ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 472
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501530 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „МАРЖ“ ООД – Пловдив, ЕИК
*********; против определение № 3248/25,05,2021 г., постановено по гр. д. № 8351/2021 г.
на РС Пловдив, VІІ гр. състав, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив. За да постанови обжалваното
определение районният съд е приел, че цената на предявения при условията евентуалност
иск за установяване нищожност на клаузата на чл. 7 ал. 3 спорния договор за наем,
надвишава 25 000 лв.
Като счита този извод за незаконосъобразен, жалбоподателя на РС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Пред РС – Пловдив са предявени обективно съединени искове: 1/ за
установяване нищожност на сключен между ответниците договор за наем поради
привидност, липса на съгласие и противоречие с добрите нрави; 2/ при условията на
евентуалност – в случай, че не се приеме нищожност на целия договор или на посочена част
от него, се иска установяване нищожност на същите основания на две отделни клаузи от
договора – чл. 5, и чл. 7 ал. 3, от договора.
Според разпоредбата на чл. 68 от ГПК, цена на иска е паричната оценка на
предмета на делото.
1
Предмет на главния иск е установяване нищожност на договора за наем.
Неговата цена, съгласно изричната разпоредба на чл. 69 т. 5 от ГПК, е наемът за една година,
в случая – 14 400 лв.
Предметът на евентуалните искове за установяване нищожност на конкретни
клаузи, следва да се определи от съдържанието им. Разпоредбата на чл. 7 ал. 3, предвижда:
Наемодателят е длъжен да обезпечи несмущаваното ползване на наетия имот от наемателя.
Той дължи обезщетение за всички вреди, причинени от евентуално отстраняване на
наемателя от имота от страна на трето лице, както и неустойка в размер на 120 000 лв.
Следователно паричната оценка на така очертания предмет на евентуалния иск за
нищожност на разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от договора, следва да се определи на 120 000 лв.
(съобразно правилото на чл. 69 ал. 1 т. 4 от ГПК). Още повече че именно така предвиденият
размер на неустойката и кумулирането му с „обезщетение за всички вреди“ е изложено от
ищеца като обстоятелство, на което се основава претенцията за нищожност поради
противоречие с добрите нрави.
Изложеното сочи, че размерът на цената на единия от евентуално съединените
искове, надвишава 25 000 лв. и родово компетентен да го разгледа, съобразно правилото на
чл. 104 т. 4 от ГПК, е окръжният съд. Настоящата инстанция споделя становището на РС, че
поради пряката връзка между предмета на отделните искове, този с цена над 25 000 лв. не
следва да се отделя за разглеждане в отделно производство, а следва да се прекрати
производството пред РС и делото да се изпрати по компетентност на окръжния съд. Затова
постановеното в същия смисъл обжалвано определение следва да се потвърди. По
изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3248/25,05,2021 г., постановено по гр. д. №
8351/2021 г. на РС Пловдив, VІІ гр. състав, с което е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.
Определението подлежи на касационно обжалване в едносед-мичен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2