№ 2339
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. - В.
като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Частно гражданско дело №
20231110101896 по описа за 2023 година
Подадено е заявление от А. Б. Б. ЕООД, с ЕИК: за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, с която да бъде разпоредено на К. Д. Г., с ЕГН:
********** да заплати сумата от сумите 208,08 лева (двеста и осем лева и 08
стотинки), представляваща представляваща дължима сума по Договор за кредит №
4182674 от 23.06.2021 г., сключен между "И. А. М." АД и К. Г., заплатена в полза на
кредитора от "Ф. Б." ЕООД, с ЕИК:, в качеството му на поръчител по Договор за
предоставяне на гаранция № 4182674 от 23.06.2021 г., който след встъпване в правата
на кредитора спрямо длъжника поради плащане на задълженията по договора е
прехвърлил вземането си спрямо К. Г. в полза на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.03.2022г., ведно със законна лихва за период от
12.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 6,47 лева (шест лева и 47 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2021 г. до 15.09.2021 г., сумата
12,65 лева (дванадесет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 30.06.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата 48,00 лева (четиридесет и осем лева),
представляваща такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита, изчислени
по Тарифа и описани в чл.9, 65,45лева (шестдесет и пет лева и 45 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , както
и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Настоящия състав намира заявлението в частта относно сумата 48,00 лева
(четиридесет и осем лева), представляваща изискуеми по повод процеса на събиране
на кредита, изчислени по Тарифа и описани в чл.9 и сумата 65,45лева (шестдесет и пет
лева и 45 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, за неоснователно по следните съображения:
Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата от 65,45лева с
1
обективирана в чл. 3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция от 23.06.2021г.,
клауза, съгласно която поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на
задълженията си по този договор.
Съдът намира така посочена клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП поради следното:
Съгласно чл. 4 от Договор за кредит № 4182674 от 23.06.2021 г., сключен между
"И. А. М." АД и К. Г. потребителят следва да формира избор дали да предостави
обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между
поръчителство от две физически лица, спрямо които са поставени редица изисквания,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - гарант. Това дружество
гарант, съгласно твърденията на заявителя представлява поръчител, т.е. юридическо
лице, което гарантира изплащане на задълженията по договора в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя.
Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени
като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за
поръчителство, предвид изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и
обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът
за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. Налице е дълг по
кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания, които следва да се
разглеждат като едно цяло, а не като отделни договори. Съдът намира, че целта на
обособяването на кредитното правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и
управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към
поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да
се включи в общия размер на разходите по кредита. Възнаграждението на поръчителя
не е включено в предвидения по договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на
ГПР /който в случая е 49,30%/ ще надвиши максимално допустимия размер,
регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. Освен това плащането на тази такса е
уговорено като приоритетно - преди основното задължение по кредитното
правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да
има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в
случая с него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга. На практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали
ще се предостави, поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
2
ал.1, т.14 ЗЗП.
В полза на "Ф. Б." ЕООД не е възникнало вземане за възнаграждение въз основа
на Договор за кредит № 4182674 от 23.06.2021 г., сключен между "И. А. М." АД и К.
Г., нито въз основа на Договор за предоставяне на гаранция № 4182674 от 23.06.2021
г., доколкото се основава на неравноправни клаузи. С оглед на обстоятелството, че
вземане не е възникнало то не е могло и да бъде прехвърлено в полза на заявителя.
Доколкото вземането за лихва е акцесорно на главното вземане, то и тази сума се явява
недължима.
По отношение на претендираната сума от 48лв. - такси, изискуеми по повод
процеса на събиране на кредита, изчислени по Тарифа и описани в чл.9, същата е в
противоречие с чл.33, ал.1 от ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е
заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред
с дължимото такова за забава.
Ето защо в частта, с която се обективира искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 48,00 лева (четиридесет и осем лева), представляваща
изискуеми по повод процеса на събиране на кредита, изчислени по Тарифа и описани в
чл.9 и сумата 65,45лева (шестдесет и пет лева и 45 стотинки), представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, заявлението следва да
бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на А. Б. Б. ЕООД, с ЕИК: предявено срещу К. Д. Г., с
ЕГН: **********, в частта, обективираща искане за издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 48,00 лева (четиридесет и осем лева), представляваща изискуеми по повод
процеса на събиране на кредита, изчислени по Тарифа и описани в чл.9 и за сумата
65,45лева (шестдесет и пет лева и 45 стотинки), представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в седмичен срок от връчването на преписа.
Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3