Решение по дело №100/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 168
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20201700500100
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

   168/  15.06.20209год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов 

 

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 100 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 156/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 9215/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен предявеният по отношение на И.А.А. иск за признаване за установено, че дължи на „Топлофикация - Перник”АД, гр. Перник сумата от 300.96лв. от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 263.55лв. за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., както и сумата от 37.41лв. законна лихва за периода 10.07.2016г.-29.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед по чл. 410 № 3934/01.08.2018 по ч.гр. д. № 5345/2018 по описа на Районен съд- Перник.

В срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация - Перник”АД, гр. Перник, в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, защото съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства.

И.А.А. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответникът  дължи сумата от 300.96лв. от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 263.55лв. за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г., както и сумата от 37.41лв. законна лихва за периода 10.07.2016г.-29.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед по чл. 410 № 3934/01.08.2018 по ч.гр. д. № 5345/2018 по описа на Районен съд- Перник.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е оспорил иска, твърдейки, че не е бил собственик на процесния имот през исковия период, че ОУ не са били разгласени по предвидения в закона ред, че не се установява доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност.

С обжалваното решение районният съд е приел, че процесният имот е придобит на 04.03.1993 г. от Н.Г.А., починала на *** и  оставила като наследници тримата си сина, единият от които е и ответникът по делото, т.е. същият е придобил 1/3 идеална част от имота на *** - след края на периода, за който се претендира заплащане на топлинна енергия от ищеца. Ответникът не е бил собственик на процесния имот по време на периода, за който се води производството, поради което и не е имал качеството на клиент на топлинна енергия. По делото не са ангажирани и доказателства, че е приел наследството, оставено от майка му, като съвкупност от права и задължения. Съдът е посочил също, че съгласно чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на своите наследодатели като част от приетото наследство, но в настоящия случай ищецът претендира процесните суми от ответника в лично качество, а не като наследник на починал потребител на топлинна енергия. С оглед спазване на принципа за диспозитивното начало в процеса, поради което и ответникът не следва да отговаря за задълженията на това основание. Съдът е приел също, че не е доказано, че ответникът е подал молба за откриване на партида, а последната е на името на друго лице. Въз основа на тези мотиви, съдът е формирал извод, че за исковия период ответникът не е бил клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и е отхвърлил иска.

Решението на ПРС е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.

По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Неоснователен е доводът на ответника за неприложимост на ОУ за исковия период, основан на твърдения, че същите не са публикувани по предвидения в закона ред. По силата на чл. 150, ал.2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да същите да бъдат приложими е от значение фактът на първото публикуване, а второто такова има само оповестителен характер. В случая е представено копие от бр.82/29.04.2008 г. на в. "Съперник", в който са публикувани общите условия, от което и следва, че същите са влезли в сила и са приложими за спорния период.

За установяване обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия, ищцовата страна е представила договор за продажба на държавен недвижим имот, видно от който на 04.03.1993г. имотът е закупен от  Н.Г.А.. Последната е майка на ответника. Същата е починала *** и е оставила за наследници трите си деца, сред които е и ответникът по делото, т.е. последният по силата на чл. 5, ал.1 ЗН е придобил 1/3 от правото на собственост върху имота.

Исковата претенция касае периода 01.05.2016.- 30.04.2017г. , т.е. същата е за период, предшестващ датата на откриване на наследството. Имайки предвид разрешението, дадено в т.2 от ТР 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не споделя приетото от ПРС, че исковата молба не е основана на твърдения за наследствено правоприемство и на това основание искът е неоснователен, защото предмет на спора е установяване дължимост на сума, съставляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлофициран имот и след като по делото е доказано, че жалбоподателят е наследник на Н.А., то и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. На основание чл.60, ал.1 ЗН ответникът отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, което включва и задълженията на наследодателя за заплащане на топлинна енергия. В същия смисъл е налице произнасяне на настоящия състав - решение № 158 от 10.05.2019 г. на ОС - Перник по възз. гр. д. № 144/2019 г.

Първоинстанционният съд е приел също, че липсват доказателства за приемане на наследството. На първо място твърдения, че наследството не е прието, не са въвеждани, а наред с това районният съд не е обсъдил представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 19.08.2019г., с която ответникът е декларирал спорния имот, посочвайки, че е придобил 1/3 от същия, колкото е и наследствената му част, което е достатъчно, за да обоснове извод, че фактът на приемане на наследството е установен.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника. Извод за противното не може да бъде направен поради това, че партидата ищеца е открита на името на Г. А.А. /брат на ответника/, в който смисъл са наведени доводи в отговора на въззивната жалба, защото определящо в случая е не на името на кое лице към настоящия имот е открита тази партида а обстоятелството, че ответникът е наследник на лицето, което е било собственик на имота през спорния период.

За установяване размера на задължението по делото е приета съдебно- техническа експертиза, видно от която стойността на доставената топлинна енергия за исковия период за апартамента, описан по- горе е равна на 790,65 лв. В заключението на вещото лице е посочено количеството и стойността на потребената енергия по компоненти / битово гореща вода, отопление имот, сградна инсталация/. Наред с това вещото лице е отразило стойността на потребената топлоенергия за всеки един месец, като е конкретизирано помесечно и размерът на задължението за всеки един от компонентите. Т.е. по делото са събрани доказателства относно начина на формиране на задължението и размера на същото, които не са оборени, предвид на което и съдът намира за неоснователни  доводите на ответника за недоказаност на иска по размер.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че по делото е установено, че ищецът има вземане спрямо ответника за доставена топлинна енергия за исковия период в размер, съответстващ на придобитото от ответника право на собственост върху топлоснабдения имот – 1/ 3 , което се равнява на 263, 55 лв. главница и 37,41 лв. изтекла лихва, за които суми е и предявен искът, поради което и обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което искът да бъде уважен.

В полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в заповедното и исковото производство, както следва: 75 лв. за заповедното производство, от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение; 445 лв. за първоинстанционното и въззивното производство, включващи заплатени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯВА решение № 156/20.01.2020г., постановено по гр.д. № 9215/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, като вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от "Топлофикация- Перник"АД, с ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. Мошино, ТЕЦ "Република", срещу И.А.А., с адрес:***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300.96лв. от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 263.55лв. за периода 01.05.2016г.-30.04.2017г. за апартамент № **, находящ се в ***,  както и сумата от 37.41лв. законна лихва за периода 10.07.2016г.-29.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед по чл. 410 № 3934/01.08.2018 по ч.гр. д. № 5345/2018 по описа на Районен съд- Перник.

ОСЪЖДА И.А.А., с адрес:*** да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, гр. Перник сумата от 75 лв., съставляващи направени разноски в заповедното производство, както и сумата от 445 лв., представляващи разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.