РЕШЕНИЕ №
гр. Г., 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВO, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА Х.
при секретаря Антоанета
Делчева, като разгледа докладваното от съдия Х. гражданско дело № 80 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „В. и К." ЕООД, гр. С.З., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Х.Б.“ №**, представлявано от
управителя Р.Т.Р., чрез адвокат А.С., против М.Ж.Б., ЕГН **********,***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
сумата от 671.16 лева – предоставени и незаплатени Вик услуги периода от
13.09.2017 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 13.24 лева
за период от 28.07.2018 г. до 29.10.2019 г., претендирана на основание чл. 40,
ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът
твърди, че във „В. и К.“ ЕООД била открита партида с №*** за имот в гр. Г., ул.
„Т.” №*, на името на Ж.М.Б.. С откриването ѝ и ползването на съответните
услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни
отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД се задължил да доставя питейна вода и
да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът
сочи, че на 03.05.2019 г. между ищеца „В. и К.” ЕООД и ответника М.Ж.Б. бил
подписан договор за встъпване в дълг, с който последният приел като свой дълга
по партидата на Ж.М.Б. *** за фактури, издадени в периода от 28.07.2018 г. до
15.04.2019 г., и се е задължил да заплаща същия разсрочено.
Същият внесъл сумата от 309.12 лева и не е направил повече плащания.
Отговорността
на ответника М.Ж.Б. била ангажирана относно задължение за предоставени и
незаплатени ВиК услуги в процесния имот. До завеждане на съдебното производство
партидата се е водила на името на Ж.М.Б.. Заявлението, подадено по ч.гр.д.
№567/2019г. по описа на Районен съд Г., било срещу ответника в качеството му на
встъпил длъжник по договор за встъпване в дълг от 03.05.2019 г. и се отнася до
задължението му по квитанции, издадени от дата 28.07.2018 г. до дата 15.04.2019
г., съгласно справка от 02.05.2019 г., както било посочено в самия договор. Претендираната
сума по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
включвала и задължение на ответника като реален ползвател на имота за
останалата част от исковия период по издадени квитанции по номера от дата 15.05.2019
г. до дата 15.09.2019 г.
Ответникът бил с адресна регистрация на същия
адрес – гр. Г., ул. „Т.” №*, а и не е оспорил обстоятелството, че реално живее
и ползва ВиК услуги на посочения адрес. Видно от удостоверението за наследници
на починалия титуляр на партидата Ж.М.Б., негови наследници били ответникът М.Ж.Б.
и С. Ж.Б., дъщеря, която обаче не живеела на процесния адрес в гр. Г., а на
друг адрес. Отговорността на ответника била ангажирана, като встъпил длъжник и
реален ползвател на ВиК услуги в имота в гр. Г., ул. „Т.” №*, партида *****,
тъй като същият живеел в него. През 2018 г. имотът бил прехвърлен чрез дарение
от Ж.М.Б., М.Ж.Б. и В.К.А. на малолетното лице М.М.Б., което очевидно било
дъщеря на ответника. Това обстоятелство, както и останалите наведени доводи по
делото водели до извода, че ответникът действително ползвал имота, заедно със
семейството си, поради което посредством договора за встъпване в дълг поел и
задълженията по партидата за вода, като дори и направил плащане на част от това
задължение.
Размерът
на неизплатените в срок задължения на ответника към ищцовото дружество бил 671.16
лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК услуги периода от
13.09.2017 г. до 13.09.2019 г., за което имало изготвени квитанции, както и
лихви за забавено плащане в размер на 13.24 лева за период от 28.07.2018 г. до
29.10.2019 г.
За процесния
период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода по
партида №*** за процесния имот. За отчетените и начислените количествата
доставена и отведена вода били издадени платежни документи – квитанции и
фактури. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа
/задължение, регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите – чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 – стара редакция
на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба №4/2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и
отведена вода за процесната партида били издадени 15 бр. квитанции, сумите по
които не били заплатени.
Поради
изложеното от страна на ищцовото дружество било подадено заявление по реда на
чл. 410 от ГПК и във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. №567/ 2019г. по описа на Районен съд Г., с която
на длъжника е разпоредено да заплати на „В. и К.” ЕООД, както следва: 671.16
лева за главница, 13.24 лева – лихва върху тази сума за периода от 28.07.2017 г.
до 29.10.2019 г., законната лихва от 05.11.2019 г. до окончателното заплащане
на сумата, както и 387.50 лева –
разноски. На 19.12.2019 г. срещу издадената заповед било депозирано възражение
от страна на М.Ж.Б., в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по
нея.
Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника М.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи да
заплати на „В. и К.” ЕООД, гр. С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. „Х.Б.” №**, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.,
сумата 671.16 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени Вик
услуги периода от 13.09.2017 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва от
20.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено
плащане в размер на 13.24 лева за период от 28.07.2018 г. до 29.10.2019 г.,
претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен
лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции,
както и да го осъди да заплати направените по ч.гр.д. №567/2019 г. по описа на
PC Г. разноски в размер на 387.50 лева, включващи заплатените държавна такса,
банков превод и адвокатски хонорар. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция се
оспорва по основание и размер.
Ответникът
оспорва изцяло представения договор, озаглавен като „договор за встъпване в
дълг“, като счита същия за незаконосъобразен и нищожен. На първо място, сочи,
че договорът бил сключен на 03.05.2019 г., като в него било посочено, че ответникът
бил съдлъжник на Ж.М.Б.. При този вид договори било необходимо съгласието на лицето,
чийто дълг се поема от третото лице, като в случая това не било отразено.
Невярното съдържание произтичало и от факта, че към този момент длъжникът,
чийто дълг се търси, бил починал, но ищецът не представил доказателства за
това, не била спазена процедурата при смяна на партидата при смърт на абоната, както
и не били издирени законните наследници на същия, които да поемат в дълг
задължението или да го оспорят. Поради тази причина договорът не можел да
произвежда действие поради нарушение на материалния закон. Оспорва и подписа,
положен върху последната страница от същия, като твърди, че той не е негов.
Освен това липсвал подпис върху обозначеното място за декларатор в същия
договор.
По
отношение на извършените плащания ответникът излага, че ищецът признава, че
ответникът е заплатил сумата от 309.12 лева. Затова тази сума не подлежала на
доказване от страна на ответника, но следвало да бъде отнесена към личното
задължение, оставащо в размер на 319.99 лева. Твърди, че платил суми в размер
на 80 лева и на 23.53 лева, или общо 102.53 лева. Общо заплатил сумата от
411.65 лева, която сума превишавала задължението към ответника. Затова счита
претенцията за неоснователна и моли съдът да я отхвърли като такава.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
Районен
съд Г., Граждански състав, е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото
не е спорно, че между ищеца, който е ВиК оператор, и лицето Ж.М.Б. е имало
установени договорни правоотношения, по силата на които ищецът е предоставял на
това лице ВиК услуги на обект с адрес: гр. Г., ул. „Т.” №*. За този имот е открита
партида с №***.
С
договор за дарение от 18.05.2018 г., процесният имот, находящ се на посочения
по-горе адрес, е бил подарен от Ж.М.Б. (титуляр на партидата), М.Ж.Б. (негов
син и ответник по делото) и В.К.А. на трето лице, М.М.Б..
На 03.05.2019
г. между ищеца и ответника М.Ж.Б. е сключен договор за встъпване в дълг, по
силата на който ответникът се е съгласил да
встъпи като съдлъжник в задължението на Ж.М.Б. по посочената по-горе
партида. В договора е посочено, че дългът е бил в размер на 870.97 лева за
главница и 51.93 лихви. Това са суми, представляващи цената на ВиК услуги за
периода от 28.07.2018 г. до 15.04.2019 г.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещо лице, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. От заключението на вещото лице и от
дадените разяснения от експерта в съдебно заседание, се установява, че подписът
в договора за встъпване в дълг е положен от ответника М.Ж.Б..
Ж.М.Б. е
починал на 23.10.2019 г.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че задължението за
главница по квитанции, издадени от дата 28.07.2018 г. до дата 15.04.2019 г.,
възлиза на 540.13 лева. Лихвата за забава върху тези суми за периода от
28.07.2018 г. до 29.10.2019 г. възлиза на 11.12 лева.
Задължението
за главница по издадени квитанции от дата 15.05.2019 г. до дата 15.09.2019 г. възлиза
на 131.03 лева. Лихвата за забава върху тези суми възлиза на 2.12 лева.
От
представените от ответника разписка и фискален бон (л. 28 и 29 по делото) е
видно, че на 24.07.2019 г. същият е заплатил на ищеца сумата от 23.53 лева по
квитанция №**********/28.08.2018 г. и сумата 80 лева, от която 59.21 лева по
квитанция №********** и 20.79 лева – лихви за забава по фактури.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Исковете
за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като срещу издадената по ч.гр.д. №567/2019 г. по описа на РС Г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено
възражение и са му дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането си.
По иска
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е осигурил извършването на услугата
водоснабдяване в твърдените количества и обем, и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Съдържанието
на спорното материално правоотношение е уредено в Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и в Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите.
Ищецът
е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е
доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги на територията на гр. Г..
Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги потребители на водоснабдителни услуги са „юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги“. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни
от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени
общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от оператора „В. и К.“ ЕООД, гр. С.З. са общоизвестни и
публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички
абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Според
чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са:
1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
води;
2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Според
чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
Редът,
начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът
на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят
съобразно правилата, предвидени в чл. 30-40 от посочената наредба. Възможността
дадено лице да придобие качеството потребител е разширена в Общите условия на
ВиК оператора, съгласно които потребител може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение, при
услови, че собственикът или титулярът на вещното правото на ползване на имота
лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на
ВиК услуги за определен срок (чл. 2, ал. 3 от ОУ).
От
приетата по делото справка от Агенция по вписванията е видно, че до 18.05.2018
г. първоначалният титуляр на партидата (Ж. Б.) и ответникът по делото (М.Б.) са
били собственици на недвижимия имот, за който са доставяни и се претендира
заплащане на ВиК услуги. След прехвърлителната сделка двамата са изгубили
качеството собственици на водоснабдения имот, а оттам – и качеството потребител
по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги,
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
общите условия на ВиК оператора.
Подобно
разбиране е възприето и в практиката на ВКС относно сходни обществени отношения
(ТР №2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. №2/2017 г. на ОСГК – относно
задължените лица за цената на доставена топлинна енергия; Решение
№205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., Гражданска колегия, Трето отделение
– относно задължените лица за цената на доставена електрическа енергия за
битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота). В Решение
№205/28.02.2019 г., правните изводи в което са относими поради сходството в
уредбата на разглежданите правоотношение, е възприето, че старият собственик на
имота не дължи цената на услугата за периода, който следва изгубването на
собствеността.
В
унисон с това разбиране е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Общите условия на
ВиК оператора, според която, когато при промяна на собствеността или на правото
на ползване не е подадено заявление за откриване, промяна или закриване на
партидата, новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота
след датата на промяна на собствеността или ползването.
Претенцията
на ищеца за периода от 15.05.2019 г. до 15.09.2019 г. е насочена срещу ответника
като реален ползвател на имота. За този период обаче, както бе посочено
по-горе, ответникът не е бил собственик на имота, нито има данни да е бил
титуляр на учредено право на ползване на процесния имот.
Претенцията
на ищеца за периода от 13.09.2017 г. до 15.04.2019 г. е насочена срещу
ответника в качеството му на встъпил длъжник по договор за встъпване в дълг от
03.05.2019 г. По правило встъпването в дълг е договор, по силата на който трето
лице се съгласява да поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник
– чл. 101 от ЗЗД. Встъпването в дълг има сила само при наличието на
действително старо задължение. В противен случай договорът е с невъзможен
предмет и е без основание. Предмет трябва да има всяка сделка. Ако към момента
на постигане на съгласието предметът е фактически или правно невъзможен,
сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Предмет на процесния договор е
дълг на лицето Ж. Б., възникнал към ищеца за периода от 13.09.2017 г. до
15.04.2019 г. Това лице обаче не е било носител на задължение към ищеца, тъй
като също не е имало качеството потребител за периода след 18.05.2018 г.,
когато е реализирана прехвърлителната сделка с имота. Реален дълг, в който
ответникът може да встъпи, е налице за периода от 13.09.2017 г. до 18.05.2018
г.
Видно
от квитанция №**********/28.07.2018 г., същата отразява потреблението на ВиК
услуги за периода от 13.09.2017 г. до 12.07.2018 г., което възлиза на 304
куб.м. и е на стойност 660.29 лева с ДДС. Средното дневно потребление за
посочения период е 0.525 куб.м. (304 куб.м. делено на 579 дни). Оттук следва,
че за периода, за който ответникът е встъпил в реален дълг на Ж. Б. (от 13.09.2017
г. до 18.05.2018 г.), потреблението възлиза на 129.675 куб.м. (0.525 куб.м.
умножено по 247 дни), чиято стойност е 281.65 лева с ДДС.
От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно, компетентно
изготвено и съответно на писмените доказателства по делото, е видно, че по партида
№***0 за периода от 28.07.2018 г. до 15.09.2019 г. (включително), който обхваща
потреблението на вода за периода от 13.09.2017 г. до 13.09.2019 г.
(включително), са издадени 15 броя квитанции за задължение в размер на 980.28
лева. От страна на ответника са направени три плащания (на 03.05.2019 г., на
24.07.2019 г. и на 16.08.2019 г.) по квитанция №**********/28.07.2018 г., които
са отнесени в счетоводството на ищеца за погасяване на задължение за главница в
размер на 309.12 лева и на задължение за лихва в размер на 70.88 лева.
С оглед
на това съдът намира, че с посочените и отразени плащания ответникът е заплатил
валидно възникналото за него задължение по договора за встъпване в дълг от
03.05.2019 г. за периода от 13.09.2017 г. до 18.05.2018 г. на стойност 281.65
лева с ДДС.
За
останалите суми, претендирани от ищеца на основание договора за встъпване в
дълг от 03.05.2019 г. и реално потребление за периода след 15.04.2019 г. ответникът
М.Б. не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря, тъй като търсените
суми не се дължат от него. При това положение, предявеният установителен иск за
главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен
е и искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата и също следва да
бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват
сторените в производството разноски съгласно представения списък на разноските,
както следва 385 лева – възнаграждения за вещи лица, 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „В. и К.“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. „Х.Б.“ №**, представлявано от управителя Р.Т.Р.,
против М.Ж.Б., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на М.Ж.Б., че дължи на „В. и К.“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Х.Б.“ №**, представлявано от
управителя Р.Т.Р., сумата 671.16 лева, представляваща предоставени и
незаплатени Вик услуги периода от 13.09.2017 г. до 13.09.2019 г., ведно със
законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
лихви за забавено плащане в размер на 13.24 лева за период от 28.07.2018 г. до
29.10.2019 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на
приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени
квитанции, както и сумата 385 лева
разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №356/06.11.2019 г. по ч.гр.д. №567/2019 г. по описа на РС Г..
ОСЪЖДА „В. и К.“ ЕООД, гр. С.З.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Х.Б.“ №**,
представлявано от управителя Р.Т.Р., ДА ЗАПЛАТИ НА М.Ж.Б.,
ЕГН **********,***, сумата 785 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.З. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните
да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П:/