№ 979
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100901714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, Глава тридесет и втора от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на починалия на 07.03.2012г.
вследствие на трудова злополука Д.П.Д.. При проведено наказателно производство за
виновен за трудовата злополука бил признат К.Т.К. за извършено престъпление по чл.
123, ал. 1 НК. Сочи се, че по разгледан граждански иск в наказателното производство
К.Т.К. бил осъден да заплати на ищцата – в качеството й на наследница на починалия,
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 66.66 лв. – разноски за производството. Плащане по така признатите
вземания в полза на ищцата не било извършено, като за принудителното му събиране
било образувано изп.д. № 20177880400174 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ.
В исковата молба се излагат твърдения, че длъжникът К.К. притежава 50% от
дружествените дялове в ответното „Н.“ООД, възлизащи на 217 635 лв., върху които в
хода на изпълнителното производство бил наложен запор. С постановление на ЧСИ
Колев от 25.06.2021 г. е постановено овластяване на ищцата да предяви иск пред СГС
за прекратяване на ответното дружество. Претендира прекратяване на основание чл.
517, ал. 3 ГПК на ответното „Н.“ООД.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, при неспазване на
установения за това срок, в който изразява становище при оспорване основателността
на иска, като излага доводи за нередовното му уведомяване за предприетите действия
по принудително изпълнение – както на дружеството, така и на задължения
съдружник. Сочи се, че при това положение не е започнал да тече срокът за
1
доброволно изпълнение по изпълнителното дело, като не са възникнали
предпоставките на чл. 517, ал. 3 ГПК за основателност на иска, включително и за
издаване на постановлението за овластяването на длъжника за завеждане на исковото
производство.
По делото не са постъпили допълнителна искова молба и писмен отговор по нея
в сроковете за това.
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК от Б. Д. Д. против
„Н.“ООД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Изпълнителен лист от 21.11.2016г., същият е
бил издаден по НОХД № 2542/2015 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, срещу длъжника
К.Т.К., ЕГН **********, за сумата от 50 000 лв. – главница за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 66.66 лв. – съдебни разноски, платими в
полза на гражданския ищец в производството – Б. Д. Д..
По делото е безспорно, че за събиране на сумите по изпълнителния лист е
образувано изп.д.№ 20177880400174 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ и
район на действие СГС и което е видно от приетата като писмено доказателство по
делото Сметка изх. № 1553/01.03.2021 г. на съдебния изпълнител, в която са посочени
дължимите в полза на взискателя Б.Д. суми – предмет на принудителното изпълнение
в общ размер на 103 185.61 лв. – в която освен сумите по изпълнителния лист, са
включени и такси и разноски, начислени като дължими в изпълнителното
производство.
Представено е Запорно съобщение изх. № 9066/25.07.2017г., изпратено по
изпълнителното дело до Служба по вписванията, за налагането на запор върху
притежаваните от длъжника К.К. дружествени дялове в Н. ООД и съставляващи 50% от
капитала на дружеството. Видно от обективираното в съобщението, запорът е наложен
като способ на изпълнението за събиране на вземанията на взискателите в
производството - Д. Д., Б.Д., С. Д., С.П. и П.К..
Представено е Постановление изх. № 4619/16.06.2021 г. на ЧСИ Колев за
овластяване на взискателя Б.Д. да предяви иск за прекратяване на Н. ООД, на
основание чл. 517, ал. 3 ГПК. В мотивите на постановлението се сочи, че по молба на
взискателя с вх. № 2687/01.06.2020 г. е поискано прекратяване на участието на
длъжника в дружеството, като съобщение до последното е било връчено чрез
залепване на уведомление на 28.02.2021 г. след трикратно посещение на адреса на
управление на дружеството, при които не е било открито лице, съгласно да приеме
съобщението. Посочено, че към момента на издаване на постановлението е изтекъл
2
тримесечният срок, съобразно разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК и са налице
предпоставките за това.
Приложена е молба от взискателя с вх. № 2687/01.06.2020 г., в която е направено
искане за налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника К.К.,
притежавани в Н. ООД и прекратяване на участието му в дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен конститутивен
иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК – за прекратяване на търговското дружество
при насочване на изпълнението срещу притежаваните от съдружника дружествени
дялове в него. Предвидената процесуалната възможност за предявяване на иск с такъв
предмет се съдържа в Глава „Изпълнение върху вземанията на длъжника“ – част от
Изпълнителното производство в ГПК. За основателността на иска, необходимо е
съдружникът /длъжник/ да притежава дружествени дялове в капитала на дружеството и
в този смисъл вземане към него в равностойност на съответната част от капитала.
Необходимо е срещу съдружника да е насочено производство по принудително
изпълнение и да е приложен способ на изпълнението – запор върху притежаваните от
него дружествени дялове в търговско дружество. Следва да е налице валидно
отправено от взискателя волеизявление за прекратяване участието на съдружника в
търговското дружество, като съобщение за това да е надлежно връчено на адреса на
управление на дружеството. Необходимо е да е изтекъл 3-месечен срок от датата на
връчването на съобщението, след което съдебният изпълнител да е овластил взискателя
да предяви иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, при упражняване на което право същият ще се
явява процесуално легитимиран. За наличието на тези предпоставки съдът следи
служебно.
В случая, от събраните в хода на производството писмени доказателства се
установи категорично наличието на висящо производство по изп.д.№ 20177880400174
по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ и район на действие СГС, което е
инициирано по молба на ищцата Б.Д. въз основа на издаден в нейна полза
изпълнителен лист, сумите по който са предмет принудителното изпълнение. Установи
се, че длъжник по изпълнителния лист и образуваното въз основа на него
изпълнително производство е К.К., като безспорно е, че същият е съдружник в
ответното Н. ООД. При служебно извършена справка съдебният състав установи, че
длъжникът по принудителното изпълнение – К.К., притежава 50% от дружествените
дялове в ответното дружество. Безспорно се установи и насочване на принудителното
изпълнение чрез налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника, като с
тяхната парична равностойност, равняваща се на вземането на съдружника към
търговското дружество, следва да бъде извършено погасяването на дълга.
От друга страна, в хода на производството не се събраха доказателства, от които
3
да се установи, че длъжникът е извършил плащане на сумите – предмет на
изпълнението в срока за доброволно изпълнение, включително и към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство, което обуславя
основателността на иска и възложено в тежест на доказване от ответника. С оглед на
това, по искане на взискателя, обективирано в молба входирана на 01.06.2020 г., е
постановено налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника в Н. ООД,
като впоследствие е издадено и Постановление от 16.06.2021г. за овластяването на
неудовлетворения взискател да поиска прекратяването на дружеството по съдебен ред
в приложение разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК. В молбата от 01.06.2020 г. се
съдържа надлежно волеизявление на взискателя с искане за прекратяване участието на
длъжника в ответното дружество. Спорен е въпросът относно наличието на
предпоставките за издаване на постановлението в този смисъл и по-конкретно
надлежното уведомяване на дружеството – част от капитала на което е обект на
наложения запор. Установяването на този факт настоящият съдебен състав приема от
обективираното в мотивите на постановлението на съдебния изпълнител при
обсъждане предпоставките за издаването му. В този смисъл, видно от текста на
същите, до Н. ООД е изпратено съобщение с изх. № 434 от 18.01.2021г., съдържащо
изявление на взискателя за прекратяване, като на разписката върху гърба му е
отбелязано посещението на адреса му на 29.01.2021г.; на 07.02.2021г. и на 28.02.2021
г., като при всяко посещение е залепяно уведомление. Посочено е, че предвид факта, че
лицето не е открито на адреса му на управление, е било залепено уведомление.
Постановлението на съдебния изпълнител в тази част по своя характер
представлява официален свидетелстващ документ, като възприетото в мотивите като
фактическа обстановка, установена от материалите по делото, съдът приема като
ползващо се материална доказателствена сила относно конкретните факти. В този
смисъл, съдебният състав приема за доказан факта, че в хода на изпълнителното
производство е изпратено съобщение до дружеството, в което е отразено, че при
неколкократното посещение на адреса, не е било открито лице, съгласно да приеме
съобщението. Видно от отразените дати, същите са в рамките на един месец, като
първата и последната дата са в началото и в края на периода. Видно от датите на
посещенията на адреса, същите са с интервал повече от седмица, като едната от тях е в
почивен ден – в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Така извършените
констатации от връчителя и възпроизведени в постановлението на съдебния
изпълнител, съдът намира, че не установяват предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл. 50, ал. 4, които не са идентични с тези по чл. 47, ал. 1 ГПК, като
са допълнени с необходимостта от допълнителни констатации от връчителя относно
това, че не е намерил достъп до канцеларията на търговеца или въпреки осъществения
достъп, не е намерил някой, който е съгласен да приеме съобщението. Само в тези
случаи има смисъл прилагане на разпоредбата с възможност за връчване чрез
4
залепване на уведомление. В другия случай, когато бъде констатирано, че офисът на
дружеството не се намира на адреса /преместен на друг адрес, липса на табели и
обозначителни знаци и установен друг обитател на адреса/, приложима е хипотезата на
чл. 50, ал. 2 ГПК- за прилагане на съобщението към преписката като редовно връчено,
без да е необходимо извършването на по-нататъшни действия по издирването на
търговеца. В случая, от направеното отбелязване не става ясно коя от двете хипотези
на процесуалната норма следва да бъде приложена, за да бъде прието връчването за
редовно. В този смисъл не е посочено дали на адреса е открит офис на дружеството, но
не и лице от канцеларията му, което да е съгласно да приеме съобщението, и които
предпоставки следва да са налице кумулативно и надлежно отбелязани в разписката от
връчителя, за да бъде прието връчването по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК за редовно.
Възможно е връчителят да изложи констатациите си в този смисъл въз основа на лично
възприетото от него при посещението му на адреса или въз основа на предоставени му
данни от друго лице, като във втория случай, необходимо е да бъдат посочени имената,
адреса или други индивидуализиращи данни на лицето, дало сведенията.
В случая липсват данни, от които да става ясно дали връчителят е извършил
проверка дали дружеството се помещава на адреса му на управление и от какво става
ясно това, което прави връчването нередовно и в този смисъл уведомяването на
дружеството – ненадлежно. При това положение, не се установява да е изтекъл
предвиденият в разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК 3-месечен срок, предпоставящ
правото да бъде издадено постановление за овластяването на взискателя да предяви
иска си предмет на разглеждане в производството, което от своя страна е обвързано с
надлежната му процесуална легитимация, което влече след себе си неоснователност на
предявения иск.
В допълнение на мотивите следва да бъде отбелязано, че възраженията на
ответника по допустимостта на иска съдът намира за неоснователни, доколкото
процесуалната легитимация, както и материалноправната легитимация на страните,
касае основателността на иска. В този смисъл процесуалната легитимация се извлича
от твърдението на ищеца, че разполага със съответното право, като за наличието й
съдът изследва дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, а
материалноправната легитимация дава отговор на това дали ищецът е носител на
субективното право, което следва от определени обективни факти – предмет на
доказване. Съответствието на процесуалната и материалноправната легитимация е
въпрос по същество, който обосновава основателността, а не допустимостта на иска.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице една
от предпоставките за основателност на иска, а именно надлежното овластяване от
съдебния изпълнител за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, поради което
същият се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
5
Относно разноските: Въпреки наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК,
на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не се установи
същият да е сторил такива в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.
София, ул. Сан *******, партер, ап. 34, против „Н.“ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, СО – район Лозенец, бул. „*******, иск за
прекратяване на „Н.“ООД, ЕИК *******, на основание чл. 517, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6