Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 / 27.02.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Евгения Стефанова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1185 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, против Решение №149 от 31.10.2022 г., постановено по АНД №628 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че за да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд приел, че административнонаказващият орган допуснал съществено процесуално нарушение, като издал наказателно постановление, в което посочил две различни по размер имуществени санкции. Касационният жалбоподател счита за неправилен изводът на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че при съставяне на АУАН не били допуснати съществени процесуални нарушения. Извършеното нарушение се доказвало по категоричен начин от събраните доказателства. Твърди се също, че при преглед на двата представени екземпляра на НП се установявало, че съществува несъответствие между представения от пълномощника на жалбоподателя екземпляр и този, който е представен по административнонаказателната преписка, което се характеризирало с различно съдържание на стр. 3 и стр. 4. Излагат се съображения, че става въпрос за различни страници от две различни наказателни постановления. От значение бил факта, че административнонаказващият орган не извел едно наказателно постановление за едно и също административно нарушение с различни санкции, а наложил със същото една конкретна санкция и същата била в размер на 3000.00 лв. Предвид изложеното, неправилен бил изводът на районния съд, че от страна на административнонаказващия орган било допуснато съществено процесуално нарушение с извеждането на едно наказателно постановление за едно и също административно нарушение по чл.16а ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ с две различни по размер имуществени санкции. Навеждат се доводи, че дори и да било допуснато подобно несъответствие, то не съставлявало процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото можело да бъде санирано от първоинстанционния съд по реда на чл.63 ал.7 от ЗАНН, като последния следвало да постанови решение, с което да измени наказателното постановление в частта на наложената санкция, в границите на размерите, предвидени в чл.185 ал.1 от ЗДДС, отстранявайки така допуснатото несъответствие. Излагат се и съображения, че административнонаказващият орган констатирал, че извършеното административно нарушение на чл.16а ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ не води до неотразяване на приходи, правилно посочил, че санкцията се налага на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, но неправилно определил размера на същата на 3000 лв. Така определеният размер на наказанието не попадал в диапазона на предвидените като размер санкции в разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, поради което същият следвало да бъде изменен от първоинстанционния съд съобразно правомощията, предоставени му с нормите на чл.63 ал.7 от ЗАНН. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да се измени наказателното постановление в частта на наложената санкция. Претендира се присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез процесуален представител, който моли да бъде отменено обжалваното решение и да се измени наказателното постановление в частта на наложената санкция, като се определи нейния размер в границата, посочена в чл.185 ал.1 от ЗДДС. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна.
Ответникът по касационната жалба, в представен чрез процесуален представител отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Моли за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. В случай на претендиране на съдебни разноски от ответната страна прави възражение за прекомерност на същите. В допълнително представена по делото писмена молба-становище заявява, че оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна съдебни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като оспореното съдебно решение се измени в частта, касаеща санкцията.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление №654770-F648792 от 12.08.2022г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и осъжда НАП да заплати на „Ф.-Д.-В.-Д. Д.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата в размер на 300 лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №628/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя формалната му отмяна. Посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че срещу жалбоподателя на една и съща дата – 12.08.2022г., са издадени две наказателни постановления с еднакъв номер – 654770- F648792, но с различно съдържание, касателно размера на наложеното наказание и мотиви относно отегчаващите вината обстоятелства във връзка с нарушението. Установявало се също, че двете еднакви по номер и датата на издаване наказателни постановления са издадени въз основа на един акт за установяване на административно нарушение. Така констатираното разминаване безспорно нарушавало правото на защита на наказаното лице, което в крайна сметка било поставено в невъзможност да разбере какъв точно е размера на наложеното срещу него наказание и мотивите за вземане на това решение. Съдът е изложил и съображения, че дори и да ревизира обжалвания акт и евентуално ако прецени, че същият е правилен, то е в невъзможност да се произнесе дали следва да измени наказателното постановление до минимално предвидения от закона размер на наложеното наказание, тъй като е в невъзможност да разбере какъв точно е размера на наложената санкция.
Настоящата инстанция намира,
че оспореното решение е правилно като краен резултат.
Обратно на възприетото от
районният съд, от доказателствата по делото се установява, че спрямо
санкционираното дружество са издадени две наказателни постановления, но същите макар и от една и съща дата, са различен номер, касаят различни административни нарушения и
са издадени въз основа на различни административни актове.
Обжалваното по а.н.д. № 628/2022г. по описа на РС-Свиленград, наказателно постановление № 654770- F648792 от 12.08.2022г. на Началника на отдел”Оперативни дейности” – Пловдив, е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F648792 от 14.04.2022г. и със същото е възприето, че „Ф.-Д.-В.-Д. Д.”ЕООД е осъществило нарушение по чл. 16а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което и на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева
Наказателно постановление №654771- F648794 от 12.08.2022г. на Началника на отдел”Оперативни дейности” – Пловдив, е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F648794 от 14.04.2022г. и със същото е възприето, че „Ф.-Д.-В.-Д. Д.”ЕООД е осъществило нарушение по чл. 16а, ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което и на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
Санкционните актове са връчени на представител на дружеството на една и съща дата – 30.08.2022г. , като от представения по делото от жалбоподателя екземпляр от НП № 654770- F648792 от 12.08.2022г. е видно, че е разменена последната страница на наказателното постановление, касаеща именно наложената на дружеството имуществена санкция, като вместо относимата към същото наказателното постановление, към него е приложена последната страница от НП №654771- F648794 от 12.08.2022г. На първо място по делото не се установява по несъмнен начин, дали страниците са разменени именно от служители на данъчната администрация. На второ място дори това да е така, то допуснатото нарушение в случая не е съществено. Това е така, тъй като и двете НП са връчени на касационния ответник в един и същи ден, и във всяка една от последните им страници е посочено изрично, кой точно санкционен акт се връчва. Т.е. не би могло да се стигне до неразбиране у лицето, коя е относимата към всеки един от санкционните актове санкция.
Допуснато е обаче друго нарушение на правото на защита на наказаното лице.
В чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.1, се налага глоба за физически лица които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000лв. Ал.2 на същата норма сочи, че извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага санкциите по ал.1
След като АНО е възприел, че „Ф.-Д.-В.-Д. Д.”ЕООД е осъществило нарушение по чл. 16а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, което не води до неотразяване на приходи и е приел, че следва да санкционира същото на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, то е следвало да наложи на дружеството и относимия размер на санкцията посочен в ал.1 на чл.185 от ЗДДС, към който изрично препраща ал.2, а именно от 500 до 2000 лева. В случая това не е сторено, като на дружеството е наложена имуществена санкция над законоустановения максимум от 2000 лева, а именно 3000.00 лева.
Така наложена имуществена санкция не съответства на изискванията на закона. Некоректно посочения размер на санкция не може да бъде изясняван, променян или поправян в хода на съдебното обжалване, тъй като същото би означавало административно наказание да бъде наложено за първи път със съдебното решение. Наложения размер на санкция би могъл да бъде изменен от съда само в случаите когато АНО е действал в рамките на предвиденото от закона, т.е. когато е наложел същата в законоустановените от законодателя граници, а не и когато изначално е наложена санкция в незаконен размер.
Допуснатото нарушение е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление е съществено и води до отмяна на същото. Като е достигнал до този краен извод въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, следва да бъде
уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на 600.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на
същото е допустимо, но по същество неоснователно, тъй като заплатения хонорар е
в минималния предвиден в Наредба №1/2004г. размер.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149 от 31.10.2022г., постановено по АНД №628/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Ф.-Д.-В.-Д. Д.“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по АНД(К)1185/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 600.00 лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.