
застроена площ от 720 кв.м., находящ се в град К., построен в поземлен имот,
държавна собственост, съставляващ УПИ XI, кв. 112 по плана на град К., целият с
площ 4281 кв.м. и НАВЕС с млекопункт, представляващ полумасивна сграда, с РЗП
350 кв.м., находящ се в град К., построен в поземлен имот, държавна
собственост, съставляващ УПИ XIX, кв. 112 по плана на гр. К., целият с площ
1722 кв.м., които по силата покупко-продажба, оформена по нотариален акт № 34,
том IV, рег. № 7976, дело № 605 по описа за 2009г. на нотариус С.Р.град К. са
прехвърлени на наследодателя на ищците - С.Д.М.. Доколкото С. и НАВЕС с млекопункт са продадени от надлежен
собственик в изискуемата от закона форма, то нотариален акт № 34, том IV, рег.
№ 7976, дело № 605 по описа за 2009г. на нотариус С.Р.град К. е
породил вещно-прехвърлително действие. Съдът не споделя доводите на
ответниците, че сделката е била с невъзможен предмет, доколкото от заключението
на вещото лице се установи, че сградите имат траен градоустройствен статут,
поради което няма пречка те да бъде обект на договор за покупко-продажба.
По отношение на договор за
покупко-продажба на държавна земя - частна държавна собственост, по чл. 27, ал.
6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г. и приложената в цялост по делото преписка по
издаването му, съдът намира, че не са налице закононарушения при съставяне на
Акт за държавна собственост № 7250/22.07.2010г. по отношение имот,
представляващ УПИ № 11 с площ от 4281 кв.м., съставляваща прилежаща площ към
обект „С.“, с местонахождение по акта: град К., УПИ № 11, кв.112.
В акта е посочено, че същият
е издаден на основание чл. 68, ал. 1, чл.2, ал.3 от ЗДС, чл.45, ал.10 от
ППЗСПЗЗ, във връзка с §2 от ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ: „Земи,
върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или
прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на
възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на
организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали
след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се
актуват от областния управител. Стопанисването, управлението и
разпореждането с тях се извършвало от министъра на земеделието и храните“.
Скотовъдна млекарска земеделска кредитна кооперация „Т.“ - в ликвидация
безспорно е организация по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.27, ал.6 от
ЗСПЗЗ - „Лицата, които са придобили собствеността върху сгради и
съоръжения от имуществото на организациите по §12 от преходните и
заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи
без провеждане на търг“. В случая се установи, че по подадена от С.Д.М.молба
вх. № 16-00-4064 от 26.11.2009г. (л. 129 от делото), със Заповед №
РД46-619/03.12.2010г. на заместник министъра на земеделието и храните (л.
112-113 от делото) е било разрешено да се извърши продажбата на земя, частна
държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по §12
от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно – УПИ XI, в кв. 112, находящ се в
землището на град К., в границите на урбанизираните територии на същото землище
с площ от 4.281 кв.м., както и УПИ XIX, в кв. 112, находящ се в
землището на град К., в границите на урбанизираните територии на същото землищи с площ от 1.722 кв.м. В изпълнение на заповедта е
сключен Договор № 045/14.01.2010г. за покупко-продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното съдът
намира, че продажбата на процесния имот е била извършена при спазване
на изискванията на ЗСПЗЗ и правилника към него.
Относно валидността на
решение № 01118/07.03.1995г. на Поземлена комисия - град К., съдът намира
следното:
При спор за собственост,
съдът е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална
законосъобразност на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността
по ЗСПЗЗ на Общинската служба „Земеделие“, от което една от страните по иска за
собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. Доводи
в тази насока се съдържат в ТР № 5 от 14.01.2013г. по т.д. № 5/2011г. на ОСГК
на ВКС, ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Държавата не е
участник в административното производство по възстановяване на собствеността
върху земеделски земи и гори по ЗСПЗЗ (общинската служба по земеделие е орган,
пред който същото се развива и който не е натоварен с представителни функции по
отношение на държавата). Затова, както държавата, така и правните субекти,
придобили правото на собственост от държавата, не са обвързани от влезлия в
сила като необжалван административния акт за възстановяване на собствеността и
е допустимо, по тяхно искане или възражение, да се упражни косвен съдебен
контрол за законосъобразността му.
Съдът намира, че Решение №
01118/07.03.1995г., на Поземлена комисия - К. е незаконосъобразно, поради
постановяването му при наличие на предвидена в ЗСПЗЗ пречка за възстановяване
на собствеността. Наследодателят на ищците и праводателят
му – държавата не са били участници в административното производство по
издаване на решението на административния орган, влязло в сила като
необжалвано, не са обвързани от административния акт за възстановяване на
собствеността, поради което в случая е допустимо упражняването на косвен
съдебен контрол за законосъобразността му.
При преценка основателността
на иска, съдът следва да съобрази разпоредбите на чл. 10Б, ал. 1 и чл. 2, т. 3
ЗСПЗЗ в редакциите им към 07.03.1995г. – датата на постановяване на
реституционното решение в полза на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 10Б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 28/1992г.), собствениците на земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации и са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се
обезщетяват по тяхно искане, а съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ
(ред. ДВ, бр. 28/1992г.) не представляват земеделски земи по смисъла на този
закон земи, които са застроени със сгради на стопански предприятия, почивни или
здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, както
и земи, които представляват дворове или складови помещения към такива сгради.
Тези норми изключват възможността за възстановяване на собствеността в
хипотезите, при които земите са застроени (без значение е видът,
предназначението и законността на застрояването) или върху тях са проведени
други мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността. Построените
от организация по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ в стопанския й двор сгради и съоръжения
представляват обществено мероприятие, непозволяващо възстановяване на
собствеността върху земята под тях и необходимия прилежащ терен към
сградата/съоръжението.
Собственик на процесния имот е С.Д.М., а към момента неговите наследници
– ищци по делото, на основание договор № 045/14.01.2011г. за покупко-продажба
на недвижим имот - частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Държавата е придобила собствеността върху имота на основание чл. 45, ал. 10 от
ППЗСПЗЗ – като земя, върху която са били разположени обекти на организация по §
12 от ПЗР ЗСПЗЗ и която съставлява прилежаща площ към такъв обект. С.Д.М.е имал
право да придобие собствеността върху прилежащия терен на основание чл. 27, ал.
6 от ЗСПЗЗ, тъй като е бил собственик на сграда от имуществото на организация
по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ. Сградата „С.“ придобил по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 34, том IV, рег. № 7976, дело № 605 по
описа за 2009г. на нотариус С.Р.град К. със Скотовъдна млекарска земеделска
кредитна кооперация „Т.“ - в ликвидация, която закупила сградата от ТКЗС, в
ликвидация, след проведен търг.
Ответниците - Г.К.С., Т.К.П. и Т.П.Б.
не са притежавали собствеността върху имота. Постановеното в тяхна полза
решение № 1118/07.03.1995г. на ПК – К. е незаконосъобразно и не е породило
реституционно действие, тъй като е постановено в нарушение на чл. 10Б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, досежно спорната площ от 623 кв.м.
Съдът намира за основателно
и евентуалното възражение на ищците за придобиване на процесния имот по
давност, на основание чл. 79, ал. 1, връзка чл. 82 от ЗС, чрез упражнявано от
тях владение от 2011г. до предявяване на иска на 04.04.2019г.,
към което владение е присъединено и владението на наследодателя им - С.Д.М.. В
тази връзка по делото съдът е приел за доказано и безспорно, ненуждаещо се от
доказване, че от 2011г. до настоящия момент, процесният имот се ползва от
ищците, в това число и от техния наследодател - С.Д.М., а със свидетелски
показания, неоспорени от ответника се установи, че това владение е
необезпокоявано. Установи се още от приетите гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля, осигурен от ищците, че за процесния период - от придобиването на
имота чрез правна сделка през 2011г. до месец март, април 2019г., никой не е
оспорвал правото на собственост на ищците и те необезпокоявано, считайки себе
си за собственици на имота са го ползвали като собствен и в същия имот са
отглеждали животни. Ето защо, съдът намира, че по делото се доказа владение
върху имота, както и продължителността на периода, който е над минимално
установения в чл. 79, ал. 1 от ЗС срок на владение, необходим за осъществяване
на придобивния способ давност.
Предвид установеното от правна страна, съдът намира
предявения иск по чл. 124, ал 1 от ГПК за основателен и като такъв следва да
бъде уважен, доколкото Д.С.М. и Д.С.М., като наследници н.С.Д.М.са придобили
собствения му имот, който същия приживе е придобил от М.на з.и х. по силата на
Договор за покупко-продажба на държавна земя - частна държавна собственост, по
чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г. По силата на приращение,
същите са станали и собственици на находящото се
в процесния
имот с идентификатор 36498.505.3027 съоръжение - Стоманобетонов басейн за вода
за гасене на пожар в С.а.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците направените в производството
разноски в размер на 1299.65 лева, съгласно представения списък на разноски по
чл. 80 от ГПК, съдържащ се на лист 447 от делото.
Трето лице-помагач н.ищците, в лицето н.М.на з.х.и
горите претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Доколкото същото не с представлява в процеса, а само е
депозирало отговор на исковата молба му се следва възнаграждение в размер на
300.00 лева, в съответнствие с чл. 78, ал. 8 ог ГПК във връзка с чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентираща, че за изготвяне на писмен отговор по
искова молба, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8,
но не по-малко от 300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Х.Н.Д. с ЕГН **********,
действаща в качеството си на майка и законен представител на Д.С.М. с ЕГН **********
и Д.С.М. с ЕГН **********,*** против Г.К.С.
*** с ЕГН **********, Т.К. *** с ЕГН ********** и Т.П.Б. *** с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д.С.М. с ЕГН ********** и Д.С.М. с ЕГН **********,*** са собственици по
наследство на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.505.3027 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град К., одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. К., ул. „И.“, с площ от 623 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен
складов обект, при съседи: 36498.505.9501, 36498.505.3023, като част от УПИ XI,
кв. 112 в регулация, при граници: на север - улица, на изток - УПИ № 12 и № 19,
на юг - улица, на запад - улица, придобит от техния наследодател - С.Д.М., ЕГН **********
(починал н.11.05.2016г.) от М.на з.и х. по силата на Договор за
покупко-продажба на държавна земя - частна държавна собственост, по чл. 27, ал.
6 от ЗСПЗЗ, № 045/14.01.2011г., както и че са собственици по наследство и приращение на находящото се
в процесния имот с идентификатор
36498.505.3027 съоръжение - Стоманобетонов басейн за вода за гасене н.пожар в С.а.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието н.М.на з.х.и
горите, като трето лице-помагач на ищците.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.К.С. *** с ЕГН **********, Т.К. *** с ЕГН **********
и Т.П.Б. *** с ЕГН **********, да
заплатят на Х.Н.Д. с ЕГН **********,
действаща в качеството си на майка и законен представител на Д.С.М. с ЕГН **********
и Д.С.М. с ЕГН **********,***, сумата 1299.65 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, н.основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, Г.К.С. ***
с ЕГН **********, Т.К. *** с ЕГН ********** и Т.П.Б. *** с ЕГН **********, да
заплатят н.М.на з.х.и горите ДНР **********, БУЛСТАТ ********* Ю със седалище и
адрес на управление:***, сумата 300.00 лева, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д