Р Е Ш Е Н И Е №474/10.8.2017г.
гр. Ямбол, 10.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в публично съдебно
заседание на единадесети
юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Т.К., като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1726 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по иск с
правно основание по чл.32,ал.2 ЗС.
Образувано е по искова молба,
предявена от Стомид ООД,ЕИК ***,представлявано от
управител С.М.Д. и Агрос 2006 ООД,ЕИК
***,представлявано от управител В.С. Д.,чрез пълномощник адв.
С.К. от ЯАК,със съдебен адрес ***,кантора ***,срещу Община-Я.,Ванина Експорт
АД,Спарум ЕООД,Дениз 89 ЕООД,Дикс
2001 ЕООД,Хит ЕООД,ЕТ Д.-Д. и ЕВН България
Електроразпределение ЕАД, за разпределение на ползването на съсобствен
недвижим имот,представляващ застроено дворно място находящо
се в гр.Я.,бул.***,състаляващо поземле
имот с идентификатор 87374.510.135,цялото с площ от 5889 кв.м.,трайно
предназначение на територията. Молителите твърдят,че заедно с посочените
по-горе фирми са съсобственици на описания недвижи имот. Стомид
ООД е собственик на 771/4650 ид.ч., ПИ идентификатор
№ 87374.510.135 с площ от 5889 кв.м. по КККР съгласно заповед №***
год.,последно изменение съгласно заповед № *** год. ,гараж № *** и гараж № ***ид.№ 87374.510.135.1.2 с площ на сградата от 108 кв.м.
придобити на основание правна сделка-нотариален акт № ***,т.***рег.№ ***,н.дело
№ *** год.,Агрос 2006 ООД е собственик на 771/4650 ид.ч.,ПИ 87374.510.135 с площ от 5889 кв.м. по КККР
съгласно заповед № *** год.,последно изменение съгласно заповед № ***
год.,,гараж № ***,ид № 87374.510.135.1.8 с площ на
сградата 54 кв.м.,гараж № *** ид.87374.510.135.1.9 с
площ на сградата 54 кв.м.,гараж № 15 ид.87374.510.135.1.10
с площ на сградата 54 кв.м. придобити на основание правна-нотариален акт №
***,т.***,рег.***,д.№ *** год.,община-Я. е собственик на 1171 кв.м. част от УПИ *** в кв.*** по ПРЗ на гр.Я. № 87375.510.106 с площ от 1171 кв.м. по КККР
съгласно заповед № *** год.,последно изменение съгласно заповед № ***
год.,Ванина Експорт АД е собственик на ½ ид.ч.
от 100/4650 ид.ч. в п-л *** и ½ ид.ч. от трафопост 12 кв.м., ПИ 87374.510.135 с площ от
5889 кв.м. по КККР съгласно заповед № *** год.,последно изменение съгласно
заповед № ***год.,придобити на основание правна сделка-натораилен
акт № ***,том ***,рег.№ ***,дело № *** год.,Спарум
ЕООД е собственик на площ 532/4650 ид.ч. ПИ
87374.510.135 с площ от 5889 кв.м. по КККР съгласно заповед № *** год.,последно
изменение съгласно заповед № *** год. и на гараж № *** ид.№87374.510.135.1.6
придобити на основание правна сделка-нотариален акт № ***,т.***,рег.№ ***,дело
№ ***год.,Дениз 89 ЕООД е собственик на
1809/5890 ид.ч.,ид. №
87374.510.135.1.11 с площ 162 кв.м.,ид.№
87374.510.135.1.12 с площ 54 кв.м.,ид.№
87374.510.135.1.13 с площ 54 кв.м. и ид.№
87374.510.135.1.3 с площ 108 кв.м. от ПИ 87374.510.135 с площ от 5889 кв.м. по
КККР съгласно заповед № *** год.,последно изменение съгласно заповед № ***
год.,придобити на основание правна сделка-договор № ***,том ***,рег.№ *** год.,Дикс 2001 ЕООД е собственик на ½ ид.ч.
от 100/4650 ид.ч. в *** и ½ ид.ч. от трафопост с площ 12 кв.м.,ид.№
87374.510.135.3 от ПИ 87374.510.135 с площ от 5889 кв.м. по КККР съгласно
заповед № *** год.,последно изменение съгласно заповед № *** год.,придобити на
основание правна сделка –нотариален акт № ***,том ***,рег.***,дело № ***
год.,Хит ЕООД е собственик на 243/5890 ид.ч. и 775/4650
ид.ч. от площта,гараж № *** ид.№
87374.510.135.1.7 с площ от 108 кв.м. от ПИ 87374.510.135 с площ от 5889 кв.м.
по КККР съгласно заповед № РД *** год.,последно изменение съгласно заповед №
*** год.,придобити на основание правни сделки- нот.акт
№ ***,т.***,рег.№ ***,дело № *** год. и нотариален акт №***,Спарум
ЕООД е продал собствеността си,ЕТ Д.-Д.М. е
собственик на 775/4650 ид.ч. в п-л в ***,гараж № *** ид.№ 87374.510.135.1.8 с площ 54 кв.м.,гараж № *** ид.№ 87374.510.135.1.9 с площ 54 кв.м. и гараж № *** ид.№ 87374.510.135.1.10 с площ 54 кв.м. от ПИ 87374.510.135
с площ от 5889 кв.м. по КККР съгласно заповед № *** год.,последно изменение
съгласно заповед № *** год.,придобити на основание правна сделка –нот.акт № ***,том ***,рег.№ ***,дело № *** год. и ЕВН
България Електроразпределение ЕАД му е учредено право на строеж от 56 кв.м. ПИ
87374.510.135 с площ от 5889 кв.м. по КККР съгласно заповед № *** год.,последно
изменение съгласно заповед № *** год.
Установеното фактическо ползване на съсобствения
имот, обуславя наличието на правен спор между страните, който молителите Стомид ООД и Аргос 2006 ООД
считат, че следва да бъде решен от съда.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Община- Я.Същите считат,че исковата молба е неонователна и излагат съображения затова.С оглед на което
се иска отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана,като се
прави алтернативно искане,че в случай,че същата бъде уважена да се изключи
община-Я. от разпределяне правото на ползване в производството по чл.32,ал.2 от
ЗС.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника „Ванина Експорт“ АД гр.Ямбол.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника „Спарум“ ЕООД гр.Ямбол.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Дениз 89“ ЕООД. Същите считат,че
иска е недопустим,като оспорват същия.Твърдят,че ответните дружества „Ванина
Експорт“ АД и „Дикс 2001“ ЕООД не притежават в
собственост или съсобственост части от поземления имот.Предвид факта,че
посочените като втори и трети ответник,не притежават правото на собственост
върху поземления имоти сгради в същия,считат,че не са надлежно пасивно
легитимирани ответници по предявения иск и за същите липсвало основание за
конституирането им като ответници,поради което
производството спрямо тях следвало да бъде прекратено.Молят за тях да бъде
определена за ползване част от процесното дворно
място съответстваща на собствените им идеални части.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника „Дикс 2001“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника „Хит“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ“Д.-Д.М.“. Същите оспорват предявения иск като неоснователен и
недоказан.Изразяват становище,че по никакъв начин не възпрепятстват правото на
ползване. Също така с протокол за разпределение право на ползване УПИ *** в кв.***
по плана на гр.Я. -промишлена зона е посочено как е разпределено правото на
ползване на процесния имот.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмено отговор от ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Същите заявяват,че на са собственик на съоръжение ,находящо се в дворно място в гр.Я. ,бул.“***,съставляващо
поземлен имот с идентификатор 87374.510.135,цялото с площ от 5889 кв.м. С оглед
на това,че ответното дружество не било правоприемник на
„Електроразпределение-Стара Загора“ АД като страна по договора за учредяване на
строеж от 17.10.2005 год. с община-Я.,не е реализирало това право,не е
собственик и не ползва процесния имот,не били налице
основания да участва като страна в процеса по чл.32 от ЗС.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз
основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и от
представените като писмени доказателства се установява съсобствеността между
страните.
В производството е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, като съдът намира, че с оглед диспозитивното начало,
следва да обсъди. В същото е отразено, че на мястото,посочено в
регулационния план и зоната на кадастралната карта на града,имало изградена
бетонова комплексна трансформаторна подстанция.Съгласно приложените разрешения
за строителство *** год. и разрешение за ползване *** год. съоръжението било
построено на база Заповед *** год. между община-Я. и Електроразпределение Стара
Загора ЕАД,като това било записано и съхранявано в община-Я. досие за
отстъпеното право на строеж върху общински имот за БКТП. Съгласно съхраняваното
в РДНСК досие на строеж ***,кабелна линия *** отклонение на ПТ ОКС до ново БКТП
в кв. Индустриален и външно ел.захранване ,находящо
се в урегулирания поземлен имот УПИ ***,квартал *** по плана на Индустриалната
зона на гр.Я.-за БТКП,кабелна линия в общински терен и конкретно Протокол ***
год. за установяване годността за ползване на строежа на държавната приемателна комисия. Възложител се
явявал ЕВН-България-Електроразпределение АД-КЕЦ Я. и изпълнител Инфрастроймонтаж ЕООД гр.Ямбол,като последното е извършило
строителството в периода юли-декември 2006 год. на база сключен с възложителя
договор № *** год. Разрешението за строителство *** год. било издадено съгласно
запис в него на Електроразпределение-Стара Загора АД и в него било посочен
документ на собственост на договор за учредяване на право на строеж *** год.
,вх.№ ***,том ***,страница *** год. Процесната
бетонова комплексна трансформаторна подстанция /БКТП/ е в експлоатация на база
приложеното разрешение за ползване *** год.
В производството е прието
заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, като съдът намира, че с
оглед диспозитивното начало, следва да обсъди. Вещите лица в резултат на
огледа и описаните в констативно съобразителна част факти и обстоятелства и
съобразено с досегашното ползване-общо
от Ванина Експорт АД и ДИКС 2001 ЕООД-прилежаща площ за ТП,и от Спарум ЕООД и ХИТ ЕООД,както и изразеното желание за общо
ползване от Стомид ООД и Аргос
2006 ООД предлагат един вариант за разпределение правото,представени в
Приложение № *** към заключението. Според приложение № 1,достъп до имота като
цяло запазва съществуващия вход от улица „***“ от юг.Предвиждало се общо
ползване на лицевата част от ПИ № 87374.510.135 с площ от 1171 кв.м. имота/бивш
самостоятелен общински имот,сега приобщен към имота от юг/ от всички страни по
делото,както и за преминаване-обслужване и достъп до имота на бивш ***/. Според
Приложение № 1,страните по делото,без община-Я. и ЕВН имат обща рецудирана площ 4717 кв.м. за самостоятелно ползване както
следвало :
Стомид ООД и Аргос
2006 ООД-1276 кв.м.
Ванина Експорт АД и Дикс 2001 ЕООД-99 кв.м.
Спарум ЕООД и Хит ЕООД-771 кв.м.
Дениз 89 ЕООД-1800 кв.м.
ЕТ Д.-Д.-771
кв.м.
Всяка обособена част от ползването
отговаряла по площ на редуцираните ид.ч. по документи
за собственост и била със самостоятелно обособени входове за достъп. Това било
така с иключение на достъпа до частта за ползване на
Ванина Екпорт АД и Дикс
2001 ЕООД обособена около ТП с идентификатор № 3. Според вещите лица сомостоятелен достъп бил невъзможен до тази част.Предлагали
да се осъществи от предвидените вход и подход от чатта
за ползване обща за Стомид ООД и Аргос
2006 ООД,с оглед на това,че този факт нямало да създава конфликти,тъй като
ползването на обособена част за обслужване на ТП е инцидентно.
Други доказателства относими към настоящия
спор не бяха представени.
По
отношение на молбата с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС.
Съгласно чл.32 ЗС общата вещ
се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от
общата вещ, а при невъзможност да се формира мнозинство, съдът
решава въпроса в производство на спорна администрация.
В производството е установено, че по отношение на
недвижимия имот, представляващ поземлен
имот с индентификатор 87374.510.135 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Я.,целият с площ от 5889 кв.м.,находящ се в гр.Я.,ул.*** с трайно предназначение на
територията : урбанизирана и начин на трайно ползване-за ремонт и поддържане на
транспортни средства правото на
собственост се притежава от молителите и от ответниците.
В молбата, с която е сезиран съда, същите твърдят, че е налице фактическо
ползване на общата вещ,за ищците бил интерес от това да им бъде отредена част
от терена за съвместно ползване съобразно идеалните им части,с оглед на това,че
клиентите им с които работили и им доставяли стоки и услуги с пътни превозни
средства били с големи размери за тях възниквал правния интерес от подаването
на исковата молба. В решение
№ 646 от 15.04.1999 г. по гр. д. № 262/1998 г., IV Г. О. НА ВКС, е прието, че разпоредбата на
чл. 32 ЗС дава възможност на съсобствениците на общ имот
сами да определят
начина на непосредственото му използване. Намесата на съда по този въпрос
е вторична и обусловена от условията, посочени
в чл. 32, ал. 2 ЗС - невъзможност
за образуване на мнозинство и вземане на решение
или ако решението
е вредно за общата вещ. Наличието на такова решение
като обективен факт е част от
хипотезата на разпоредбата,
ето защо от една страна е необходимо такова да е взето и от друга страна
съсобственика с минорни права, да е съобразил
ползването на вещта с решението на мнозинството. В случай, когато последните не изпълняват доброволно
решението на мнозинството за ползване на вещта съобразно правата на всеки от
съсобствениците и фактически ползва площ, която надхвърлява
дяла му, за другия съсобственик остава възможността да поиска прекратяване на
съсобствеността, от която възможност молителя се е възползвал, в момент,
следващ образуването на настоящото производство; да поиска разпределение на
ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, да ревандикира
съответната част или да предяви претенция за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Фактът, че съсобственикът с малцинствени права не изпълнява доброволно
решението на мнозинството за съответно на правата в съсобствеността ползване на
вещта, следва да бъде отчетен и приет като обуславящ правния интерес на
молителите от провеждане на производството на спорна съдебна администрация. При
липсващо доброволно изпълнение на решението на мнозинството, възприемането на
формалистичен подход и формиране на извод за недопустимост на искането, би
стимулирало самоуправството, тъй като именно
процедурата по чл. 32, ал. 2 ЗС е форма на установен в закона ред за
реализиране на нарушеното правомощие на ползване. Ето защо, настоящият състав
приема, че молбата за разпределение на ползването следва да бъде разгледана по
същество.
Между страните не е спорно и от представените доказателства,
съдът прие, че е налице общо притежание от страните на правото на собственост
върху процесния поземлен имот.При разпределение
на реалното ползване по реда
на чл. 32,
ал. 2 ЗС, когато съсобствен е един единствен имот, който се поддава
на разделяне на реални части,
разпределянето се извършва, като се държи сметка
за големината на идеалните части
на съсобствениците. Тъй като пълно
съвпадение между големината на реалните
части и тази на идеалните части
може и да не се постигне,
а и съдът не е длъжен непременно да предостави за
самостоятелно ползване площ, равняваща се на квотата
от съсобствеността, когато това е невъзможно
или създава неудобство за ползването,
за разликата се дължи обезщетение
по чл. 31,
ал. 2 ЗС
(Решение № 87 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г., ГК, ІІ-ро ГО на ВКС). В този
смисъл, действително в настоящото производство, което е на спорна съдебна
администрация, не се решава спор за правото на собственост, но притежаването на
същото и съответните идеални части на всеки от съсобствениците, се отчитат при
разпределение на ползването, защото същото е функция на собствеността.
Следователно,разпределението се обуславя от правата, а не от броя на
самостоятелните обекти, подлежащи на разпределение.
По делото безспорно е установено,че съсобствениците на
недвижимия имот страни по делото са обвързани от договор за разпределение на
ползването с нотариална заверка на подписите от 11.01.2002 год. В тази връзка е
допустимо да се постанови ново разпределение на ползване по реда на чл.32,ал.2
ЗС/извън хипотезата на споразумението за разпределение на ползването,което е
вредно за съсобствения имот/ при промяна на
обстоятелствата,при което е постигнато съгласието за реалното разпределение на
ползване.Такава промяна на обстоятелствата представляват например промяна на
границите и площта на съсобствения имот или промяна
на дяловете в съсобствеността,които пречат на уговореното реално ползване.Не са
такива обстоятелство действия на някой от съсобствениците,които нарушават
постигнатото между съсобствениците споразумение. Защитата срещу действия
нарушаващи постигнатото споразумение без оспорване на вещните права следва да
се извърши чрез иск по чл.109 ЗС за прекратяване на всяко неоснователно
действие,което пречи на съсобственик да упражнява своето право,а при оспорване
на вещни права следва да се извърши чрез искове за собственост.
В настоящия случай страните по делото са обвързани от
нотариално заверено на 11.01.2002 год. споразумение обективирано
в протокол за разпределение за реалното ползване на имота на шест реални дяла
съгласно приложените по делото скици. По
делото не се доказа и не се твърди и не се установява промяна на
обстоятелствата,при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на
ползването. Изграждането на гараж и стая за пазачи в УПИ *** в кв.*** по плана
на промишлената зона на гр.Я. на името на ЕТ Д.-М. Д. са действия,нарушаващи
постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването без оспорване на
вещни права. Защитата срещу тях следва да се извърши чрез иск по чл.109 ЗС.
Съгласно задължителната практика на ВКС,постановена по
реда на чл.290 ГПК/напр.Решение № 25 от 22.04.2014 год. по гр.дело № 3985/2013
год.,II г.о./ когато съсобствениците са постигнали
договореност за начина на реалното ползване на общия имот,то договора може да
бъде изменен по общо съгласие на страните.Ако такова съгласие не може да бъде
постигнато,всеки от тях може да поиска от съда да преуреди
по реда на чл.32,ал.2 ЗС договореното разпределение,само ако са се променили
съществените обстоятелства,с оглед на които е било постигнато
споразумението.Преценката за наличие на тези обстоятелства е въпрос на
основателността на иска,а не на неговата допустимост. В случая не са налице не
само съществени обстоятелства,които да са се променили,но по отношение правото
на собственост върху ПИ няма настъпила
промяна,като страните по спора са съсобственици,така както са били и към
11.01.2002 год,когато са се договорили за начина на
реалното ползване на имота.В тази връзка ищците не оспориха наличието на
постигнатата договорка в протокол за разпределение право на ползване.
Съдът е сезиран с искане за разноски.
Само за уточнение производството по чл.32,ал.2 ЗС не е
исково, а е такова на спорна съдебна администрация, от която са заинтересовани
всички съсобственици, настоящият съдебен състав приема, че по отговорността за
разноски произнасяне не може да има. Всяка от страните трябва да понесе
разноските така, както са сторени, доколкото не може да се счита, че за някоя
от тях искането е уважено или отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Стомид ООД,ЕИК
***,представлявано от управител С.М.Д. и Агрос 2006
ООД,ЕИК ***,представлявано от управител В. С. Д.,чрез пълномощник адв. С.К. от ЯАК,със съдебен адрес ***,кантора ***,срещу
Община-Я.,Ванина Експорт АД,Спарум ЕООД,Дениз 89
ЕООД,Дикс 2001 ЕООД,Хит ЕООД,ЕТ Д.-Д. и ЕВН България Електроразпределение ЕАД иск с правно
основание чл.32 ал.2 ЗС,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: