Р Е Ш Е Н И Е № 127
Гр.Самоков, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1596/2017 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„Мобилтел“ ЕАД/ „А1 България“ ЕАД/,със седалище и адрес на управление–гр.София,ул.“Кукуш” №1, чрез пълномощника си адв.Виолета Герова е предявило срещу ответника С.Р.К. *** искове за признаване за установено по отношение на нея ,че съществува вземане на ищцовото дружество в размер на сумата 161,62 лева ,представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,дължима по договори за далекосъобщителни услуги от 07.10.2015 год. и договор от 14.11.2012 год. ,39,84 лева мораторна лихва за периода от 04.02.2015 год. до 25.09.2017 год.
В исковата молба се твърди ,че между „Мобилтел“ ЕАД/“А1 България“ ЕАД/ и ответника Стайка Р.К. е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер К0692439 ,сключен на 07.10.2005 год. ,неколкократно новиран,с който на ответника е предоставяна далекосъобщителна услуга за мобилен номер **********.
Сочи се ,че на 14.11.2012 год. ответникът е сключил и договор М3394866 С ID на клиента *********.Твърди се още ,че на 03.11.2014 година ответникът К. е новирала договора ,възползвайки се от преференциалните условия на оператора ,с което са й предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер ********** по избран тарифен план “Мтел Трансфер С“ за срок от две години.Сочи се ,че ответницата е взела стока на изплащане ,сключвайки договор за продажба и изплащане № ********* за апарат Iphone 616 BG Space Grey Трансфер S 23 м,сключен за срок от 23 месеца.
В исковата молба са изложени доводи ,касаещи функцията на индивидуалния номер и начина ,по който той се отразява в отношенията между страните по сключения договор за услуги.Сочи се ,че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор ,заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура ,който се издава на името на абоната .При сключването на договора „Мобилтел“ ЕАД/ „А1 България“ ЕАД/ уведомява всеки абонат за таксувания период ,за който ще му бъде издавана фактура.Промяната на този период не може да бъде извършвана едностранно от ищцовото дружество ,след предварително уведомление до абоната ,като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми.В срока на действие на договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги били издадени следните фактури:по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 07.10.2005 год. ,както следва:фактура № *********/12.11.2014 год.,с падеж на плащане 02.12.2014 год. ,за отчетния период от 07.10.2014 год. до 06.11.2014 год.,за ползване на далекосъобщителна услуга ,на стойност 89.13 лева ;фактура № *********/10.12.2014 год.,с падеж на плащане 04.01.2015 год.,за отчетния период от 07.11.2014 год. до 06.12.2014 год.,за ползване на далекосъобщителна услуга ,на стойност 44.02 лева;фактура № *********/09.01.2015 год.,с падеж на плащане 03.02.2015 год. ,за отчетния период от 07.12.2014 год. до 06.01.2015 год.,за ползване на далекосъобщителна услуга ,на стойност 9.59 лева ; по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 14.11.2012 год. ,както следва:фактура № *********/11.11.2016 г., с падеж на плащане 01.12.2016 год., за отчетния период от 09.10.2016 год. до 08.11.2016 год.,за ползване на далекосъобщителни услуги ,на стойност 18.88 лева.Твърди се,че длъжникът и ответник по делото С.К. не е изпълнила задълженията си по посочените по-горе договори за далекосъобщителни услуги ,като не е заплатила в срок всички дължими към ищцовото дружество суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги.
Ищцовото дружество претендира лихва за забава върху неизплатените от ответника суми по договорите за далекосъобщителни услуги в общ размер на 39.84 лева ,за периода от 04.02.2015 год. до 25.09.2017 год.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 1368/2017 год. на РС-Самоков.Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК е връчена на длъжника лично ,който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в двуседмичния срок от получаване на препис от нея и това поражда правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземането.Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Р.К. е подала отговор на исковата молба , в който е изразила становище за допустимост,но за неоснователност на иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК.Оспорва фактическите обстоятелства ,на които се основа исковата претенция и е изложила подробни съображения.Оспорва представените по делото фактури .Поддържа ,че не е получавала и не е използвала услугите за претендираните периоди по издадените фактури,тъй като от месец ноември 2014 година ползва услугите на друг мобилен оператор „Виваком“ и мобилният й номер ********** е прехвърлен към него ,както и поради обстоятелството ,че ищецът е бил спрял достъпа й до мобилната мрежа.
В с.з. не се явява представител на ищеца.
Ответникът С.Р.К. оспорва иска по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да уважи предявеният иск дружеството-ищец следва да установи вземанията си на претендираното основание и претендирания размер ,а ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане на отговорността .
По делото е прието ч.гр.д.№ 1368/2017 год. на РС-Самоков,от което се установява ,че вземането ,предмет на производството съответства на вземането по издадената заповед за изпълнение ,както по основание ,така и по размер.Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнени ев двуседмичен срок от получаване на препис от заповедта ,а искът предмет на настоящото производство е подаден в едномесечния срок от получаване на съобщението за подадено възражение.От изложеното следва ,че предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Твърдението ,въведено в исковата молба е за договорен произход на задължението ,възникнало от сключените писмени договори за далекосъобщителни услуги.Следва да се приеме ,че ищецът не доказа ответницата да е имала воля и да е изразила такава за сключване на процесните договори от 07.10.2005 год.,с поемане на правата и задълженията, регламентирани в същия,поради което такива не са възникнали за нея,включително и задължение за плащане цената на предоставените мобилни услуги от ищеца „Мобилтел“ ЕАД/А1 България ЕАД/.Ето защо съдът приема ,че претендираната сума не е била дължима и изискуема ,към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, съобразно въведеното в заповедното производство основание.
С изложените съображения съдът ,намира за недоказан фактът на сключването на цитирания по-горе договор от 07.10.2005 год. ,от тук и недоказано и в противоречие с доказателствата ,твърдението на ищеца за неизпълнение договорното задължение на ответницата ,за плащане цената на предоставените услуги по същия ,с което да е ангажирала отговорността си.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила всички представени по делото фактури-оспорила е дължимостта на претендираните суми за далекосъобщителни услуги с твърдението ,че не е ползвала услугите на „Мобилтел“ ЕАД/“А1 България“ ЕАД/.По делото няма представени доказателства затова дали действително ответницата е ползвала услугите на мобилния оператор.По делото се установи също ,че от 17.12.2014 година / приложения по делото договор/ ответницата ползва услугите на друг мобилен оператор „Виваком“ и мобилният й номер ********** е прехвърлен към него.Поради това на същата няма как за посочения във фактура № *********/11.11.2016 г. период -09.10.2016 г. до 08.11.2016 г. да са й предоставени и тя да е ползвала далекосъобщителни услуги на сочената във фактурата стойност.Представените фактури сами по себе си,не могат да послужат за доказване на процесното парично вземане.Те са частни удостоверителен документи ,не съдържат подпис на ответницата –получател на услугата и удостоверяват изгодни за издалия ги ищеца факти ,поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила.А и не фактът на издаването им е основание за плащане, обратно, фактурите се издават ,защото е извършена доставка.
Предвид изложеното съдът намира искът за неоснователен и недоказан.
Поради неоснователност на главния иск ,неоснователен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва.
По разноските.
С
оглед изхода на делото не се дължат разноски на ищеца.Ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски.
Воден от горното ,съдът определи:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мобилтел“ ЕАД/ „А1 България“ ЕАД/,със седалище и адрес на управление–гр.София,ул.“Кукуш” №1, чрез пълномощника си адв.Виолета Герова срещу ответника С.Р.К. *** искове за признаване за установено по отношение на нея ,че съществува вземане в размер на сумата 161,62 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,дължима по договори за далекосъобщителни услуги от 07.10.2015 год. и договор от 14.11.2012 год. ,39,84 лева мораторна лихва за периода от 04.02.2015 год. до 25.09.2017 год.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: