№ 15
гр. K., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – K., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря M. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100508 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 2262 от 05.08.2020 г. по вх. Регистър на
съда, предявена от ищеца - В. ИВ. Г., ЕГН **********, чрез своя законен представител - ИВ.
СТ. Г., и процесуален представител - адвокат ЦВ. Д. П., с която иска осъждане на ответника
- „Ю." ООД, ЕИК ********, седалище/адрес на управление: общ. K., с. П., „И.З.", ж.п. гара,
представляван от управителите Д.С.Р. И.Ц.И., да му заплати сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, настъпила на 12.06.2017 г. от която на 13.06.2017 г. е настъпила смъртта на С.Г.,
както и сумата от 6 361.11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука - 12.06.2017 г. до датата на
завеждане на исковата молба.
Макар и заявени като претенции на ИВ. СТ. Г., съдът приема, че от страна на ищеца
В. ИВ. Г., представляван от законният си представител ИВ. СТ. Г. се иска присъждане и на
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 05.08.2020 г., до
окончателното изплащане на главницата, както и обезщетение за направените по
настоящето производство разноски, включително и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че ищецът е низходящ роднина - от 2-ра степен, на
лицето С.И.Г.., който от 23.03.2012 г. до
13.06.2016 г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал
длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона". Твърди, че докато е бил
командирован със заповед № 121 от 10.03.2017 г. в страните от Европейския съюз С.Г. е
1
претърпял ПТП на
12.06.2017 г., около 07:30 часа в района на магистрала А14 в Р.И., в района на гр.
И., на км. 55+900 юг, общ. С., в който момент е управлявал товарен автомобил марка/модел
„D. 460", рег. № СВ ***** АТ, ведно с прикрепено към него полуремарке марка/модел „К." с
рег. № С **** ЕС. Твърди, че вследствие на претърпяното ПТП на следващият ден С.Г. е
починал.
Твърди, че злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с Разпореждане
№ 5104-22-81/02.10.2017 г. ТП на НОИ - С. област.
Твърди, че претенцията му се основава на специалната разпоредба на чл. 200 от КТ,
като посочва, че деянието на ответника се изразява в бездействие, чрез което в качеството
си на работодател не е създал нормални условия за изпълнение на възложената работа на
работника или служителя, като не му е осигурил безопасни и здравословни условия на труд,
така че всяка опасност за здравето му да бъде предотвратена. Твърди, че вината е налице
предвид оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като счита, че предвид специалната
норма от КТ не е необходимо наличието на такава за да бъде ангажирана отговорността на
работодателя.
Твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - негативни емоционални
преживявания, свързани с чувството на първоначална силна уплаха и шок от настъпилата
трудова злополука. Твърди, че наличието на вреди се предполага при непозволено
увреждане съгласно практика на ЕСПЧ.
Твърди, че макар и на крехка възраст към момента на смъртта на своя роднина,
между него и ищеца е била изградена емоционална връзка, характеризираща се с близост в
отношенията, с обич, привързаност и взаимопомощ. Твърди наличие и на специална
емоционална връзка предвид факта, че ищецът е най - големият от внуците му, а като дядо и
внук често прекарвали времето си заедно, при което ищецът е изпитвал радостни емоции в
присъствие на своя роднина.
Твърди, че след като е научил за смъртта на своя роднина ищецът е преживял тежко
този факт и е изпитал дълбока скръб и душевни болки с висок интензитет, изразяващи се в
затваряне в себе и избухливост.
Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
Ответникът оспорва предявения иск, като заявява възражение за изтекъл 3-годишен
давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, изтекъл, считано от смъртта на С.Г.. Освен това
иска отхвърляне на предявения иск, а алтернативно се заявява искане за намаляване на
размера на обезщетението поради съпричиняване в размер не по-малко от 95%.
Твърди се изплащане на обезщетение на ищеца по сключени от ответника
застраховки „Злополука на местата" към ОЗК „Застраховане" АД и „Злополука" към ЗЕАД
„Б.Ж.В.И.Г." ЕАД, в каквато насока иска приспадане на това изплатено обезщетение.
Оспорва всички фактически твърдения на ищеца с изключение на факта, че между
2
възходящият роднина на ищеца и ответника е съществувало валидно трудово
правоотношение в периода 23.03.2012 г. - 13.06.2017 г., както и на факта, че на 12.06.2017 г.
С.Г. е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социалното
осигуряване, което е признато с Разпореждане № 5104-22-81 от 02.10.2017 г. на
Териториално поделение на НОИ - С. област.
Твърди, че в качеството си на работодател стриктно спазва нормативните изисквания
за надлежно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на своите работници
и служители, като твърди, че всички служители са запознати с изискванията и правилата за
работа, че на всеки служител е провеждан инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, че са проведени както първоначални, така и периодичните и/или
ежедневни инструктажи.
Твърди, че С.Г. е бил надлежно запознат с всички правила и документи, в това число
с приложимите към дейността му международни нормативни актове и вътрешни инструкции
и правилници на работодателя. Счита, че продължителния стаж в дружеството навежда
извод, че С.Г. е познавал в пълнота всички правила, спазването на които осигурява
здравословните и безопасни условия на труд.
Твърди, че управляваното от С.Г. МПС е било напълно изправно, като е било
преминало и всички изискуеми технически прегледи и е било снабдено с всички изискуеми
документи и застраховки, в това число и „Гражданска отговорност".
Твърди че са спазвани изискванията за продължителност на работния ден и почивки,
и конкретно, че непосредствено преди злополуката С.Г. е ползвал осигурената му от
работодателя нормативно установена седмична почивка.
Оспорва твърденията за емоционална връзка между ищеца и С.Г., като твърди, че
поради естеството на работа, последният е прекарвал 40 - 50 дни от годината в България, при
което рядко е имало периоди от две последователни седмици.
Във връзка с евентуалното възражение за наличие на съпричиняване от страна на С.Г.
твърди, че разследването на настъпилото ПТП от компетентните власти в Италия, както и от
С.О.П. е установило, че именно С.Г. е нарушил конкретни разпоредби от Пътния кодекс на
Р.И., вследствие на което е настъпила злополуката. Прави извод, че причина за смъртта на
С.И.Г.. са субективните му действия, свързани с нарушаване на правилата за движение по
пътищата, като водач на МПС, поради което иска квалифициране на поведението му като
груба небрежност, приравнена на умисъл, което се отразява на отговорността на ответника.
Твърди, че обстоятелствата - преобръщането на изправен тежкотоварен автомобил от
професионален шофьор на прав и полегат път, в светлата част на деня, при отлична
видимост и без друга основателна причина, не може да се приеме за друго освен за груба
небрежност.
Твърди наличие на редица предходни нарушения на правилата за движение,
извършени от С.Г..
Заявява и възражение за изтичане на погасителна давност на част от иска за
3
присъждане на законната лихва за периода от 12.06.2017 г. до 03.08.2017 г.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители.
Допуснати са гласни доказателства и на двете страни, а по искане на ответната страна е
допуснато извършване на автотехническа експертиза. И двете страни представят писмени
доказателства.
И двете страни представят списък за разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа и правна страна.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е приел за ненуждаещи се от доказване
следните факти:
Че в периода 23.03.2012 г. - 13.06.2016 г. лицето С.И.Г.. се е намирал в трудово
правоотношение с ответника, като е заемал длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12
и повече тона";
Че при ПТП, настъпило на 12.06.2017 г., в района на магистрала А14 в Р.И., в района
на гр. И., на км. 55+900 юг, общ. С., е пострадал С.Г., вследствие на което е починал на
13.06.2017 г.;
Че случилото се е признато за трудова злополука с Разпореждане № 5104-22-
81/02.10.2017 г. на ТП на НОИ - С. област.
От приложените писмени доказателства и разпит на доведените от страните
свидетели, без съществени противоречия съдът приема за установено следното.
Ищецът е низходящ от втора степен на починалия С.Г. по линия на своя баща.
Ищецът е отглеждан от ранна детска възраст от свидетелката В.Ч. - възходящ от
трета степен по линия на майката, която е подпомагана както от своята внучка /майка на
ищеца/, така и от бащата на ищеца, който е плащал дължима издръжка. Свидетелката Ч. е
била подпомагана активно и с непосредстевни грижи за ищеца и от починалия С.Г. и
неговата съпруга – свидетелката Е.Г., които са вземали детето при тях при връщанията на
С.Г. в страната за почивка.
Ищецът е имал силна връзка със С.Г., която се е изградила по време на почивките на
С.Г. между отделните служебни пътувания. С обяснима за възрастта емоционална възбуда
ищецът е очаквал с нетърпение срещите си със своя дядо, при което редовно са поддържали
и телефонна връзка, докато С.Г. се е намирал на територията на страната.
Ищецът е научил от своите роднини за смъртта на своя дядо, участва в различните
чествания и отбелязване на годишнини от неговата смърт, без да е присъствал на
погребението, като е преживял болезнено загубата на своя роднина, споменавайки го по-
скоро обичаен за неговата възраст начин. Към момента на настъпване на смъртта на С.Г.
ищецът е бил 8-годишен /навършени/.
Починалият С.Г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника от 2012 г., като
4
е заемал длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. Трудовата
злополука е настъпила по време на командировка на С.Г., която е с начална дата 10.03.2017
г. По отношение на С.Г. е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда
и противопожарна охрана, за което е издадено удостоверение № 29 от 23.03.2012 г.
Периодични инструктажи са извършвани през м.12.2012 г., през м.03.2013 г., през м.12.2013
г., през м.06.2014 г., през м. 01.2015 г., през м.09.2015 г., през м.01.2016 г., през м.07.2016 г.
и през м.01.2017 г. Отбелязано е извършване на ежедневен инструктаж на 03.04.2017 г.
/според протокол на НОИ за разследване на злополуката л.17, датата на командироване на
С.Г. в редица страни от ЕС е 10.03.2017 г./.
Работата на С.Г. в предприятието на ответника се е изразявала в превоз на различни
товари в страната и ЕС, като тази дейност ебила осъществявана като командировки,
продължителни като време, при което водачът на товарвния автомобил се е намирал извън
страната. При осъществяване на такъв вид командировки всеки водач е бил обслужван от
оператор в страната, който също е служител на ответника, който оператор е наблюдавал и
следил за изпълнение на маршрути и графици за движение, подавал е заявки за поемане на
товари или за изчакване, като този контрол се е осъществявал чрез телефонна връзка с
водачите и следене на показания за движение на автомобила чрез система за отдалечено
получаване на информация за запалване и движение на автомобилите. Без да бъде
определян като един от най-добрите работници, заемащи конкретната длъжност С.Г. е
изпълнявал с достатъчно добро качество възложената работа, като са единични случаи на
забележки към него за неспазване на график, както единични са и случаите на
санкционирането му за нарушения, при което е поемал стойността на наложените санкции.
За петте години работа при ответника не са му налагани дисциплинарни наказания или
финансови санкции според вътрешни правила.
Произшествието, при което тежко е пострадал С.Г. е настъпило около 07.30 ч. на
12.06.2017 г. по път магистрала А14 в Р.И., в района на гр. И., на км. 55+900 юг, като
конкретния участък е бил равнинен, прав и със сухо асфалтово покритие. В този момент
С.Г. е управлявал влекач марка/модел „D. 460", рег. № СВ ***** АТ, ведно с прикрепено
към него полуремарке марка/модел „К." с рег. № С **** ЕС, като при движението си по
посочения път управлявания от Г. състав от ПС се е отклонил /без конкретно установена
причина/ вдясно и напред, при което се е ударил в еластичната преграда, ограничаваща
лентата за принудително спиране /и две ленти за движение в този участък/, деформирал е
около 17 метра еластична преграда, след което, вероятно вследствие манипулации с
органите за управление /според ВЛ/, съставът от ПС се е отклонил наляво, при което ударил
дясна странична част от ремарке К., представляващо част от състав от ПС, съставен от това
ремарке и влекач М.А., управляван от хърватския гражданин Н.М.. След удара между двете
ПС и двете са се обърнали на лява странична страна, заставайки напреко на пътя, при което
остатъчната енергия от движението е позволила плъзгане на метални части по покритието и
вследствие на това възникване на искри, съответно запалване на двете превозни средства.
Вследствие на произшествието и възникналото запалване на двете ПС на място е
5
починал посочения хърватски гражданин, докато С.Г. е откаран в болница в тежко
състояние, където е починал на 13.06.2017 г.
Към 12.06.2017 г. ответникът е имал сключена застраховка „Злополука“ с ЗАД „ОЗК
Застраховане“, както и идентична застраховка с ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, по която са
застраховани конкретни лица, служители на ответник, сред които и С.Г.. По първата от
застраховките, от страна на застрахователя е изплатена сума от 8 449.20 лева за
транспортиране на тленните останки на С.Г. до Република България. По втората от
посочените застраховки е изплатено обезщетение в размер на 38 640 лева. Сумата е
изплатена на наследници на С.Г., а именно Е.Г. – съпруга, И.Г. – син, и Г.Г.. – дъщеря
/получил цялата сума лично и като пълномощник на останалите наследници/.
По повод смъртта на С.Г., преписката от НОИ /по която случилото се е признато за
трудова злополука/ е изпратена на компетентната прокуратура, като с постановление от
17.11.2017 г. по пр.пр. № 3950/2017 г. по описа на С.О.П. е отказано образуване на ДП за
престъпление от общ характер по чл. 123 от НК или чл. 343, ал. 3от НК.
При тези факти съдът намира, че без съмнение ищецът е изживял значителни
негативни емоции, породени от смъртта на своя възходящ роднина, като макар и
осемгодишен при настъпване на трудовата злополука е имал психо-физическо развитие,
позволяващо му да усети болка и мъка, без съмнение характерни за всяка загуба на близък
човек. Характера на отношенията внук-дядо, както и посочените признаци за изградена
силна връзка между ищеца и своя дядо дават основание на съда да счита че принципно
заявената сума от 20 000 лева е адекватна на преживените негативи емоции от ищеца.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди съдът отчита за
основателно възражението на ответника, че е налице хипотезата на съпричиняване от страна
на С.Г., като само неговото лично поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП, при което са му причинени уврежданията, давели до негова смърт. Не
се установи извършване на нарушение от страна на ответника, свързано с условията при
които С.Г. е полагал труд, Не се установиха и никакви данни за техническа неизправност по
съставът от превозни средства, управляван от С.Г. при настъпване на произшествието.
Поради това и съобразно установените обстоятелства за възникване на произшествието, при
което е пострадал С.Г. може да се направи извод, че отклонението на управлявания от него
автомобил първоначално вдясно, а след това вляво по посоката на движение е предизвикано
от субективните действия на водача, който без съмнение е виновен за настъпване на удара
между двете превозни средства, вследствие на който автомобилите са се обърнали на левите
си страни и след предизвиканото по този начин запалване и на двата автомобила са
причинени увреждания на двамата водачи, довели и до тяхната смърт. Извършено може да
бъде определено като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, след като
извършеното от превозното средство движение, представляващо отклонени надясно и
наляво, дължащо се на действия само на С.Г. показва от една страна пренебрежително
отношение от негова страна, а от друга и крайно опасно поведение както за него, така и за
останалите участници в движението. Според настоящия съд е налице съпричиняване от
6
страна на С.Г. в процент не по-нисък от 50.
Неоснователно е възражението на ищеца за погасяване правото на иск, след като
правилно ищецът /в писмена защита/ се позовава на разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, с която по време
на извънредното положение, продължило до 14.05.2020 г. се спират всички давностни
срокове и предвид това тригодишния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ е изтекъл на
14.08.2020 г., докато ИМ е постъпила в съда на 05.08.2020 г., тоест преди изтичането му.
Според настоящия съд обаче ищецът няма право да получи обезщетение на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, след като такива права имат наследниците на починалия С.Г.,
а това са неговата съпруга и двама низходящи от първа степен. Ищецът не е сред кръга от
наследниците на С.Г., поради което според настоящия съд няма право да получи
обезщетение на основание специфичните разпоредби на КТ. Предвидената безвиновна
отговорност по смисъла на чл. 200 от КТ е специфична и осигурява по-висока степен на
защитна на правата и интересите на засегнатите лица, като основната разлика от
непозволеното увреждане е наличието на „трудова злополука“, като специфично
обстоятелство, предвидено в закона и имащо своето легално определение. Несъмненото
установяване, че в случая е налице трудова злополука прави излишно повече обсъждане в
тази насока.
Засилената защита за лицата, упражняващи труд е намерило израз в изричните
разпоредби на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от КТ, предвиждащи имуществена отговорност на
работодателя за вреди, причинени при трудова злополука независимо дали работодателя или
негов работник имат вина за настъпването им /респективно за настъпване на трудовата
злополука/, както и при причиняване на злополуката от непреедолима сила, но при или по
време на работа, както и при извършена невъзложена работа, но която е в интерес на
работодателя е специфична и представлява изключение от общото правило за обезвреда,
изискващо също така и наличие на вина.
Именно такива са конкретните случаи, обсъждани от ВКС в мотивите на ТР № 1 от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК. В мотивите по това ТР изводите са
аргументирани с разпоредби, отнасящи се до увредени лица по застрахователно
правоотношение, както и за увредени от престъпления, като само при приложение на НПК е
разширен с изчерпателно изброяване кръга от близки, имащи право да реализират правото
да получат обезщетение за неимуществени вреди, в който са включени възходящи и
низходящи от втора степен и братя и сестри. Извън това е посочено, че право на
обезщетение за неимуществени вреди имат право да получат както изрично изброените в
предходни задължителни актове от съдебната практика, а именно низходящи, възходящи,
съпруг, отглеждано но неосиновено дете, както и лице което е съжителствало с починалия
на съпружески начала без брак.
Посоченото ТР предвижда, че извън посочения кръг лица имат право да получат
обезщетение по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
7
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Както бе посочено аргументите за постановяване на този задължителен съдебен са
изведени от отношения, свързани със застрахователно обезщетение, както и при лица
претърпели вреди от престъпление, които изхождат от общото правило за задължение за
обезвреда от страна на виновното лице /при застрахователните правоотношения от лицето,
приело да носи този риск срещу заплащане/, и съответно на това при постановяване на своя
акт ВКС е използвал израза „причинена смърт“, докато при безвиновната отговорност по чл.
200 от КТ е налице настъпване на смърт /увреждане/ при трудова злополука, в какъвто
случай не може да се говори за причиняване на смърт, а за настъпването й в специфични и
конкретни обстоятелства, обуславящи малко по-различна като основания отговорност на
работодателя.
Принципно всяко едно лице има право да търси обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, но при непозволеното увреждане се търси и
доказва вина на извършителя на деликта - източник на вредите, докато при безвиновната
отговорност по чл. 200 от КТ, а в случая и без никакви доказани виновни действия от страна
на ответника съдът намира за неоснователно разширяването кръга от лица, които ще се
ползват от тази специфичната по вид отговорност на работодателя, предвид посочените
разлики с общата отговорност за обезвреда.
Поради това съдът намери, че следва да отхвърли изцяло предявените искове от
ищеца.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника,
като съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на
договореното и заплатено от ответника възнаграждение в размер на 2 520 лева с ДДС, което
не съответства на сложността и продължителността на делото, като според съда
справедливото обезщетение по това перо е в размер на минималното, предвидено в
наредбата за минималните адвокатско възнаграждения, а именно сумата от 1 310 лева, към
която следва да се прибави и направените разноски по водене на делото, а именно сумата от
400 лева за заплатеното възнаграждение на ВЛ по допусната автотехническа експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА ИЩЕЦА - В. ИВ. Г., ЕГН **********,
представляван от своя законен представител - ИВ. СТ. Г., и процесуален представител -
адвокат ЦВ. Д. П., ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА - „Ю.“ ООД, ЕИК ********,
седалище/адрес на управление: общ. K., с. П., „И.З.", ж.п. гара, представляван от
управителите Д.С.Р. И.Ц.И., ДА МУ ЗАПЛАТИ СУМАТА ОТ 20 000 /двадесет хиляди/
ЛЕВА, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
8
на трудова злополука, настъпила на 12.06.2017 г. от която на 13.06.2017 г. е настъпила
смъртта на С.Г., КАКТО И СУМАТА ОТ 6 361.11 /шест хиляди триста шестдесет и
един лева и единадесет стотинки/ ЛЕВА, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука -
12.06.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и за заплащане на
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 05.08.2020 г., до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ищеца - В. ИВ. Г., ЕГН ********** да заплати на ответника - „Ю.“
ООД, ЕИК ******** сумата от 1 710 /хиляда седемстотин и десет/ лева,
представляваща обезщетение за направени разноски, в това число сумата от 1 310 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 400 лева за заплатено
възнаграждение на ВЛ, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на
разноски над тази сума до пълния размер на претенцията от 2 920 /две хиляди
деветстотин и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.
Съдия при Районен съд – K.: _______________________
9