Решение по дело №813/2021 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 260061 / 14.2.2022г.

 

гр.Р., 14.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова

 

при секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 00813 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу „С. Д. З.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1153.24 лева, представляваща стойността на доставена без правно основание топлинна енергия за недвижим имот- апартамент № ***, находящ се в гр. С., общ С., ул. „Р.“ № 12, ЖСК „Ю.“ бл. 253, вх. Е, ет. 4, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата от 172.18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1153.24 лева за периода от 31.10.2017 г. до 26.05.2020 г., сумата от 22.08 лева, представляваща цената на услугата дялово разпределение, предоставена без правно основание за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г. и сумата от 3.53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 22.08 лева за периода от 03.03.2018 г. до 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-11.06.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед № 260144 от 26.01.2021 г. по ч.гр.д. № 260/2021 г. на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот- апартамент № ***, находящ се в гр. С., общ С., ул. „Р.“ № 10-12, ЖСК „Ю.“ бл. 253, вх. Е, ет. 4. Навежда доводи, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основа на писмен договор, сключен при приложими общи условия. Сочи, че ответното дружество не било изпълнила задължението си по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ във връзка със сключване на такъв договор. Ищецът твърди, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но той не е изпълнил задължението си за заплащане, като по този начин се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Сочи, че е налице забава за заплащане на задълженията. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.“ ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислява по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки. По изложените съображения, моли исковете му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „С. Д. З.“ ЕООД не е подал отговор от исковата молба. В подаденото възражение по чл. 414 от ответника, както в съдебните заседания по делото, същоят оспорва да е ползвал претендираната топлинна енергия, като твърди, че при извършен ремонт в топлофицирания имот тръбите му са били покрити, като няма и отоплителни уреди.

С определение № 262518/03.09.2021 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „Т.С.“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на “Т. С.” ЕАД.

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том I, рег. № 2726, дело. № 59 от 2011 г. се установява, че на 30.09.2011 г. ответникът „С. Д. З.“ ЕООД е придобил собствеността върху процесния топлофициран апартамент № ***, находящ се в гр. С., общ С., ул. „Р.“ № 12-22, ЖСК „Ю.“ бл. 253, вх. Е, ет. 4, ж.к. „Гео Милев“.

От удостоверения, издадени от Столична община, район „С.“, се установява, че жилищната сграда със старо означение ж.к. „Гео Милев“ бл. 253, вх. Е, е с настоящо такова гр. С., ул. „Р.“ № 12, като ул. „Новакова битка“ и ул. „проф. д-р Г. Павлов“ са преименувани на ул. „Р.“.

Видно от протокол от 09.08.2001 г. Общото събрание на етажните собственици с адрес: гр. С., общ С., ул. „Р.“ № 12, е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за въвеждане на топлинно счетоводство на заходите за отопление и топла вода за отоплителен сезон 2002-2003 г. Към протокол от 05.12.2001 г. за подадени 65 броя споразумителн протоколи, слючени между „Т. С.“ ЕАД и потребителите от адрес ул. „Р.“ бл. 253, вх. 4, 5, 6, е приложен договор № 305, сключен на 29.10.2001 г. „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. С., общ С., ул. „Р.“ № 12, 14, 16- бл. 253.

По делото са представени договор от 29.07.2015, сключен между „Т. С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С..

По делото е представено писмо от 10.10.2019 г. от „Т. С.“ ЕАД до „С. Д. З.“ ЕООД за сключване на договор за топлинна енергия за стопански нужди за апартамент № ***, находящ се в гр. С., общ С., ул. „Р.“ бл. 253, вх. Е, с аб. № 35336 и за заплащане на дължими суми за топлинна енергия.

Представено е и копие на договор № 4624/35336, сключен на 07.11.2011 г. между „Т. С.“ ЕАД и „С. Д. З.“ ЕООД, при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлофициран имот. Договорът е със срок от 5 години, считано от м. 11. 2011 г. и се е прекратил с изтичането му през м. 11.2016 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Количеството топлинна енергия и технологичните разходи са определени правилно съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г., показани на таблица 1 в заключението. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между доставената и разпределената енергия. Начислените суми за разход отговарят на действащата нормативна уредба. През времето на процесния период фирмата за дялово разпределение на топлиннара енергия редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди, монтирани в имотите на потребителите. Същата е изготвяла изравнителни сметки ежегодно, които са връчвани на представител на етажната собственост за запознаване на отделните собственици на имоти/абонати.

От заключението се установява, че топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1 бр. водомер. Реалното потребление на количеството топла вода е установявано при годишния отчет, провеждан от фирмата топлинен счетоводител. Определенията според отчетените показания на водомера разход е преизчислен след определяне на топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, което е отразено в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Видно от заключението, отоплителните тела в стаите-кухня и дневна в процесния имот са демонтирани и за тях не е начислен разход на топлинна енергия. Отоплителното тяло в помещение Баня е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него разхода е определен по изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато. Месечните суми, посочени в таблица 2 в заключението, са прогнозно начислени и след провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Разходът за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е определен по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 113 куб.м. Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка за имота.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 1153,24 лева, от които БГВ-509,12 лева, Отопление- 441,30 лева, изравнителни сметки и корекции- 202,82 лева, както и вноска дялово разпределение- 22,08 лева.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в имота има тръби, има и отопление в банята, а това, че ответникът е заградил тръбите не влияе на изчисленията на дължимите съгласно Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. суми.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е приета и изслушана и съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана топлинна енергия е в размер на 1153,24 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 31.10.2017 г. до 26.05.2020 г. възлиза на 172.18 лева., задължението за вноска дялово разпределение е в размер на 22.08 лева, а лихвата за забава за плащането на вноската дялово разпределение е в размер на 3,53 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за имота за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. и на такса за услугата дялово разпределение. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

Приложено е ч.гр.д. № 260/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Т. С.” ЕАД с вх. № 3027285/11.06.2020 г., е издадена заповед № 260144 от 26.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „С. Д. З.“ ЕООД за вземанията, предмет на предявените искове. В законоустановения срок по чл. 414 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от дъжника и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния имот- апартамент № ***, находящ се в гр. С., общ С., ул. „Р.“ № 12, ЖСК „Ю.“ бл. 253, вх. Е, ет. 4. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносното предприятие ии клиентите на топлинна енергия за стопански нужди.

Настоящият състав намира, че за процесния период не е сключен писмен договор и ответника за обекта, който притежава, като същият е "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54 от 2012 г. /.

Приложените по делото от ищеца с исковата молба договори и протокол от  на общото събрание на етажната собственост не представляват писмени договори между ищеца “Т. С.” ЕАД и ответника за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Същите са сключени между третото лице помагач и етажните собственици на сградата, в която се намира процесния имот и касаят услугата дялово разпределение, съответно между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Предвид това качество на ответника обстоятелството, че същият е собственик на процесния топлоснабден имот, не е достатъчно за обосноваване на извод за съществуването на договор за търговска продажба на топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди/стопански нужди/, е императивна. Установеното в нея правило за поведение е задължително и не може да бъде дерогирано от страните. За процесния период е установено, че между страните по делото не е налице писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди. Ползването на топлинна енергия от "небитов клиент" при липса на сключен договор в изискуемата се от закона писмена форма за валидност и незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. За да е налице такова имуществено разместване, в тежест на ищеца е да установи обедняването до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване/в този смисъл- Решение № 266392 от 3.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 12811/2020 г./.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.

Безспорно по делото и от представените писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице-топлотехник, се установява обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Настоящият състав приема, че са осъществени предпоставките на неоснователното обогатяване /за чужда сметка/ - обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка и липса на основание за преминаване на имуществените блага. Предвид представените писмени доказателства и експертните заключения, се обосновава категоричният извод, че в топлоснабдения имот – собственост на ответника, е била доставяна топлинна енергия. Ответникът, чиято доказателствена тежест в процеса е да установи, че е заплатил на ищеца дължимите суми, не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо искът за стойността на потребената от ответника в имота топлинна енергия е основателен и доказан по размер.

По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1153.24 лева за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., като цената на услугата дялово разпределение, предоставена без правно основание за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г. е 22.08 лева, които суми ответникът дължи. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, съдът приема, че същият е неоснователен, тъй като за заплащане на суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи получаване на покана от страна на ответника за заплащане на сумите за потребена топлинна енергия през процесния период, като липсват данни писмо от 10.10.2019 г. от „Т. С.“ ЕАД да е получено от „С. Д. З.“ ЕООД преди настоящия процес. Поради това претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за забава върху доставената топлинна енергия в размер на 172.18 лева, за периода от 31.10.2017 г. до 26.05.2020 г., както и върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 3.53 лева, за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 27,02 лева – държавна такса, *** лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, и 400 лева – депозити за вещи лица, т. е. направените разноски са в общ размер на 527,02 лева, от които следва да му се присъдят 458,48 лева. 

В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 27,02 лева – държавна такса, или общо 77,02 лева, от които следва да му се присъдят 67 лева.

Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не му се следват.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр, чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.”, 23Б, срещу „С. Д. З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ж.к. „Р.“, П. 3, искове, че „С. Д. З.“ ЕООД ДЪЛЖИ на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1153.24 лева /хиляда сто петдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща стойността на доставена без правно основание топлинна енергия за недвижим имот- апартамент № ***, находящ се в гр. С., общ С., ул. „Р.“ № 12, ЖСК „Ю.“ бл. 253, вх. Е, ет. 4, за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата от 22.08 лева /двадесет и два лева и осем стотинки/, представляваща цената на услугата дялово разпределение, предоставена без правно основание за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-11.06.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед № 260144 от 26.01.2021 г. по ч.гр.д. № 260/2021 г. на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр, чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.”, 23Б, срещу „С. Д. З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ж.к. „Р.“, П. 3, искове за признаване на установено, че „С. Д. З.“ ЕООД ДЪЛЖИ на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 172.18 лева /сто седемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1153.24 лева за периода от 31.10.2017 г. до 26.05.2020 г., и сумата от 3.53 лева /три лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 22.08 лева за периода от 03.03.2018 г. до 26.05.2020 г.

ОСЪЖДА „С. Д. З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., ж.к. „Р.“, П. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.”, 23Б, сумата в размер на 458,48 лева /четиристотин петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 67 лева /шестдесет и седем лева/ - разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. Г. П.“ № 3.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 260/2021 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

СЪДИЯ: