РЕШЕНИЕ
№ 168/ 15.06.20209год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Катя Станоева като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 100
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 156/20.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 9215/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е
отхвърлен предявеният по отношение на И.А.А. иск за признаване за установено,
че дължи на „Топлофикация - Перник”АД, гр. Перник сумата от 300.96лв. от които:
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на
263.55лв. за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., както и сумата от 37.41лв.
законна лихва за периода 10.07.2016г.-29.06.2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението - 01.08.2018г. до окончателното изплащане
на сумите, за което е издадена заповед по чл. 410 № 3934/01.08.2018 по ч.гр. д.
№ 5345/2018 по описа на Районен съд- Перник.
В срок е постъпила въззивна жалба от
„Топлофикация - Перник”АД, гр. Перник, в която се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, защото съдът не е взел предвид всички събрани по делото
доказателства.
И.А.А. изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник твърди, че ответникът дължи
сумата от 300.96лв. от които: главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия в размер на 263.55лв. за периода
01.05.2016г.-30.04.2017г., както и сумата от 37.41лв. законна лихва за периода
10.07.2016г.-29.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението - 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за което е
издадена заповед по чл. 410 № 3934/01.08.2018 по ч.гр. д. № 5345/2018 по описа
на Районен съд- Перник.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът е оспорил иска, твърдейки, че не е бил собственик на
процесния имот през исковия период, че ОУ не са били разгласени по предвидения
в закона ред, че не се установява доставката на топлинна енергия в
претендираните количества и стойност.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че процесният имот е придобит на 04.03.1993 г. от Н.Г.А., починала на ***
и оставила като наследници тримата си
сина, единият от които е и ответникът по делото, т.е. същият е придобил 1/3
идеална част от имота на *** - след края на периода, за който се претендира
заплащане на топлинна енергия от ищеца. Ответникът не е бил собственик на
процесния имот по време на периода, за който се води производството, поради
което и не е имал качеството на клиент на топлинна енергия. По делото не са
ангажирани и доказателства, че е приел наследството, оставено от майка му, като
съвкупност от права и задължения. Съдът е посочил също, че съгласно чл.60, ал.1
от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на своите наследодатели като част
от приетото наследство, но в настоящия случай ищецът претендира процесните суми
от ответника в лично качество, а не като наследник на починал потребител на
топлинна енергия. С оглед спазване на принципа за диспозитивното начало в
процеса, поради което и ответникът не следва да отговаря за задълженията на
това основание. Съдът е приел също, че не е доказано, че ответникът е подал
молба за откриване на партида, а последната е на името на друго лице. Въз
основа на тези мотиви, съдът е формирал извод, че за исковия период ответникът не
е бил клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и е отхвърлил
иска.
Решението на ПРС е валидно и допустимо,
а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012
г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД ,
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена
сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Неоснователен е доводът на ответника за неприложимост на ОУ за
исковия период, основан на твърдения, че същите не са публикувани по предвидения в закона ред. По
силата на чл. 150, ал.2 ЗЕ
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Т.е. за да същите да бъдат приложими е от значение фактът на първото
публикуване, а второто такова има само оповестителен характер. В случая е представено
копие от бр.82/29.04.2008 г. на в. "Съперник", в който са публикувани
общите условия, от което и следва, че същите са влезли в сила и са приложими за
спорния период.
За установяване обстоятелството, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, ищцовата страна е представила договор
за продажба на държавен недвижим имот, видно от който на 04.03.1993г. имотът е
закупен от Н.Г.А.. Последната е майка на
ответника. Същата е починала *** и е оставила за наследници трите си деца, сред
които е и ответникът по делото, т.е. последният по силата на чл. 5, ал.1 ЗН е
придобил 1/3 от правото на собственост върху имота.
Исковата претенция касае периода
01.05.2016.- 30.04.2017г. , т.е. същата е за период, предшестващ датата на
откриване на наследството. Имайки предвид разрешението, дадено в т.2 от ТР
8/2017г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не споделя приетото от ПРС, че
исковата молба не е основана на твърдения за наследствено правоприемство и на
това основание искът е неоснователен, защото предмет на спора е установяване
дължимост на сума, съставляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлофициран имот и след като по делото е доказано, че жалбоподателят е
наследник на Н.А., то и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му. На основание чл.60, ал.1 ЗН ответникът отговаря за задълженията, с които
наследството е обременено, което включва и задълженията на наследодателя за
заплащане на топлинна енергия. В същия смисъл е налице произнасяне на настоящия
състав - решение № 158 от 10.05.2019 г. на ОС - Перник по възз. гр. д. №
144/2019 г.
Първоинстанционният съд е приел също,
че липсват доказателства за приемане на наследството. На първо място твърдения,
че наследството не е прието, не са въвеждани, а наред с това районният съд не е
обсъдил представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 19.08.2019г., с
която ответникът е декларирал спорния имот, посочвайки, че е придобил 1/3 от
същия, колкото е и наследствената му част, което е достатъчно, за да обоснове
извод, че фактът на приемане на наследството е установен.
Предвид изложеното, въззивният съд
намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника.
Извод за противното не може да бъде направен поради това, че партидата ищеца е открита
на името на Г. А.А. /брат на ответника/, в който смисъл са наведени доводи в
отговора на въззивната жалба, защото определящо в случая е не на името на кое
лице към настоящия имот е открита тази партида а обстоятелството, че ответникът
е наследник на лицето, което е било собственик на имота през спорния период.
За установяване размера на задължението по делото е
приета съдебно- техническа експертиза, видно от която стойността на доставената
топлинна енергия за исковия период за апартамента, описан по- горе е равна на
790,65 лв. В заключението на вещото лице е посочено количеството и стойността
на потребената енергия по компоненти / битово гореща вода, отопление имот,
сградна инсталация/. Наред с това вещото лице е отразило стойността на
потребената топлоенергия за всеки един месец, като е конкретизирано помесечно и
размерът на задължението за всеки един от компонентите. Т.е. по делото са
събрани доказателства относно начина на формиране на задължението и размера на
същото, които не са оборени, предвид на което и съдът намира за
неоснователни доводите на ответника за
недоказаност на иска по размер.
По изложените съображения, въззивният
съд намира, че по делото е установено, че ищецът има вземане спрямо ответника
за доставена топлинна енергия за исковия период в размер, съответстващ на
придобитото от ответника право на собственост върху топлоснабдения имот – 1/ 3
, което се равнява на 263, 55 лв. главница и 37,41 лв. изтекла лихва, за които
суми е и предявен искът, поради което и обжалваното решение следва да се отмени
и вместо него да се постанови друго такова, с което искът да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да се
присъдят и направените разноски в заповедното и исковото производство, както
следва: 75 лв. за заповедното производство, от които 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение; 445 лв. за първоинстанционното и въззивното производство,
включващи заплатени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 156/20.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 9215/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, като
вместо него постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от "Топлофикация- Перник"АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк. Мошино, ТЕЦ "Република", срещу И.А.А., с адрес:***, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 300.96лв. от които: главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 263.55лв. за периода
01.05.2016г.-30.04.2017г. за апартамент № **, находящ се в ***, както и сумата от 37.41лв. законна лихва за
периода 10.07.2016г.-29.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението - 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите,
за което е издадена заповед по чл. 410 № 3934/01.08.2018 по ч.гр. д. №
5345/2018 по описа на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА И.А.А., с адрес:*** да заплати
на "Топлофикация- Перник"АД, гр. Перник сумата от 75 лв.,
съставляващи направени разноски в заповедното производство, както и сумата от
445 лв., представляващи разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.