Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №214
гр. ВРАЦА, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`285 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид:
"Специализирана болница за
продължително лечение на белодробни болести-Роман" ЕООД / СБПЛББ ЕООД/ гр.
Роман е подала въззивна жалба против
решение №60/22.03.2019 г по гр.д.№ 1225/18 г по описа на МРСъд ,с което е
признато уволнението на Г.Г.М. за незаконно , отменена е Заповед
0136/12.07.2018 г за прекратяване труд. й правоотношение, възстановена е
на заеманата преди уволнението длъжност "работник в
кухня" и дружеството- жалбоподател е осъдено да й заплати обезщетение по
чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 3 686,16 лв плюс разноски по делото.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се още ,че било налице ново щатно разписание одобрено
със заповед на Управителя на дружеството
№118/26.05.2017 г, по силата на което
единствената длъжност "работник кухня"се съкращавала, поради
което не се налагало извършване на подбор.Освен това работодателят
добросъвестно бил изпълнил задължението си по чл.1 ал.2 от Наредба 5 за
събиране на предварителна информация от работника за налични негови
заболявания, такива били събрани, включително и декларация от ответницата,
представени на ТЕЛК. При стриктно изпълнение на процедурата съгласно чл. 333
ал.1 и ал.2 от КТ работодателят бил поискал и получил мнение от Инспекцията по труда и съгласие за предприетото съкращение .
Посочва се също, че последното
издадено решение на ТЕЛК за ответницата
й е връчено на 11.05.2018 г,а в допълнителните писмени мед. документи и от заключението на СМЕ се
установило ,че заболяването ИБС е новопоявило се заболяване, а "аденом на
ляв бъбрек" не било онкологично
заболяване и не попадало в кръга на заболяванията по чл.1 от Наредба №5.
Моли се решението на МРСъд да бъде отменено и се постанови друго , с което
се отхвърлят изцяло предявените искове на ответницата като неоснователни ,
с всички законни последици, включително
и разноските по делото.
С жалбата не се правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната
жалба ответницата Г.М. *** е депозирала такъв,чрез проц. си представител
адв.Ст. К. от ВрАК.С него се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна
и недоказана. Моли се жалбата да бъде отхвърлена , а решението на МРС изцяло
потвърдено.
С отговора е представена етапна
епикриза и амбулаторен лист от 08.04.2019 г за здравословното състояние на
ответницата, които съдът е приобщил към делото ,тъй като е новонастъпило доказателство издадено след
постановяване решението на първоинстанциония МРСъд от 22.03.2019 г.
Въз. състав приема ,че жалбата
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законния срок от страна с право на обжалване , срещу акт от
категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е н е о
с н о в а т е л н а.
Г.Г.М., ЕГН
********** *** е предявила против„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ – РОМАН“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Роман, ул. „Димитър Благоев“ № 2,обективно съединени искове правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.
3 КТ. На същата било прекратено трудовото
правоотношение с ответното дружество, считано от 13.07.2018 г на осн.
чл. 328 ал.1 т.2 пред.2 от КТ, поради съкращение в щата.Петитума на ИМ е отмяна
заповедта на работодателя за прекратяване труд. договор като незаконна, възстановяване
на длъжността заемана преди уволнението – „работник в кухня“, както и за
заплащане на обезщетение за срок от 6 месеца, през които Г.М. е останала без работа след уволнението – от
13.07.2018 г. до 13.01.2019 г. в размер на 4100 лв., ведно със законната лихва
върху горната сума, начиная от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който я оспорва и твърди, че уволнението е
законосъобразно и извършено съгласно
изискванията на Кодекса на труда като била спазена процедурата по чл. 333 ал.1
и 2 от КТ и разрешението на Инспекцията
по труда не противоречало на Експертното решение на М..
По делото е представен трудов
договор № 33/21.10.1990 г., както и последното
допълнително споразумение към трудовия договор е от 12.06.2018 г., от които се
установява ,че Г.М. като е заемала длъжността „работник в кухня“. Със Заповед №
136/12.07.2018 г. на управителя на ответното дружество трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ –
поради съкращение в щата. Приложени са ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ
„Христо Ботев“ гр. Враца № 2358 от 11.05.2018 г., издадено на основание молба
от управителя на ответното дружество с искане по чл. 333 ал. 2 КТ, идентично на
първото експертно решение № 2322/09.05.2016 г. Допълнително е представено
заверено копие от декларация от М. изискано от работодателя ,в която тя е
заявила, че страда от психично
заболяване, захарна болест/диабет/ и че е трудоустроена. Тази декларация
ищцата се е задължила в срок от три дни да представи съответната медицинска
документация с която разполага. Декларацията е дадена на 31.05.2017 г. Представено е искане от управителя на ответното
дружество по чл. 333 ал.2 КТ до Председателя на ТЕЛК Враца от 02.04.2018 г., с
което на основание чл. 333 ал. 2 КТ и чл.4 от Наредба 5 на МЗ, моли ТЕЛК да
даде писменото си мнение за здравословното състояние на ищцата, страдаща от
заболявания посочени в експертно решение № 2322/09.05.2016
г., експертно решение № 4461/04.09.2017 г., експертно решение №
5805/06.11.2017 г. и експертно
решение №0229/12.01.2018 г. предвид предстоящото и и освобождаване от
длъжност по чл. 328 ал. 2 КТ. В цитираните по-горе експертни решения не е
посочено констатирано от компетентните органи психическо заболяване с неговите
характеристики, степен на увреждане и процент на работоспособност. Въз основа
на това искане обаче ТЕЛК издава Решение № 2358/11.05.2018 г.,в което е
посочено, че описаните в него заболявания попадат в Наредба № 5/87 г. на МЗ.
В личното трудово досие на М.
приложено по делото , се съдържа и писмо за разрешение по чл. 333 КТ от
Инспекцията по труда гр. Враца ,в което инспекцията дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. Разрешението е издадено на 31.05.2018 г. По делото е представено личното трудово досие на
ищцата и в него на лист 176 фигурира заверено копие от епикриза без
посочена дата, но в същата е отразено че ищцата е изписана на 07.11.2017 г. от
Център за психично здраве гр. Враца, дневен стационар след 20-дневен престой в
стационара и посочена диагноза
„Органично разстройство на настроението“, като
е отразено, че психичното й разстройство е с десет годишна давност с
провеждано лечение.
МРСъд е назначил съдебно
медицинска експертиза по писмени данни, която не е оспорена от страните и е приета
от съда като вярна, обективна и компетентно изготвена, като вещото лице д-р Ф.Т. е посочил, че след справка по
писмените данни по делото е установено, че заболяванията на М. ,които попадат в
Наредба № 5 на МЗ и от които тя страда
са: захарен диабет, психично заболяване – Депресивен синдром и
исхемична болест на сърцето.
Пред въззивната инстанция е приложен
амбулаторен лист и етапна епикриза за Г.М. от д-р В.Д.- психиатър с индивидуална практика за извънболнична мед. помощ.
При гореизложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.Установи се по делото,че на 31.05.2017
г Г.М. е подала/14 месеца преди прекратяване
труд. й правоотношение /,декларация до работодателя , в която е декларирала ,че
страда от психично заболяване и захарна болест и е трудоустроена.С
декларацията същата се е задължила да
представи в 3 дневен срок мед. удостоверения от лечебните заведения ,където се
лекува.В приложеното лично досие на М. е
видно, че на стр.176 тя е предоставила на работодателя си епикриза от ЦПЗ-Враца ЕООД ,че е лекувана там от 7.10.17
до 07.11.2017 г с диагноза "органично разстройство на настроението"
като в епикризата се сочи, че за пореден
път постъпва в психиатричното отделение.На стр. 156 от л. досие фигурира и мед.
удостоверение от 14.07.2017 г от
Об.диспансер за психични заболявания ЕООД Враца ,че М. се води на учет от 19.11.2004
г!
2.С писмо от 28.03.18 г работодателят е
направил искане по чл. 333 ал.2 от КТ до Председателя на ТЕЛК гр.Враца на
осн.чл. 333 ал.2 и чл.4 от наредба №5 на МЗ да даде мнение за здравното
състояние на Г.М., с оглед предстоящо освобождаване от длъжност по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ. В това писмо не е включена
обаче не са посочени писмени документи с
информация относно психичното заболяване на ответницата , псих. заболяване
не фигурира към изброените от работодателя заболявания на М., а доказателства за това са били предоставени в личното й досие с дата 7.11.2017 г.Видно е
,че работодателят е отправил искане и до Дирекция"Инспекция по
труда" -Враца за разрешение за прекратяване труд. правоотношение с
ответницата и такова писмено съгласие
фигурира на стр. 183 в личното й досие , но липсва в досието самото писмо до Д"Инспекция по
труда" и мед. документи ,които би
следвало да им бъдат изпратени, за да се установи дали е имало мед.
документация и за псих. заболяване на М.?
Адв.П. в писмената си защита пред
МРСъд твърди ,че от 31.05.2017 г до
13.07.2018 г М. е била в болнични и не е била на работа, но всички документи относно трудоустрояването й с 94 % нетрудоспособност,
епекризи за заболяванията й,мед. документи вкл.и за психичното й заболяване и лечение ,
фигурират в личното досие и трябва да са
били известни на работодателя.
3.ВОС споделя извода на
първоинстанционния съд, че мнението на ТЕЛК относно искането по чл. 333 ал.2 от КТ от
работодателя , по повод прекратяване тр. договор с Г. М. ,
е дадено от ТЕЛК без да е предоставена всестранна информация за здравословното
състояние на работника или служителя, който предстои да бъде уволнен и при това положение мнението на ТЕЛК е
опорочено, тъй като е липсвала документация за психичното й заболяване , а
безспорно работодателят е разполагал с такава видно от личното досие приложено към делото. Това задължение на
работодателя следва от разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
От друга страна от приложените ЕР на ТЕЛК касаещи М. се вижда ,че
М. е с призната 94% нетрудоспособност, но не е без значение дали едно
или повече от заболяванията й попадат под особената закрила на Наредба №5/ МЗ и какво би било мнението на ТЕЛК и на
Инспекцията по труда по повод даване разрешение за прекратяване труд.
правоотношение? Съгласно чл. 333 ал.1 от КТ разрешението на Инспекцията по труда
за прекратяване тр. договор с Г.М.
е императивно, а според чл. 333 ал.2 от КТ
вземане мнението на ТЕЛК е кумулативно с разрешението на Инспекцията по труда.
4.От личното досие на ответницата и документите в него е видно ,че М. е страдала
от много заболявания, поради което е била трудоустроена с висок процент/94%/ нетрудоспособност. Последното
й заболяване "аденом на ляв бъбрек" не попада в заболяванията по Наредба №5/МЗ, но пък в ЕР на ТЕЛК от
11.05.2018 г фигурира бъбречно каменна
болест /по данни от мед. експертизата на
д-р Ф.Т./. Това ЕР също е в личното
досие на М. , но е след искането на
работодателя от 28.03.2018 г за мнение на ТЕЛК по чл. 333 ал.2 от КТ и е преди 31.05.2018 г , когато е дадено
разрешението от Инспекцията по
труда-гр.Враца.
От друга страна към 11.06.2018 ,когато работодателят е изпратил предизвестие на М.
за прекратяване труд. правоотношение,не е изискал информация от нея от какви
заболявания страда. Това е било задължение
на работодателя вменено му по чл.1 ал.2
от наредба№ 5/ 20.02.1987 г.,а именно "Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са
определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 от Наредба№5".Видно
е ,че след последната декларация на М.
до работодателя от 31.05.2017 ,към 11.06.2018 г същата е имала и други регистрирани заболявания, които работодателя не е взел предвид при изпращане информация по повод чл.333 ал.1 и 2 от КТ.
В личното досие на М. към делото има данни ,че е била почти цяла година
преди прекратяване на труд. й договор в болнични , както и ,че е ползвала платен отпуск, поради което
обстоятелство работодателят е следвало да се информира от М. с нова декларация от
нея от какви заболявания страда ,с оглед
дългото й отсъствие по болест, което не е сторено.
Представените пред ВОС етапна
епикриза и амбулаторен лист от 08.04.2019 г отново касаят терапия по повод психичното заболяване на М. , но не
променят направените правни изводи от
съда по- горе.
Затова с оглед гореизложеното законосъобразно първоинстанционният съд е уважил предявените
обективно съединени искове, след като е достигнал до изводи, които и въззивния
съд споделя. Решението на МРСъд следва
да бъде потвърдено, а въззивната
жалба оставена без уважение като
неоснователна с всички законни последици.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответницата направените от нея разноски пред
въззивната инстанция в размер на 560 лв/адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното съд. състав при Врачанския оКр. съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №60/22.03.2019 г по гр.д.№1225/18 г
по описа на МРСъд.
ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА
ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ – РОМАН“ ЕООД ЕИК *********, да
заплати на Г.Г.М., ЕГН ********** ***
направените разноски пред въззивната инстанция в размер
на 560/петстотин и шестдесет/
лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните само относно
исковете по чл. 344 ал.1 т.1,2 от КТ.
Председател :
Членове
:1/ 2/