ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 777
гр. София , 23.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20211110211857 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал. 4 от НПК.
С Постановление от 24.06.2021г. прокурор при СРП е прекратил
Досъдебно производство № 1087/2017г. по описа на 06 РУ на СДВР, пр. пр.№
742/17г. по описа на СРП, което е било образувано срещу неизвестен
извършител за това, че на 22.01.2016г. в гр.София, причинил средна телесна
повреда на ГР. П. П., поради немърливо изпълнение на правно -
регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия като лекар
,,Мамолог" в медицински център ,,Панацея" ООД, представляваща източник
на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение и не
преценил наличието на карцином в дясната гърда на П. към дата 30.11.2015г.,
като е нарушил съответните медицински стандарти, утвърдени в нормативни
актове, поради което се наложило оперативно отстраняване на дясната гърда
на П. - престъпление по чл.134, ал.1 т.2 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК. В мотивите е отразено, че от съвкупния анализ на гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства не може да се направи
едностранчив извод за доказаността на обвинението спрямо конкретно
лице. Аргументирайки се със свидетелските показания на разпитаните лица -
пострадалата и лекуващите я лекари, както и на назначената повторна петорна
комплексна съдебно медицинска експретиза, прокурорът е приел обвинението
за недоказано, което е обусловило правното основание за прекратяване на
наказателното производство да бъде при хипотезата на чл.243, ал.1 т.2 от
1
НПК.
В жалбата пострадалата Г.П. оспорва фактическите констатации, както
и правните изводи, отразени в постановлението.
Счита, че със своето поведение лекуващия я лекар доктор С. е допуснал
съществени пропуски, които впоследствие са били констатирани от други
лекари и са в причинна връзка с извършената й ампутация на дясната гърда.
Навежда оплакване, че вещите лица по повторната комплекснна съдебно
медицинска експретиза не са отговорили коректно на поставените им задачи,
както и липсват отговори на други такива, относими към нейното
здравословно състояние. В заключение се иска от съда да постанови
определение, с което да отмени обжалваното постановление на прокурора за
прекратяване на наказателното производство като се отправят и
доказателствени искания.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното
производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения седемдневен срок
и от легитимиран да обжалва субект, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
От приблизително една година свидетелката Г.П. ползвала
медицинските услуги на П.С., който работил като доктор ,,мамолог" в
медицински център ,,Панацея" ООД - София. Пострадалата родила дете с
оперативно родоразширение през 2014г. и от раждането му, до месец май
2015г. го кърмила. П. имала оплаквания в областта на млечните жлези и по
този повод неколкократно посещавала лекуващия я лекар доктор Свещаров в
медицинския център, където работел. В анамнезата от извършения от доктора
преглед на 16.06.2014г. било записано ,,Кърмачка. Уплътнения в лява млечна
жлеза", а в заключението ,,Д.К. - 1година", т.е пациентката да се яви отново
на преглед след една година. От показанията на свидетелката П. се
установява, че при този преглед й бил изписан окситоцин на таблетки и топли
2
компреси, които според нея са довели до временно облекчение на
състоянието й. Свидетелката Г.П. посетила отново доктор Свещаров на
30.11.2015г. , като този път оплакванията й били свързани с уплътнение в
дясната гърда. В анамнезата от извършения от лекаря преглед на същата дата
било записано ,,уплътняване на дясна млечна жлеза". Било извършено
ехографско и мамографско изследване, за което П. дала информирано
съгласие. Заключението било ,,галактоцеле гл.м. декстра".
На пациентката и било препоръчано да се яви на преглед след месец,
без това да е било отразено в протокола за мамографично изследване.
На 11.01.2016г. свидетелката решила да получи и друго мнение за
здравословното си състояние и посетила за преглед доктор Е. В. в Първа АГ
боолница ,,Света София" по повод продължаващите оплаквания. Свидетелят
В. я прегледал и установил наличие на деформация на дясната гърда на П. и
извършил тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ), тъй като се усъмнил за
наличие на онкологично заболяване. От направеното от доктор Кантарджиева
цитологично изследване на следващия ден се потвърдило наличието на
малигнен процес. Доктор Василев насочил пациентката към хирург за
операция в спешен порядък.
Това обстоятелство разтревожило свидетелката П., която на 15.01.2016г.
посетила доктор И. П., който също изразил предположение за злокачествено
туморно образувание.
След като узнала за диагнозата си, пострадалата посетила доктор С.
като му показала резултатите от изследването. Видимо смутен, той започнал
да ги отрича и да я успокоява, че нямало нищо сериозно.
На 13.01.2016г. П. направила пореден преглед при мамолог доктор М.
във ВМА - София, който потвърдил диагнозата, направена от доктор
Василев.
На 15.01.2016г. Петроба посетила ,,Специализирана болница за активно
лечение по ОНКОЛОГИЯ" ,,София, ул.,,Пловдивско шосе" 6 при докторите
П. и патолог доц.М. Там й бил извършен преглед и ревизия на цитологични
стъкла от биопсията, като резултатите били потвърдени от доц.Милев, който
поставил диагноза ,,карцином 3 - ти стадий".
3
На 18.01.2016г. свидетелката направила последващ преглед в ИСУЛ при
д- р Седлоев - онколог и д - р С. в частен кабинет в ,,Самостоятелна медико -
диагностична лаборатория ,,Медиарт" в гр. София. Диагнозата на д - р С. след
преглед била също за карцином на дясна млечна жлеза.
На 19.01.2016г. бил извършен преглед във ВМА при проф.Б. с
потвърдена диагноза - карцином, който взел решение за незабавна оперативна
интервенция по отстраняването на тумора. Докторът заявил, че за да има
такива размери, и да засегне лимфната система, е необходимо карцинома да е
бил с давност от поне една година.
На 21.01.2016г. П. постъпила по спешност за извършване на планова
операция във ВМА - София, при проф.Г. Б., където на 22.01.2016г. била
извършена радикална месектомия вдясно. След опарецията състоянието на
пациентката било оценено от онкологичен комитет и й било предписано
медикаментозно лечение, химиотерапия и лъчетерапия.
В началото на 2017г. свидетелката Г.П. подала сигнал до СРП във
връзка със случилото се срещу д - р С. като посочила, че не е сигнализирала
ИАМО за действията му.
С Постанонление на прокурор при СРП от 20.03.2017г. било образувано
досъдебно производство. В хода на разследването органите на досъдебното
производство сезирали ИАМО, които извършили спешна проверка по случая.
Съгласно Констативен протокол № КП - 22 - 77 от 27.03.2017г. се установило,
че медицински център ,,Панацея" ООД осъществява специализирана
извънболнична по чл.40, ал.3 от Закона за лечебните заведения, сред които
фигурира и специалността ,,Акушерство и гинекология". В него било
посочено, че доктор С. е извършил нарушение по чл.81, ал.2 т.2 от Закона за
здравето във връзка с лечението на свидетелката Г.П. в частта относно
,,достатъчност и качество на медицинската помощ". Поради изтичане на
давностните срокове по ЗАНН, считано от датата на извършване на
нарушението, производство по реда на този закон не било открито.
В хода на провежданото досъдебно производство били извършени
неколкократни разпити на пострадалата, както и на част от лекуващите я
лекари Й. С., Г. Б., Е. В., И.П. и П. С.. Също така били назначени общо три
комплексни съдебно медицински експретизи, чиито заключения са в насока
на липса на неправомерни действия от страна на доктор С. във връзка с
4
провежданите прегледи и лечение спрямо свидетелката Г.П.. Също така били
приобщени редица писмени доказателства, свързани с нейното здравословно
състояние и проведените консултации и лечение.
Приетата от съда фактическа обстановка не се различава съществено от
описаната в постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство. При наличието на изброените фактически обстоятелства следва
да бъде постановено отменяне на обжалвания прекратителен акт.
На първо място следва да се отбележи, че за да бъде осъществен реално
съдебният контрол в производството по чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК
представителят на държавното обвинение следва да изложи в своя акт не само
фактическите, но и правните си съображения касателно основанията за
прекратяване на наказателното производство. Това е така, защото съдът не
може да изземва правомощия на прокурора и да го замести като вместо него
за пръв път посочи от какво естество са процесуалните предпоставки за
приключване на наказателното производство по реда на чл. 243 от НПК. В
коментираната процедура съдът може единствено да контролира
обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, но за целта
същият следва да бъде подробно, ясно и изчерпателно мотивиран. В този
смисъл постановлението за прекратяване на наказателното производство не
отговаря на посочените изисквания, доколкото правните съображения на
прокурора се изчерпват единствено с безкритичното приемане на
заключенията на вещите лица по назначените комплексни съдебно
медицински експертизи и преписване на правните съображения на прокурора,
постановил предходното постановление за прекратяване на досъдебното
производство.
В допълнение към това следва да се посочи, че прокурорът може да
прекрати наказателното производство само когато разследването е било
обективно, всестранно и пълно, т. е. когато са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина, използвани са всички възможности за
попълване на делото с доказателства и са установени безпротиворечиво
всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, какъвто не е
настоящият случай.
При извършена служебна преценка съдът констатира, че органите на
досъдебното производство е следвало да разпитат в качеството на свидетели
5
медицинските лица, които са изготвили доклада във връзка с извършената
проверка, а именно докторите Ю. Ч. и Т. З. В констативната част на
подписания от тях протокол е било упоменато, че при трегледа от
30.11.2015г. диагностично не е била достатъчно уточнена, не са били
провеждани допълнителни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на
поставената диагноза в диференциално - диагностичен план. Техните
показания бих могли по – детайлно да посочат конкретните пропуски,
свързани с лечението на пациентката.
По отношение на разпита на самия доктор С. съдът констатира, че
същият е били зъвршен твърде повърхностно и на същия не са му били
задавани въпроси, които са от съществено значение за изясняване на
обективната истина по делото. В своите показания свидетелят никъде не е бил
запитван какви са били оплакванията от пострадалата и какви точно прегледи
и предписания са били направени от негова страна във връзка с нейното
лечение, както и защо след като са му били показани резултатите от
последващите изследвания, същият не я е посъветвал към по - адекватно
лечение. Също така е следвало да бъде изследван и обсъден въпроса при
наличието на сходни симпоми между поставената диагноза ,,галактоцеле" и
,,карцином", защо доктор С. не е препоръчал преглед и от друг специалист,
във връзка с потвърждаване или респективно отричане на направените
оплаквания от свидетелката П., каквото последната е направила по собствена
инициатива. Кое е мотивирало свидетеля да игнорира хипотетичната
възможност за злокачествено онкологично заболяване освен кърменето на
детето от страна на П..
По делото липсва приложенва длъжностна характеристика на доктор П.
С., от която да е видно каква е неговата компететност като ,,лекар мамолог"
във връзка с провежданото лечение и имал ли е задължение да установява по
силата на своята специалност онкологично забеляване.
Също така липсват данни, защо след като по твърдения на други
свидетели, откритият карцином е бил с давност от поне от около година,
същият не ебил установен при извършените прегледи. Намек за подобен
пропуск се съдържа в т.5 от заключението по изготвената последна по ред
комплексна съдебно медицинска експретиза. В него е упоменато, че
развитието на злокачествения процес в известна степен е било ,,замаскирано"
6
на фона на продължителнотго кърмене.
Тъй като в случая очевидно не се касае за т.нар. ,,скоротечен рак", а за
продължителен процес, за който се съдържат гласни данни, че е от поне една
година, следва да бъде изяснен въпроса, след като е имало продължително
оплакване от пациентката, какви последващи действия е предприел доктор С.
във връзка с нейното лечение. Също така без отговор от прокурора е останал
съществения въпрос защо след последващо извършени прегледи на
пациетктата П. всички други лекари са потвърдили една и съща диагноза,
само не и лекуващия я лекар. Всички свидетели, както и онези, които са
участвали в лечението на пострадалата, но не са били разпитвани (доктор М.,
доцент М., Ю. Ч. и Т. З.), са били категорични, че заболяването е с
дългосрочна давност и очевидно не са били предприети необходимите
дейстивя по неговото диагностициране. Съдът с кагегоричност не споделя
изложеното в мотивите на прекратителното постановление, че нито един
свидетел не посочва в разпита си, че доктор Свещаров е пропуснал какъвто и
да било пропуск или е направил неправилна диагноза. Видно от протолите за
разпит на самите свидетели е, че такъвм въпрос въобще не им е бил задаван.
Противното на подобна аргументация се съдържа в показанията на абсолютно
всички свидетели и най - вече на пострадалата Г.П.. Нейните твърдения в
хронология се потвърждават и от останалите медицински лица, разпитани във
връзка с нейното лечение и в частноскт онези, постанили и идиагноза,
различна от тази на доктор С. Не е поставена под анализ и разпита на
свидетелката Г.П., в който се описва поведението на доктор С. след
уведомяването му за поставената диагноза. Видимото смущение, съчетано с
отричане на раззултатите на лекарите, които впоследствие се потвърждават и
от извършеното оперативно лечение на пациентката, по недвусмислен начин
навеждат на мисълта за небпежно и некомпетентно поведение във връзка с
провеждания лечебен процес. Последващото посещение на пострадалата при
други лекари е обяснимо с оглед неправилно поставената диагноца от една
страна и продължителното и лечение, отричайки другата такава.
Представителят на държавното обвинение се е доверил на заключението
на комплексните съдебномедицинскати експертизи, без да ги подложи на
обстоен и задълбочен анализ. Внимателният прочит на последвана петорна
7
експертизата обаче води до извод, че заключението е вътрешно
противоречиво и не може да обоснове с необходимата категоричност
констатация, че не съществува причинна връзка между поведението на доотор
Свещаров и настъпилия вредоносен резултат. От една страна експертите са
посочили, че злокачествения процес е бил ,,замаскиран" на фона на
продължителното кърмене, а от друга че пациентката по своя инициатива е
отишла на консултации при друг лекар и са изказали предположение, ,,че най
- вероятно" и самият доктор Свещаров би назначил допълнителни
диагностични процедури. Вещите лица не са дали никакъв аргументиран
отговор на въпроса към кой първоначален момент е съществувала обективна
възможност да бъде консаттирано наличиетно на злокачествено образувания
в дясната гърда на свидетелката П.. Вместо отговор същите са фиксирали
периода към 30.11.2015г., когато карциномът очевидно е бил в напреднал
стадий. Свидетелските показания на лекуващите лекари и част от писмените
доказателства установяват много по - голяма давност на заболяването, която с
оглед продължителния процес на лечение от страна на доктор С. и наведените
оплаквания от пострадалата, която заявява, че многократно го е посещавала
за преглед. Очевидно заболяването й е възникнало в много по - ранен етап от
фиксираната дата, като освен позоваването на мамографско изследвване,
вещите лица е следвало да обсъдат и останалите доказателствени средства,
зада дадат обоснован отговор на поставената им задача. Аргументираният
отговор на подобен въпрос е свързан и с този, поставен в жалбата на
свидетелката относно това какъв период от време е бил изминал, за да
достигне злокачественото образувание до трети стадий с разсейки в лимфните
възли.
Без изясняването на всички тези обстоятелства, без получаването на
несъмнени доказателства, че телесната повреда се дължи единствено и само
на поведението на свидетелката Г.П., не може законосъобразно да се
поддържа, че не е налице елемент от обективната страна на престъплението
по чл. 134, ал. 1 т.2 от НК. Отделен е въпросът, че в експертизата не се
съдържа какъвто и да било коментар на действията на лекарите. Всичко това
води до извод, че експертното заключение не е достатъчно обосновано, което
от своя страна е налагало назначаването на допълнителна експертиза, която
след запознаване с всички материали по делото да даде заключение по всички
поставени въпроси в предходното експертно заключение и преди всичко да
8
отговори с категоричност дали телесната повреда на пострадалата се дължи
на действията и бездействията на лекуващия я лекар. Следва да се напомни,
че съгласно чл.154, ал.1 от НПК, заключението на вещото лице не е
задължително за съда и органите на досъдебното производство при
формирането на вътрешното му убеждение и при наличието на други
доказателства и доказателствени средства, които поставят под съмнение
неговата обективност и вярност.
За да приеме като основание за прекратяванен на досъдебното производство
недоказаността на обвинението, прокурорът е следвало да постави под
внимателен, задълбочен и цялостен анализ всичси събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност. Твърде повърхностният анализ на
гласните доказателствени средства, които се намират в противоречие със
заключението на вещите лица и безкритичното кредитиране на изложените в
него констатации, не могат да обусловят липса на доказателства, уличаващи
конкретно лице в извършване на престърление.
Прокурорът не е обсъдил показанията на пострадалата свидетелка, която
при неколкократните си разпити подробно описва цялостното поведение на
доктор С. и на останалите лекари, свързани с нейното лечение. Дори и самата
тя, като немедицинско лице, навежда конкретни твърдения, свързени с
пропуските на лекуващия я лекар по диагностициране на заболяването, които
са потвърдени и от останалите доказателства. Липсва отговор на въпроса
защо прокурорът счита, че показанията на пострадалата свидетелка са
недостатъчни за доказване на обвинителната тези и с кое същите не се
потвърждават от останалите гласни доказателствени средства. Макар и да не
се говоди директно за допуснати грешки по лечението на пострадалата,
медицинските лица, при своите разпити, очертават наличието на заболяване,
което, с оглед медицинската квалификация на доктор С., е следвало да бъде
установено и диагностицирано. По този начин косвено техните показания
потвърждават показанията на свидетелката Г.П.. Всички тези обстоятелства
са останали игнорирани в мотивите на прокурорския акт, тъй като е даден
безкритичен приоритет на вещите лица пред останалите доказателства.
Прокурорското постановление не е мотивирано в съотведствие с
изискванията на закона. Видно от съдържанието на същото е, че правните
изводи са изцяло преписани от предходното, което е било предмет на
9
първоначално обжалване и отмяна от състави на СРС и СГС. Единствената
отлика с първоначалното прекратително определение е позоваването на
повторната комплексна съдебно медицинска експертиза. Правните изводи
обаче са изцяло заимствани от предходния прокурор, включително и
съдебната практика, на която се е позовал насотящия. Противоречивите
доказателства не могат да бъдат приравнени на липса на достатъчно
доказателства, което да представвява радикален мотив за наличие на
недоказаност на обвинението.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по досъдебното производство
не са събрани достатъчно доказателства, които да способстват изясняването
на обективната истина, а част от събраните на този етап такива (последната
КСМЕ и разпит на свидетеля Свещаров) са необосновани и следва да бъдат
преповторени снеобходимата процесуална прецизност.
Същевременно липсва самостоятелна мотивировка на правните изводи
на прокурора във връзка с прекратяване на наказателното прозиводство на
посоченото от него процесуално правно основание.
Поради тази причина постановлението за прекратяване на досъдебното
производство следва да се отмени, а делото да се върне на прокурора за
правилното приложение на закона.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.6 т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при СРП от 24.06.2021г., с което
е било прекратено Досъдебно производство № 1087/2017г. по описа на 06 РУ
- СДВР, пр.пр.№ 742/2017г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен
извършител по обвинение в извършено престъпление по чл.134, ал.1 т.2 във
вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и връща делото на прокурора за
правилното прилагане на закона.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен
срок от съобщението му пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателката и СРП.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11