Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил, 26.03.2021.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III-ти състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари , две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Даниела Кирилова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 649 по описа за 2020
година на КРС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Адв. К. П. от САК, в качеството
си на процесуален представител на Ю.И.С., с ЕГН – ********** ***, обжалва наказателно постановление № 20-1139-000173/14.02.2020г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР
Кюстендил, с което на осн. чл. 178Д от ЗДвП му е наложено административно наказание– глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Иска се отмяна на НП, като се
сочат допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на производството по
съставяне на АУАН и издаване на НП, както
и неправилно прилагане на материалния закон.
Наказващият орган не взима
участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 04.02.2020 г., около 18:25
ч. е паркирал собственото си МПС, м. „
БМВ“, модел „318 И“, с рег.№**** пред
магазин Фантастико на паркомясто
предназначено за хора с трайни увреждания, без да е имал поставен
на видно място стикер ,
позволяващ използването на такова паркомясто
. Паркомястото е ясно обозначено с ПЗ Д21 и пътна маркировка.
Нарушението е
установено от свидетелите К.Г. и М.Б. –
служители на сектор Пътна полиция – Кюстендил при ОДМВР Кюстендил. За
установеното нарушение св. Г. е издал
Фиш с.GT№230606, за което поставил
уведомление на предното панорамно стъкло на автомобила. На 07.02.2020 г. соченото за нарушител лице
депозирало в сектор ПП пир ОДМВР Кюстендил писмено възражение срещу съставения
Фиш, в което посочило че не е съгласно с издадения Фиш. В тази връзка, на
07.02.2020 г. св. К.Г. съставил АУАН, с бл.№ 231996, в който описал
установеното административно нарушение и
дал правна квалификация на същото – чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
АУАН е връчен на С., който взъразил, кат в частта
отредена за възражения посочил, че разполага с талон разрешаващ му паркирането на места отредени
за хора с увреждания и стикерът е бил поставен на предното стъкло на
автомобила. Според твърдяното във възражението , при затваряне вратата на
автомобила стикерът е паднал в купето.
Въз основа на АУАН
, на 14.02.2020 г. началникът на сектор
пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП, в което възпроизвел
описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушението по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП наложил на С. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
По доказателствата :
В хода на
съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства, които съдът
кредитира изцяло. Разпитани са актосъставителя и свидетеля по акта, които лично
са възприели на 04.02.2020 г., че паркираният на предназначеното за хора с трайни увреждания
паркомясто автомобил няма поставен
стикер позволяващ това паркиране. По
делото е представена и приета като доказателство карта за паркиране на хора с трайни увреждания №276/2018 г. издаден
на името на Ю.С..
Съдът намира, че показанията на тези свидетели са логични и последователни,
поради което и ги кредитира изцяло.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното
физическо лице, в преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на закона: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество - чл.
63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл.
189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, вр. чл.
189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (НП също е
връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване,
което хронологически предхожда връчването му).
III. По законъсобразността на атакуваното НП по
същество:
При
съставянето на АУАН от 07.02.2020 г. е била спазена регламентираната в закона
процедура. Същият е съставен след оспорване на съставен в момента на
установяване на нарушението Фиш/ съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказващият орган обаче не е следвало да издава
наказателно постановление, тъй като още към момента на съставянето на АУАН /а
всъщност-още преди него/ е имало категорични доказателства, че жалбоподателят
не е осъществил състава на административното нарушение, което му се вменява.
Още с възражението по издадения Фиш жалбоподателят е твърдял обстоятелството,
че притежава валидно издадена карта за
паркиране на лице с трайни увреждания, която карта при слизането му от
автомобила и затваряне на вратата е изпаднало от предното стъкло на автомобила.
Видно от приложената по делото карта, към
датата на констатиране на нарушението, отразено в АУАН и в НП-04.02.2020 г. жалбоподателят
е имал посоченото в разпоредбите на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и чл.
178д от ЗДвП качество на лице с трайно увреждане, т.е. имал е право да паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.
Тези
доказателства, представени от жалбоподателя още преди съставянето на АУАН,
сочат по несъмнен начин, че той не е осъществил състава на нарушението по чл.
178д от ЗДвП. Това е така, защото този състав не санкционира неносенето или
непоставянето на видно място на картата за паркиране за хора с увреждания, а
елемент от състава на нарушението е субектът да няма това право-да паркира на
място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. А
от представените от жалбоподателя доказателства е видно, че той има право да
паркира на такива места-т. е. носител е на това право.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
неоснователно по същество, следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №20-139-000173/14.02.2020
г. издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР
Кюстендил, с което на осн. чл. 178Д от ЗДвП е наложено на Ю.И.С., с ЕГН – ********** ***
административно наказание– глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: