Решение по дело №105/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Постъпила е жалба от О. О. А., подадена чрез адв. Д., против Решение № 1429/04.12.24г. по НАХД №2645/2024г. на ВРС, 6 състав, с което е потвърдено наказателно постановление №24-8703-000567/06.06.2024г. на ВПД началник сектор в ОД на МВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени административния наказания глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Варненския районен съд е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Твърди, че НП е издадено неправомерно, като тежестта на доказване лежи върху административния орган, а в случая не е доказано деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Твърди, че показанията на актосъставителя и свидетеля не конкретизират изпълнителното деяние, визирано в издаденото НП, както и че такива доказателства не са събрани в хода на съдебното производство. Твърди, че нито актосъставителя, нито свидетеля имат преки и непосредствени впечатления от извършване на деянието, поради което липсват годни доказателства относно извършването на нарушение. Твърди, че не е изяснен факта, който се твърди в НП, че водача е използвал пътя отворен за обществено ползване за други цели. Счита и че не става ясно как се използва пътя за обществено ползване по предназначение. Твърди, че по делото не са събрани доказателства за извършване на действия, които да се квалифицират като дрифт, като нито в АНП, нито в съдебното производство е установено какво деяние е извършил за да бъде квалифицирано като такова по чл.104б т.2 от ЗДвП и липсват индиции за някакво преднамерено поведение на водача на МПС. В ЗДвП не съществува понятие дрифт. Твърди, че липсата на пълно, точно описание на нарушението, непосочването на конкретните обстоятелства, при които е извършено, води до съществени процесуални нарушения, касаещи правото му на защита, като препятства възможността му да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си. Твърди и че по никакъв начин в решението си ВРС не е изяснил с каква цел е използвал пътното платно, освен да се движи по него и да превозва пътници. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение и за недължимост на определеното с решението възнаграждение за защита от юрисконсулт. В с.з. касаторът твърди, че не е извършвал нарушението, правил е ляв завой, като не е застрашил никого, нямал е никакви нарушения до момента, няма интерес към дрифтове, не се занимава с такива работи, случил му се инцидент, като е паднал върху него огромен клон, ударил го е в гръбначния стълб и го потрошил целия, колата му е от жизнено важно значение, тъй като скоро ще може да управлява и не може да остане без книжка, както и твърди, че глобата е много висока, а е с "болнични" от 700лв. на месец вече от седем месеца. Моли да бъде отменен издаденият фиш.

Ответникът по касационната жалба – ВПД началник сектор в Областна дирекция на МВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“-Варна, редовно призован, представител не се явява. В писмени бележки, чрез процесуалният си представител ю.к. Л.- А., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай че жалбата бъде уважена - да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна, като счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват категоричен извод за извършено нарушение, поради което решението на ВРС следва да се отмени, както и се отмени издаденото НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на О. О. А. против наказателно постановление №24-8703-000567/06.06.2024г. на ВПД началник сектор в ОД на МВР Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени административния наказания глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 06.05.2024 год. около 18.33 ч. А. е управлявал л.а. „БМВ“ с рег.№ [рег. номер] по [улица]в гр. Варна, като на кръстовището с [улица]в посока към [улица], извършил резки маневри, изразяващи се в преднамерено привеждане на автомобила в неконтролируемо състояние, като въртял МПС-то в полукръг чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка. В резултат на това задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема, поднесла се и МПС-то навлязло в платното за движение по [улица]странично, с вратите напред. А. продължил да подава газ и МПС-то продължило да се придвижва напред поднасяйки се. Тези му действия били наблюдавани от свидетелите К. И. и Р. З. - полицейски служители в сектор „СПС“, звено „Сигма“ при ОД на МВР Варна, които били позиционирани на пиацата за таксита пред Катедралния храм и се готвели да потеглят. Полицаите преценили, че се касае за т.нар. „дрифт“ и веднага тръгнали след А., като успели да го настигнат в района на „Севастопол“, на пешеходната зона, където го спрели. На място му било обяснено, че е извършил нарушение и му е съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, който бил предявен, а А. го подписал без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН подал писмени възражения, като оспорвал извършването на вмененото му с акта нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, като АНО приел възражението за неоснователно.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като вмененото нарушение е безспорно установено, правилно квалифицирано и са наложени предвидените в санкционната разпоредба наказания. ВРС е обсъдил възраженията в жалбата, които е приел за неоснователни, както и е приел, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН не намира приложение с оглед разпоредбата на чл.189з ЗДвП.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция намира, че ВРС правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели, като ги е преценил ведно със събраните по делото писмени доказателства и е достигнал до правилния извод, че на 06.05.2024 год. около 18.33 ч. А., като е използвал посочените в НП булеварди /кръстовището между тях/ не по предназначението им - за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра-въртял МПС-то в полукръг чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка, в резултат на което задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема, поднесла се и МПС-то навлязло в платното за движение по [улица]странично, с вратите напред, като продължавал да дава газ и се придвижва напред - е осъществил състава на чл. 104б т. 2 ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. По делото не е налице спор, че касаторът като водач на МПС е бил на описаното в НП място-кръстовище.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства-гласни и писмени, че касаторът на посочената дата и място в АУАН и НП при управление на МПС- л.а. .„БМВ“ с рег. № [рег. номер] е използвал път, отворен за обществено ползване, за друга цел, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/.

ВРС е изложил подробни мотиви относно вмененото с НП деяние, както и за понятието „дрифт“, които се споделят от настоящата инстанция.

Независимо че липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Тази техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета е непосредствено от св. И. и З..

Установените факти са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност и правилно квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно - наказателния състав на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – в случая обществения път е умишлено използван от касатора не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи отношение към ползването на пътя по предназначение.

Предвид горното неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ВРС не е установил по безспорен начин извършване на нарушението от обективна и субективна страна, както и че не са събрани достатъчно доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин фактическата обстановка описана в АУАН и издаденото НП. Въззивният съд е анализирал събраните по делото доказателства, като е обсъдил показанията на свидетелите И. и З., очевидци на нарушението. ВРС е анализирал механизма на реализиране на нарушението, като е приел за безспорно установено виновното поведение на касатора, който е ползвал пътя за други цели, а именно за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми.

Вмененото нарушение е безспорно установено и правилно квалифицирано.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, с които е счел, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, която установява фиксиран размер на наказанията, съответстващ на извършеното нарушение и съобразен с целите на чл.12 ЗАНН. Твърдените от касатора обстоятелства, че е нямал никакви нарушения досега/което противоречи на данните от приложената по делото справка за нарушител/водач/, относно здравословното му състояние/вследствие на инцидент след датата на нарушението/, както и че размера на глобата е много висок, предвид това, че е болнични от седем месеца, са относими при определяне размера на наказанията. В случая размера на наказанията е установен от законодателя, който е съобразен с тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност.

Варненският районен съд е изложил подробни мотиви за обосноваността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Обсъдени са всички събрани доказателства, като са анализирани показанията на свидетелите и е формиран крайния извод на съда за извършено административно нарушение.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63 от ЗАНН. Не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80лв.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че на ответникът не се дължи възнаграждение за юрисконсулт, тъй като за предоставена правна помощ възнаграждения могат да получават само адвокати, които са определени и назначени по реда на чл.25 и 26 от ЗПП. Изрично законодателят е уредил в чл.63д ал.4 ЗАНН, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно ал.5 на чл.63д ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1429/04.12.24г. по НАХД № 2645/2024г. на ВРС, VІ състав.

ОСЪЖДА О. О. А., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.