Решение по дело №2692/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260053
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20202100502692
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №V-5                                                 Година 2021, 28.01                                       град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На единадесети януари, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

 мл.с.Александър МУРТЕВ

                                                                                                                           

 

Секретар  Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията  Камбурова

въззивно гражданско дело  номер 2692  по описа за 2020 година

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано  по повод въззивна жалба вх.№28877/24.07.2020г., подадена от А.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, офис 6, срещу Решение №1449/26.06.2020г., постановено по гр.д.№4671/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.

  С посоченото решение, Бургаският районен съд е изнесъл на публична продан, допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.650.390.1.10 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота – гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.136, вх. Г, ет.4, ап.74, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.650.390, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ – 95,75 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 74 с площ 2,50 кв.м., 1,484 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.650.390.1.11; под обекта – 07079.650.390.1.7; над обекта – 07079.650.390.1.13, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както следва: Д.С.Д., ЕГН – ********** – 1/2 ид. част; А.В.Д., ЕГН – ********** – 1/2 ид. част.

  Съдът е осъдил всеки от съделителите  да заплати  по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса по иска за делба съобразно квотата в съсобствеността в размер на 2146,60 лева.

С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение.   Жалбоподателят намира първоинстанционният съдебен акт за недопустим, излагайки съображения за неговото обезсилване. Навежда доводи и за неправилност на същия като постановен при наличие на съществени процесуални нарушения. На първо място се посочва, че производството по делба в двете фази се извършило без знанието и участието на въззивницата (ответница). Съдът не назначил особен представител на страната, поради което същата била лишена  от правна помощ. Излага се становище, че районният съд неправилно  изнесъл процесния недвижим имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК, приемайки, че е неподеляем и че не са налице предпоставки за съставяне на разделителен протокол. Изразява се несъгласие с констатациите на вещото лице по  извършената в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза. Навеждат се доводи във връзка с правото на възлагане на делбеното жилище.

              Иска се, атакуваното решение да бъде обезсилено като недопустимо. В случай, че настоящата инстанция прецени, че липсват основания, се моли да бъде отменено като неправилно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор от ответната страна, чрез адв.Хайк - БАК , с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне. Изразява се несъгласие с  наведените от въззивницата доводи за нередовно призоваване. Посочва се, че в случая не били налице основания за назначаване на особен представител. Подчертава се, че в производството по делото, ответницата не е отправила искане по надлежния ред за предоставяне на правна помощ. Навеждат се доводи относно предпоставкиге за приложение разпоредбата на чл.200, ал.3 от ГПК. Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и  законосъобразно.

Страните не се явяват в с.з., редовно уведомени.

Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок от страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение  и  е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството e за делба във фазата по извършването й.

Делото е образувано по иска на Д.С.Д. против А.В.Д., за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.650.390.1.10 по КККР на гр. Бургас, придобит възмездно по време на брака между страните. По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с влязло в сила решение № 2224 от 09.11.2018г. по гр.д.№ 2604/2018г. по описа на БРС.

Ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.

С влязло в сила решение № 3287 от 29.11.2019 г. по гр.д. № 4671/2019 г. на РС-Бургас е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.650.390.1.10 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота – гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.650.390, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ – 95,75 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 74 с площ 2,50 кв.м., 1,484 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.650.390.1.11; под обекта –07079.650.390.1.7; над обекта – 07079.650.390.1.13, между страни и при квоти, както следва: Д.С.Д., ЕГН ********** – ½  ид.част; А.В.Д., ЕГН **********-1/2 ид.част.

По отношение наведените оплаквания във въззивната жалба, че в производството в първата фаза на делбата, т.с. по допускане на същата, ответницата е била лишена от възможността да узнае за процеса, не е получила правна помощ и не й бил назначен особен представител, настоящата инстанция намира, че те не могат да бъдат коментирани, предвид влизането в сила на решението по допускане на делбата.

Препис от решението е редовно връчен на ответницата чрез работодател след извършена служебна справка от съда за наличието на трудови договори.

Спорът се свежда до способа за извършване на делбата, като въззивницата изразява несъгласие с изводите на съда, че имотът е неподеляем и следва да бъде изнесен на публична продан.

Способите, по които се извършва делбата във втората фаза на делбения процес са регламентирани в чл.347-353 от ГПК и са съобразени с предмета на делбата. Като се изхожда от спецификата на вещта, при определени условия тя може да бъде възложена на един от съделителите за задоволяване на жилищните му нужди съгласно чл.349 от ГПК, ако вещите са повече, делбата им може да бъде извършена чрез теглене на жребий съгласно чл.352 от ГПК или разпределение на имотите от съда по чл. 353 от ГПК. Ако делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан.

В конкретния случай предмет на делбата е един недвижим имот, поради което способите, регламентирани в чл.352 и чл.353 ГПК са неприложими.

Не  могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че имотът, предмет на делба е поделяем. По смисъла на чл. 348 ГПК неподеляемост е налице, когато е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след извършен оглед на място заявява, че процесният апартамент е неподеляем, тъй като не могат да бъдат спазени изискванията за жилищата, регламентирани в  ЗУТ. Вещото лице е посочило, че  не е възможно да бъдат обособени две жилища от процесния имот, тъй като не липсва възможност да се осигури втори самостоятелен вход, както и не може да бъде обособена втора кухня. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обосновано, поради и което същото следва да бъде кредитирано. Ирелевантно е обстоятелството, че имоти в същия блок, в който се намира делбения имот са били разделени.

Основният способ, предвиден в ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК. При определени условия  в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане  може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище. Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител,  който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище.

В настоящия случай никой от съделителите не е предявил претенция за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 или 2 ГПК, в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, ищецът чрез процесуалния си представител е заявил, че желае имотът да бъде изнесен на публична продан. Ответницата, редовно уведомена, не се е явила на заседанието и съответно не е упражнила правото си иска възлагане по чл.349 ГПК.

Поради гореизложеното единственият възможен способ за извършване на делбата се явява изнасянето на публична продан на имота.

  При тези изводи на въззивния съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

 Страните не са отправили искания за разноски.

 С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК във Бургаският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА  Решение №1449 от 26.06.2020г. по гр.д.№ 4671/2019г. по описа на БРС.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: