Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1549 18.06.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 9027/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.““ , бл., вх., ет.,
представлявано от С. Н. Н. и Я. Я. Ч, против С.Н.Х., ЕГН
********** ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3208/30.08.2018г. по ч.гр.д. № 6296/2018г. по описа на БРС, а именно: сумата
1137.93 лв. – главница /номинал/, дължима по договор за потребителски кредит от
23.11.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2018г.
до окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията
за наличието на облигационно правоотношение между страните по горния договор за
потребителски кредит, съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен
заем в размер на 600 лева. Съобразно уговорките по договора е следвало да бъде
върната сумата от 1390.95 лева в срок от 11 месеца съгласно погасителен план с
месечна вноска в размер на 126.45 лева, платима на 15-то число от месеца, при
годишен процент на разходите от 49.88 %, годишен лихвен процент от 41.17 %. В
сумата са включени и вноските за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него
задължения, като е заплатил 2 пълни вноски и 1 непълна, на 26.02.2018г. Ето
защо договорът е прекратен автоматично и е обявена неговата предсрочна
изискуемост на 22.05.2018г., без да е необходимо изпращане на уведомление.
Независимо от това такова уведомяване било извършено чрез писмо, изпратено до
ответницата на 23.05.2018г. Към сегашния момент ответницата е заплатила общо
265.80 лева, с които е погасила част от номинала в размер на 253.02 лева, както
и лихвата за забава и начислените такси. Остават неплатени 1137.93 лева
главница.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е депозирал в срок писмен
отговор, с който оспорва иска. Заявява, че предсрочната изискуемост е следвало
да бъде обявена на ответницата с надлежно изявление преди завеждане на
заповедното дело. По делото няма представени доказателства в тази насока,
поради което предсрочната изискуемост не е настъпила. Освен това ответникът
твърди, че основанието, на което е прекратен договорът, не съществува в
актуалните ОУ. Не е спазено и условието за обявяване на предсрочната
изискуемост, а именно просрочването на две последователни вноски в пълен
размер. Няма данни уведомлението за предсрочната изискуемост да е стигнало до
длъжника. Оспорва се и претенцията за допълнителния пакет услуги. Няма
индикации, че е било необходимо приоритетно разглеждане на искането за кредит,
нито че такава услуга действително е била предоставена. Що се отнася до
услугата, свързана с отлагане на вноски, за нея кредиторът не поема никакви
насрещни задължения и не търпи санкции, отлагането е само възможно развитие на
отношенията, което зависи изцяло от ищеца. Кредиторът не е поел насрещно
задължения и по услугата “Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“. Реално при всички услуги клиентът не получава нищо, тъй като
всяка от тях изисква допълнително споразумение, зависещо от волята на
кредитора. Няма данни и че клиентът е ползвал някоя от услугите. Ответникът
счита клаузите по “Пакет от допълнителни услуги“ за нищожни поради липса на
основание. С този пакет се заобикаля и ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, като
така е надхвърлен размерът на ГПР. Моли се за отхвърляне на исковете.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Бил е сключен
между страните договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/23.11.2017г.,
по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 600 лева, а тя
се е задължила да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 41.17 %
ГЛП – /по 0.11 % на ден/. Според договора, ГПР
е в размер на 49.88%. Така дължимата сума по кредита възлиза на 730.40
лева. Уговорено е заплащането и на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги – 660.55 лева, платимо също на вноски. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 1390.95
лев, като всяка вноска е в размер на 126.45 лева, с дата на погасяване – 15-ти
ден от месеца, до 15.11.2018г.
В т.12.3 от ОУ към договора
е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на съконтрахента си уведомление, покана, предизвестие
или други.
При негова
доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала
в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че
действително – към 22.05.2018г., са били налице условия за прекратяване на
договора и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в
исковата молба.
Ищецът
се позовава на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за потребителски кредит, като твърди и че е уведомил
ответника за това с нарочно уведомително писмо от 23.05.2018г. Това писмо е
представено с исковата молба, но липсват доказателства да е било получено от ответницата. Това обаче в случая е без значение, тъй като към датата на
приключване на устните състезания по делото цялото задължение е станало
изискуемо поради настъпил краен падеж на 15.11.2018г.
Следва да се посочи,
че т. нар. ”допълнителни услуги“ по договора за
кредит, всъщност, са част от възнаграждението
за предоставения заем, но са обособени самостоятелно с цел
заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. ”Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства“, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като
липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно – следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Останалите ”допълнителни услуги“ са
свързани с усвояване и управление на кредита – приоритетно отпускане,
възможност за отлагане/намаляване на вноски и
за смяна на падежа. Затова възнагражденията за тях са такива – по договора за кредит, което противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а клаузите, с които е уговорена дължимостта им, са нищожни, на основание чл.21 от с. з. Но не само – понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и
отпускане на кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите –
чл.19, ал.1 от ЗПК. И макар това да не е сторено,
те – по естеството си, са част от същия.
Но с тях се надвишава ограничението по чл.19,
ал.4 от ЗПК, поради което клаузите за дължимост на възнагражденията за
допълнителни услуги са нищожни и на друго основание, чл.19, ал.5 от ЗПК. По тези съображения вземането по договора за
допълнителни услуги, не съществува.
Тук
следва да се посочи и че нормите, уреждащи нищожността на
сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да провери неговата действителност и без да има съответно позоваване –
в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г.
на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о. и Определение №
483 от 08.10.2015г. на ВКС по гр. дело №
3383/2015г., I г. о.
Разпоредбата на чл.9
от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.
Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Предвид това, в съдебната практика трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за
обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение № 906/ 30.12.2004г.
по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г. по гр.
дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело №
5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
В случая уговореният
ГЛП от 41.17 % е в четири пъти по-висок размер от този на законната лихва,
поради което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна – на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.
При това положение следва да се
приеме, че за Х. е възникнало валидно задължение да заплати на ”Профи Кредит
България” ЕООД единствено
главницата по процесния договор за потребителски кредит. В исковата молба се
съдържа признание, че ответницата е заплатила първите две вноски от кредита.
Това признание се подкрепя и от представеното извлечение, в което е записано,
че са платени двете първи вноски, като всяка от тях е в размер на 126.45 лева.
От тези две вноски, платените главници са в размер на общо 93.20 лева.
Следователно остават неплатени 506.80 лева чиста главница по делото.
Искът по чл.422,
ал.1 ГПК в този размер е основателен и следва да бъде уважен. За разликата – до
1137.93 лева, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Върху главницата се дължи
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от
189.28 лева и разноски в заповедното дело от 32.26 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.Х., ЕГН
********** ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С
бул.““ , бл., вх., ет., представлявано от С. Н. Н. и Я. Я. Ч, сумата от 506.80 лева /петстотин и
шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № **********/23.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
29.08.2018г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч. гр. дело № 6296/2018г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 506.80
лева до целия търсен размер от 1137.93 лева.
ОСЪЖДА С.Н.Х., ЕГН
********** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.““ , бл., вх., ет.,
представлявано от С. Н.Н. и Я. Я. Ч, сумата от 189.28 лева /сто осемдесет
и девет лева и двадесет и осем стотинки/ разноски в исковото производство и
сумата от 32.26 лева /тридесет и
два лева и двадесет и шест стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.