Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 4503 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението ЗАД „ОЗК – З.” АД срещу постановление на частен съдебен изпълнител И.М.-К., постановено
на 04.02.2019 г., по изп.д. № 20198390400051
по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за
прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени,
доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално
действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С
оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при
съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита,
че не е определен правилно и размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.
Взискателят по изпълнителното
дело – „ДЗИ- Общо З.” ЕАД, оспорва жалбата. Посочва, че по делото от
процесуалния представител на взискателя са извършени и други действия, освен
подаденото искане за образуване на производството, поради което му се следва и
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20198390400051 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839
в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От представените материали по изп.д.
№ 20198390400051 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ, с район на
действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „ДЗИ- Общо
З.” ЕАД срещу длъжника – З. „О.” АД, за събиране на сумите, присъдени с
изпълнителен лист от 31.19.12.2018 г. по описа на Софийски районен съд, 35
състав, а именно на сума в размер на 354, 50 лв., представляваща неплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2018
г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 560 лв., представляваща
направени разноски.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от
адвокат Татяна Михайлова, като в хода му са
представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения
адвокат възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело в
размер на 420 лв. Това е видно от платежно нареждане за извършен превод на
сумата от 420 лв., която видно от записаното в документа основание за неговото
извършване представлява възнаграждение на адвокат за образуване и
представителство по изпълнителното дело.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на
взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния
изпълнител.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта
на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в
размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет
/Наредбата/.
В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери
на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на извършване плащането на
адвокатското възнаграждение, в който момент съдът приема, че от събраните
доказателства се доказва, че е сключен договора за поръчка между доверителя и
адвоката предвид липсата на писмен договор. В посочената разпоредба е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в
размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид
размера на вземането на взискателя, който към датата на заплащане на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 939, 41 лв., е в размер на 1/5
от възнаграждението, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. от 60 лв.
/ чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
При съобразяване на основанията
за издаване на фактурата и платежното нареждане, в които съответно е
удостоверено задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение и неговото
плащане, се установява, че на адвокат Михайлова е възложено да извършва правни
действия както по образуване на изпълнително производство срещу длъжника З. „О.”
АД, така и да осъществи процесуално представителство по изпълнителното дело,
поради което и минималният размер на възнаграждението, което й се следва за
това, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 260 лв.
Предвид
изложеното се налага изводът, че в случая в полза на взискателя не може да се
присъди адвокатско възнаграждение под 260 лв., която е сумата на минималното
възнаграждение без начислено ДДС върху него и съответно под 312 лв. с ДДС, без
значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко
процесуални действия е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на
присъдените в негова полза суми. При съобразяване на това ограничение, както и на липсата
на фактическа и правна сложност на делото и на това, че то е приключило с
извършено от длъжника плащане на целия дълг и следователно в хода му не са
извършени никакви действия по осребряване на конкретно имущество, съдът счита,
че в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за възнаграждение на
упълномощен от взискателя адвокат в размер от 312 лв., който е равен на
минималния такъв, предвиден в Наредбата.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 27.09.2018 г., постановено по изп.д. № 20198390400051
по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ, с район на действие СГС, следва
да бъде отменено, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от
длъжника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата над 312 лв.
до 420 лв.
Предвид извода, че съдебният
изпълнител не е определил правилно размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед
изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв
е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за
сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което
подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в
случая върху вземане в размер на 939, 41 лв. – присъдените вземания съгласно
изпълнителния лист, ведно с начислената законна лихва до датата на образуване
на изпълнителното производство, и 312 лв. – разноски за адвокатско и
възнаграждение. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „г” ТТРЗЧСИ
възлиза на 93, 94 лв. без ДДС, съответно 112, 73 лв. с ДДС. По делото липсват
данни какъв е точният размер на тази такса, определен от съдебния изпълнител, поради
което съдът не може да извърши проверка дали тя е правилно изчислена. Ето защо
и за да има яснота относно нейния размер, тя ще бъде определена с настоящото
решение.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 04.02.2019 г., постановено
по изп.д. № 20198390400051 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ, с
район на действие СГС, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от ЗАД
„ОЗК – З.” АД разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 312 лв. до 420 лв., както
и намаляване на размера на дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника ЗАД
„ОЗК – З.” АД, посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20198390400051 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. №
839 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ, че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника ЗАД „ОЗК – З.” АД, за адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя на упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 312 лв. вместо в определения от ЧСИ И.М.-К. размер от 420 лв., както и размерът
на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника ЗАД „ОЗК – З.” АД, за дължима
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, възлиза на сума в размер на 93, 94 лв. без ДДС,
съответно 112, 73 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.