ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24771
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110107808 по описа за 2025 година
Образувано е въз основа на депозирана искова молба от “............... срещу
Б. В. М. с правно основание чл.221, ал.2 КТ и чл.220, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1 от 01.03.2024г.
ищцовото дружество и ответницата Б. М. са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което последната е заемала длъжността
“Асистент, офис”. Сочи, че служителят е постъпил на работа на датата
06.03.2024г.
Излага, че на 09.07.2024г. служителят М. не се явява на работа, не
отговаря на мобилния си телефон и никакви средства за комуникация. Същият
ден подава заявление за “напускане без предизвестие”.
Посочва, че доколкото служителят не се явява на работа, не осъществява
никакъв контакт с работодателя, не дава обяснения за поведението си и не
заплаща дължимото обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1
КТ, след изтичане на два последователни дни неявяване на работа, а именно
09.07.2024г. и 10.07.2024г., работодателят е изпратил до адреса и по трудов
договор: гр. С. искане за писмени обяснения. Посочва, че пратката е връчена
чрез куриер ( Еконт ) на 15.07.2024г. лично на служителя, срещу обратна
разписка.
Сочи, че на 18.07.2024г. след изтичане на дадения срок за обяснения, при
работодателя е постъпила пратка от ответника, съдържаща нейните писмени
обяснения, които обаче били неясни и вътрешно противоречиви. В същите
служителката посочвала, че не знаела къде трябва да изпълнява трудовите си
задължения, макар, че работела при този работодател от четири месеца.
Излага, че подадените обяснения били отхвърлени от работодателя като
неоснователни, поради което на 18.07.2024г. е издадена заповед за налагане на
дисциплинарно наказание “Дисциплинарно уволнение” за това, че служителят
1
не се явява на работното си място в течение на два последователни работни
дни, както и до момента на издаване на заповедта. С оглед продължаващото
неявяване на служителя на работа, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание била изпратена на служителя на 19.07.2024г. по куриер ( Еконт ) с
обратна разписка на адреса й по трудов договор. Сочи, че при достигане на
куриера до адреса за уволнителната заповед, връчителят уведомява
ответницата по телефон, че следва да получи уволнителната заповед. Посочва,
ме в този момент ответницата е узнала за процесната заповед, но вместо да я
получи физически от куриера, я пренасочва за получаване от офис на Еконт.
Сочи, че процесното трудово правоотношение е прекратено по силата на
дисциплинарно уволнение по време на срока за изпитване, поради което
ответницата дължи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на две брутни
трудови възнаграждения или сумата от 12 144.62 лева.
Моли съда да постанови решение, което да осъди ответницата Б. В. М.
да заплати на ищцовото дружество претендираната сума на основание чл.221,
ал.2 КТ. В условията на евентуалност предявава иск с правно основание
чл.220, ал.1 КТ, с който моли съда, при отхвърляне на главния иск, да осъди
ответницата да заплати сумата от 12 144.62 лева , представляваща
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба.
В своя отговор ответникът изцяло оспорва предявените искове по
основание и размер. Сочи, че към настоящия момент процесната заповед за
дисциплинарно уволнение не е валидно получена от ответницата.
Твърди, че към момента на издаването на Заповедта за уволнение от
18.07.2024г. трудовото правоотношение между страните в настоящото
производство е прекратено по силата на Заявление на ответницата от
08.07.2024г., с което същата уведомява управителя на ищеца “.............., че на
основание чл.327, ал.1 КТ, считано от 10.07.2024г. прекратява едностранно
сключения между тях договор. Предвид изложеното, сочи, че доколкото
трудовото правоотношение е било прекратено на 10.07.2024г. и не е
съществувало към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение от 18.07.2024г., то тази заповед е без основание, поради което
предявеният иск по чл.221, ал.2 КТ се явявал изцяло неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл.220, ал.1 КТ, сочи че
същият е неоснователен. Излага твърдения, че процесният договор е
прекратен на основание чл.327, ал.1 КТ, като при прекратяването на това
основание работникът и служителят не дължали обезщетение на
работодателя. Сочи, че причината за прекратяването на трудовия договор е
неосигуряване на работно място и работни условия, което обстоятелство било
констатирано с представеното Писмо с изх. № 24085171/17.09.2024г. на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. С. Твърди, че дори и да се приеме, че
предявеният иск е доказан в своето основание, то размерът на претендираното
2
обезщетение следвало да се определи по реда на т.8.3, буква “а” от процесния
трудов договор, съгласно която разпоредба “В случай на прекратяване на
договора по инициатива на служителя без предизвестие и/или преди изтичане
срока на предизвестието, работодателят има право на обезщетение в размер на
едно нетно месечно възнаграждение, в случай че прекратяването настъпи по
време на срока за изпитване”.
В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане между
претендираната от ищеца сума в размер на 12 144.63 лева с правно основание
чл.221, ал.2 КТ, респ. чл.220, ал.1 КТ и сумата в размер на 10 085.31 лева,
дължима на ответницата Б. М. от ищеца съответно: на основание чл. 128 КТ –
сума в размер на 6072.31 лева, представляваща неизплатена работна заплата за
м.юни 2024г. и сума в размер на 1584.08 лева, представляваща неизплатена
заплата за 6 работни дни за м.юли 2024г. и на основание чл.224 КТ сума в
размер на 2428.92 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 8 работни дни. Представя доказателства относно
съществуването на твърдените вземания.
Съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов договор
№1/01.03.2024г. на длъжността “Асистент, офис”.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест между страните, както следва:
Правна квалификация: предявен е главен иск с правна квалификация
чл.221, ал.2 КТ и евентуален иск с правна квалификация чл.220, ал.1 КТ.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ: В тежест на ищеца е да
докаже съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника по
силата на процесния трудов договор, размера на трудовото му възнаграждение
за последния пълен отработен месец преди уволнението, срока за
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, налагането на
дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание.
По иска с правно основание чл.220, ал.1 КТ: В тежест на ищеца е да
установи, че трудовият договор е прекратен по инициатива на служителя по
реда на чл. 326, ал. 2 КТ, по силата на получено от работодателя предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, срока на договореното предизвестие,
размера на неспазения от страна на служителя срок на предизвестието,
размера на брутното трудово възнаграждение на служителя.
В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения,
касаещи основанието за прекратяване на трудовия договор, че трудовия
договор е прекратен по-рано от нея едностранно, без предизвестие, че
изявлението е достигнало до работодателя, че е налице основанието което
сочи в него.
В тежест на ищеца е да докаже, че на служителя са предоставени
работно място и работни условия.
3
По отношение на ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата
в размер на 10 085.31 лв.:
В тежест на ответника е да докаже предпоставките по чл.128 КТ –
наличието на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение
между страните; реално полаган труд през процесния период от страна на
работника. Ищецът следва да установи наличието на правопогасяващ факт –
плащане.
По отношение на претендираното обезщетение за неплатен годишен
отпуск по чл.224 КТ в тежест на ответника е да установи размера на
обезщетението и размера и периода на неизползвания платен годишен отпуск.
В тежест на ищеца е да установи плащане или друг правопогасяващ
юридически факт.
По доказателствата и доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.
По отношение на направеното от ищеца доказателствено искане за
издаване на съдебно удостоверение, чрез което ищецът да се снабди в
посочената в исковата молба информация, същото е допустимо и следва да
бъде уважено при представяне на проект на такова от страна на ищеца.
По отношение на доказателственото искане на за назначаване на СИЕ,
на ответника следва да бъдат дадени указания: прави ли такова искане; да
формулира въпроси, на които вещото лице следва да отговори със своето
заключение.
По отношение на исканите от ответника гласни доказателствени
средства, на същия следва да се дадат указания да уточни прави ли
доказателствено искане за допускане на свидетел. При положителен отговор
следва да индивидуализира същия, да посочи при какъв режим следва да бъде
допуснат свидетеля, както и да посочи какви обстоятелства ще се
установяват чрез разпита на последния.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
07.10.2025г. от 09:45ч., за който ден и час да бъдат призовани страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за на доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
4
I.По отношение на ИЩЕЦА:
1.УКАЗВА, на основание чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, на ищеца до датата на
съдебното заседание, писмено с препис за насрещната страна, да
конкретизира по какъв начин е образуван размера на претендираното
обезщетение; какъв е размера на трудовото възнаграждение, което е
използвано за база за изчислението на общата сума; за кой месец е било
начислено това възнаграждение.
2.ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение за исканата информация от
ищеца на страница 4 от исковата молба. УКАЗВА на страната, че срокът да
представи доказателствата е датата на насроченото съдебно заседание, по
чл. 158 ГПК при непредставянето им без уважителна причина, делото ще
продължи без събиране на същите.
3. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца до датата на насроченото
съдебно заседание писмено да вземе становище по отношение на
обстоятелството – къде е било мястото на работа на ответника по
трудовия договор, който е бил сключен между тях.
При неизпълнение на указанията по т. I,1, в срок исковата молба ще
бъде върната.
II.По отношение на ОТВЕТНИКА:
1.УКАЗВА на ответника до датата на съдебното заседание , писмено с
препис за насрещната страна, да уточни кое основание за прекратяване на
трудовото му правоотношение по чл.327, ал.1, т. 3 КТ твърди, че е налице,
предвид обстоятелството, че в т. 3 са налице няколко хипотези, а именно:
„работодателят промени мястото или характера на работата или
уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да
извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения,
уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или
установени с нормативен акт“.
2.УКАЗВА на ответника до датата на съдебното заседание,писмено да
конкретизира прави ли искане за допускане на съдебно-икономическа
експертиза; да формулира въпроси, на които вещото лице следва да отговори
със своето заключение. При неотстраняване на нередовността на
доказателственото искане, съдът ще приеме, че страната не го е сезирала с
такова и няма да се произнесе по същество на същото.
3. УКАЗВА на ответника до датата на съдебното заседание писмено да
конкретизира прави ли доказателствено искане за допускане на свидетел. При
положителен отговор УКАЗВА на ищеца по посочи три имена и адрес на
свидетеля, при какъв режим иска същият да бъде допуснат – на довеждане
или на призоваване, както и да посочи обстоятелствата, които ще се
установяват чрез разпита на свидетеля. При неотстраняване на
нередовността на доказателственото искане, съдът ще приеме, че
страната не го е сезирала с такова и няма да се произнесе по същество на
същото.
5
При неизпълнение на указанията по т. II,1, в срок съдът ще приеме,
че нередовността на възражението му, че трудовия договор е прекратен
по-рано от него на друго основание, не е отстранена и няма да приеме
същото за валидно сторено по делото и няма да се произнесе по същество
по него.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигането на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6