Решение по дело №514/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 217
Дата: 23 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20235000600514
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Пловдив, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600514 по описа за 2023 година

за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 157/02. 11. 2023 г., постановено по ЧНД 357/2023 г.
Окръжен съд Кърджали е ПРИЗНАЛ и ПРИЕЛ за изпълнение съдебно
решение № 36, постановено на 02. 02. 2023 г. от Окръжен съд -* 3207/2504, *,
Наказателна колегия, дело № 473/108/2022, с което на С. М. К., роден на
27.04.*г., за извършено от него престъпление по чл.263, ал.1 от Наказателния
кодекс на * - трафик на мигранти, е наложено наказание 2 години „лишаване
от свобода“, като квалифицира престъплението по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във
вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът е
ПРИСПАДНАЛ от определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
2 години, задържането под стража на С. М. К., считано от 14.05.2023 г. до
влизане в сила на решението.
Недоволен от така постановеното определение е останал С. М. К., който
чрез своя защитник – адв. Е. П., го обжалва с искане да се измени частично
1
решението на Окръжния съд, като спрямо К. се определи на основание чл. 57
ал. 3 ЗИНЗС първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, намира и приема за
установено следното:

ЖАЛБАТАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Кърджалийският окръжен съд е
приел за установено, че по делото е приложено удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на
принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз,
постъпило в ОС - Кърджали на 28.09.2023 г. От него е видно, че с
Наказателна присъда № 36 от 02 февруари 2023 г., постановен от Окръжния
съд * по дело № 473/108/2022 и протокол за поправяне на допусната
материална грешка от 08.02.2023, съставен от Окръжния съд * по дело №
473/108/2022/а2 и влязла в сила на 28.03.2023 г., българският гражданин С. М.
К., роден на 27.04.1973 г., е осъден на наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за извършено от него престъпление по чл. 263, ал.1 от
Наказателния кодекс на *- трафик на мигранти.
В него е посочено, че съдебният акт се отнася за едно деяние и съдържа
обобщено представяне на фактите и описание на обстоятелствата, при които е
извършено то, включително време и място на извършване и естеството на
участие на осъденото лице. Отразено е, че на 22.01.2022 г., около 04:40 ч.,
обвиняемият М. Ф. Х., български гражданин, в качеството на шофьор на
лекотоварното МПС марка *, регистрирано в * с *, придружен от обв. К. С.,
български гражданин, се представили за извършване на граничния контрол,
посока излизане от * към *, в ГКПП * - *. Горепосоченото МПС се е движело
по маршрута * - *- *, без да бъде натоварено със стока. В момента на
извършване на подробна проверка на транспортното средство, работниците на
граничната полиция са открили в специално направена кухина (двоен таван),
разположен в горната част на отделението за превоз на стока, една група от 11
души, * граждани, които заявиха следната самоличност: G. S., M. S., R. R., S.
Y., S. J., S. M., S. J., S. J., S. R., S. R. И S. G..
При извършената проверка в базата данни на Граничната полиция, се
установи, че G. S. и M. S. фигурират като молители на убежище в *, а
2
останалите 9 души, открити в специалната кухина на МПС не фигурират като
законно влезли на територия на * и нито не притежават документи, които да
им позволяват законното влизане/излизане в/от *“. Посочен е видът и
правната квалификация на деянието/деянията и приложими нормативни
разпоредби, въз основа на които е постановен съдебният акт - чл. 263, от НК
Трафик с мигранти, чл. 65 от НК, чл. 66 от НК, чл. 67 от НК, а така също и
чл. 278 от НПК.
В удостоверението е посочено, че осъденият не се е явил лично на
съдебния процес, на който е постановено съдебното решение. Същият е бил
призован лично на 29.09.2022, 17.11.2022, 15.12.2022, 19.01.2023 и по този
начин е уведомен за определената дата и място на съдебния процес,
вследствие на който е постановен актът, и е бил уведомен за възможността за
постановяване на такъв акт, ако не се яви на съдебния процес. Наказателната
присъда е била съобщена/изпратена до посочения от обвиняемия адрес в
декларацията, дадена в досъдебната фаза на разглеждане на делото, съответно
в гр. *, ул. * № 17, Р. * и чрез афиширане на вратата на съдебната инстанция.
Наред с това е отразено в удостоверението, че С. К. е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, като лицето не е било
задържано и съответно не е приспаднат срок от наложената присъда.
По делото са представени заповед за задържане на лице рег. № 4379з-
335 от 14.05.2023 г., постановление с дата 15.05.2023 г. на Окръжна
прокуратура - София, протокол от съдебно заседание по ЧНД № 317/2023 г.
на Софийски окръжен съд, проведено на 18.05.2023 г., протокол от съдебно
заседание по ВЧНД № 609/2023 г. на Апелативен съд - София и писмо рег. №
9433/24.10.2023 г., С. М. К. е задържан на 14.05.2023 г. и до момента се
намира в Затвора *.
Първоинстационният съд правилно е преценил,че с оглед данните,
съдържащи се в удостоверението и приложените към него доказателства, са
налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото
съдебно решение с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
ДВЕ ГОДИНИ на българския гражданин С. М. К. в Република България.
Действително, съгласно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
компетентен да разгледа настоящото дело като първа инстанция е бил
Кърджалийският окръжен съд, с оглед обстоятелството, че С. М. К. е
български гражданин, с регистриран постоянен и настоящ адрес в с. *, общ. *,
обл.*, ул. „*“ № 17, видно от приложената справка от НБД „Население“.
Решението за налагане на наказание „лишаване от свобода” на С. К. е
постановено от съдебен орган на държава - членка на ЕС за извършено
наказуемо деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като
престъпление. Деянието е извършено на територията на издаващата държава -
*. Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е придружено с препис от
съдебния акт, а именно от Наказателна присъда № 36 от 02 февруари 2023 г.,
постановен от Окръжния съд * по дело № 473/108/2022 и протокол за
поправяне на допусната материална грешка от 08.02.2023, съставен от
Окръжния съд *.
3
Напълно законосъобразно първостепенният съд е констатирал, че
същото представлява престъпление и по българското законодателство - по
чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК на страната ни. Съгласно основния
законов текст - чл.281 ал.1 от НК, съставомерно е деянието, изразяващо се в
противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона, извършено с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага. Квалифицираните по-тежко наказуеми случаи са
регламентирани в нормата на чл.281, ал.2, т.1-5 от НК, като т.1 включва
използването на моторно превозно средство при извършване на деянието, а
т.5, когато е извършено по отношение на повече от едно лице. От изложеното
следва да се направи извода, че описаното в разглежданото удостоверение и
съдебно решение престъпно деяние, извършено от осъдения С. К.,
осъществява всички обективни и субективни признаци, визирани в
разпоредбата на чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК.
За посоченото престъпление по българския закон, действащ към
момента на извършване на деянието, се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет
хиляди лева. Наложеното от издаващата държава наказание е лишаване от
свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което е съответно на предвиденото
наказание в българския НК, поради което не се налага приспособяване на
наложеното наказание.
Напълно законосъобразно Кърджалийският окръжен съд е приел, че
всички формални условия за признаване и изпълнение на постановеното в *
решение са изпълнени. Не са налице посочените в чл.15 и чл.16 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице и визираната в чл.15
ал.1 т.8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ
при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в
издаващата държава.
От представените справка за съдимост, издадена от Районен съд -
Кърджали и справки от Единна информационна система за противодействие
на престъпността на Прокуратурата на Република България и Регистъра на
лица с неприключили наказателни производства в Прокуратурата на
Република България се установява, че С. М. К. е осъждан и срещу него не
протичат и няма неприключили наказателни производства в Република
България.
Поради изложеното е напълно законосъобразен изводът на съда да бъде
признато и постановено изпълнението на Съдебно решение № 36,
постановено на 02.02.2023 г. от Окръжен съд - * 3207/2504, *, Наказателна
колегия, дело № 473/108/2022, с което на С. М. К., роден на 27.04.* г., за
извършено от него престъпление по чл.263, ал.1 от Наказателния кодекс на * -
трафик на мигранти, е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като квалифицира престъплението по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във
вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНСЗС.
4
По отношение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието,
първоинстанционният съд е преценил, че не са налице предпоставките на
чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, предвид многократните осъждания на С. М. К..
Семейното положение на осъдения също не е основание за определяне на по-
лек режим на изтърпяване на наказанието.
Основният довод, който се поддържа пред настоящата инстанция е
свързан с твърдението, че посочените по-горе предпоставки са налице и няма
пречка по отношение на осъдения да се определи ОБЩ РЕЖИМ на
изтърпяване на наложеното наказание.
Видно от приложената справка за съдимост /л.126 ЧНД/, С. М. К.
досега е осъждан с осем отделни присъди, като наказанията по НОХД №
14/2007 г., по описа на ОС Хасково и НОХД 526/2007 г., по описа на РС
Асеновград, са групирани. Същото е сторено и по НОХД № 71/2013, по описа
на РС - Кърджали, което е групирано с наказанието по НОХД № 1253/2012 г.
на РС-Кърджали.
Последното осъждане е по НОХД № 641/2018 г., по описа на РС-Велико
Търново, влязла в сила на 13.02.2019 г. за престъпление по чл. 343 в ал.2, с
която е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален ОБЩ режим и ГЛОБА в размер на 700 лв. наказанието е
изтърпяно на 23.10.2019 г.
Следователно са налице изискванията на чл.57 ал.1 т.2 б.Б ЗИНЗС.
Времето, мястото и обстановката на извършване на настоящото деяние,
предишните осъждания на подсъдимия, не водят до извода, че той е личност
с невисока степен на обществена опасност. Поради това и не може да се
надценява информацията в представената добра характеристика от
кметството на с. *, общ. *. Поради тази причина и възражението за
необходимост от определяне на ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието
не може да бъде споделен.
Правилно на основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, е
приспаднато от определеното наказанието, времето на задържането под
стража на С. М. К., считано от 14.05.2023 г. до влизане в сила на решението.
Предвид на изложеното и поради това, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното решение, на основание чл. 12 ал.11
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/02.11.2023 г. по ЧНД № 357/2023 г. по
описа на Кърджалийския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване или протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6