Решение по дело №2771/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е № 260250

 

гр. Бургас, 02.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на 14.09.2020 г., в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2771 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж.Г.Р. срещу Наказателно постановление № 20-0769-001864/18.06.2020 г., издадено от началник на група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2020 г., около 12:00 часа, в гр. ***************************в посока към ул. Индустриална, жалбоподателят управлявал лек автомобил Форд Фокус, с рег. № *******. На пешеходната пътека, пред кръстовището с ул. К., сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, преминавал пешеходец, който водачът не пропуснал, като застъпил пътната маркировка с МПС с цел да заобиколи пешеходеца, поради което бил спрян за проверка от актосъставителя Х.Х..

На жалбоподателят бил съставен АУАН за установеното нарушение по ЗДвП. Административнонаказващият орган, след като се е запознал с преписката по акта е приел, че нарушението е безспорно установено, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на  чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба, в размер на 100 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Х.Х., доколкото не намира причина да се осъмни в изложеното от него. Свидетелят последователно и логично излага възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от него. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.  

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП, вмененото на жалбоподателя нарушение е достатъчно индивидуализирано по място, дата на извършване, в какво се състои самото противоправно поведение, а именно, че по време на движение с л.а. не е осигурил предимство на преминаващ пешеходец на пешеходна пътека.

Изложените факти правилно са били квалифицирани от АНО като нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. От показанията на свидетеля се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС, като нито е намалил скоростта, нито е спрял на пешеходната пътека за да пропусне преминаващия пешеходец. Нещо повече, от показанията на разпитания по делото актосъставител се установи, че жалбоподателят не само, че не е пропуснал преминаващия пешеходец, но и застъпил пътната маркировка с цел да заобиколи пешеходеца, като продължил движението си. Срещу въпросните факти не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или поне да разколебаят изложеното от свидетеля, поради което съдът не намира причина да не кредитира изцяло показанията на актосъставителя. С оглед на което и правилно контролните органи са преценили, че жалбоподателят е извършил нарушение по цитирания текст.

За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП наказание „глоба” от 100 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 100 лева.  Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът                              

                                                  Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001864/18.06.2020 г., издадено от началник на група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя Ж.Г.Р., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.                                                                       

                                                                  

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС