№ 806
гр. Сливен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230103574 по описа за 2022 година
Предявени са е искове с правно основание чл. 150 от СК и чл. 149 от СК.
В исковата молба ищцата М. С. Д., като майка и законен представител на
малолетното дете С. С. Г., роден на ***** г. заявява, че с ответника С. Г. Г. са родители на
детето С., родено на ***** г.
Твърди, че с влязло в сила решение № 45 от 16.01.2019 г. постановено по гр. дело №
6265/2018 г. по описа на РС Сливен, е прекратен сключеният между страните граждански
брак, като ответникът е осъден да заплаща на майката, като законен представител на
малолетното дете издръжка в размер на 170 лева.
Ищцата сочи, че от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настоящия
момент, са изминали близо три години, през който период детето е пораснало, като с това са
се увеличили и неговите нужди за пълноценно и здравословно развитие. Освен това детето
страдало от тежко хронично заболяване, в определени моменти и животозастрашаващо
съС.ие по отношение на същото, което налагало изключително много грижи, средства и
време. За поддържане на неговото здравословно съС.ие и осигуряване на необходимите
медикаменти и лечение, се изразходвали доста средства, които изцяло се поемали от
майката. Детето живеело при нея, като единствено тя полагала грижи за неговото
отглеждане, изхранване и здравословно развитие.
Сочи, че към момента обществено-икономическите условия драстично се били
променили спрямо времето когато съдът е постановил своето решение за определяне на
размера на месечната издръжка. Увеличените цени на енергоносителите довели до
увеличение на всички стоки и услуги с битово потребление, средства за храна, облекло,
играчки и лекарства за малолетното дете. Съответно тези икономически промени довели и
1
до увеличаване на доходите на работниците и служителите, включително и на тези, които
практикували дейности определяни като „работа на частно”, каквато се практикувала и от
ответника по делото. Същият бил клинично здрав, трудовоангажиран и получавал доходи в
размер над средното за страната ниво, поради което счита, че месечна издръжка в размер на
500 лева ще бъде в достатъчен размер, за да осигури един нормален и здравословен начин на
живот на детето, съответно няма да затрудни и лицето, което е задължено да изплаща
издръжка.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да измени размера на
опредЕ.та с решение № 45 от 16.01.2019 г. постановено по гр. дело № 6265/2018 г. по описа
на РС Сливен издръжка, която С. Г. Г. се е задължил да заплаща на М. С. Д. в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете С. С. Г., като я увеличи от 170 лева на
500 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й заплащане.
Моли на основание чл. 149 от СК ответника да бъде осъден да заплати увеличеният
размер на месечната издръжка за период една година назад от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва, до пълното изплащане на сумата в нейния
увеличен размер. Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор от ответника чрез
процесуален представител, който счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението, че с оглед нуждите и потребностите, на детето се дължи
издръжка от страна и на другия родител, който не полага преки и непосредствени грижи за
неговото отглеждане. Не оспорва факта, че с израстването на детето растат и неговите
потребности и именно поради тази причина сочи, че още от м. декември 2021 г. ответникът е
увеличил издръжката на детето си и вместо опредЕ.та със съдебното решение издръжка от
170 лева, той плащал ежемесечно и към настоящия момент издръжка в размер на 200 лева,
като счита, че това е достатъчно основание да се приеме, че иска е неоснователен.
Твърди, че безспорно ищцата полагала преки и непосредствени грижи по
отглеждането на детето, а ответника редовно й е заплащал издръжка в размер на 200 лв., но
при нужда, какъвто е бил случаят със счупените от тяхното дете очила на друго дете,
ответникът веднага на 23.06.2022 г. е заплатил 100 лв. по банков път на майката на детето
М. А.. От друга страна твърди, че ищцата получава финансова помощ от Социално
подпомагане заради заболяването на детето, чийто размер ответника не знаел, тъй като не
бил уведомен, а лекарствата изписвани във връзка с хроничното заболяване на детето били
безплатни или с частично доплащане, но и за това не бил уведомен от ищцата.
Твърди, че исканата от ищцата издръжка от 500 лв. месечно е прекомерно висока за
него. Причината затова била, че финансовото му съС.ие в този момент не позволявало да
плаща повече от 200 лв. месечна издръжка, считано от датата на предявяване на иска до
2
нейното изменение, тъй като месечният доход на ответника от **** от м. март 2022 г. бил
намален на 348 лв., тъй като бил на 4 часова работна седмица, а от ***, в която работел от м.
май 2022 г., получавал месечно брутно възнаграждение в размер на 355 лв. Със средствата,
който получавал, след като платял издръжката, покривал разходите си в гр. София, където
живеел и работел от миналата година. Твърди, че разчита единствено на доходите, които
получава от трудовото си правоотношение, поради което не можел да плаща пълния размер
на исканата от ищцата издръжка. Счита, че същата следвало да бъде съобразена с
възможностите му да плаща такава с доходите, които получава, за да може да посреща
своите нужди и нуждите на семейството, което бил създал след прекратяване на брака с
ищцата.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск до размера на издръжката, която можел да заплаща, а именно 200 лв. месечно, която
реално плащал, считано от датата на предявяване на иска.
По отношение на претенцията за издръжка за минало време счита, че в тази част иска
е недопустим. Твърди, че е невъзможно да се иска увеличение на издръжката за минало
време, тъй като с друго съдебно решение вече имал установен размер. По тази причина,
най–ранният момент, от който можело да се търси увеличение на издръжката, бил този на
подаване на книжата в съда.
Претендира разноските по делото.
В с.з. ищцата редовно призована, лично и чрез процесуален представител поддържа
исковата молба и моли съда да уважи исковата претенция.
В с.з. ответникът, редовно призован, лично и чрез процесуален представител, моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От представеното копие от Удостоверение за раждане се установява, че детето С. С.
Г. е родено на ***** г. от майка М. С. Г.а и баща С. Г. Г..
С Решение № 45 от 16.01.2019 г., постановено по гр. дело № 6265/2018 г. на СлРС,
гражданският брак между страните е прекратен, като родителските права по отношение на
роденото от брака дете С. С. Г. са предоставени на майката, на ответника е определен режим
на лични контакти, като същият се е задължил да заплаща на майката, като майка и законен
представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от
11.11.2018 г., до настъпване на законоустановени причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
Приета е по делото медицинска документация, от която е видно,че детето С. е със
заболяване астма с преобладаващ алергичен компонет. Издадено е ЕР от ТЕЛК с 50 % ВСУ
без чужда помощ.
Във връзка с установеното хронично заболяване е издадена рецептурна книжка, по
която се изписват нужните за лечението на детето лекарство.
3
Като доказателство по делото е прието удостоверение от 08.09.2022 г., издадено от
**** , от което се установява, че ответникът ет м. март 2022 г. получава брутен доход в
размер на 384.82 лева месечно. Издадено е удостоверение от *** на ответника за получаван
от него брутен доход в размер на 355 лева месечно.
С отговора на исковата молба от ответника е представено извлечение по сметка за
периода от 28.01.2022 г. до 19.08.2022 г. За този период ответникът е превеждал на ищцата
издръжка в размер на 200 лева месечно.
За посочения период по сметката на ответника са постъпили 584.55 лева от продажба
на валута, сумата 4500 лева на 07.07.2022 г. – капаро за ремонт на покрив.
В с.з. ищцата заяви, че получава помощи в размер на 350 лева месечно., но телковото
решение изтичало през м. ноември.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. С. Д., баща на ищцата, сочи, че ищцата живее с детето
отделно от тях. Според него детето има нужда от по-голяма издръжка, тъй като страда от
заболяване – има кожни обриви и белодробно заболяване, както и предвид икономическата
обстановка в страната. Детето имало рецептурна книжка за тези заболявания. Счита, че
лекарствата би трябвало да се поемат от Здравната каза, но не е сигурен. Детето боледувало
често, поне веднъж в месеца. Крехко било от към страна на здравето. Посещавало детска
градина. Когато боледувало, майката го гледала в къщи, баба му също й помагала. Когато
гледала детето, майката не ходела на работа. Детето посещавало физиотерапия, която била
задължителна. Финансово майката се справяла чрез тях. Предполага, че без тяхна помощ не
би се справила. Не знае каква издръжка плаща бащата за детето, както и дали плаща по-
голям размер. Когато детето било болно, майката вземала болнични. За физиотерапиите
ходели в Стара Загора, където прегледите се плащали. Не знае дали ищцата е разговаряла с
ответника, че детето има нужда от по-голяма издръжка. Ответникът работел на частно.
Свидетел бил на изявление от ответника, че от частен бизнес изкарвал по 2000 лева на
седмица. Някъде 6000 лева бил изкарал за два – три месеца на частно извън работа. Твърди,
че ответникът не живеел в София, тъй като работел тук на частно. На частно работел
покриви, улуци, такива неща.
В показанията си свид. И.М. сочи, че живее на семейни начала с ищцата. Познавал
детето на ищцата, заедно живеели. Грижи по отглеждането на детето полагала майката.
Средствата за неговото отглеждане се осигурявали от нея. Детето имало здравословни
проблеми, установена била астма и от там се налагало полагането на по-обстойни грижи за
него като инхалации и медикаменти. Голяма част се поемала от Здравната каса, но имало
медикаменти, които не можели да се намерят в търговската мрежа и се налагало тяхното
закупуване от други страни. Една опаковка Пулмикорт стигала за десетина дни и струвала
30 евро. По миналата седмица детето било болно, разходите за лекарствата били около 70
лева. Сега в момента се напишквало през нощта, имало закупен сироп, който пиело и който
струвал около 30 лева и стигал за около десет дни. Доколкото знае, бащата плащал
4
издръжка, за други подпомагания не знаел. Извън издръжката не знае бащата да е купувал
нещо на детето. Ищцата била подпомагана от родителите си, тъй като работела във фирмата
на баща си. Доколкото знае, бащата плащал издръжка в размер на 200 лева. Единствено
детето не било давано на бащата, когато е имало здравословни проблеми или е било болно.
Четири – пет пъти не бил виждал бащата детето по време на режима. Първият инхалатор
бил закупен от бащата, към момента имало закупен нов. Лекарствата били по рецептурна
книжка, но преди и сега когато го нямало в търговската мрежа, го закупували от чужбина.
Около четири пъти се било налагало да го закупят – три пъти по две опаковки и един път
три опаковки. Знае, че е имало някакви счупени очила, но кой ги е платил не знаел. Не знае
какви пари вземала ищцата за детето от държавата.
В показанията си свид. Г. Г., баща на ответника, твърди, че С. през половината време
работи в София, през половината в Сливен. Работел в неговата фирма. В София живеел вече
близо от една година. Получавал около 500 лева на месец за четири часа. Имали обекти и в
София. Бил осъден да плаща около 170 лева издръжка, но от година, година и нещо знаел, че
плаща по 200 лева. Твърди, че за пари за детето, ответникът никога нямало да откаже. Знае,
че е платил за някакви очила, които детето е счупило. Живеел от две години с друго момиче
в София, на квартира били. Тя работела в София. Като закъсали финансово, той им помагал.
М. не била искала помощ от свидетеля. Мисли, че около 700 лева бил наема на ответника в
София. Той му плащал около 500 лева съгласно счетоводните записвания. Като бил в
Сливен, ходел на частно да работи. В София работел в някаква почистваща фирма, не знае
какво възнаграждение получава, също бил на четири часа там. Заявява, че ответника сигурно
работи и на частно, за да живее в София. Не знае какъв доход има на месец, но сигурно си
докарвал по още 500 лева. Приятелката му също работела.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, в сила от 01.10.2009 г., при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
От момента на определяне на издръжка в размер на 170 лв. през 2018 г. са изменени
значително обстоятелствата, при които е опредЕ. в този размер. Безспорно се увеличиха и
инфлационните процеси в страната, особено през последните месеци, увеличиха се цените
на храните и други стоки от първа необходимост, поради което и нарастват средствата за
издръжка на едно дете.
Детето е на пет години и видно от приетите по делото медицински документи е с
установено заболавяне астма.
5
Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ
издръжка е обективен показател и се определя от неговите доходи, квалификация, имотно
съС.ие, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи,
отчитайки, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за
двамата родители, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и
кой от тях полага непосредствените грижи за детето. Така ППВС № 5/16.11.1970 г.
От приетите по делото удостоверения за доход на ответника, де установи, че той
реализира такъв в размер на около 750 лева месечно.
Видно обаче, от извлеченията му по сметка, са постъпвали суми от продажба на
валута, капаро за ремонт на покрив в размер на 4500 лева през м. юли 2007 г. Освен това
редовно захранва сметката си със суми между 400 и 500 лева.
Въпреки, че тези средства са епизодични, съдът приема, че ответникът реализира
доходи извън трудовата си дейност. Не се доказа в производството сумата от 4 500 лева да е
постъпила по сметката на ответника във връзка с работата на фирмата на баща му. Това са
само твърдения , неподкрепени с конкретни доказателства.
Към момента ответникът живее на квартира в гр. София, заплаща наем в размер на
700 лева, което се установи от показанията на св. Г.. Нужни са му средства за издръжка и
дори да се приеме, че приятелката му участва в разходите, безспорно , че ответникът успява
да поддържа добър начин на живот.
Не се спори в производството, че малолетното дете страда от заболяване, за което са
необходими средства за прегледи, транспорт и лекарства, които не се поемат от НЗОК.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и М. се установи, че детето
боледува често, посещава физиотерапия в Стара Загора, за което се заплаща. Лекарствата,
които се изписват по здравна книжка не могат винаги да се намират в аптеките, поради
което се закупували от чужбина. Следва обаче да се вземе предвид обстоятелството, че
майката, както сама заяви в с.з. получава помощ в размер на 350 лева месечно, които съдът
намира, че е достатъчна да покрива голяма част от допълнителните средства, необходими за
лечение на детето.
Ответникът, видно от приетото като доказателство извлечение по сметка сам е
увеличил размер а на издръжката за детето от 170 на 200 лева, която заплаща ежемесечно.
Задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т. е
то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. При определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в
интересите на задължения и правоимащия за издръжка, като въвежда изискване отчитане от
една страна нуждите на детето, а от друга възможностите на родителите, които я дължат- чл.
142, ал. 1 СК.
Безспорно издръжката е нужна на детето за покриване на неговите основни и важни
за възрастта ежедневни потребности, което разбира се следва да е в границите на
възможностите на родителите. Съобразявайки изложено до тук, възрастта на детето и
6
неговото здравословно съС.ие, материалното положение на родителите, поскъпването на
стоките и услугите, нуждата от средства за лечение и отглеждането му, настоящият състав
прави извод, че необходимата издръжка за детето С. е в размер на около 500 лева месечно.
Тя следва да се понесе от двамата родители и даването й трябва да съдейства за провеждане
на лечението му и за правилното развитие, възпитание и отглеждане, за покриване на
нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно и в общо
домакинство. Предвид факта, че майката е тази, която осъществява непосредствените грижи
за детето, от така определения размер на издръжката бащата следва да заплаща в пари
сумата от 300 лв., а остатъкът остава за майката. Този размер на издръжката, съдът определя
като кореспондиращ на нарасналите нужди на детето, както и на материалните възможности
на ответника. Липсва проведено от ищцата доказване на обстоятелството, че даването на
издръжка от страна на ответника в по - голям размер няма да е свързано с особени
затруднения за него. За разликата над 300 лева до претендирания размер от 500 лева, искът
се явява недоказан, поради което следва да се отхвърли.
По отношение на втората претенция в ИМ, с правно основание чл. 149 от СК, съдът
намира, че производството следва да бъде прекратено, тъй като същата се явява
недопустима. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че с Решение №
45 от 16.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6265/2018 г. по описа на СлРС, с което е
прекратен брака между страните и упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето, ответника по делото е
осъден за заплаща месечна издръжка в размер на 170 лв, считано от 12.11.2018 г. до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до
окончателното изплащане на задължението.
Възможността да бъде присъдена издръжка за минал момент е предвидена в чл. 149
от СК, като изключение от правилото, че съдебното решение установява и внася
безспорност в отношенията между страните за в бъдеще, тъй като вземането за издръжка
цели задоволяване на основните нужди на търсещия издръжка. За това законът предоставя
особена закрила на лице, което има право на издръжка да я търси за минал период, за който
нуждата от издръжка е била налице. При вече присъдена издръжка, обаче, нейното
изменение може да се иска само за в бъдеще, но не и за минал момент от една година назад.
При изменение на обстоятелствата, правоимащото лице следва да поиска преразглеждане на
въпроса с размера на издръжката, което законът допуска да се осъществи само за в бъдеще и
което е сторило в настоящия случай. Тук специалната закрила при първоначално
определяне на издръжката не е необходима, тъй като издръжка е присъдена и за този минал
период не може да се презюмира нуждата от такава. Следователно така предявеният иск за
изменение на опредЕ. издръжка за минал период - една година назад от предявяването на
искането - е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството в тази му част следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
7
осъден да заплати на ищцата направените разноски в производството, съразмерно с
уважената част от иска в размер на 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като
искът с пр. осн. чл. 150 от СК е частично основателен, а искът с пр. осн. чл. 149 от СК –
недопустим и в тази част производството се прекратява.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. върху увеличения размер на
издръжката в размер на 187.20 лева по сметка на СлРС.
Ищцата дължи на ответника съгл. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски , съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 280 лева адв. възнаграждение от които 80 лева по
иска с пр. осн. чл. 150 от СК и 200 лева по иска с пр. осн. чл. 149 от СК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА опредЕ.та с Решение № 45 от 16.01.2019 г., постановено по гр. дело №
6265/2018 г. по описа на СлРС месечна издръжка, която С. Г. С. с ЕГН ********** от гр.
*****, се е задължил да заплаща на М.С.Д. с ЕГН ********** от ***** като майка и
законен представител на малолетното дете С. С. Г., роден на ***** г. с ЕГН **********,
като я УВЕЛИЧАВА от 170 лева на 300 лева / триста лева/ месечно, считано от
15.08.2022 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка закъснява вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълният му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният иск с пр. осн. чл. 149 от СК като
НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на М.С.Д. с ЕГН
********** от ***** като майка и законен представител на малолетното дете С. С. Г., роден
на ***** г. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М.С.Д.А с ЕГН ********** от ***** да заплати на С. Г. С. с ЕГН
********** от гр. ***** разноски в размер на 280 лева.
ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН ********** от гр. ***** да заплати държавна такса по
сметка на СлРС в размер на 187.20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
8
от съобщаването на страните, а в частта , имаща характер на определение в едноседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9