М О Т И В И към Присъда №193/04.11.2013г. по НОХД №176/2013г. по
описа на РС-Г.
Обвинението е против подсъдимия И.Т.М. - роден на ***г. в гр.Г., с постоянен
адрес: гр.С.З., ул.“Г.Г.“ №***, ап.***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за
това, че на 23.06.2012 година в землището на с.И., общ.Г., обл.С.З.,
без редовно писмено позволително добил от Горски Фонд (Отдел 442, подотдел „а“)
30,00 /тридесет/ куб.м. дъбови дървета – благун на
стойност 1335,60лв. (хиляди триста тридесет и пет лева и 60 стотинки) –
престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото на подсъдимия обвинение при фактическа обстановка
подробно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и пледира да му
бъде наложено наказание около средния размер, което на основание чл. 66 от НК,
да бъде отложено с изпитателен срок, както и да бъде наложено наказание на
подсъдимия „Глоба“ около средния размер.
Защитниците на
подсъдимия пледират подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият И.Т.М. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, твърди че извършеното от него не е престъпление.
От събраните в
хода на досъдебното и съдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, доказателства
съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Т.М., е съдружник в “Т.”ООД гр.С.З..
На 16.01.2012г.
е сключен договор №125114, между “ТП ДГС” /Т.п.Д.г.с./ гр.С.З. и “Т.”ООД,
представлявано от подсъдимия М.. По силата на този договор “ТП ДГС” гр.С.З.
като възложител възлага на “Т.”ООД извършването на сеч, извоз
и рампиране до временен склад на прогнозни количества
дървесина, съгласно приложена по договора спецификация. Съгласно приложената
към договора спецификация търговското предприятие, представлявано от подсъдимият
М., следвало да добие от отдел 442, подотдел “а” в землището на село Искрица,
община Гълъбово – 297 кубични метра дървесина за горене от благун.
На 12.03.2012г.
е издадено позволително за сеч №0034906 на “Т.” ООД за изсичане на 297 кубични
метра дърва и 40 кубични метра вършина
от благун. Съгласно позволителното, сечта следвало да
бъде проведена от 13.03.2012г. до 30.04.2012г., а материалите от сечището
следвало да бъдат извозени до 29.05.2012г.
По същото позволителното за сеч, няма заверки
за продължаване сроковете за сеч и извоз.
Свидетелят Г.М.К.,
бил нает от подсъдимият М. като отговорник на дървосекачите,
при извършване на сечта в отдел 442, подотдел”а”.
На 28.05.2012г.
е съставен протокол за освидетелстване
на сечище №0030858 – отдел 442, подотдел ”а”. В протокола е отразено, че
действителното отсечено количество дърва е 319 кубични метра, от които налични
във временен склад 118 кубични метра. В същият протокол е отразено, че не са
налице налични не отсечени маркирани стъбла.
След
освидетелстването на сечта подсъдимият М., решил да добие от отдел 442,
подотдел “а”, още 30 кубични метра дървета.
През месец 06.2012г., подсъдимият М. се
свързал със свидетеля Г.М.К., като му казал, че следва да бъдат отсечени още 30
кубични метра дърва за огрев от отдел 442, подотдел “а”, в землището на с.Искрица
и има разрешение за тази сеч.
Подсъдимият М.
се свързал по телефона със свидетеля М.Г.П., като го помолил да намери още
двама дървосекачи с моторни триони, за да бъдат
добити 30 кубични метра дърва за огрев в землището на с.И.. На свидетеля П.,
подсъдимият М. обяснил, че свидетелят К. ще им посочи точно мястото, където ще
се добиват дървата.
Свидетелят П.
се свързал със свидетелите И.Р.Х. и И.М.М., като им предложил заедно с него да
добият тези 30 кубични метра дърва, за което ще им бъде заплатено от подсъдимия
М.. Свидетелят П., свидетелят Х. и свидетелят М. се уговорили да добият дървета
за един ден.
На 23.06.2012г.
свидетелят К., след като се срещнал със свидетелите П., Х. и М., ги отвел до
приключилото сечище в отдел 442, подотдел “а” в землището на село Искрица.
Свидетелите К.,
П., Х. и М. не предполагали, че подсъдимият М. не разполага с разрешение за
изсичането на 30 кубични метра дървета.
Свидетелите П.,
Х. и М. започнали сечта със собствените си моторни триони, марка “Щил” различни модификации като до около 15:00 часа на същия
ден, всеки един от тях добил по 10 кубични метра дърва.
Същия ден във
връзка с подаден сигнал до РДГ град С.З. е извършена проверка в отдел 442, подотдел ”а” от служителите при
същата дирекция – свидетелят С.Д.П. и колегата му Д.К.М.. При проверката е
констатирано, че се извършва сеч без позволително. Свидетелите П., Х.М.
обяснили на свидетеля С.П., че са наети за сечта от подсъдимия М., и че
последният притежава позволително.
Свидетелят К. по телефона се обадил на
подсъдимия М., който пристигнал на мястото на проверката, заедно със свидетеля Е.Б.
- Началник участък в ТП “ДГС” град С.З.
– участък Г..
Тъй като
подсъдимият М. не представил позволително за извършване на сеч, на свидетелите М.,
П. и Х., им били съставени констативни протоколи, съответно с номера: 001044,
001045 и 001046.
От свидетеля И.М.
с констативния протокол е задържан собственият му моторен трион “Щил 23” № *********. От свидетеля М.П. с констативен
протокол е задържан собственият му моторен трион “Щил
44” № **********. От свидетеля И.Х. с контсативен
протокол е задържан собственият му моторен трион “Щил
27” № *********.
Добитите дърва
за горене с обща кубатура 30 кубични метра са откарани в ДГС участък Г..
По така
повдигнатото обвинение подсъдимият дава обяснения, че фирмата, в която е
съдружник и на която е пълномощник се занимава с дърводобив, като до този
момент е извършвала само поголовна – стопроцентова сеч. Това е бил първият
ангажимент на фирмата за санитарна сеч, поради което много неща били различни.
Възникнал проблем с предадените количества дърва. По сключения договор между “Т.”
ООД и ТП ДГС гр.С.З. на определени етапи е предавана дървесина с
предавателно-приемателни протоколи, след което са издавани фактури. При
предаването на последното количество дърва подсъдимият е забелязал, че има
разминаване в количеството, което той предава, и количеството, което е вписано
в документите и за което се издават фактурите. Подсъдимият твърди, че е предал
общо 300 куб.м. дърва, а по документи е предал 319,25 куб.м. дърва, т.е.
подсъдимият е останал с впечатлението, че трябва да добие още 19,25 куб.м.
дърва от същия обект. Подсъдимият твърди, че в процеса на сечта са извършвани
редица нарушения в съставянето на документите от страна на органите на ТП ДГС
гр.Стара Загора, включително и антидатиране на
последния предавателно-приемателен протокол, който е бил съставен първоначално
с дата 08.05.2012г., но тъй като тази дата е извън срока на позволителното за
сеч, впоследствие тази дата е поправена на 27.04.2012г. Твърди, че и в други
случаи му се е случвало да му бъде разрешена сеч устно, а впоследствие да му
бъдат издавани необходимите документи със стара дата. Освидетелстването на
сечището не е станало в негово присъствие и подсъдимият се съмнява изобщо да е
била извършвана проверка на обекта. Протоколът за освидетелстване му е бил
връчен 10-15 дни след неговото издаване и той не е имал възможност да направи
възражения. Извозването на дървесината е продължило много след разрешения срок.
В конкретния
случай, след като установил разминаването в количествата отсечени дърва,
подсъдимият разговарял със свидетеля Е.Б. и се разбрали, че нещата ще бъдат
уредени. От разговора подсъдимият останал с впечатлението, че му е разрешено да
добие останалото количество дърва, което не е добил, а по документи е предал на
ТП ДГС – 19,25 куб.м., а документите ще бъдат съставени по-късно със
съдействието на свидетеля Б.. Подсъдимият не отрича, че е възложил на свидетеля
Г.К. да намери дървосекачи, които да добият от
сечището в отдел 442, подотдел “а” в
землището на с.Искрица необходимото количество дърва, което да съответства на
документите. Твърди, че са добивани само маркирани дървета, тъй като такива
били останали след освидетелстването на сечището. Освен това в района на
сечището били останали много разхвърляни дървета от старата сеч, които тъй като
не били подредени на фигури, не са били приети от горските. Подсъдимият твърди,
че е бил подведен, че има право да сече и че ще му бъдат издадени необходимите
документи за това. Поради тази причина счита, че не е извършил престъпление.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството на свидетели лицата Г.М.К., И.Р.Х., М.Г.П., И.М.М., Е.К.Б., Ж.Х.Ж., С.Д.П.
и К. П. Ж..
От показанията на свидетеля Г.М.К. се установява,
че е работил във фирмата, представлявана от подсъдимия като резач. На сечището
в с.И. свидетелят е работил като отговорник. След освидетелстването на сечта,
подсъдимият е накарал свидетеля да намери резачи да добият още 30 куб.м. дърва,
като е обяснил, че се е разбрал със свидетеля Е.Б. за това. Свидетелят К.
извикал три момчета от с.О.д. и започнали да секат. Секли са само маркирани
дървета, които са били останали неотсечени
първоначално. В обекта имало и стари дървета, които не били подредени на
фигури. Свидетелят накарал момчетата да подредят и тях поотделно от новите.
Свидетелят твърди, че по време на сечта не е било извършвано маркиране на
дървета, тъй като маркирането се извършва само предварително. По време на сечта
е била извършена проверка от горски стражари и са били съставени протоколи за
незаконна сеч и иззети машинките на дървосекачите.
Свидетелят не е разполагал с документи, но подсъдимият го е уверил, че има
право да добие още 30 куб.м. дърва от това сечище.
От показанията на свидетеля И.Р.Х. се установява,
че на него му се е обадил свидетелят М.Г.П. и го е извикал да режат дърва за
един ден, като е трябвало трима човека да добият общо 30 куб.м. дърва.
Свидетелят имал машинка “Щил 27”. На сечището
свидетелят Г.К. е показвал къде да режат, като са рязали и маркирани и немаркирани дървета. Събирали са и старите отрязани, но
неподредени дървета. Свидетелят отрязал около 10 кубика, сред които имало и
около 2 кубика стари дървета. Тогава дошли горските и свидетелят разбрал, че
има проблем със сечта.
От показанията на свидетеля М.Г.П. се установява,
че подсъдимият му се обадил през лятото на миналата година и му възложил добива
на 30 куб.м. дърва от сечището между с.Г. и с.И.. Свидетелят извикал и
свидетелите И.Р.Х. и И.М.М.. Свидетелят Г.К. бил отговорник на групата, като е
разпределял работата. Били са разяни и маркирани и немаркирани дървета. Всеки от резачите е трябвало да отреже
около 10 куб.м. дърва, които да бъдат подредени на фигури. Събирали са и стари
дървета, като свидетелят е подредил в своите фигури около 3-4 куб.м. стари
дървета. На свидетеля е оставало да отреже още около половин кубик дърва, за да
добие нужното количество, когато са дошли горските и са съставили констативни
протоколи на тримата секачи и са им взели машинките.
От показанията на свидетеля И.М.М. се установява,
че през месец юни миналата година свидетелят М.Г.П. го е извикал да режат дърва.
Били трима човека с три машинки, като свидетелят Г.К. е разпределял работата.
Рязали са немаркирани дървета, като тук-там имало и
маркирани. Общо е трябвало да добият 30 куб.м. дърва. Свидетелят до обяд добил
почти 10 куб.м., когато дошли горските и направили констативни протоколи.
От показанията на свидетеля Е.К.Б. се установява,
че същият работи като “технолог” при ДГС гр.С.З. и се познава с подсъдимия.
Подсъдимият е бил представител на фирмата, която е извършвала сеч в землището
на с.И. през пролетта на 2012г. Свидетелят е участвал в маркирането на
дърветата, като твърди, че маркировката се извършва една година преди
извършването на сечта. По време на сечта горските проверяват дали се секат
маркирани дървета, като в конкретния случай е имало установени нарушения, за
които свидетелят е отправил предупреждение към секачите. Свидетелят не е
присъствал на освидетелстването на сечището, което са извършва от служители от
С.З.. След освидетелстването подсъдимият е разговарял със свидетеля, че
количествата дърва не му стигат, но свидетелят е бил категоричен, че след
освидетелстването не може да се извършва повече сеч. При извършената
впоследствие проверка на сечището е установено, че се сече след
освидетелстването, за което на свидетеля са му се обадили неговите колеги. При
пристигането на място, заедно с подсъдимия, последният е обяснил, че не му
достигали количествата дърва. Свидетелят твърди, че сред отрязаните дървета не
е имало маркирани такива. Дърветата са били разпределени, като са отделени
новите, отрязани същия ден и старите, които са били подредени отделно. Били са
измерени само новите дървета. Свидетелят твърди, че не е разрешавал на
подсъдимия да извършва сеч след освидетелстването на сечището, тъй като това не
било в неговите правомощия. За приемането на дървесината се съставяли приемо-предавателни протоколи, като те трябва да са с дата
– в срока на сечта. След приключването на сечта има срок за извозването на
дървата. И срока на сечта и срока на извозването могат да бъдат удължавани, но
само с писмени документи, издавани от ДГС след подаване на писмена молба. За
удължаването на срока свидетелят бива уведомяван. В конкретния случай
свидетелят е разбрал, че подсъдимият не е подавал молба за удължаване на сечта,
макар и да е разговарял със свидетеля по този въпрос. При освидетелстването на
сечището свидетелят не взема участие. Свидетелят участва в отчитането на
добитата дървесина, като подписва предавателно-приемателните протоколи.
От показанията на свидетеля Ж.Х.Ж. се установява,
че в служебните му задължения влиза контрола на сечта и извозването на
дърветата. За конкретния случай – сечището в с.Искрица маркирането на дърветата
е трябвало да бъде извършено една година по-рано, но не е било извършено, като
дори по време на сечта са били маркирани дървета с участието на свидетеля. При
освидетелстването на сечището свидетелят е бил в отпуск, но са го уведомили, че
е имало разпилени дървета в района, за което е бил наказан. Свидетелят
обяснява, че при рязането на дърветата, всички трябва да бъдат подреждани на
фигури, но впоследствие подсъдимият е избирал по-хубавите дървета от вече
подредените фигури, за да ги изнася за Г., съответно фигурата е оставала с
по-малко количество пръснати дървета. Докато свидетелят е бил в отпуск са му се
обадили негови колеги, че са хванали незаконна сеч на същия обект, като
свидетелят ги е уведомил, че позволителното за сеч е изтекло и сеч на този
обект не може да бъде извършвана. Свидетелят участва в отчитането на добитата
дървесина, като подписва предавателно-приемателните протоколи.
От показанията на свидетеля С.Д.П. се установява,
че същият работи като горски инспектор при Р.д.г. – С.З.. При обиколка на
района свидетелят, заедно със свой колега се натъкнали на сеч в с.И.. Там
установили трима мъже, които режат дърва с машинки. Обадили се на свидетеля Е.Б.,
който потвърдил, че сечището е освидетелствано и там не може да има сеч.
Впоследствие дошли свидетелят Е.Б. заедно с подсъдимия М., като подсъдимият
обяснил, че не му достигали количествата добита дървесина. Свидетелят е
категоричен, че отрязаните дървета са били немаркирани
и при проверката са били измерени количествата новоотрязани
дървета. Имало е пръснати дървета, но те не били дъбови, а от акация. Измерените
количества новоотрязани дървета възлизали на 30
куб.метра. Свидетелят твърди, че работниците са имали нареждане да отрежат общо
60 куб.метра дървета, но тъй като проверката е била извършена по обяд, те не са
успели да добият нужното количество. Свидетелят твърди, че в разговора със
свидетеля Е.Б. и с подсъдимия, Е.Б. ясно е заявил, че сечището е приключено и
там сеч не може да бъде извършвана. След освидетелстване на сечището
позволителното за сеч не може да бъде продължавано, може само да бъде издавано
ново такова.
От показанията на свидетеля К. Петков Ж. се
установява, че същият е служител на ДГС гр.С.З., като в служебните му
задължения влиза издаване на позволителни за сеч за района на цялото
стопанство, както и за освидетелстване на сечища. За конкретното сечище в
землището на с.И. позволителното за сеч е било издадено на М.Г., която е била лицензиран лесовъд – нает от фирмата на подсъдимия. Процедурата
за освидетелстването на сечището е след изтичане срока на позволителното за сеч
– в 30-дневен срок, свидетелят трябва да провери съответното сечище, дали не са
извършени нарушения по Закона за горите. Проверява се и наличната отсечена, но неизвозена дървесина. Сверява се с протоколите за предаване
на дървата колко са отсечени, за какви количества са издадени превозни
документи и са извозени, и какво количество е останало на сечището. Свидетелят лично
проверява сечището и след това съставя протокола за освидетелстване в ДГС гр.С.З..
При проверката на конкретното сечище Отдел 442, подотдел „а“ в землището на
с.Искрица свидетелят е бил придружен от свидетеля Е.Б., а М.Г. не е
присъствала. Впоследствие при съставянето на протокола, което се е случило
няколко дни след самата проверка на терена, е присъствала и М.Г., която се е
подписала на протокола без да е имала забележки към вписаните в него данни за
количествата добита дървесина. Свидетелят обяснява, че протоколът за
освидетелстване на сечището се съставя чрез интернет-базирана
система, поради което датата на протокола излиза автоматично и не може да бъде
променяна. В случай на грешки в данните, корекции могат да бъдат правени само с
разрешение на Регионалната дирекция по горите.
Свидетелят обяснява, че при съставянето на
протокола за освидетелстване той изчислява количеството добита дървесина като
се основава на предавателно-приемателните протоколи. Съставяните месечни отчети
имали друга функция – за информация за движението на материали и често се
случвало да има разминаване между двата документа. Възможно било да е допусната
грешка в количеството на дървата, но това винаги можело да се провери и
коригира, тъй като документацията се пазела 5 години. Извозването на
дървесината можело да се извършва неограничено във времето, независимо кога е
приключено сечището.
Свидетелят твърди, че позволителното за сеч може
да бъде удължавано, но това може да стане само, ако не е освидетелствано
сечището. Ако сечището е освидетелствано с протокол, за същото сечище следва да
бъде издадено ново позволително за сеч, срокът на старото не може да се
продължава.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите Г.М.К., И.Р.Х., М.Г.П., И.М.М., Е.К.Б., Ж.Х.Ж., С.Д.П. и К. П. Ж.,
тъй като са вътрешно непротиворечиви и отразяват техни непосредствени
впечатления. Съществуват някои несъответствия между показанията на свидетелите И.Р.Х., М.Г.П., И.М.М. от една страна и
свидетелите Е.К.Б. и С.Д.П. от друга страна, относно количеството на отсечената
дървесина при извършената проверка на сечището на 23.06.2012г., както и относно
факта дали всички дървета са били немаркирани или е
имало и маркирани. Съдът намира, че тези несъответствия са несъществени и се
дължат на обстоятелството, че свидетелите И.Р.Х., М.Г.П., И.М.М. съзнават, че
са извършили нарушение и се стараят да оправдаят действията си, например с
думите “Аз рязах някои немаркирани дървета, но криви
и които са по-тънки”. Съдът намира за най-точни показанията на свидетеля С.Д.П.
относно количеството на отсечената същия ден дървесина, тъй като свидетелят е
специалист в тази област и е бил на мястото на сечището в служебно качество,
т.е. няма никакъв личен интерес от установяването на по-голямо или по-малко количество
дървета. Освен това от приложения към досъдебното
производство Протокол за освидетелстване на сечище №0030858/28.05.2012г. /лист
80 от ДП/ е видно, че при извършената проверка на сечището е установено, че
няма неотсечени маркирани стъбла. Поради тази причина
съдът приема, че отсечените на 23.06.2012г. дървета са били немаркирани
и са били 30 куб.метра.
Показанията на
свидетелите са непротиворечиви относно основните елементи от състава на
престъплението, за което е обвинен подсъдимия, а именно, че на 23.06.2012г. в землището на с.Искрица,
общ.Гълъбово, без редовно писмено позволително същият е добил от Горски Фонд
(Отдел 442, подотдел „а“) 30 куб.м. дъбови дървета.
От
заключението на съдебно-оценителната експертиза, неоспорено
от страните се установява, че стойността на добитите 30 куб.метра дървесина
възлиза на 1335,60лв.
От приетото
като писмено доказателство по делото копие на Позволително за сеч
№0034906/12.03.2012г. /лист 27 от ДП/ е видно, че на инж.М.Г., в качеството й
на представител на “Т.” ООД се разрешава да извърши сеч в отдел №442, подотдел
“а”, в землището на с.И. с площ от 18,100 хектара, като срокът за извършване на
сечта е от 13.03.2012г. до 30.04.2012г. На позволителното за сеч няма
отбелязване за продължаване на срока на сечта, нито има каквито и да е други
доказателства за такова продължаване.
Съгласно
чл.108, ал.1 от Закона за горите “Сечите се провеждат
въз основа на писмено позволително по образец”. Съгласно чл.52, ал.5, 6 и 7 от
Наредба №8 от 5.08.2011г. за сечите в горите
“Позволително се издава поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение
и в него се определят сроковете за сеч и извоз. По
обективни причини сроковете за сеч и извоз могат да
бъдат продължавани от лицата, издали позволителното за сеч. При всички случаи
срокът за сеч и извоз не може да бъде по-дълъг от
края на календарната година, за която е издадено позволителното за сеч.
Продължаването на сроковете за сеч и извоз до
временен склад се разрешава преди изтичането им по писмено искане на лицето,
на което е издадено позволителното за сеч, като се отразява в интернет информационната система на Изпълнителната агенция
по горите и в отпечатаните екземпляри на позволителното. Сроковете се считат
продължени от момента на отразяване на промяната в интернет
информационната система на Изпълнителната агенция по горите.”
От
така цитираните разпоредби става ясно, че няма как по устна договорка
срокът на позволителното за сеч да бъде продължен. Това става само с нарочен
писмен документ и то по писмена молба на лицето, на което е издадено
позволителното. По делото не бяха представени доказателства, а и нямаше
твърдения да е подавана молба за продължаване на срока на позволителното за
сеч, въз основа на което подсъдимият е възлагал сечта. Сечта е следвало да бъде
приключена на 30.04.2012г., след което е можело само да бъде извозвана
отсечената дървесина. Факт е, че подсъдимият е възложил добив на дървесина в
обекта, за който е имал позволително за сеч – в землището на с.И., след
изтичане на срока на позволителното и дори след освидетелстването на сечището,
т.е. по време когато обективно е било невъзможно да бъде продължен срокът на
позволителното.
Защитната
теза на подсъдимия се основава на факта, че имало несъответствие в съставените
предавателно-приемателни протоколи, с които се отчита количеството добита
дървесина, като е записано, че подсъдимият е предал повече, отколкото
действително е добил. Подсъдимият твърди, че са били извършвани редица
нарушения в съставянето на документацията от страна на служителите на ТП ДГС
гр.С.З.. По делото бяха представени копие от Предавателно-приемателен протокол
№12/08.05.2012г., както и оригинал на същия протокол, на който ясно се вижда,
че е задраскан номерът на протокола и е дописан №9, както и, че датата на
протокола е заличена с коректор и е записана отгоре дата 27.04.2012г., т.е.
дата преди изтичане на срока на позволителното за сеч. Тези нарушения обаче не
променят основния факт от предмета на доказване на изпълнителното деяние –
добиване на дървесина след изтичане на срока на позволителното за сеч. В
случай, че действително има неточно отразени в документите количества предадена
дървесина, подсъдимият като пълномощник на фирмата, която е сключила Договор
№125114/16.01.2012г. за сеч, следва да претендира точно изпълнение по договора,
което обаче следва да осъществи по гражданско-правен ред. Недопустимо е
несъответствието в количествата дървесина да бъде основание за добиване на
допълнителни количества дървесина без позволително. Дори и на обекта да са останали
маркирани неотсечени дървета, след изтичане на срока
на позволителното за сеч, същите не могат да бъдат отсечени.
При така обсъдените писмени доказателства и
свидетелски показания съдът намира за безспорно установено, че на 23.06.2012г.
подсъдимият, посредством свидетелите И.Р.Х.,
М.Г.П., И.М.М. е добил от горски фонд отдел №442, подотдел “а”, в
землището на с.И. 30 куб.метра дърва на стойност 1335,60лв. без позволително за
сеч.
В случая се
касае за опосредствено извършителство.
Подсъдимият М. извършил добива на дървата, като наел за това свидетелите К., М.,
Х. и М. като ги уверил, че има позволително за тази сеч.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за несъмнено и безспорно
доказано, че по описания начин с деянието си от субективна и обективна страна
подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.235, ал.1 от НК.
От субективна страна престъпното деяние е
извършено от подсъдимия И.Т.М.
виновно - при форма на вината
- пряк умисъл, тъй като същият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият се занимава
професионално с дърводобив и е запознат много добре с процедурата за извършване
на сеч. Обстоятелството, че до този момент подсъдимият не е извършвал санитарна
сеч, а само стопроцентова, е ирелевантно, тъй като
документите които се съставят и при двата вида сеч са идентични. Подсъдимият
напълно е съзнавал факта, че възлага добива на дървесина след изтичане на срока
на позволителното за сеч, като дори не направил опит да се снабди с ново
позволително или да продължи срока на старото.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Съдът обсъди
събраните по делото доказателства и се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно
първия принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на чл.235,
ал.1 от НК, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест години и
“Глоба” от 1000лв. до 20000лв.
При
индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на Закона. Деянието е с висока степен на обществена
опасност, тъй като горите са под особената закрила на държавата. За дееца не са
налице данни за висока обществена опасност. Мотивите за извършване на
престъплението се свеждат до желание на подсъдимия да се облагодетелства по
престъпен начин.
Като
смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия М., съдът взе предвид чистото му
съдебно минало и съдействието, което подсъдимият е оказал в хода на досъдебното производство. Отегчаващо отговорността
обстоятелство е липсата на критичност към извършеното деяние.
Предвид
горното, съдът счита, че на подсъдимия И.Т.М.
следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – под средния размер, предвиден за престъплението, поради което
наложи на подсъдимия наказание от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца “лишаване от
свобода”. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието не е наложително
подсъдимият да изтърпи наказанието “лишаване от свобода” ефективно, като на
основание чл. 66 от НК, отложи изпълнението с изпитателен срок от 3 /три/
години.
Съдът наложи
на подсъдимия И.Т.М. и кумулативното
наказание “Глоба” в размер на 3000 лева. като съобрази семейното му и
материалното му положение.
Съдът счита,
че с така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал.1 НК.
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в явното незачитане от страна на
подсъдимия И.Т.М. на моралните и
правни норми на обществото и незачитане на правилата за законосъобразен добив
на дървесина.
На основание
чл.235, ал.7 от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства –
30 куб.метра дъбови дървета – благун – предмет на
престъплението.
Веществените
доказателства – моторен трион “Щил 23” № *********,
моторен трион “Щил 44” № ********** и моторен трион “Щил 27” № ********* следва да бъдат върнати на
собствениците им – съответно свидетелите И.М.М.,
М.Г.П. и И.Р.Х., след влизане на
присъдата в сила.
Съдът присъди
в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в
размер на 85 лева.
Предвид
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: