Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35
гр.Русе, 04.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен
съд-Русе, VI-ти състав, в открито
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието
на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм.д. № 254 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Р.Т.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.М., против Заповед
№ Ох-240/15.03.2022 г. на Министъра на отбраната, с която жалбоподателят е
отписан от обучение във Военна академия „Г.С.Раковски“ и е разпоредено да
възстанови на Министерството на отбраната разходите за издръжка и обучение за
периода, в който е бил обучаван в академията.
В жалбата
се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на постановената заповед
поради нарушение на процесуалните правила и в частност на изискването на чл. 26
от АПК, както и поради нарушение на материалния закон, като се посочва, че
жалбоподателят не е провел обучението, за което е приет единствено поради
възложените му служебни задачи за изпълнение като „наблюдател“ и командирован
за участие в гражданска мисия за наблюдение на Европейския съюз. Отделно в
жалбата са изложени и доводи за нищожност на оспорения административен акт,
поради това, че не е извършено редовно възлагане на правомощия на лицето,
подписало заповедта. Според жалбоподателя, за да е налице валидно правомощие е
необходимо да бъде издадена както заповед за заместване, съобразно чл. 4, ал. 3
от Устройствения правилник на МО, така и заповед за делегиране по реда на чл.
4, ал. 2 от същия правилник. В случая обаче заповед за делегиране липсвала,
поради което оспорената заповед била издадена от некомпетентен административен
орган.
Иска се
отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В хода на делото
по същество е заявена и претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Министъра на отбраната не
се явява и не се представлява по делото. По делото е депозиран писмен отговор
по жалбата (л. 65-68), в който подробно е описана хронологията на фактите,
настъпили преди издаване на заповедта, както и на издадените от ответника или
от други длъжностни лица актове и кореспонденция с жалбоподателя. Посочва се, че
преписката е окомплектована в цялост и се иска жалбата да бъде отхвърлена, тъй
като издадената заповед е законосъобразна по изложените в писмения отговор
аргументи, като включително е издадена от компетентен орган.
Административен
съд – Русе, след като обсъди
данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържащите се в административната преписка
доказателства се установява, че със Заповед №ОХ-491/07.06.2021 г. (л. 3-8 от
преписката) Министърът на отбраната е освободил от заеманата длъжност, взел е в
разпореждане по щат № А-112 и е назначил на длъжност „Наблюдател“ и е
командировал в Грузия за участие в Гражданска мисия за наблюдение на Европейския
съюз, под командването на силите на Оперативния щаб на мисията, жалбоподателя Р.Т.И.
– младши експерт във военно формирование 32040 – Крумово. Командироването е от
15.06.2021 г. до 15.06.2022 г. Според изложението на процесуалния представител
на ответника, процедурата по включване на жалбоподателя в посочената мисия е
започнала още през м.септември 2020 г. като в хода на тази процедура и преди
издаване на горепосочената заповед жалбоподателя е изразил съгласието си за
участие в мисията. По делото няма спор, че жалбоподателят е заминал за Грузия
да изпълнява задачите на мисията на посочената в заповедта дата – 15.06.2021 г.
Не е спорно също така, че преди изпращането на
процесната мисия жалбоподателят е кандидатствал за обучение във Военна академия
„Г.С.Раковски“. Със Заповед № ОХ-571/29.06.2021 г. (л. 9-18 от преписката)
Министърът на отбраната е зачислил за обучение във Военна академия
„Г.С.Раковски“ като слушатели в задочна форма по специализация „Военновъздушни
сили“ от специалността „Организация и управление на военни формирования на
оперативно ниво“ за учебната 2021/2022 г., считано от 31.08.2021 г., офицери по
§100 от ПЗР на ПМС № 191/2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане (ПП) на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
(ЗОВСРБ), сред които е и жалбоподателя капитан Р.Т.И. (в т. ІІІ, раздел „Б“,
под № 4).
На 03.09.2021 г. е изготвен рапорт от жалбоподателя
(л. 20 от преписката) заведен в деловодството на ВА „Г.С.Раковски“ с рег.№
СИ-29-6104/07.09.2021 г., с който капитан И. е поискал да бъде прекъснато
обучението му във ВА за учебната 2021/2022 г. на основание чл. 82, ал. 3 от
ПУДВА за срок от една година поради служебната му ангажираност във връзка с
изпълнение на Гражданската мисия за наблюдение на Европейския съюз в Грузия, за
която е командирован със Заповед № ОХ-491/07.06.2021 г. на министъра на
отбраната. Рапортът е следвало да бъде съгласуван с директора на Дирекция
„Управление на човешките ресурси в отбраната“, както и с директора на Дирекция
„Правно-нормативна дейност в отбраната“. На 07.10.2021 г. от директора на
Дирекция „УЧРО“ е поставена резолюция „не съгласувам! Прилагам становище.“
(такова не се съдържа в преписката). По данните от писмения отговор на ответника
в това становище е утвърдено началникът на ВА да информира Дирекция „УЧРО“ за
изпълнение от капитан Р.И. на графика на присъствените занятия, обявен със
Заповед № ОХ-641/28.07.2021 г. на министъра на отбраната (л. 96-99) и
предприетите мерки , съгласно ПУДВА (Правилника за устройството и дейността на
Военна академия „Георги Стойков Раковски“), при нарушаване на заповедта от
страна на офицера.
По делото е приложен Протокол № 2 от заседание на
академичния съвет, проведено на 25.01.2022 г. (л. 31 от преписката), от който е
видно, че академичния съвет на академията е изменил на основание чл. 25, ал. 8
от ПУДВА предходно взето свое решение по т. 9 от протокол № 8/15.12.2021 г.
(липсват данни за съдържанието на това решение), като е приел решение на основание
чл. 59, ал. 3, т. 4 и чл. 96 от ПУДВА и решение на Съвета на факултет
„Командно-щабен“по протокол № 8/18.01.2022 г., да бъде направено предложение от
началника на ВА до министъра на отбраната за отписване от обучение във ВА на
капитан Р.И., слушател в задочна форма на обучение по магистърска специалност
„Организация и управление на военните формирования на оперативно ниво“,
специализация „Военновъздушни сили“ във факултет „Командно-щабен“. Такова
предложение е направено от началника на ВА с писмо рег.№ СИ-29-1215/09.02.2022
г. (л. 29-30 от преписката). Във връзка с това предложение по преписката са приложени
две докладни записки от постоянния секретар на отбраната от 28.02.2022 г. и от
11.03.2022 г. с напълно идентично съдържание, като се предлага на министъра на
отбраната да издаде заповед за отписване от обучение във ВА на жалбоподателя.
Последвало издаване на оспорената в настоящото
производство заповед № ОХ-240/15.03.2022 г. (л. 1 от преписката). Заповедта е
подписана със запетая от заместник-министъра на отбраната Й.Б., на когото
съгласно заповед № ОХ-234/14.03.2022 г. на министъра на отбраната (л. 2 от
преписката) е възложено да изпълнява функциите на министър на отбраната (с
изключение на функциите, свързани с достъп до класифицирана информация) за
времето от 15.03.2022 г. до 16.03.2022
г. вкл. поради отсъствие на министъра на отбраната във връзка с задгранична
командировка.
Със
Заповед № ОХ-240/15.03.2022 г. жалбоподателят е отписан от обучение във Военна
академия „Г.С.Раковски“ и е разпоредено да възстанови на Министерството на
отбраната разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван в
академията. Разпоредени са и последващите действия на различни военни структури
по събиране на сумите от жалбоподателя. По делото не е спорно, че в изпълнение
на тази заповед на командира на военно формирование 32040 – Крумово е изпратена
информация от началника на ВА за разходите за издръжка за обучението в задочна
форма на един обучаем за периода 01.09.2021 г. – 14.03.2022 г. – 2 712,73
лв. (л. 75) като в информацията е посочено, че капитан Р.И. има присъствени
учебни занятия във ВА за периода 01.09.2021 г. – 28.09.2021 г. вкл. – 18 учебни
дни. Въз основа на тези данни е извършено изчисление (справка на л. 85 от делото),
че дължимата от жалбоподателя сума е 369,90 лева като за тази сума му е
изпратена от командира на военно формирование 32040 – Крумово покана за
доброволно изпълнение рег. № 3-1539/11.04.2022 г. (л. 81).
С писмо
рег.№ 120-1678/20.04.2022 г. на командира на Съвместното командване на силите
до националния командир на Българския военен контингент в Грузия и до капитан Р.И.
(л. 83-84) са изпратени за запознаване копия от оспорената заповед, поканата за
доброволно изпълнение и справката за определяне на дължимите суми. Върху
писмото е направено отбелязване, че същото е изпратено по имейл на 20.04.2022
г. в 16:32 часа (л. 93-гръб). По делото липсват данни кога посочените документи
са били връчени на жалбоподателя.
При тези фактически установявания, които не се
оспорват от страните, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата за процесуално
допустима. Оспорената заповед безспорно представлява административен акт на
основание чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото с волеизявлението на издателя на акта
се засягат права и законни интереси на жалбоподателя и се създават задължения
за него и като такъв акт подлежи на съдебен контрол, тъй като липсва изрична
законова дерогация на съдебния контрол. Жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство е подадена от лицето, адресат на оспорвания
акт, за което е налице активна процесуална легитимация да оспори засягащия го
административен акт. Съдът приема, че е спазен и срока по чл. 149 от АПК, тъй
като по преписката липсват категорични данни за момента, в който оспорената
заповед е била надлежно съобщена на жалбоподателя. По този начин не може да се
определи началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 149 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет
на оспорване е Заповед № ОХ-240/15.03.2022 г. на министъра на отбраната, с
която на основание чл. 26, т. 15, чл. 31, ал. 1 и чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ и
чл. 90, ал. 2, т. 4 и чл. 90а във връзка с чл. 96, ал. 1 от ПУДВА жалбоподателя
е отписан от обучение в академията като слушател и е разпоредено същият да
възстанови на МО разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил
обучаван във ВА, поради виновно неизпълнение на задължението за успешно
завършване на обучението.
Съгласно
чл. 90а, ал. 1 от ПУДВА слушателите
се отписват от Академията със заповед на министъра на отбраната, като в
случаите по чл. 90, ал. 2, т. 1, 3 и 4 то се извършва по
предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет. В
конкретния случай оспорената заповед е подписана от заместник-министъра на
отбраната Й.Б. в условията на заместване като със Заповед № ОХ-234/14.03.2022
г. на министъра на отбраната именно на този заместник-министър е възложено да
изпълнява функциите на министър на отбраната за времето на отсъствие на
последния от 15.03.2022 г. до 16.03.2022 г. С оглед на това оспорената заповед
е издадена от компетентен административен орган.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед
поради липса на компетентност на издателя й. Макар да се позовава в жалбата на
Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по тълк.д. № 4/2002 г. на ВАС,
жалбоподателя изцяло неправилно тълкува мотивите на това решение, в което е
направено подробно разграничение между института на упражняване на правомощия
по заместване и по делегация. В първия случай компетентния административен
орган е в невъзможност да изпълнява функциите си (поради отсъствие, независимо
от причината) и възлага тяхното изпълнение в цялост на друго лице, което упражнява
правомощията на административния орган от негово име. В хипотезата на
делегиране на правомощия, компетентният административен орган прехвърля, само
ако това е допустимо по закон, конкретни свои правомощия, които се изпълняват
от името на длъжностното лице, на което са делегирани, без да е нужно
делегиращият да е възпрепятстван сам да ги упражнява. С оглед на това
делегирането са две отделни и различни хипотези, които не следва да са налице
кумулативно, както твърди жалбоподателя. Получаването на правомощия става по
един от двата начина, в зависимост от хипотезата – дали органът отсъства или е
прехвърлил свои правомощия за упражняване от друго лице, когато законът му е
дал такава възможност. В настоящия случай е безспорно доказано, че лицето
подписало оспорената заповед е действало в условията на заместване, за което е
налице надлежна заповед.
Оспорената заповед е
издадена в писмена форма, съобразно чл. 90а, ал. 1 от ПУДВА. Доколкото нито
ПУДВА, нито ЗОВСРБ съдържат разпоредби относно необходимото съдържание на този
вид административен акт, то приложение намира разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която регламентира задължителното съдържание на всеки административен акт,
издаден в писмена форма. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, когато административният
акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го
издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни
основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят
правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане
относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8.
дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов
заместник.
В
настоящия случай съдът установи, че оспорената заповед не съдържа фактическите
основания за издаване на административния акт, т.е. не е изпълнено изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. І от АПК. В заповедта са посочени правните
норми, на които административният орган се е позовал. Това да разпоредбите на
чл. 26, т. 15, чл. 31, ал. 1 и чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ и чл. 90, ал. 2, т. 4 и
чл. 90а във връзка с чл. 96, ал. 1 от ПУДВА. В останалата си част заповедта е
изцяло разпоредителна, като се определят задълженията и начинът и срокът за
изпълнението им. Първите две разпоредби от цитираните правни основания,
регламентират правомощието на министъра на отбраната да осъществява общото
ръководство на военното образование и на научната дейност и предлага
създаването, преобразуването и закриването на военни академии, висши военни
училища, факултети, филиали и институти към тях и на научни организации
съгласувано с министъра на образованието и науката (чл.
26, т. 15 от ЗОВСРБ), както и да издава заповеди (чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ).
Нормата на чл. 145, ал. 3
от ЗОВСРБ предвижда, че при
виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението по ал.
1 военнослужещият възстановява на Министерството на отбраната разходите за
издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, а разпоредбите от ПУДВА
са свързани с отписването на слушател от обучени във ВА. Съгласно чл. 90, ал.
2, т. 4 от ПУДВА слушателите се отписват от Академията при системно
неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на Академията.
В чл. 96, ал. 1 от ПУДВА са уредени три хипотези, при които се счита, че е
налице системно нарушение на задълженията по учебния план и това са случаите
на: 1. отсъствие на слушателите и студентите над 30
на сто от учебното време за един семестър; 2. незаверен семестър; 3. получени
слаби оценки по две и повече дисциплини на поправителна сесия за текущ семестър
или натрупани повече от две слаби оценки за учебната година или слаба оценка на
ликвидационна сесия. Според чл. 90а, ал. 1 от ПУДВА отписването в хипотезата на
чл. 90, ал. 2, т. 4 става със заповед на министъра на отбраната, като се
извършва по предложение на началника на Академията след решение на Академичния
съвет.
От
всички цитирани разпоредби може да се направи извод, че ответният
административен орган, счита, че е налице системно нарушение на задълженията по
учебния план от жалбоподателя, в качеството му на слушател в Академията, без да
се определя в какво точно се състои това системно нарушение съобразно отделните
хипотези по чл. 96, ал. 1 от ПУДВА. Другият извод, който може да бъде направен
е, че жалбоподателят виновно не е изпълнил задължението за успешно завършване
на обучението, поради което на основание чл. 145, ал. 3 от ЗОВСРБ от него се
иска да възстанови разходите за издръжка и обучение.
Данни за
относими към тези изводи на административния орган фактически обстоятелства се
съдържат в представената административна преписка,но липсва каквото и да е
посочване на такива фактически обстоятелства в оспорената заповед. Заповедта не
съдържа никакви факти, които да могат да бъдат подведени под цитираните правни
норми и да обосноват упражненото от министъра на отбраната правомощие за отписване
от обучение на жалбоподателя и разпореждане за възстановяване на разходите за
издръжка и обучение. В този смисъл в оспорената заповед липсват мотиви –
фактически основания за издаването й.
Действително константната
съдебна практика е приела като законосъобразна възможността мотивите на
административния акт да се съдържат в други документи, приложени по преписката.
Съгласно Тълкувателно решение №
16 от 31.III.1975 г., ОСГК, което не е загубило значението си, не е необходимо
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение да
съвпадат по време. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на
такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за
издаването на самия акт. Според същото тълкувателно решение не съществува
пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива. Такива са случаите, когато мотивите са
изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за
отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така се приема за
възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата
на страната и административното производство се изпращат на по-горния
административен орган за разглеждане при обжалване по административен ред. И в
двата случая допълнителното излагане на мотивите позволява на страните
своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да
организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган
и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за
по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение
(каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е
саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия
административен орган, който го е издал.
В
разглеждания в настоящото производство случай, в административната преписка се
съдържат документи, установяващи определени факти, относими към приложените от
ответника в оспорената заповед правни основания, но доколкото в заповедта
липсва позоваване на тези документи, съдът не може да приеме, че оспорената
заповед се основава на тези документи. Съдът не може да установи кои точно от
събраните по преписката доказателства са послужили като фактическо основание за
издаване на оспорената заповед. Издадената заповед не препраща нито към
определен документ, нито към преписката като цяло и по този начин не може да се
извърши каквато и да е проверка за съответствие между фактическите и правните
основания за издаване на заповедта. За съда не е ясно кои точно факти следва да
провери, тъй като административният орган не е посочил кои са фактите и
обстоятелствата, от които извежда изводите си за издаване на административен
акт със съдържанието на процесната заповед. Този порок не може да се счита
отстранен с представения от процесуалния представителна ответника писмен
отговор по жалбата, тъй като както вече се посочи според Тълкувателно решение №
16/1975 г. тази възможност е ограничена във времето, най-късно до представяне
на жалбата и преписката пред горестоящия орган, респективно пред съда.
Ако се приеме с оглед на позоваването
на чл.90а ал.1 от ПУДВА,че отписването в хипотезата на чл. 90, ал. 2, т. 4
става със заповед на
министъра на отбраната, като се извършва по предложение на началника на
Академията след решение на Академичния съвет и, че това касае протокол 2 от
заседанието, проведено на 25.01.2022г.,то същото отново не съдържа фактически
констатации и то относими към чл.96 от Правилника, при положение, че съгласно
чл.82 ал.1 от ПУВДА слушателите имат право еднократно да прекъснат обучението
си при продължително отсъствие поради временна нетрудоспособност или по
служебни причини, като последните с оглед изготвения рапорт от 03.09.2021г. и Заповед №
ОХ-491/07.06.2021 г. на министъра на отбраната са били известни и налични.
При това положение оспорената заповед се явява
немотивирана, което съставлява порок на формата на акта и съобразно чл. 146, т.
2 от АПК това е основание за нейната отмяна.
В
случая, доколкото производството е започнало по служебен почин, а не по
заявление на страната в административното производство, то преписката не следва
да бъде връщана на административния орган за ново произнасяне.
С оглед
изхода на делото, своевременно направеното от жалбоподателя искане на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК за присъждане на разноски следва да бъде уважено и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Р.Т.И. сумата от 10 лева, представляваща
заплатената от жалбоподателя държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Т.И. от гр. Русе, Заповед №
Ох-240/15.03.2022 г. на Министъра на отбраната, с която жалбоподателят е
отписан от обучение във Военна академия „Г.С.Раковски“ и е разпоредено да
възстанови на Министерството на отбраната разходите за издръжка и обучение за
периода, в който е бил обучаван в академията.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната – София
да заплати на Р.Т.И. ***, ЕГН ********** сумата
от 10,00 (десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: