МОТИВИ
към присъда по НОХД №
631
по описа на Асеновградския районен съд
за 2018год.
Районна
Прокуратура – Асеновград. е повдигнала обвинение против подсъдимия Р.Б.С. за това, че на на 11.12.2016 г. в местността „Кайнака”, кв. „Д. Воден“, Община гр.
Асеновград, обл. Пловдив, в условията на независимо съпричиняване
с Х.С.И. по непредпазливост е запалил чужд имот – сгради и имущество със
значителна стойност – едноетажна постройка и навес на обща стойност 6 279.30
лв. и постройка барбекю на стойност 1 774.72 лв., находящи се в поземлен имот №
99088038.032, ведно с намиращите се в едноетажната постройка 1 бр. хладилник
марка «Мраз» на стойност 20 лв., 2 бр. ъглови дивани на обща стойност 36 лв., 1
бр. малка библиотека на стойност 19 лв., 1 бр. дървена маса с размери 2.5м. на
1м. на стойност 188.8 лв., 1бр. дървена маса с размери 1.5м. на 1м. на стойност
124.8 лв., 2 бр. въдици на обща стойност 171 лв., 3 бр. детски въдици на обща
стойност 94.5 лв., 1 бр. мрежа за риба с
размери 20м. на 1м. на стойност 32 лв., 1бр. гръбна пръскачка на стойност 14.5
лв. и 12 бр. дървени столове на обща стойност 98 лв., всичко на обща стойност
8852.62 лв. собственост на Т.Г.Т. със значителна стойност, като са последвали
значителни вреди на обща стойност 8852.62 лв.– престъпление по чл.
331 ал.3
във вр. с ал.1 във вр. с чл. 330
ал.1 от НК.
Със
същият обвинителен акт е било повдигнато обвинение и на Х.С.И. за престъпление по
чл. 331 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК. Наказателното
производство по отношение на последния обаче е било прекратено на основание чл.
24 ал.1 т.4 от НПК поради настъпила смърт. Така, наказателното производство е
продължило да се води единствено против подсъдимия Р.Б.С.
Представителят
на Районна прокуратура – Асеновград поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
и предлага на подсъдимия С. да се
определи наказание за престъплението при условията на чл. 54 от НК – лишаване
от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66
ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Частният обвинител, чрез повереника си,
адв. Н.П. поддържа обвинението наред с прокурора и се придържа към заявеното от
представителя на държавното обвинение досежно наказанието.
Подсъдимият Р.Б.С.. се е признал за виновен
по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че
не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372 ал. 4 от НПК
съдът е обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва
при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия С., адвокат Х.В. моли
за наказание лишаване от свобода за срок от около година, с приложение института на
условното осъждане с изпитателен срок три години. Подсъдимият се солидаризира
със становището на защитника си.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл.
373 ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието
на подсъдимия, дадено в съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети
на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на подсъдимия от досъдебното
производство, на свидетелите Т.Г.Т., А.Н.И., Р.З.К., В.Н.В., Т. Б. Б., К.Г.Т., К.Й.Б.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 11.12.2016г., ведно с фотоалбум,
протокол за оглед на ВД от 31.08.2017 г.,
спрвка от Дирекция „НС 112“ към МВР, нотариален акт№ 90 по н.д. 620/2004
г., удостоверение за характеристики на поземлен имот от АГКК, характеристична справка и справка за съдимост
на подсъдимия С., справка от „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, справка от Община Асеновград, справка от БАН НИМХ филиал Пловдив,
заключение на съдебно- пожаротехническа експертиза и допълнителна съдебно-
пожаротехническа експертиза, изготвени от вещото лице Щ.Г., заключение на стоковооценъчна експертиза, изготвено от вещото лице, А.С.,
заключението на инженеротехническата експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице В.Х., намери за
установено следното:
Подсъдимият
Р.Б.С. е роден на *** ***, обл.*** българин, български гражданин, със средно образование,
женен, земеделски производител, неосъждан,
ЕГН **********
Свидетелят Т.Г.Т. притежавал
недвижим имот № 99088.038.032 с площ 2,131 дка в местността „Кайнака“, във
вилната зона на кв. „Долни Воден“ гр.Асеновград. През 2005 г. свид.Т.
изградил в имота без строителни книжа едноетажна вилната постройка с площ 48
кв.м., изцяло от дърво с навес към нея върху бетонна плоча с площ около 100 кв.
м. и друга постройка с предназначение за барбекю. Постройката и навеса били с
дървена покривна конструкция с обем 6м3, с дървена обшивка от
необработени дъски общо 87 м2 , покривът бил с монтиран ондулин общо
87 м2, от външна страна постройката била с обшивка на стените от
необработени дървени дъски общо 103.6 м2, била посавена
топлоизолация от минерална вата общо 79 м2 , от вътрешна страна
стените били с облицовка с гипсокартон на дървена конструкция с шпакловка общо 139 м2, на пода била положена
настилка от гранитогрес общо 21.2 м2 , част от стените били
облицовани с фаянсови плочи общо 9.2 м2, дограмата била три камерна общо
7.73 м2 , на постройката били поставени 4 бр.дървени врати, таваните
били облицовани с дъски общо 48 м2,
навеса бил покрит с ондулин 8.5 м2 , от вътрешна страна стените били
боядисани с латекс общо 79 м2. Постройката предназначена за
барбекю била с дървена покривна конструкция 0.3 м3 с дървена обшивка от необработени дъски общо
15.5 м2 покрита с керемиди общо 15.5 м2 с монтирана
дървена дограма общо 17.31 м2 с остъкляване общо 17.31 м2
. Имотът не бил електрозахранен. В постройката свид. Т. държал множество вещи,
а именно: 1 бр. хладилник марка «Мраз», 2 бр. ъглови дивани, 1 бр. малка библиотека,
1 бр. дървена маса с размери 2.5м. на 1м., 1бр. дървена маса с размери 1.5м. на
1м., 2 бр. въдици, 3 бр. детски въдици, 1 бр. мрежа за риба с размери 20м. на
1м., 1бр. гръбна пръскачка и 12 бр. дървени столове.
Х.С.И./починал/ и подс.Р. Б.С.
притежават имоти в съседство на имота на свид.Т.Т..На 11.12.2016 г. Х.И. повикал подс.
Р.С. да му помага да почистят градината и лозето от сухи треви. Времето било
ясно, имало силен вятър. Около 09.00 ч. подс.С.
отишъл и започнал да коси тревите, след което да ги събирал на купчини. Подс С. и починалия Х.И. имали намерение да изгорят
купчините с треви и оставили в близост гръбна пръскачка с вода, за да
предотвратят евентуално разпространение на огъня към съседния имот с
постройките на свид. Т.. За разпалване на огъня били взели газава горелка. При
формиране на една-две купчини, подс.С. ги запалвал, като след това Х.И. в близост
разпалвал огъня с горелката. През това време подс.С.
продължавал да коси, да събира тревите на купчини и ги запалвали по описания
начин. Междувременно вятърът се усилил. В един момент около 10.00 ч. след като
били запалили вече осем купчини обв.И. обръщайки се
назад, видял, че огънят се е разпространил и е обхванал тревите в съседния
имот, собственост на свид.Т.Т..
Х.И. казал на подс.С., той веднага взел пръскачката и
започнал да гаси, но огънят се разраснал бързо и обхванал гореописаните
постройки в имота на свид.Т.. Виждайки това, Х.И.
сигнализирал на тел.112, сигнали за пожара били подадени и от други лица. На
место били изпратени служители на РСПБЗН гр.Асеновград, сред които свидетелите Р.К.
и Т.Б.. При отиване на место свидетелите К. и Б. констатирали, че вилната
постройка ведно с вещите внея била изгоряла, като на земята тлеели въглени.
Горяла и постройката предназначена за барбекю в близост до вилата.
Междувременно пристигнали и Димитър Кадиев и свид.В.В. – полицейски служители на РУ Асеновград, както и екип на
ЦСМП Асеновград.
От заключението на изготвената по
делото стоково-оценъчна експертиза /л.46-47 по ДП/ се установява, че стойността
на вещите е, както следва: 1 бр. хладилник марка «Мраз» на стойност 20 лв., 2
бр. ъглови дивани на обща стойност 36 лв., 1 бр. малка библиотека на стойност
19 лв., 1 бр. дървена маса с размери 2.5м. на 1м. на стойност 188.8 лв., 1бр.
дървена маса с размери 1.5м. на 1м. на стойност 124.8 лв., 2 бр. въдици на обща
стойност 171 лв., 3 бр. детски въдици на обща стойност 94.5 лв., 1 бр. мрежа за риба с размери 20м.
на 1м. на стойност 32 лв., 1бр. гръбна пръскачка на стойност 14.5 лв. и 12 бр.
дървени столове на обща стойност 98 лв. или на обща стойност 798.60 лв.
По делото е изготвена
инженерно-техническа експертиза /л.51-53 по ДП/, от заключението на която се
установява следното: вследствие на пожар, възникнал на 11.12.2016 г. във вила и
пристройка към нея във вилната зона на кв. „Долни Воден“. Повредите са:
Изгоряла до основи едноетажна постройка от дървена конструкция с размери
12.00/4.00 м. и дървен навес пред постройката с размери 3.20 м/12.00 м.
Изгоряла дървена конструкция на постройка барбекю. Повредите – щетите възлизат
на стойност 8 365 лв. /осем хиляди триста шестдесет и пет лева/, от които
за материали 6 206 лв., труд 2 158 лв. Стойностите са без печалба и
ДДС.
Тъй като в хода на разследването
възникнали допълнителни въпроси към вещото лице, била изготвена допълнителна инженерно-техническа експертиза
/л.59-63 по ДП/. В същата, експертът сочи, че е приел, че на стените е
бил поставен гипсокартон, таван дървена ламперия-дъски, гранитогрес, фаянс,
прозорци от ПВЦ, дървена дограма и керемиди, тъй като по свидетелски показания
по делото, както и при извършения оглед на отпадъците след пожара се
констатираха отпадъци от гранитогрес, фаянс, както и наличие на мрежа, която се
поставя в контактната зона на отделните листове гипсофазер. Част от подовата
настилка – гранитогрес е останала цяла, на други места са останали следи от
лепилото, с което е лепен гранитогреса. В краищата, където е изпълнен перваза
от гранитогрес се вижда гипсофазер зад перваза. Намерена е брава за обикновена
дървена врата и механизъм от ПВЦ прозорец. Към делото са приложени любителски
снимки, от които е видно, че дограмата – врати са дървени, прозорците ПВЦ отвън
с дървени капаци. Тавана на помещението е с дървена ламперия, дъски за под на
подпокривното, което е било използваемо /свидетелски показания/. В отпадъците
след пожара има наличие на останки от минерална вата. Отпадъци от фаянс – на
парчета на мястото в близост до тоалетната. С керемиди е покрито барбекюто
видно от приложените снимки. На въпроса към кой момент са оценявани единичните
цени на материалите и вложения труд – дали към момента на изготвяне на
експертизата или към момента на осъществяване на строителството на двете
постройки, вещото лице е посочило , че при оценяване на щетите се използва
подхода на разходите. „В основата на разходния подход е заложен принципът на
възпроизводството или стойността на физическо овехтяване, обезценяване от
експлоатация. Цените са посочени в Таблица 1към
експертизата и са на обща стойност за двата обекта в размер на 8054,02лв.съответно:
едноетажна постройка и навес на обща стойност 6 279.30 лв. и постройка барбекю
на стойност 1 774.72 лв. Оценяваните материали и вложен труд са към момента на
пожара, коригирани /намалени с 50% - физическо овехтяване и обезценяване от
експлоатация, имайки в предвид, че строителството е извършено след 2004 г.
Материалите са на стойност 5 888 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и
осем лв./; Труд 2 165 лв. /две хиляди сто и шестдесет и пет лева/; Общо
8 054 лв. /осем хиляди петдесет и четири лева/. Към експертизата е
приложен снимков материал от извършен оглед.
По делото е изготвена пожаро-техническа
експертиза /л.65-67 по ДП/, от заключението на която се установява следното:
След направен анализ на
предоставените материали по досъдебното производство и огледа на
местопроизшествие, запознаване със свидетелските показания, могат да бъдат
образувани няколко версии за възникването на пожара.Версията „късо съединение“
в ел. инсталацията най-вероятно не може да е причина за пожара поради следните
причини. Да, във вилата на Т. най-вероятно е имало електричество, но всички
свидетелски показания сочат, че пожара е тръгнал от съседния имот на обв.Х.И. и е обхванал сухите треви в имота на Т.. Така, че
тази причина за пожара просто отпада. Причината „умишлен палеж“ също според
експерта не е активна, поради това, че на местопроизшествието са присъствали
обвиняемите Х.И. и Р.С. и са видели как и по
какъв начин е възникнал и се е развил пожара. Така, че експерта счита, че за
умишлени действия по възникването на пожара не може да се говори. Според
експерта, най-вероятната причина за възникването на пожара е „небрежност при
боравене с открит огън“. Х. и Р. са запалили купчините със сухи треви м имота
на Х.. Да, взели са някакви предпазни мерки огъня да не се разрасне, като са
имали гръбна пръскачка пълна с вода. Наблюдавали са процеса „горене“, но не са
взели под внимание наличието и усилването на вятъра. Поради това горенето в
един момент е станало неконтролируемо и те не са могли да предотвратят
развитието му. Огънят се е прехвърлил в имота на Т. и след това, благодарение
на наличието на множество сухи треви в него, е обхванал дървената вила и
барбекюто.Затова според експерта това е и най-вероятната причина за
възникването на пожара във вилата. Обстоятелствата, способствали възникването и
развитието на пожара са наличието на много горими материали – множество сухи
треви и храсти, както и наличие на източник на запалване, т. е. запален огън от
двамата човека, намиращи се в съседния имот. Също така и наличието на силен
вятър, с помощта на който огънят се е разраснал и се е прехвърлил в имота на Т..
Мястото на възникване или т. нар. огнище на пожара е в имота на Х.И.. От там
пожарът се прехвърля в имота на Т. и обхваща вилата и барбекюто му. Такава е и
посоката на разпространение на огъня. При наличието на този силен вятър е имало
голяма опасност огънят да се разрасне и да засегне другите съседни имоти. Както
става ясно те също са били обрасли с множество сухи треви и храсти. Ако в някой
от тези съседни имоти е имало изградени постройки, то вероятността да бъдат
обхванати от огъня е съществувала в голяма степен. Като основна причина за това
е неподлежащия на контрол процес „горене“, благодарение на силния вятър.
Изготвена е и допълнителна
пожаро-техническа експертиза /л.70-73 по ДП/, на поставените въпроси експертът
поддържа становището, че при наличието на този вятър е имало голяма опасност
огънят да се разрасне и да засегне другите съседни имоти, които също са били
обрасли с множество сухи треви и храсти. Ако в някой от тези съседни имоти е
имало изградени постройки, то вероятността да бъдат обхванати от огъня е
съществувала в голяма степен. Като основна причина за това е неподлежащия на
контрол процес „горене“, благодарение на силния вятър, като е уточнил, в посока
на запад от огнището на пожара.
Така описаната фактическа
обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4
от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени
изложените в обвинителния акт обстоятелства.
Съдът кредитира напълно свидетелските
показания на свидетелите Т.Г.Т., А.Н.И., Р.З.К., В.Н.В., Т. Борисов Б., К.Г.Т.,
К.Й.Б.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени
доказателства. Съдът възприема и
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, дадени в присъствието на
защитник/л.28 по ДП/ доколкото същите са в съответствие с кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмени доказателства протокол за оглед на местопроизшествие
от 11.12.2016г., ведно с фотоалбум, протокол за оглед на ВД от 31.08.2017
г., спрвка от Дирекция „НС 112“ към МВР,
нотариален акт№ 90 по н.д. 620/2004 г., удостоверение за характеристики на поземлен
имот от АГКК, характеристична справка и
справка за съдимост на подсъдимия С., справка от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, справка от
Община Асеновград, справка от БАН НИМХ филиал Пловдив. При постановяване на
присъдата съдът ползва заключенията на стоково-оценъчната експертиза, също така
и на заключенията на допълнителната инженеротехническа експертиза както и
заключенията на пожаротехническата и допълнителната такава експертиза. съдебно-
пожаротехническата експертиза. Само за пълнота ще се посочи, че от стоково-
оценъчната експертиза се установява стойността на съхраняваните в изгорялата
постройка вещи, а от заключението на допълнителната инженеротехническа експретиза е видно от
какви елементи е изградена конструкцията на постройката, стойността на
материалите и труда към момента на деянието. Пожаротехническата и
допълнителната такава експертиза сочат най- вероятния механизъм на причинянване
на палежа. Съдът намира заключенията за
изготвени с необходимите професионални знания и опит, не констатира в тях
противоречия и ги кредитира. Единствено, не се кредитира заключението на
първоначалната пожаротехническа експретиза, тъй като допълнителната такава,
изготвена от същото вещо лице, отговаря много по- подбробно на поставените
въпроси и дава обосновано заключение на стойността на конструкцията и труда за
изграждането й към момента на деянието.
В рамките на събрания доказателствен
материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до
извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт
относно наличието на характеризиращите деянието, за които е повдигнато
обвинение, белези. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият Р.Б.С..
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
331 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 330 ал.1 от НК. Същият на на 11.12.2016 г. в местността „Кайнака”, кв. „Д. Воден“,
Община гр. Асеновград, обл. Пловдив, в условията на независимо съпричиняване с Х.С.И. по непредпазливост е запалил чужд
имот – сгради и имущество със значителна стойност – едноетажна постройка и
навес на обща стойност 6 279.30 лв. и постройка барбекю на стойност 1 774.72
лв., находящи се в поземлен имот № 99088038.032, ведно с намиращите се в
едноетажната постройка 1 бр. хладилник марка «Мраз» на стойност 20 лв., 2 бр.
ъглови дивани на обща стойност 36 лв., 1 бр. малка библиотека на стойност 19
лв., 1 бр. дървена маса с размери 2.5м. на 1м. на стойност 188.8 лв., 1бр.
дървена маса с размери 1.5м. на 1м. на стойност 124.8 лв., 2 бр. въдици на обща
стойност 171 лв., 3 бр. детски въдици на обща стойност 94.5 лв., 1 бр. мрежа за риба с размери 20м.
на 1м. на стойност 32 лв., 1бр. гръбна пръскачка на стойност 14.5 лв. и 12 бр.
дървени столове на обща стойност 98 лв., всичко на обща стойност 8852.62 лв.
собственост на Т.Г.Т. със значителна стойност, като са последвали значителни
вреди на обща стойност 8852.62 лв..
Изпълнителното деяние на престъплението
палеж се изразява в запалването на предмета на престъплението, като престъпният
резултат настъпва при тази фаза на горенето, при което предмета гори
самостоятелно със собствен огън. Изпълнителното деяние на престъплението
подсъдимият е осъществил, като е запалил, при условията на независимо съпричиняване с Х.И./починал в хода на процеса/ сградата и
имуществото, предмет на престъплението, вследствие извършваната от него дейност
по запалване на купчини със суха тревна растителност в съседен имот. Съществена
част от фактическия състав на престъплението палеж се явява значителната
стойност на запаления предмет, като в хипотезата на чл. 331 ал.1 НК, препращащ
относно предмета на престъплението към чл. 330 ал. 1 от НК и на който годен
предмет са както сградите, така и друг вид имущество като процесните, това е
достатъчната и необходима предпоставка от обективна страна, за да се осъществи
това престъпление, като задължителната съдебна практика на ВС и ВКС под
значителна стойност разбира стойността
на предмета да е над 1000 лева/Постановление № 1/17.01.1983 на пленума на ВС/.
Към момента на осъществяване на деянието, с оглед промяната на социално-
икономическите условия в страната, установената съдебна практика е възприела различен
стойностен критерий и съотнася стойността на предмета на престъплението към
минималната работна заплата в държавата. За да се приеме, че касае за имущество
на значителна стойност, актуалната съдебна практика е възприела тезата, че
имуществото следва да надвишава 14 минимални работни заплати към момента на
деянието. В случая стойността от 8852,62 лв./сграда и имущество/ надвишава 14 минимални работни заплати към датата
на деянието. Към 11.12.2016, размера на МРЗ за страната възлиза на 420 лв.
Налице е квалификацията на ал. 3 на чл. 331
от НК- от деянието са последвали значителни вреди – на стойност общо 8852 лв. включващи стойността на унищожените едноетажна
постройка и навес на обща стойност 6 279.30 лв. и постройка барбекю на стойност
1 774.72 лв., както и находящите се в постройката 1 бр. хладилник марка «Мраз»
на стойност 20 лв., 2 бр. ъглови дивани на обща стойност 36 лв., 1 бр. малка
библиотека на стойност 19 лв., 1 бр. дървена маса с размери 2.5м. на 1м. на
стойност 188.8 лв., 1бр. дървена маса с размери 1.5м. на 1м. на стойност 124.8
лв., 2 бр. въдици на обща стойност 171 лв., 3 бр. детски въдици на обща
стойност 94.5 лв., 1 бр. мрежа за риба с
размери 20м. на 1м. на стойност 32 лв., 1бр. гръбна пръскачка на стойност 14.5
лв. и 12 бр. дървени столове на обща стойност 98 лв.
Тази стойност 8852,62 лв. надхвърля
приетия размер за значителност на
причинените вреди – 14 минимални работни заплати към момента на деянието, чиято
стойност възлиза на 5880 лв.
От субективна страна, подс. С. е извършил
деянието непредпазливо, при форма на вината престъпна небражност като не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретния
случай, подс. С. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при запалването на
купчинките е възможно да възникне вятър, от който огънят да се разпострани и да
обхване имущество в съседни имоти. За предотвратяване на разпространението на
огъня, подс. С. е бил подготвил гръбна пръскача, напълнена с вода. Т.е. подс. С.
и Х.И. са взели някакви мерки, с които да потушат огъня, в случай, че той се
разпространи, но при конкретните обстоятелства тези мерки са се оказали
неефективни и недостатъчни за предотвратяване на вредносния резултат. Обективният признак на небрежността
очертава рамките на дължимото, т.е.
това, което деецът е бил длъжен
да предвиди, а дължимото поведение се определя от
правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила очертават
границите на грижата, която деецът трябва да
прояви, за да избегне общественоопасния
резултат. Спазването на
всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на правилата за изпълнение
на съответната дейност означава, че деецът не
е проявил дължимата грижа. При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на
съответната дейност и от това за
него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето
деяние. Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да
предвиди и предотврати престъпния резултат. Тази възможност се преценява не
изобщо, а конкретно за случая, и то
в рамките на онова дължимо поведение,
което се изисква в подобни случаи, за да
може да се
прецени, дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да предвиди
престъпния резултат. Тези възможности се свеждат до преценка
на конкретните обективни условия за извършване на
деянието и до индивидуалните възможност на дееца да
предвиди общественоопасния резултат. При небрежността липсват
конкретни представи за престъпния резултат,
в случая подс. С. и другия съпричинител на престъпния резултат не са били
длъжни да знаят кое е
конкретното имущество, което ще се обхване от пожара при неговото
разпространение, нито какъв ще е размера на причинените вреди. Това от своя
страна не означава, че двамата са нямали обща представа за това, което
вършат, за обстановката, в която действува и за възможните опасности.
При описаната ситуация няма конкретни правила, които да регламентират дължимото поведение. В случая няма как
да не се
приеме, че човешкият
опит е установил, че запалването на изсъхнала, бързо
горяща трева, може да се
разпростре и да обхване и постройките в непосредствена близост. Подс. С. съзнателно е
нарушил това изискване като лекомислено е сметнал, че не съществува
реална опасност от пожар или
дори да възникне двамата с И. ще успеят да го
загасят с пръскачката с вода. Това отклонение от дължимото поведение поражда за тях
задължението да предвидят и предотвратят престъпния резултат, тъй като не
на последно място е и обстоятелството, че подс. С. е човек на възраст, със значителен житейски опит, който добре познава обстановката
и местоположението на постройките на пострадалия при проявяване на
дължимата грижа
и взискателност, като внимателно прецени
всички обстоятелства, е могъл да изведе в съзнанието
си представата за общественоопасните последици от своето
деяние.
По тези съображения съдът призна подсъдимия
за виновен в извършването на престъпление по чл. 331 ал. 3 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 330 ал.1 от НК, относим към процесния случая.
Относно определяне на наказанието на подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по
чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността
на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а вр. с чл. 54 НК.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид, че за престъплението по
чл. 331 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 330 ал.1 от НК е предвидено налагането на
наказание лишаване от свобода до пет години. С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Деянието не е с висока степен на обществена опасност- касае се за непрадпазливо
престъпление, а размерът на
причинените вреди не надхвърля
значително минимално изискуемия за съставомерност на деянието размер от 5880 лв./14
МРЗ, установени за страната
към момента на деянието/.
От друга страна се касае за съпричиняване-
т.е. престъпния резултат не
е причинен единствено от действията
на подсъдимия С., а за него са
допринесли и действията на другия деец/спрямо
когото наказателното
производство е било прекратено/. Подсъдимият
С. не може да се счете за личност
с висока степен на обществена опасност. Същият не е осъждан и е с добри характеристични
данни, изразил е съжалението за стореното. Затова съдът за това престъпление определи на подсъдимия наказание в по- близък до минималния предвиден размер при превес
на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно една
година лишаване от свобода. При приложението
на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
извършено намаляване на наказанието с една трета, т. е. след посочената
редукция полученото наказание е лишаване
от свобода за срок от осем месеца, на което именно съдът осъди подсъдимия
С..
По отношение изтърпяването на така определеното наказание съдебният състав
е на становище, че не следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимия.
Същият не е бил осъждан към момента на извършване на престъплението и са налице
формалните основания на чл. 66 ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за
поправянето му да се постанови реално изтърпяване на това наказание. Ето защо и
същото бе отложено с изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание на подсъдимия
съдът счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието,
визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и
възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния в бъдеще.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 477,33 лева, представляващи разноски по делото,
направени в досъдебното производство, както и да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на АРС, сумата от 20 лв.
представляваща сторени в съдебната фаза на процеса разноски.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: