Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 14.01.2020 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 12.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2170 по описа за
Иск
с правно основание чл. 4,вр. с чл. 2б
от ЗОДОВ
Ищецът Д.К.В. твърди, че на 27.10.2014 година
е образувано досъдебно производство № ЗМ-1003/2014 г. по описа на РУ В.Търново
срещу виновното лице за извършено Д.ие по чл.
149,ал.1 от НК по отношение на малолетното му дете. Излага, че след
прекратяване на брака му с развод родителските права върху малолетното дете са
предоставени на майката , а за него е постановен режим на лични контакти с
детето. Изтъква, че след посещение на детето при него в периода
25.10.-26.10.2014 г., бившата му съпруга
е подала сигнал относно извършени от
него блудствени действия със сина им. Заявява, че по образуваното досъдебно
производство е разпитван като свидетел и въпреки, че не е привлечен като
обвиняем счита, че то се води срещу него. Сочи, че ДП продължава четири години
и осем месеца, без да е приключило,
който срок надвишава разумните срокове
за провеждане на наказателно производство по вина на разследващите органи и на
Районна прокуратура. Навежда, че след подадения от майката сигнал не е виждал детето си, поради което емоционалната връзка между тях е
прекъсната. С решение по гр.д.№ 1465/2017 г. на ВТРС, което е обжалвано пред
ВТОС, е лишен от родителски права върху детето. Счита, че е претърпял
неимуществени вреди от продължилото извън разумния срок разследване, изразяващи се в притеснения,
безпокойство, стрес, безсилие, които
оценява съобразно принципа на справедливостта на 4000 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие разглеждане на ДП № ЗМ 1003/2014 г. на РУ на МВР В.Търново извън разумния срок по
чл.6, & 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в
размер на 4000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се
представлява от адв.К. от ВТАК, която поддържа изцяло исковите претенции.
Ответникът Прокуратура на Република България
, представлявана от
прокурор от ВТРП оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Твърди , че макар в хода на разследването да са извършени действия с участие на
ищеца, той няма качество на обвиняем, не е привличан като такъв, следователно
не е налице предвидената в ЗОДОВ предпоставка за реализиране на отговорност на
държавата за вреди, тъй като ищецът няма изискваното от хипотезата на чл. 2б,
ал.1 от ЗОДОВ процесуално качество. Освен горното навежда доводи относно
преценката на понятието "разумен срок", свързана винаги не само с темпоралната продължителност
на производството, а и с други обективни критерии, като фактическа и правна
сложност на казуса, качеството на пострадалия , поведение на участниците и
др. Заявява недоказаност на иска и
досежно твърдяните претърпени вреди от ищеца и оспорва размера на претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан. В съдебно заседание чрез прокурор Кожухаров поддържа изложеното
становище. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е баща на малолетното
дете Д.Д.ов В. , родено на *** г. видно
от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0064/2.02.2010 г. на Община Велико
Търново. С Решение от 22.12.2010 г. по гр.д. № 4542/2010 г. на ВТРС бракът му с Д.
е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство;
родителските права върху малолетното дете на страните са предоставени за
упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с
детето. От приобщените по делото материали по ДП № 1003/2014 г. на РУ В.Търново
се установява, че същото е образувано на 27.10.2014 г. срещу виновното лице за
това, че за времето от 8 часа на 25.10.2014 г. до 16,45 часа на 26.10.2014
г. в гр.Велико Търново, ул№21,ет.1, ап.1
е извършил действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст-Д.Д.В. с ЕГН **********
с постоянен адрес ***- престъпление по чл. 149,ал.1 от НК. Досъдебното производство е образувано
на основание чл. 212,ал.2 от НК по
сигнал на Д.Д.М. с първо действие по разследването-разпит на свидетел, извършен
на 27.10.2014 г. На същата дата е извършено претърсване и изземване в жилището,
което обитава ищеца в гр.В.Търново, ул. " Х." № 21, ет.1,ап.1. Извършен му е личен обиск,
след което със Заповед № 1739зз-258/27.10.2014 г. е задържан на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа. Освободен е на 28.10.2014 г. и му е проведен разпит.
Съставен му е протокол за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР на
28.10.2014 г. В хода на производството
са извършени разпити на свидетели, освидетелстване на детето, назначена е
съдебно-медицинска експертиза,биологична експертиза, ДНК експертиза. На
14.09.2015 г. ДП е изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за прекратяване
поради липса на събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление,
водено срещу "виновното лице". С постановление от 28.09.2015 г. на
наблюдаващия прокурор ДП е прекратено. С Определение № 1001/ 26.10.2015 г. по ЧНД №
2320/2015 г. на ВТРС съдът е отменил постановлението за прекратяване на
наказателното производство по ДП № ЗМ-1003/2014 г. и е върнал делото със
задължителни за изпълнение указания. Разпитани са свидетели, изискани са
доклади от Дирекция "Социално подпомагане", от Център за обществена
подкрепа Велико Търново. На 16.05.2016 г. ДП е изпратено на наблюдаващия
прокурор с мнение за прекратяване. С постановление от 1.06.2016 г.
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП №
ЗМ-1003/2014 г. С Определение №
336/20.06.2016 г. по ЧНД № 1157/2016 г. на ВТРС актът на прокурора е отменен и
са дадени задължителни указания относно прилагането на закона. След уважен
самоотвод на наблюдаващия прокурор делото е взето под наблюдение от друг
прокурор от състава на ВТРП. Проведени са разпити на свидетели, назначена е психолого-психиатрична
експертиза. Извършено е полиграфско изследване на 6.06.2018 г. по отношение на ищеца. Междувременно с Решение
№ 696/3.07.2018 г. по гр.д.№ 1465/2017 г. на ВТРС след заведен иск с правно
основание чл. 132,ал.1, т.1
вр. с чл.131 от СК от майката, бащата е
бил лишен от родителски права по отношение на малолетното дете. Решението е обжалвано пред ВТОС и не е влязло
в законна сила. След подадена жалба от Д.К.В. до административния ръководител
на ВТОП с искане за указания до наблюдаващия прокурор да предприеме
необходимите дейтвия за приключване на воденото ДП, поради търпени вреди и
негативни последици от воденото ДП, е изготвено постановление от прокурор от
ВТОП с отказ от намеса по хода на ДП, но съдържащо указания на водещия
разследването и наблюдаващия прокурор за предприемане на действия по формиране
на окончателно становище по събрания доказателствен материал, след получаване
на резултатите от назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза. Разследването
е било многократно продължавано в съответствие с процесуалния закон, като
последните данни сочат на удължен срок на разследване поради правна и
фактическа сложност до 12.11.2019 г. В производството са събрани и гласни
доказателства. Разпитана като свидетел
майката на ищеца обясни, че на 27.10.2014 г. синът ѝ бил задържан за 24
часа в полицията по обвинение от бившата му съпруга за извършено насилие над
детето. В дома им бил извършен обиск, иззети били различни вещи - спално бельо,
дрехи, пижами и др. Според нея синът ѝ
не бил притеснен, доколкото събрали информация, че разследването трябва да приключи
в рамките на няколко месеца. Това им спокойствие продължило до около една
година, след което бившата съпруга на сина и завела дело и той, както и тя вече
нямали никакъв достъп до детето. Според нея синът ѝ се затворил в себе си,
нямал социални контакти, от работа се прибирал в къщи и се затварял, получил
диабет, високо кръвно, започнал лечение с медикаменти. Заявява, че той не е
виждал детето си пет години. Въпреки
полиграфския тест, който бил в негова полза, нямало обвинение, но делото не се
приключвало. Според нея, още когато бил задържан синът ѝ искал да се
подложи на полиграфското изследване. Станалото се отразявало не само на него,
но и на цялото семейство. Той се отчаял, не вярвал, че истината ще излезе
наяве. Разпитана като свидетел сестрата
на ищеца също потвърждава, че след неоснователното обвинение на бившата и снаха
брат ѝ първоначално бил спокоен, тъй като знаел, че не е виновен. Сега,
почти пет години по-късно той не вярвал в работата на съда, както и тя. Отдръпнал
се тотално от всички, изолирал се, нямал социални контакти, а животът му се
състоял само от ходене на работа. След като минал полиграфското изследване
отново се обнадеждил, но сега чувствал, че няма никакъв шанс да защити себе си,
името си и семейството си. Отделно от това след заведеното от майката дело за
лишаване от родителски права брат ѝ се сринал тотално. При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.2б от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди. Разпоредбата
предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл.6, &1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи и представлява вътрешноправно средство за защита срещу бавно правосъдие. Ищецът е процесуално
легитимиран да търси отговорност от държавата в лицето на процесуалния субституент-Прокуратурата
на Република България
независимо от факта, че формално същият няма качество на обвиняемо лице по
образуваното досъдебно производство. Това е така, доколкото чл. 6, &1 от Конвенцията предвижда право
на справедлив процес, проведен в разумен срок от независим и безпристрастен съд
за всяко лице, чиито граждански права са
засегнати , или срещу което има каквото и да е наказателно обвинение. Нормата
на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ не въвежда като
изискване за допустимост засегнатото лице да е конституирано като страна в
процеса, достатъчно е да се установи, че се нарушават негови права. Според
Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3053/14 г. на трето г.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК, надлежната
процесуална легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ
принадлежи на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушено право на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок , което право му признава чл.6,
&1 от Конвенцията въпреки, че не е обвиняем, пострадал, или ощетен от
престъплението. В конкретния случай ищецът има право да търси обезвреда,
използвайки този национален компенсаторен механизъм, тъй като въпреки липсата
на формален акт за привличането му като обвиняем от цялостния анализ на
материалите по досъдебното производство следва извода, че то се води с цел да
се докаже неговата причастност към извършено престъпно посегателство. Безспорно
е, че досъдебното производство е образувано след подаден сигнал от майката за
извършени блудствени действия върху малолетното дете от страна на бащата, с
оглед което са извършени редица процесуално-следствени действия - претърсване и
изземване на дома, обитаван от ищеца, личен обиск, задържане по ЗМВР за срок до
24 часа, проведен разпит, съставен
протокол за предупреждение по ЗМВР. Проведено е полиграфско изследване
на ищеца, назначавани са редици експертизи. Накратко, цялостното поведение на
разследващите органи показва, че разследването е насочено само и единствено към
ищеца, макар същото да се води срещу
"виновното лице". В този аспект неоснователни са релевираните
от ответника възражения относно липса на привличане на ищеца като обвиняем
поради разбирането на разследващите органи , че същият няма такова качество.
Напротив, анализът на доказателствата сочи, че ищецът не е привлечен като
обвиняем само поради това, че до този момент компетентните органи не са събрали
достатъчно доказателства за неговата виновност. Признавайки правото на ищеца да предяви иск по този ред, следва да се прецени
основателността на неговата претенция, като се изхожда от критериите , въз въз
основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение. Същите са
примерно изброени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Това са общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. Според установената трайна съдебна практика на ВКС / вж.
Решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр.д.№ 5813/2014 г. на трето г.о., Решение № 72/18.05.2017
г. по гр.д.№ 3619/16 г. на трето г. о ., ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, при преценката дали е спазено изискването за разглеждане на делото в
разумен срок се установява продължителността на релевантния период, след което
се преценява дали този период е разумен.
Също така следва да се преценят всички обстоятелства по делото с оглед
баланс между интересите на лицето,
жалващо се от бавно правосъдие и интересите на обществото при постигане целите
на наказателното преследване, изискващи правилно провеждане на наказателното
производство. Безспорно между страните
е, че досъдебното производство е образувано на 27.10.2014 г. след подадения
сигнал от майката на малолетното дете. Същото е било многократно продължавано
след искания на наблюдаващите прокурори, като видно от последното приложено искане с № 2894/2014/11.09.2019 г. на наблюдаващия
прокурор, с което съдът разполага, административният ръководител на ВТРП е удължил срока за пореден път с два месеца,
считано до 12.11.2019 г. По делото към момента на приключване на устните
състезания -12.12.2019 г. няма данни и ответникът
не е представил доказателства, нито за внесен обвинителен акт, нито за
приключило наказателно производство. Тоест може да се приеме, че към датата на
предявяване на исковата молба досъдебното производство е продължило четири
години и осем месеца , като към датата на приключване на устните състезания
стават повече от пет години. Изхождайки
от критерия сложност на делото следва да се отбележи, че в
действителност производството разкрива такава, свързана със спецификата на
извършеното деяние, засягащо дълбоко лична интимна сфера, както и немаловажното
обстоятелство относно ниската възраст на пострадалия. Това значително
затруднява разследването, доколкото разкриването на този вид престъпления против
личността предполага и активното сътрудничество на постралото лице, което в
много случаи изпитва освен чисто физическите болки и страдания и чувство за
вина, за срам и други негативни емоции, които сам по себе си са пречка, или
забавят разкриване на обективната истина. Ниската възраст на детето, което към
датата на твърдяното деяние е било на четири години предполага специален подход
и изисква точна преценка, неминуемо свързани с използването на специфични
знания, освен от областта на медицината и биологията, още от областта на
психиатрията и психологията. Горното е наложило назначаването на няколко
експертизи, последната от която- комплексно психиатрично-психологична
експертиза, няма данни да е изготвена. Въпреки това следва да се вземат предвид
и останалите фактори, които влияят на този критерий, свързани с брой на
обвиняемите лица / такъв няма, а както бе отбелязано разследването се води
еднопосочно срещу ищеца/, приобщените документи, вкл. от други институции и
броя на разпитаните свидетели, които при тази продължителност на производството
в никакъв случай не биха могли да се оценят като многобройни. Относно поведението на страните следва да се
има предвид, че от обвиняемото лице не може да се иска да извършва такива
процесуални действия, които биха довели до неговото осъждане , но в този случай,
въпреки формалната липса на това процесуално качество ищецът е имал поведение,
което безспорно е целяло само и единствено активно съдействие на правозащитните
органи. Ищецът не само не е препятствал по никакъв начин разследването, а при
всички случаи на предприети процесуално-следствени действия спрямо него е
оказвал доброволно съдействие. В този
ред на мисли, макар да няма писмени данни по делото съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели в частта относно искането на ищеца да се
подложи на полиграфско изследване още в началото на разследването. /същото е извършено четири
години по-късно по искане на разследващите органи/.Оценявайки усилията на
компетентните органи, свързани с ускоряване действията по приключване на
разследването съдът счита, че същите не са били достатъчни и значително са
допринесли за дългата му продължителност. През този почти петгодишен период до завеждане на иска, след първоначално
извършените действия /спрямо ищеца още
на 27.10.2014 г./ се установят периоди, в които органите на досъдебното
производство не са провеждали процесуално-следствени действия, или не са
положили максимални усилия за предотвратяване на забавянето му. В този аспект следва да се отчете, че
досъдебното производство е било прекратявано два пъти от наблюдаващия прокурор,
съответно и двата пъти постановлението за прекратяване е било отменяно от съда
при даване на задължителни за изпълнение указания за разследването. Има се предвид и забавянето, свързано с изготвянето на назначените експертизи, за което
отговорност следва да понесат компетентните правозащитни органи, тъй като те
следят за ритмичността на производството и следва да изискват съответното
процесуално поведение от участниците в процеса, включително от назначените вещи
лица. В тази вързка не се споделя
релевираното възражение за "съпричиняване" на резултата поради липса
на искане от ищеца за ускоряване на производството по реда на Глава 26 от НПК,
даваща възможност при изтичане на определени срокове обвиняемият да поиска от
съда да се разгледа делото, доколкото НПК дава това право само на лице,
привлечено в това му качество. Анализът на всички обстоятелства води до
безспорния извод, че продължителност от четири години и осем месеца по
образуваното досъдебно производство към
датата на завеждане на иска, при което и към датата на устните състезания
/когато периодът се увеличава до пет години/ разследването не е достигнало дори до фаза на привличане на
"виновното лице" като обвиняем, надвишава всякакви критерии за
разумен срок. Що се отнася до личния интерес на засегнатото лице, същият е
безспорен. Независимо от факта, че формално той няма качество на обвиняем
негативните последици, които търпи от продължилото повече от пет години
разследване са безспорни. Разпитаните като свидетели негови най-близки
родственици излагат състоянието на ищеца след образуване на досъдебното
производство. Според тях, отначало той е мислел, че всичко ще приключи в
рамките на няколко месеца, тъй като не е
виновен. След изтичане на първата година постепенно се е затворил в себе си,
станал е необщителен, ограничил е социалните си контакти, свеждайки живота си
до обикновени ежедневни дейности и работа. Впоследствие е загубил вярата си в
институциите, неминуема последица от дълго продължилото наказателно
производство. Съдът кредитира показанията на майката и сестрата на ищеца, тъй
като няма съмнение, че естеството на обвинението-сексуално посегателство над
собственото му малолетно дете, както и необосновано дългия срок на
разследването са причинили на ищеца твърдяните неимуществени вреди -стрес,
безпокойство, безсилие, притеснения. Относно довода за отчуждаването на детето
от ищеца поради липсата на контакти
между тях през този период, както и лишаването му от родителски права върху
малолетното дете следва да се отчете, че
макар да няма пряка причинно-следствена връзка между поведението на
разследващите органи и заведеното от майката гражданско дело с правно основание
чл.132,ал.1,т.1 от СК, именно
досъдебното производство е послужило като мотив на решаващия състав за предприемане
на тази крайна мярка спрямо ищеца. След толкова дълъг период, освен правно
изисквано е и житейски оправдано
лицето да изисква от
компетентните органи или да приемат, че има достатъчно доказателства срещу
него, за да се ангажира наказателната му отговорност и той да бъде изправен
пред съд, или да приемат, че няма такива. Имайки предвид изложеното по-горе и при презумиране на наличните негативни
изживявания от лицето през целия период на наказателното производство , както и
това, че неспазването на разумния срок
винаги увеличава вредните последици /вж. Решение № 532/24.06.2010 г. по
гр.д.№ 1650/09 г. на трето г.о./, съобразявайки
интереса на ищеца от приключване на
досъдебното производство по какъвто и да е допустим от закона начин / било то с
внасяне на обвинителен акт, или с прекратяване на наказателното производство по
досъдебното производство/, изхождайки от
принципа, че обезщетението не бива да има характер на източник за неоснователно
обогатяване на пострадалото лице , а следва да служи като справедлива репарация
на вредите, които са претърпени, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението, което следва да се присъди на ищеца е в размер от 4000 лева. Предявеният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 4000 лева главница, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на разглеждане на ДП № ЗМ
1003/2014 г. на РУ на МВР В.Търново
извън разумния срок по чл.6, & 1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи. Следва да се присъди
законна лихва върху главницата от деня напредявяване на иска до окончателното
изплащане. При този изход на делото на основание чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат направените разноски в
производството в размер на 510 лева, от които 10 лева ДТ и 500 лева заплатено адв.възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати
на Д. К.В. с ЕГН ********** *** сумата от 4000 /четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие
разглеждане на ДП № ЗМ 1003/2014 г. на
РУ на МВР В.Търново извън разумния срок по чл.6, & 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху главницата от 17.07.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати на Д. К.В. с ЕГН ********** *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: