Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1469 09.12.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди двадесет и
втоира година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело номер
1628 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:
Образувано е по жалба на Д.Г.Д.
с ЕГН ********** *** срещу Заповед № 21-0324-000140 за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена
от началник група В.Т.Т.към ОД на МВР Варна, РУ Провадия - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В сезиращата съда жалба се
излагат възражения, че оспорения индивидуален административен акт е
незаконосъобразен, тъй като постановяването му е допуснато без изясняване на
фактическата обстановка, която според жалбоподателя значително се отличавала от
приетите за установени обстоятелства.
Посочва се, че от фактическа страна се оспорва
обстоятелството по отказ да бъде тестван с техническо средство Drug test 5000със сериен номер ARMF 0094 за употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Посочено е, че е бил издаден талон за кръвна проба с номер – 0069461 и
стикери с номер А031600. В о.с.з. чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба, ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – началник
група В.Т.Т.към ОД на МВР Варна, РУ Провадия не се явява лично. Представлява се
от процесуален представител юрисконсулт, който оспорва депозираната жалба. Представя
административната преписка.
По делото служебно съдебният състав е събрал допълнителни писмени
доказателства с отношение към предмета на спора.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено, че длъжностно лице
от състава на РУ Провадия при ОДМВР - Варна – О.Х.О. е предприел
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от страна на
жалбоподателя Д.Д. във връзка с извършена проверка от страна на същото лице за
наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя. За проверката бил съставен талон
за изследване Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19 юли, 2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) с отразяване, че Д. отказал
да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, който отказ бил удостоверен с ненадлежно оспорен подпис на
жалбоподателя. С отделен подпис същият удостоверил и това, че екземпляр от
талона му е бил връчен в 04.30 часа на 17.06.2021г., а с трети подпис и това,
че ведно с талона му били връчени и 7бр. стикери А031600. Талонът се явява официален
свидетелстващ документ за отразените в него обстоятелства.
По делото е представено копие на цитирания
АУАН (л.16), ведно с цитирания талон за изследване.
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 21-0324-000140/17.06.2021г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ била връчена на жалбоподателя Д. на 01.08.2022г., за което е
направено отбелязване на гърба на същата (л.42 гръб). Недоволен от така
постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за
незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
процесуалния закон и при липса на материалноправните предпоставки за издаването
й, доколкото изобщо не е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за посоченото в ЗППАМ административно нарушение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в законоустановената форма,
при спазване на административно- производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е
издаден от компетентен орган, съгласно Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Бургас. По силата на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите
с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки, вкл. по чл.171, ал.1 б.„б“ се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Сезираният съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за
издаването му по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти
относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание –
чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата
заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочени дата и час на
извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила, отказ да бъде установена
по съответния за това ред употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е.,
всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в
заповедта. Те са и в последствие надлежно доказани.
Във връзка с възражението на жалбоподателя
за липса на реализирана административно наказателна отговорност спрямо него,
следва да бъде посочено това, че административното производство по прилагане на
ПАМ е самостоятелно и независимо такова от провежданото адмионистративно-наказателно
производство по ЗАНН, изпълняващо собствени функции, възложени му от
законодателя.
Проверката за законосъобразност на акта
обхваща правните и фактически основания с приоритет на вторите. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на заповедта.
Законосъобразността на административния
акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират
предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на
постановяването произтича правото на органа да постанови административния акт.
Що се отнася до правните основания за
издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната
заповед. Съгласно чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач: " който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и при отказ да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи;
Чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно
практическо приложение и правно значение - начините за извършване на пробата и
отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за
прилагане на ПАМ/. В конкретният случай нарушителят е отказал на първо
място да бъде тестван с Drug test.
На следващо място, цитираната
Наредба е дала гаранции и за това, кога едно лице може да поиска да бъде
по-натам изследвано чрез медицинско и химическо-токсикологично изследване. В
този смисъл, на първо място според разпоредбата на чл.3а, ал.1 от Наредбата установяването
на употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест;
В този случай, видно от
разпоредбите на Наредбата, законодателят предоставя право на нарушителя да се
яви и установи употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно
поради това неявяването пред ВМА Варна е правнорелевантно обстоятелство,
обуславящо налагане на ПАМ. Точно поради тази причина съставянето на процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка след
надлежноконстатирания отказ от страна на нарушителя да бъде пробван с тест, а
след това и да се яви за извършване на медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, се явява правилно и правнообосновано от
процесуалноправна гледна точка на основание чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19 юли,
2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа при
условията на обвързана компетентност.
Ето защо така наведените в жалбата
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
оспорения административен акт и за липса на доказаност на констатирания отказ са
неоснователни и не влияят на крайния изход по настоящия спор. Напротив, оспорената
заповед се явява фактически обоснована, тъй като са надлежно доказани всички
правнорелевантни обстоятелства, които обосновават необходимостта от налагане на
ограничението спрямо конкретния адресат.
От своя страна несъставяне на АУАН в
3-месечния срок от установяване на нарушителя, което в конкретния случай е
сторено на 17.06.2021г. представлява решаване на въпроса за отговорността на
нарушителя с конклудентни действия (отказ от образуване на адм. наказателно
производство). В този случай на 17.09.2021г. въпросът за отговорността на Д. е
бил решен и същият е разполагал с възможност да поиска свидетелството си за
управление на МПС, освен ако същото е било отнето и на друго основание, данни
за което са налични по делото.
Всичко изложено води съдебният състав до
извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна и постановена без съществени
пропуски в производството по налагането й, което обосновава извод, че жалбата е
неоснователна.
Налице е отправено нарочно искане от
страна на органа за присъждане на направените по делото разноски, поради което
съдебният състав присъжда такива в минимален размер от сто лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Д. с ЕГН
********** *** срещу Заповед № 21-0324-000140 за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена от началник
група В.Т.Т.към ОД на МВР Варна, РУ Провадия - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на ОД на МВР Варна съдебноделоводни разноски в размер на
100,00 лева.
Съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.5 ЗДвП решението на административния съд е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Административен съдия: