Р Е Ш Е Н И Е
№ 116/09.03.2023
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА
ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА
МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
при участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева
к.адм.д. № 793 по описа на съда за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на началника на група „Охранителна полиция“ в РУ –
Каварна при ОД на МВР – Добрич срещу решение № 62/12.10.2022 г. по а.н.х.д. № 161/2022
г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е отменено наказателно
постановление № 22-0283-000099/27.07.2022 г. на началника на група „Охранителна
полиция“ в РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич в частта относно наложените с него
наказания – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. Излагат се доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът е тълкувал и приложил
неправилно закона, без да се аргументира. Сочи се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата)
полицейските служители следва да съпровождат лицето до съответното ЦСМП само в
случаите по чл. 7, ал. 1 от същата наредба. В останалите случаи те нямат такова
задължение и е неотносимо какви са били причините за неизвършване на
медицинското изследване. Твърди се, че нарушението и неговото авторство са
безспорно установени, поради което правилно и в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е издадено НП срещу водача за това, че е управлявал МПС в нетрезво
състояние. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго
такова по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – П.П.А., оспорва основателността й в писмен отговор по
делото и иска решението на КРС да бъде оставено в сила.
Представителят
на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че решението
на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Районният
съд е бил сезиран с жалба от П.П.А. срещу наказателно постановление №
22-0283-000099 от 27.07.2022 г. на началника на група „Охранителна полиция“ в
РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич в частта му, в която на жалбоподателката са
наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца (в останалите му части НП не е
обжалвано и е влязло в законна сила) за това, че в качеството си на водач на
МПС, на 11.02.2022 г., в 16, 25 часа, в град Каварна, на ул. „6-ти септември“ в
посока към ул. „Г.С.Раковски“, е управлявала лек автомобил марка Мерцедес 190
Д, с рег. № ТХ7105РХ, с концентрация на алкохол в кръвта 0, 64 на хиляда,
установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA-0082. При проверката е издаден талон за
медицинско изследване с номер 0049549. Наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателката като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в
резултат на което я е санкционирал на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За да
се отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, което
не може да бъде санирано в съдебната фаза на административнонаказателния
процес. Изводите си за това е обосновал с обстоятелството, че жалбоподателката се
е възползвала от правото си на медицинско изследване (след неприемане на показанията
на техническото средство), като се е явила във ФСМП – Каварна в определения от
контролния орган срок от 40 минути, считано от връчване на талона, но е била
възпрепятствана да го упражни реално, тъй като медицинските лица в центъра са
отказали да й вземат кръвна проба поради отсъствието на полицейски служител. От
безпротиворечивите писмени и гласни доказателства по делото съдът е установил,
че при пристигането на А. медицинският фелдшер й обяснил, че вземането на
кръвна проба може да стане само в присъствието на полицейски служител според
вътрешните правила на филиала, поради което й казал да изчака. Жалбоподателката
се явила в центъра заедно със съпруга си и техен общ приятел. След като чакали
повече от половин час пред филиала, съпругът на А. се обадил в полицията. След
известно време пристигнал полицейски служител и попитал защо не са се обадили в
полицията за случая. След като установил, че срокът в талона за изследване е
изтекъл, полицаят си тръгнал заедно със семейство Аврамови.
На
базата на тези фактически констатации съдът е приел, че не е налице бездействие
или демонстрирано нежелание на жалбоподателката да се ползва от правото си на
медицинско изследване, като тя по никакъв начин не се е опитвала да осуети
извършването на проверката за установяване концентрацията на алкохол в кръвта й.
Изложил е аргументи, че възможността за оборване на резултата от техническото
средство е важен елемент от общото право на защита. Приел е, че в случая не са
осигурени необходимите гаранции, за да може водачът реално да упражни това си
право въпреки ясно и несъмнено демонстрираното му желание за извършване на
медицинско изследване. Преценил е, че лишаването на жалбоподателката от правото
да даде кръвна проба пряко е рефлектирало и съществено е ограничило правото й
на защита, защото я е лишило от възможността да обори показанията на
техническото средство. Въз основа на тези мотиви и след като е приел, че при
наличие на оспорване на резултатите и надлежно упражнено право на избор по чл.
6, ал. 4 от Наредбата, удостоверено с подписа на лицето, липсва основание да се приложат последиците по
чл. 6, ал. 4, изр. второ от Наредбата чрез приемане на отчетените показания от
техническото средство, районният съд е стигнал до крайния правен извод, че е
налице порок, който влече незаконосъобразност на наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно като краен правен
резултат.
По
делото не е спорно, че П.П.А. е била привлечена към административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, във вр. чл. 174, ал.
1, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда до 0, 8 на хиляда включително, установена с техническо средство.
От анализа на приложимата нормативна уредба е видно, че
единствената възможност концентрацията
на алкохол в кръвта да се установява въз основа на показанията на
техническото средство е предвидена в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, както и при отказ на лицето да избере един от двата начина за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта – доказателствен анализатор
или медицинско и химическо лабораторно изследване – чл. 6, ал. 4, изр. второ и ал.
9 от Наредбата.
В случая от данните по преписката се установява по безспорен и
категоричен начин, че не е налице нито една от изброените хипотези, поради
което наказващият орган не е имал никакво правно основание да вземе предвид
показанията от техническото средство, за да приеме, че жалбоподателката е
управлявала МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда.
Съгласно събраните по делото доказателства А. е оспорила показанията на техническото средство и е изявила ясно желание да й бъде извършено медицинско изследване въз основа на издадения
й талон
за изследване. Жалбоподателката се е явила на определеното място и в
определеното време, но медицинското лице е отказало да й
вземе кръвна проба поради неявяване на полицейски
служител, с оглед на което правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че цялостното поведение на А. не разкрива какъвто и да е опит умишлено и
недобросъвестно да осуети извършването на медицинското изследване, а точно
обратното. Действително действията на медицинския специалист са несъответни на законовата регламентация, защото от съвместното тълкуване на чл. 12, ал. 3 и чл. 7, ал. 1
и ал. 2 от Наредбата се налага извод, че задължението за
присъствие на полицейски служител съществува само и единствено при установена концентрация
на алкохол над 1, 2 на хиляда или установено наличие на наркотични вещества или
техни аналози, какъвто не е настоящият случай, но това не променя извода, че жалбоподателката е била лишена от дадената й по закон възможност за извършване на
медицинско изследване за доказване наличието или отсъствието на алкохол в кръвта й и тя не носи никаква
вина за това. Без правно значение е обстоятелството дали ограничаването на
правото на защита на лицето се дължи на преките действия или бездействия на
полицейските органи или на трети длъжностни лица. Решаващото в случая е само
това, че жалбоподателката не е могла да упражни реално правото си да даде кръвна
проба и по този начин да обори показанията от техническото средство. При това
положение и доколкото резултатите от техническото средство не могат да се ползват от контролните
органи с оглед на ограничителните норми на чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от Наредбата съдът намира, че отразеното в АУАН изпълнително деяние -
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, се явява недоказано. Липсва съставомерност от
обективна и субективна страна с оглед на добросъвестното поведение на
жалбоподателката при провеждане на процедурата по Наредбата, поради което правилно
районният съд е отменил наказателното постановление.
По тези
съображения настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да го
остави в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/12.01.2022 г. по
а.н.х.д. № 161/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :