Решение по дело №689/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2021г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 ХХХVI – ти състав

На петнадесети април                                                        две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

 

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 689 по описа за 2021 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на „П.Б.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 540585-F565082/08.10.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивното дружество на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Във въззивната жалба са наведени подробни аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на имуществената санкция. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, в това число с приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Позовава се на обстоятелството,че за извършената покупка имало едновременно издадени служебен и фискален бон, което обстоятелство не било съобразено от АНО, което рефлектирало върху дружеството.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв. Д.Т., който поддържа изложените в жалбата съображения и аргументи, както и искането за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, като допълва, че дружеството е било санкционирано и за това, че в издадения фискален бон не били подробно описани потребените артикули, което на практика означавало, че за едно и също деяние дружеството било недопустимо санкционирано два пъти.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна изпраща представител, който моли съда да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди издаденото НП, като присъди и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намери за установено от фактическа страна следното: 

            На 06.08.2020г. в 13.21ч. служители на НАП, сред които и св. Г.Р., извършили проверка в търговски обект снек-бар „Госип Бакарди“, находящ се в гр. Варна, ул. „Константин Величков" №12, стопанисван от "П.Б." ЕООД с ЕИК *********.

   В  13:21ч преди започване на проверката и легитимация на органите по приходите била направена контролна покупка на промоция кафе и фреш на стойност 4.99лв; безалкохолно 250мл на стойност 2.20лв; два броя фреш с единична цена от 4лв. на обща стойност 8.00лв и един брой сандвич на стойност 3.20лв, като общата стойност на покупката възлизала на сумата от 18.39лв., заплатена в брой от Г.Др.-инспектор по приходите.

При поискване на сметката била предоставена закрита сметка бон № 135783/06.08.2020г., който съдържал информация за текуща сметка, дата, час, точен вид на стоката, количество, единична стойност, обща сума за плащане, както и фискален касов бон № 0013675/06.08.2020г., издаден в 13:21ч. на обща стойност 18.39лв. (без детайлно посочване на вид и единична цена на потребените артикули) от наличното и работещо в обекта ФУ „ELTRADE PRP250F-KL" с ИН на ФУ № ED335908 и ФП №44335908.

Прието било, че с издаването на служебен бон била нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ, съгласно която не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Нарушението не водело до неотразяване на приходи, поради което на дружеството бил издаден АУАН, а впоследствие и НП възприело изцяло констатациите в акта, като за него на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 лева.

В срок постъпили възражения от дружеството, които не били взети предвид от АНО и било издадено обжалваното НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от гласните доказателствени средства: показанията на св. Г.Р. и всички налични по преписката писмени доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания на св. Борис Веселинов Аврамов като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства, като същите не се и оспорват от страна на наказаното юридическо лице.

   Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което бе приета за разглеждане по същество.

АУАН е съставен от Г.Б.Р. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, орган по приходите съгласно изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС.

Наказателното постановление е издадено от Кр.А.А.– началник на Отдел Оперативни дейности-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, притежаващ необходимите правомощия съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, Заповед № ЗЦУ-928 от 05.07.2018 г. на главния секретар на НАП, Заповед № 2107/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на НАП и болничен лист № Е20201211811.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на „П.Б.“ ЕООД.

По делото е установено, че на датата на проверката - 06.08.2020 г. в стопанисвания от „П.Б.“ ЕООД търговски обект – снек-бар „Госип Бакарди“ е бил издаден служебен бон№ 135783/06.08.2020г., който съдържал информация за текуща сметка, дата, час, точен вид на стоката, количество, единична стойност, обща сума за плащане в нарушение на изискването на чл. 7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ, съгласно която не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.

Поради тази причина, съдът намира, че действително „П.Б.“ ЕООД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ.

В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на издаване на служебен бон, при съществуваща забрана за това, като по принцип не са от значение причините за това издаване.

При все това обаче, настоящият състав на ВРС застъпва позицията, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.

Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

От доказателствата по делото се установява, че дружеството - жалбоподател е издало още същия ден фискален бон за извършените покупки, който обаче не е отговарял на законоустановените изисквания за посочване на информация за текуща сметка, дата, час, точен вид на стоката, количество, единична стойност, а единствено отбелязана е била общата стойност на поръчката, като за да детайлизира единичната цена на всеки от артикулите очевидно е бил издаден в нарушение процесния служебен бон. На общо основание заради липсващите реквизити на фискалния бон дружеството е било санкционирано и е понесло административнонаказателна отговорност.

От нарушението действително не са настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са ощетени трети лица.

В самото наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено за първи път, като в самата административно – наказателна преписка не се съдържат данни за някакви други административни нарушения на данъчното и финансово законодателство, извършени от дружеството.

Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени при преценката относно това дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква „а”  от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани със Закона за данъка върху добавената стойност).

Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.

Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказано дружеството-жалбоподател, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици.

 Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено административно нарушение, то е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.

Спрямо дружеството е приложена необоснована санкция, като административно – наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните обстоятелства.

Доколкото съдът установи, че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, последното следва да бъде отменено.           

Въпреки направеното искане за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател, съдът не счита, че следва да присъжда такива, доколкото по делото не са представени никакви доказателства нито за тяхното реално реализиране, нито за техния размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 540585-F565082/08.10.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „П.Б.“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: