РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д. Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9399 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците К.М.Ш., ЕГН:********** от гр.М.
и Х.М.А. , ЕГН:********** ***, твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на 08.11.2016г.
е починала тяхната майка Х.Б.Д., ЕГН ********** . Сочат, че произшествието е
настъпило по вина на водача на товарен автомобил ''Мерцедес" модел
"310Д", рег.номер *****, А.Д.Д.. Пострадалата Х.Д.е претърпяла ПТП в
качеството си на пешеходка. Водачът на т.а. „Мерцедес” модел „Спринтер” е
потеглил на заден ход без да осигури безопасността на движението си и прегазил пресичащата
пътното платно възрастна жена. Ищците, които са дъщери на починалата, сочат, че
търпят големи болки и страдания, преживяват душевни страдания заради тежката
загуба на своята майка. Ищците посочват, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника З.А.Д.„ОЗК-З.” с период на покритие от 02.01.2016г.
до 01.01.2017г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Ищците са предявили
извънсъдебна претенция към застрахователя, но не са постигнали споразумение за
претендираната сума и към момента на завеждане на исковата молба в съда ответникът
не е превел каквато и да е сума по претенцията. Молят съда да осъди ответника
да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП в общ размер на 300 000
лв., ведно с лихвата за забава от 10.11.2016г. до окончателното изплащане.
Ответникът З.А.Д.„ОЗК-З.” АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинно
следствената връзка между вредите, описани в исковата молба, и ПТП. Намира
размера на исковете за прекомерно завишени и несъобразени с конюнктурата в
страната. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата, като
твърди, че тя е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат като не е спазила правилата за движение по пътищата,
тъй като е пресичала неправомерно на място, където няма маркирана и обозначена
пешеходна пътека. Оспорва основателността на акцесорния иск за лихва. Счита, че
не е изпаднал в забава, тъй като ищците не са представили банкови сметки . Претендира
за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С Присъда №9/19.04.2017г. по НОХД № №
58/2017 на ОС Кърджали, влязла в сила на 5.05.2017г. А.Д.Д. е признат за
виновен в това, че на 8.11.2016г. в гр.М., на ул.“С.Караджа“, при управление н
МПС т.а.“Мерцедес 310Д“ с рег.№ ******, собственост на „В.**“ ЕООД , е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.40 ал.1 и ал.2 от НК и по
непредпазливост е причинил смъртта на Х.Б.Д. от с.Конче – престъпление по чл.343
ал.1 б.”в” във вр. чл.342 ал.1 НК.
Виновният водач на товарния автомобил А.Д. е разпитан
като свидетел по делото за изясняване на механизма на ПТП, вкл. и обстоятелства
свързани с направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата. Свидетелят установява, че
на 08.11.2016г. е бил спрял товарния автомобил „Мерцедес 310Д” на ул.”С.Караджа”,
където зареждал хранителен магазин със стоки. Спрял на отсрещната страна на
пътя, тъй като пред магазина нямало място на спиране. След като приключил
работата си, се качил в процесното МПС, погледнал и в двете странични огледала,
не видял нищо и тръгнал на заден ход, за да обърне автомобила.Тогава усетил
удар и видял жена, която махала с ръка. После разбрал, че била дъщерята на
пострадалата.Твърди, че Х.Д.е била в такава позиция зад МПС,че той е нямал
никаква видимост към нея. Излизала от магазина. Според свидетеля пострадалата
била трудно подвижна. Видял на земята два бастуна.
Назначената и изслушана по делото
съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с
механизма на ПТП: пострадалата
Д. е пресичала ул.”Ст.Караджа“ в посока от дясно на ляво спрямо микробуса. При
пресичането на платното тя е виждала спрелия микробус. Когато водачът е
задействал двигателя, тя е имала възможност да го чуе. Микробусът е бил товарен
и е имал само ляво и дясно външни огледала. Не е имал вътрешно огледало. Не е
имал стъкла на задните врати. В момента, в който пешеходката е застанала зад
микробуса, тя се е намирала в невидимото пространство за водача му, т.е. не е
била видима за него.Ударът на пешеходката е настъпил със задната част на
микробуса. От техническа гледна точка вещото лице посочва, че пострадалата , в
случай че се е движела бавно, не е имала възможност да излезе извън коридора на
движение на микробуса и да избегне удара. За времето до удара автомобилът е
могъл да развие скорост до 5 км/ч. Пешеходката е пресичала срещу тротоара на
напречната улица.
В
протокола за оглед на местопроизшествие от 8.11.2016г. на РУП М. е посочено, че
движението по ул.“Ст.Караджа“ е еднопосочно, липсва хоризонтална маркировка,
няма обозначени пешеходни пътеки.
Назначената по делото съдебно
медицинска експертиза установява, че в резултат на ПТП починалата е получила следните
травматични увреждания: тежка съчетана травма на гръдния кош,главата,крайниците
и таза. Разкъсно-контузна рана, охлузвания, кръвонасядания на кожата на
главата,счупване на множество ребра двустранно по повече от една фрактурна
линия, счупване на двете ключици, разкъсване на десния бял дроб,кръвоизлив в дясната
половина на гръдната кухина в количество около 1000мл., разкъсна рана в
областта на лявата бедрено-седалищна гънка,наличие на травматични деколмани
(кухини ,съдържащи кръв и мазнина),счупване на лявата седалищна кост и на
дясната бедрена кост,изкълчване на лявата раменна става,оток на мозъка,данни за
анемия на трупа. От направената експертиза се установява, че травматичните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична
енергия и могат да се получат при ПТП на 08.11.2016г. Между установените
травми, настъпили при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди съдът
допусна и събра гласни доказателства. Св.А.Н.Ш., внук на починалата, сочи, че
майка му и леля му (ищците) са били много близки с баба му и не могат да
преодолеят загубата от смъртта й. Търпели големи страдания и трудно приели
смъртта й. Пострадалата и дъщерите й били много близки, често се виждали, като
ищците посещавали майка си, да й помагат, да я наглеждат. Постоянно се чували
по телефона. Твърди, че баба му е живяла сама на село, отделно от дъщерите си ,
защото така искала. Била пенсионерка, но не боледувала от нищо, нямала
здравословни проблеми, които да й пречат, грижела се за здравето си. Паметта й
била в много добро състояние, не ползвала очила, нямала проблем и със слуха. Не
ползвала бастун, вземала го със себе си , но и без него вървяла спокойно. В
деня на смъртта си се е връщала от преглед при личния си лекар, тъй като
отдавна не била ходила на преглед. С нея била дъщеря й, лелята на свидетеля. По
това време свидетелят и неговата майка били в Турция и научили новината от
роднина за злополуката. По пътя обратно за България, майка му плакала през
цялото време.
Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата
на ПТП.
Ищците са предявили извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП на 23.06.2017г. Ответникът е предоставил отговор
в срок и е предложил извънсъдебно решаване на спора. Ищците не са приели
направеното предложение.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
Ищците са предявили
извънсъдебно претенцията си към застрахователя, който е отговорил на същата, но
ищците не са приели предложения размер обезщетение. Предявеният иск е допустим
и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие,
присъда по НОХД №58/2017 г на Кърджалийския окръжен съд, автотехническата и
медицинската експертизи, съдът приема, че на 08.11.2016г. е настъпило ПТП в гр.М.,
на ул. „С.Караджа" между т.а. „Мерцедес 310Д”, управляван от А.Д.Д. и
пешеходката Х.Д., която е починала вследствие на травмите си. На основание
чл.300 от ГПК съдът приема, че водачът на т.а „Мерцедес 310Д” е имал виновно и противоправно
поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Същият е нарушил разпоредбата
на чл. 40 ал.1 от ЗДВП „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението" и чл.40.ал.2 ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”.
Водачът на товарния автомобил не е имал видимост за случващото се зад МПС,
поради спецификата на автомобила.Той е предприел маневра движение на заден ход
без да се увери, че тази маневра е безопасна. Самият водач, разпитан като
свидетел установява, че не е бил сам в автомобила – до него е пътувала негова
колежка. В този случай той е могъл да осигури лице извън автомобила, което да
наблюдава за опасност при маневрата и да го сигнализира при пресичане на
пешеходци. Още повече, че районът е бил жилищен, с множество магазини и
съответно голям пътникопоток.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е неоснователно.
Безспорно е, че пострадалата е пресичала пътното платно на нерегламентирано и
несигнализирано място, т.е. не е пресичала на пешеходна пътека. От огледния
протокол е видно, че пешеходна пътека в района /въпреки наличието на магазини,
жилищни постройки/, не е имало. ЗДвП не забранява да се пресича на
нерегламентирани места, в случай че наблизо няма пешеходни пътеки, но
пешеходците следва да спазват правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Чл.113 ал.2
от ЗДвП постановява, че „Извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека,
те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“. Разпоредбите на
посочените в ал.1 т.1, т.2 и т.3 задължават пешеходците да спазват следните
правила: т.1 „преди да навлязат на
платното за движение,
да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства“; т.2 „да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение“; т.4 - „да не преминават през
ограждения от парапети или вериги“. Текстът на чл.114 от ЗДвП гласи : „На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за
движение;
2. да пресичат платното за движение при
ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на
платното за движение.“
Съгласно ТР
№2/16г. на ОСНК, ВКС т.6г правото на пешеходеца „не е абсолютно при пресичане
на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да
съобразява правилата на чл. 113, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат
(смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не
се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т.т.1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава“.
Съдът не установи пострадалата да е
нарушила някоя от посочените разпоредби. Пресичала е еднопосочен път, няма
данни да е имало преминаващи коли или ограничена видимост на пътя, не се е
бавила излишно по пътя, нито е спирала при пресичането си. Пътят е бил с
еднопосочно движение и не се е очаквало процесния товарен автомобил да се движи
в обратна на движението посока, дори и на заден ход. Не може да се прецени дали
пострадалата е чула запалването на двигателя и е видяла светлините на задните фарове,
но при събраните доказателства съдът приема, че тя , дори и да ги е възприела,
не е могла поради възрастта и затруднената си походка, да премине бързо зад
автомобила и да стъпи безопасно на тротоара. Показанията на св. Ш., че баба му
е била без никакви здравословни проблеми, ходела е добре и не е ползвала по
принцип бастун, не могат да бъдат възприети безкритично. Обстоятелството, че
след ПТП св.Д. е видял дори два бастуна покрай падналата на пътя пострадала
сочи, че същата е имала затруднение при ходене, което е нормално за жена на
нейната възраст /80г./ и е пресичала по-бавно в сравнение с обичайно
пресичащите хора. Отделно от това, ЗДвП предоставя специална закрила на
престарелите хора – чл.116 от ЗДвП, която е всеобхватна и не касае само
пешеходци, които се намират на пешеходни пътеки. Фактът, че водачът не е имал
видимост към пресичащата пострадала, тъй като тя е попаднала в т.нар.”мъртва
зона” не обуславя вина на пострадалата или нейно противоправно поведение, което
да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Водачът, познавайки
спецификите на автомобила, е бил длъжен да обезопаси манерката си, като осигури
човек който да наблюдава пътя зад автомобила, където видимост за шофьора не е
имало.
От съдебно медицинската експертиза се установи, че смъртта
на пострадалата е резултат от ПТП.
Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на увреждания автомобил. Ищеците не са получили застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по делото гласни доказателства при условията на
чл.172 от ГПК за преживените от ищците болки и страдания от внезапната загуба
на тяхната майка във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната
към момента на ПТП, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в
размер на 90 000лв. за всяка от ищците. Претенциите
до предявения размер от по 150 000лв. следва да се отхвърлят като завишени. Установи се близката връзка на ищците с
тяхната майка, която е естествена и съдът тук изцяло кредитира показанията на
св. Ш.. Ищците и пострадалата не са живеели заедно в едно домакинство, но са
поддържали връзка по телефон, виждали са се често. Освен това, дали ищците и
пострадалата са живели в едно домакинство или не, не обуславя различен размер обезщетение. Пострадалата
е била в края на своя жизнен път, на 80г., но се е грижила сама за себе си и не
е била в тежест на децата си. Смъртта й е била внезапно и тежко събитие за
ищците и им е причинила дълбоки душевни
страдания и силна болка.
В полза на ищците трябва да се присъди и законната
лихва върху двете главници. Чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя
да заплати лихва от датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Ищците са представили на
застрахователя всички необходими доказателства за определяне на обезщетение на 23.06.2017г.,
тъй като застрахователят е отправил предложение за изплащане на обезщетение на
4.07.2017г., в което не е посочено, че следва да бъдат представени и други
доказателства, вкл. и не е посочено че ищците не са предоставили банкова сметка.
***екъл на 23.09.2017г. По-ранната дата е 23.06.2017г. Поради това следва да се
приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 23.06.2017г. Съдът не възприема
твърдението на ответника, че ищците не са представили банкова сметка ***.06.2017г.
В предложението за сключване на
споразумение ответникът изрично е посочил, че определеното обезщетение ще бъде
изплатено „ по посочената от Вас банкова сметка“, ***-нататък в текста липсва
указание за представяне на банкова сметка. ***, съдът приема, че ищците още с
предявяване на извънсъдебната си претенция са предоставили банкова сметка, ***а
разпоредбата на чл.380 ал.3 от КЗ е неоснователно.
Искът за заплащане на лихва за забава върху двете
претендирани суми за вреди от 10.11.2016г. - датата на която водачът на лекия
автомобил е уведомил застрахователя ответник, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. КЗ не предвижда възможност за заплащане на лихва от тази дата. Дължимостта
и изчисляването на лихвата за забава КЗ свързва с уведомлението , отправено от увреденото
лице.
По
разноските.
Ищците не
претендират разноски. Същите са били освободени от заплащането на такива на
основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Процесуалният им представител претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
претендира за разноски. Представил е списък по чл.80 от ГПК – за 300лв.
разноски за експертиза, 7530лв. адвокатско възнаграждение, 50лв. за призоваване
на свидетел и 5лв. за издаване на съдебно удостоверение. Ищцовата страна
оспорва претендираното адвокатско възнаграждение като завишено по размер.
Искането на
процесуалния представител на ищците да бъде присъдено възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 вр ал.1 т.3 от ЗАдв. е основателно. Представените по
делото договори за правна защита и съдействие са сключени между ищците и адв. С.
при изрична уговорка за приложението на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. На адв. С. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 5130лв., изчислено съобразно чл.7
ал.2 т.5 от Наредбата №1/2008г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Възраженията
на процесуалния представител за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, включено в списъка по чл.80 от ГПК, е неоснователно.
Същото е изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата №1/2008г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. За претенция от
300 000лв. следващото се адвокатско възнаграждение е 7530лв. На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част
от исковете /40%/ - 3154лв.
От бюджета
на съда са направени разноски за 300лв. за СМЕ. На основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът дължи за разноски 180лв. и за държавна такса – 7200лв., платими по
сметката на съда.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК-З.”
АД, ЕИК ******** със седалище *** и
адрес на управление *** да заплати на К.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и на Х.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.432 ал.1 от КЗ по 90 000лв., на всяка от тях , ведно с
лихвата за забава от 23.06.2017г. до окончателното им изплащане, представляващи
обезщетение за причинени от ПТП на 08.11.2016г. неимуществени вреди от смъртта
на тяхната майка Х.Б.Д., на 80г. , причинени виновно от застрахован при З.„О.”
АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/23/116000013963,
период на покритие от 02.01.2016г. до 01.01.2017г., водач А.Д.Д.
, ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявените размери от по 150 000
лв., ведно с лихвата за забава върху сумите от 10.11.2016г. до окончателното
изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ претенцията
за законна лихва върху присъдените суми за периода 10.11.2016г. – 22.06.2017г.
ОСЪЖДА К.М.Ш., ЕГН
**********, с адрес: *** и Х.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на З.А.Д.„ОЗК-З.”
АД, ЕИК ******** разноски по делото в размер на 3154лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК-З.”
АД, ЕИК ******** да заплати на адвокат Д.С.,***, на основание чл.38 ал.2 от ЗА
адвокатски хонорар в размер на 5130лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК-З.”
АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер
на 7380лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия: