РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 12.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14426/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Ищецът Ж.Г.Д.
твърди, че на 17.11.2017
г., около 18.10 ч., в гр. София, на бул. „Цар Борис ІІІ“, с посока на движение от пл.
„Руски паметник“ към бул. „Акад. Иван Гешов“,
в района на кръстовището с ул. „Пенчо Славейков“, А.И.К., с ЕГН: **********,
при управление на автобус „Мерцедес 0405
Н“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, като спрял
рязко, в резултат на което реализирал пътнотранспортно
произшествие (ПТП).
Ищецът твърди,
че при настъпване на ПТП е бил пътник в автобуса и поради рязкото спиране на
автобуса е паднал.
По повод
описаното ПТП бил съставен Констативен
протокол за ПТП № К-865/17.11.2017 г., а на виновния водач бил съставен АУАН №
026075/17.11.2017 г.
Ищецът
твърди, че в резултат на ПТП е
получил следните увреждания:
-
навяхване и разтягане на ставния
апарат на лява лакътна става, и
-
травма на мускулите и сухожилията
на други части от двуглавия мускул- ляв- вътрешно разкъсване на двуглавия
мускул на лява мишница;
След ПТП, ищецът
бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, където било извършено закрито наместване на
дислокация на лакет с последваща имобилизация на ляв горен крайник. На
20.11.2017 г., Ж.Г.Д. бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“. Били извършени
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем
и сложност - репериране на разкъсаното сухожилие на бицепса и реинсериране
посредством анкър Smith&Nephwe 3,5mm. На 23.11.2017 г., ищецът бил изписан
за продължаващо домашно лечение с препоръка да следва режим на покой и да
провежда рехабилитационна програма. Бил и в продължителна нетрудоспособност за
период от 1 месец.
Ищецът
твърди, че в резултат на описаните увреждания е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания със значителен интензитет, които продължавали
и към датата на предявяване на исковата молба. Нарушена била функцията в
областта на лява лакътна става, ищецът изпитвал немощ в ляв горен крайник. Ж.Г.Д. следвало да изпълнява щадящ режим без да
натоварва увредения крайник, което го
поставило в невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови
потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от своите близки. Преживяното и последствията от него, както и
изпитваните силни болки и неразположение оказали отражение на съня и
спокойствието му, довели до промяна на нормалното протичане ежедневието.
Наложило се да провежда активна рехабилитация, не бил и в състояние да
изпълнява работните си ангажименти за период от един месец. Освен това,
изживяният стрес и душевни страдания щели да съпътстват ищеца до края на живота
му.
Ищецът
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за титаниев ангер
TWINFIX 3,5mm, в размер на 630 лева, за което УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ" ЕАД
издало фактура № **********/22.11.2017 г.
и касов бон.
Ищецът твърди,
че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно автобус „Мерцедес 0405 Н“, с peг. № ********, включително и на водача А.И.К..
Със застрахователна претенция вх. № цу-99-13072/08.12.2017 г., ищецът предявил
претенцията си пред ЗАД „ОЗК – З.“. С писмо от 21.03.2018 г., ответникът
уведомил ищеца, че е определено обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди общо в размер на 3000 лева, с което ищецът не бил съгласен.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати:
-
сумата
от 30 000 лева – частичен иск от
40 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и
-
сумата
от 630 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2017 г. до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл.
367 ГПК,
ответникът ЗАД „ОЗК – З.“, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица №
BG/23/117001477160, валидна от 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г., е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно автобус марка „Мерцедес
0405 Н“, с peг. № ********, включително и на водача А.И.К.. Ответникът оспорва исковете с възражението, че
са неоснователни, евентуално - завишен и
прекомерен по размер.
Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и твърдените вреди. Оспорва и твърдението, че в резултат на
ПТП са възникнали всички описани в исковата молба вреди – като вид и характер.
Ответникът
оспорва изложените в исковата молба твърдения, че процесното ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача А.И.К..
Евентуално твърди, че рязкото спиране на водака на автобуса е било необходимо
за предотвратяване на ПТП, като в този случай вредоносният резултат е бил
съпричинен от неустановен водач.
При условията на
евентуалност, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Твърди, че същият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като е стоял на стълбите на превозното средство и е
пречел на затварянето и отварянето на вратата. Също така не се е държал здраво
за обозначените за това места, като с поведението си се е поставил в опасност и
сам е застрашил здравето си. Евентуално, ако се установи, че автобусът е бил
предназначен за междуградски превоз, ответникът навежда довод за съпричиняване,
тъй като ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 137 ЗДвП.
Ответникът
оспорва настъпването на всички описани в исковата молба вреди, както и техния
размер и интензитет. Счита, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е неоснователно завишен и прекомерен, противоречащ на
принципа за справедливост. Оспорва началния момент на изпадане в забава на
ответното дружество.
Ответникът
твърди, че претенциите на ищеца са преклудирани, тъй като на 01.04.2019 г. е
изплатил на ищеца сумата от 3000 лева – обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа исковете.
В допълнителния отговор, ответникът поддържа
възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 17.11.2017
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 21.05.2017 г., във формата на застрахователна полица № BG/23/117001477160,
валидна от
26.05.2017 г. до 25.05.2018 г., ЗАД „ОЗК – З.“ е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно автобус „Мерцедес 0405 Н“, с peг.
№ ********, включително и на водача А.И.К.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 26.08.2019 г.),
а и се установява от представената по делото Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 18 от
делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 17.11.2017 г., около 18.10 ч., в гр.
София, на бул.
„Цар Борис ІІІ“, в района на кръстовището с ул. „Пенчо Славейков“, е
реализирано пътнотранспортно произшествие, при което водачът на автобус „Мерцедес 0405 Н“, с peг. № ******** - А.И.К.,
е задействал спирачната система, в резултат на което пътуващият в автобуса
пътник Ж.Г.Д. е изгубил равновесие и е паднал на пода на автобуса.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за ПТП № К-865, съставен на 17.11.2017 г. от дежурен ПТП-О
„ПП“- СДВР, който е посетил мястото на ПТП – гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“, в района
на кръстовището с ул. „Пенчо Славейков“.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че: „На 17.11.2017 г., около 18.10 ч., автобус „Мерцедес 0405 Н“, с peг. № ********,
управляван от А.И.К., с ЕГН: **********,***, с посока на движение от пл. „Руски
паметник“ към бул. „Акад. Иван Гешов“, и в района на кръстовището с ул. „Пенчо
Славейков“, поради рязко спиране, поставя в опасност здравето на пътниците и в
салона на автобуса пада пътникът Ж.Г.Д.“.
На
17.11.2017 г., на А.И.К., е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 026075/17.11.2017 г., за това, че „На
17.11.2017
г., около 18.10 ч., в гр. София, по бул. „Цар Борис ІІІ“, с
посока на движение от пл. „Руски паметник“ към бул. „Акад. Иван Гешов“,
управлява автобус „Мерцедес 0405 Н“, с
peг. № ********, като в района след кръстовището с ул. „Пенчо Славейков“,
поради рязко спиране, поставя в опасност здравето на пътниците. Паднал пътник в
автобуса Ж.Г.Д.“.
Въз основа на АУАН № 026075/17.11.2017 г., на 21.01.2018 г. е съставено
Наказателно постановление № 17-4332-028437/21.01.2018 г. (л. 60), с което на А.И.К.
е наложено административно наказание „Глоба“. Видно от извършеното отбелязване,
наказателното постановление е връчено на водача на 26.01.2018 г. и като
необжалвано е влязло в сила на 05.02.2018 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.И.К.– водача на автобус „Мерцедес
0405 Н“, с peг. № ********. Свидетелят заявява, че не може да си спомни точната
дата, но помни процесното ПТП – било преди Нова година, валяло дъжд,
вечерта, когато движението било най-натоварено. Свидетелят работел като шофьор
в градския транспорт в гр. София и управлявал автобус Мерцедес, по линия 260. Движел
се по бул. „Борис ІІІ“ в посока от Руски паметник към бул. „Акад. Иван Гешев“.
Свидетелят сочи, че преди светофара на бул. „Акад. Иван Гешев“, „някой“ рязко е
спрял пред него, но не видял номера на автомобила. Свидетелят спрял, попитал
пътниците дали им има нещо и отворил трите врати на автобуса. Впоследствие –
към 12 часа вечерта, разбрал, че е станало нещо и се сетил, че през този ден е
спрял рязко.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа –
експертиза. Вещото
лице, след като се е запознало със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП: На 17.11.2017 г., около 18.10 часа, по ул. „Пенчо
Славейков“ към бул. „Цар Борис ІІІ“ се е движил автобус „Мерцедес 0405 Н“, с
peг. № ********, управляван от А.И.К.. На това кръстовище той е завил наляво с
посока на движение от пл. „Руски паметник“ към бул. „Акад Иваи Гешов“, като се
е движил с неустановена скорост. Поради рязко спиране на движещ се пред нето
неизвестен автомобил, той е задействал рязко спирачките, от което пътуващият в
автобуса правостоящ пътник Ж.Г.Д. е паднал. При падането на пътника се е скъсало
сухожилието на лявата му рака, защото той се е държал с нея. При падането
ръката му се е усукала. Усукването на ръката зависи от начина на захващане,
дали се е държал за дръжка на седалка или хоризонтални или вертикална тръба от
системата за държане не правостоящите пътници в автобуса. Причината за
настъпване на произшествието са субективни - действията на водача, задействал
спирачките рязко в процес на аварийно спиране. ВЛ е посочило, че като причина
за да задейства спирачките, според водача на автобуса, е рязко спиране на
неизвестен автомобил, движещ се пред него. Автобусът е спрял напълно и не е
имало удар в този неизвестен автомобил. Ако действително е било така, това
означава, че се е движил на безопасна дистанция, при която е предотвратил удара
и ПТП с този автомобил.
В открито съдебно заседание на 17.02.2020 г., ВЛ по АТЕ е заявило, че
освен показанията на водача, няма други обективни данни, с които може да се
докаже какво точно е станало. Посочил е също, че безопасната
дистанция между два автомобила, които се движат един след друг, се изчислява
като приблизително трябва да е половината от скоростта. Ако дистанцията е
по-малка от тази безопасна дистанция, то движещият се отзад автомобил няма да
може да спре и ще удари предния автомобил. В случая няма данни за такъв удар.
За да е по-плавно спирането, обаче, зависи каква е дистанцията - ако
дистанцията е била по-голяма от безопасната тогава водачът би задействал
по-плавно спирачките. Ако е имало някакви явни признаци, че ще спре водачът на
автобуса би могъл да го предвиди.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМЕ), извършена от вещото лице д-р К.А.С.. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало
с представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца
(извършен на 15.10.2019 г.), е приело, че
вследствие на процесното ПТП, Ж.Г.Д. е получил
следните увреждания:
-
Навяхване на лява лакътна
става;
-
Закрито
скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на лява мишница;
ВЛ е констатирало, че на 17.11.2017 г., ищецът е бил приет по спешност
в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след извършване на необходимите прегледи,
консултации и инструментални изследвания са установени посочените увреждания.
Поставена е била гипсова имобилизация. След 3 дни, ищецът е приет отново и след
необходимата подготовка е проведено оперативно
лечение, изразяващо се в пришиване на скъсаното сухожилие към залавното му
място. Навяхването на лява лакътна става е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Закритото скъсване на сухожилието на двуглавия
мускул на лява мишница е довело да трайно затруднение на движенията на ляв
горен крайник за срок, повече от 30 дни. През периода на лечение, ищецът е
търпял болки и страдания за срок около 4
месеца, като първите два месеца, болките са с по голям интензитет. При
прегледа, извършен на 15.10.2019 г., вещото лице е установило наличието
на S-образен белег по вътрешната страна на лява лакътна става с дължина около
12 см, на нивото кожата. Запазен обем
движение в лява лакътна става.
Заключенията по АТЕ И СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Владимир Атанасов Марков. Свидетелят заявява, че познава ищеца от около 20 години. Двамата били колеги и приятели, работели заедно в гр. Варна, а впоследствие и в гр. София. Една вечер в края на 2017 г., било около 22.00 часа, ищецът се обадил на свидетеля и го помолил да го вземе от „Пирогов“, тъй като е претърпял инцидент. Свидетелят взел ищеца и от него разбрал, че е претърпял ПТП в автобус и има разкъсано сухожилие на лявата ръка. Състоянието на ищеца не било добро – бил с гипсирана лява ръка, трудно се придвижвал. Налагало се и оперативна намеса, която не можела да се извърши същата вечер, тъй като станало късно и я отложили няколко дни. На ищеца били предписани лекарства, които той си закупил и се прибрал. Впоследствие, свидетелят посетил ищеца няколко пъти ищеца в „Пирогов“. Състоянието му било тежко, наложило се операцията да е с местна упойка, тъй като ищецът имал сърдечни проблеми. Възстановяването също протекло трудно, ходел на възстановителни процедура, оплаквал се често от болки в ръката, не можел да я движи, което му пречело в работата. Свидетелят сочи, че „към днешна дата“ (свидетелят е разпитан в о.с.з. на 04.11.2019 г.), от време на време, ищецът продължавал да се оплаква от болки и не можел да движи ръката нормално
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът А.И.К. е действал противоправно, тъй
като съгласно чл. 132, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е бил
длъжен по време на движение да осигури всички
условия за безопасното превозване на пътниците и в нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП е поставил в опасност здравето на пътника в автобуса, който
е управлявал, а именно – на ищеца Ж.Г.Д.. Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД и на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „ОЗК-З.“ АД, дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява ищеца Ж.Г.Д.
(чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Възраженията
на ответника, в тази връзка, са неоснователни. Съдът приема за установено по
делото, че принос за настъпване на процесното ПТП има и водачът на
неустановения по делото автомобил. От показанията на свидетеля А.И.К. се установява, че
същият е предприел аварийно спиране, тъй като водачът на неустановен автомобил
рязко е спрял пред него. Показанията на свидетеля са
последователни, непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления и са
дадени под страх от наказателна отговорност,
поради което и няма причина съдът да не ги кредитира. При съпричиняване
по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, обаче, застрахователят по
застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него
делинквент. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 121/18.09.2014 г по т. д. №
2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО. Съгласно решение № 123/19.06.2012 г. по
гр.д. № 171/2011 година по описа на ВКС, ІV ГО (и цитираните в него решение №
2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г.
по гр.д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г.
на І ГО на ВКС), когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят
солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за
обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението
между вината на съпричинителите, тъй
като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
доказаните по делото увреждания, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител
период; отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия
и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на Ж.Г.Д., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 20 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № **********/22.11.2017 г., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, като доставчик на описаната във фактурата стока – титаниев
анкер, с получател Ж.Г.Д., за сумата от 630 лева.
Плащането на сумата по фактурата се установява от фискален бон, издаден от
същия доставчик, на същата дата и за същата сума, като тази, посочена във
фактурата. От заключението по СМЕ се установява, че извършениат разход по описаната фактура са
били необходими за правилното и адекватно лечение на ищеца.
Поради това, съдът приема за установено по делото, че в резултат на
процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 630 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че Ж.Г.Д. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е стоял на стълбите на превозното средство и
е пречел на затварянето и отварянето на вратата, не се е държал здраво за
обозначените за това места, а евентуално, ако се установи, че автобусът е бил
презназначен за междуградски превоз, ответникът навежда довод за съпричиняване,
тъй като ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 137 ЗДвП.
Установето
се по делото, че водачът А.И.К. е управлявал автобус
„Мерцедес 0405 Н“, който е бил с три врати за пътниците (свидетелят К.
сочи, че ги е отворил) – т.е. с повече от 8 места за сядане (което е логически
извод до който се достига с помощта на опитните правила), поради което е автобусът е
бил или категория М2 или категория
М3, клас I или клас II (чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП). Процесното ПТП е
реализирано на територията на гр. София, като видно от показанията на св. К., същият е управлявал по
линия 260 в гр. София, осъществявал е курс по градска линия. Нормативно предвидените забрани за превоз на
правостоящи пътници се съдържат в Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси (загл. изм. - дв, бр. 44/2011 г.), чл. 32 от която предвижда,
че не се допуска превоз на правостоящи пътници по междуселищни, междуобщински и
междуобластни линии при пътувания на разстояние над 30 км. Съгласно чл. 23г от Закон за автомобилните превози, специализираните, случайните и
превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с моторни
превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, като не се
допуска превоз на стоящи пътници.
В настоящия случай, не се касае за нито една от посочените в
цитираните разпоредби хипотези. Поради това, превозът на стоящи пътници в
автобусите, осъществяващи градски линии не е забранено, а напротив – нормативно
е предвидена такава възможност (чл. 149, ал. 1-3 ЗДвП). Следователно, ищецът не
е допуснал правонарушение и поведението му не е било в разрез с установените
правила, гарантиращи безопасния превоз на пътници. Не може да се
приеме и че пътувайки прав ищецът е поел предвидим и реално очакван риск, или
че неоправдано го е игнорирал, тъй като тази възможност е нормативно
предвидена, на което кореспондира задължението на водачите на този клас (и тази
категория) МПС да съобразяват, че превозват и стоящи
пътници.
Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая не е налице
противоправно поведение.
Липсват доказателства, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът
е стоял
на стълбите на превозното средство и е пречел на затварянето и отварянето на
вратата, или че не се е държал здраво за обозначените за това места.
Следователно,
възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което и определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Неоснователно е и възражението на ответника, че на ищеца е изплатено
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП –
видно от писмо от МВР, Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ от
21.09.2020 г. (л. 135).
Не
се спори по делото, че след предявяване на исковата молба, а именно на
01.04.2019 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП (което е отделено като безспорно с определението от
26.08.2019 г.). Това е факт, който е настъпил след предявяване на иска и
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен да го прецени
в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него
ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение по настоящото дело. Поради
това, съдът приема, че със заплащането на сумата от 3
000 лева, ответникът е погасил
изцяло породеното парично задължение за заплащане на обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 630 лева и
частично задължението за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за
сумата от 2370 лв. (3 000 лв. – 630 лв.).
Поради
изложеното, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 17 630 лева
(20 000 лв. – 2370 лв.). За разликата над
17 630 лева до 20 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като погасен
чрез плащане, а за разликата над 20 0000 лева до пълния предявен размер от 30 000
лева – частичен иск от 40 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като
погасен чрез плащане.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при
завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 08.12.2017
г. (л. 13). С оглед на така установените факти и цитираните по-горе разпоредби,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди е дължимо от 09.03.2018 г. Поради това, претенцията за законна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди следва да се уважи за периода от
09.03.2018 г. до 01.04.2019 г. (когато обезщетението е платено) и да се
отхвърли за периода от 22.11.2017 г. до 08.03.2018
г. С оглед диспозитивното начало,
претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да се присъди, считано от 21.03.2018 г.
Относно разноските:
Тъй като частичното изпълнение е извършено по време на
процеса, като ответникът е дал повод за предявяване на иска и за погасените
чрез плащане суми, той следва да понесе разноските, съответстващи и на тази
част от исковете, която е отхвърлена поради извършеното плащане
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 2663.38 лева от общо направените
разноски в размер на 3 975.20 лв. (3975.20 лв. х 0.67), в т.ч.: платена
държавна такса (1225.20 лв., л. 30), депозити за експертизи (750 лв., л. 64, л.
102), и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, приложен на л. 125 от делото (2000 лв.).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
16.50 лева от общо направените
разноски в размер на 50 лева (50 лв. х 0.33), вкл. депозит за свидетел и ДТ за
2 бр. съдебни удостоверения. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 99 лева (300 х 0.33) за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати на Ж.Г.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 17630 лева – частичен иск от
40 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Ж.Г.Д. неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 17.11.2017 г., в гр. София, ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2018 г. до
окончателното плащане,
-
законна
лихва върху сумата от 630 лева - обезщетение за имуществени вреди, за периода
от 09.03.2018 г. до 01.04.2019 г., както
и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2663.38
лева - разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ :
-
иска
по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 17630 лева
до 20000 лева, като погасен чрез плащане, а за разликата над 20 0000 лева до
30 000 лева, като неоснователен – обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, реализирано на 17.11.2017 г., в гр. София,
-
иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата от 630 лева, като погасен чрез плащане – обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, реализирано на 17.11.2017 г., в гр. София,
-
претенцията за законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.11.2017
г. до 08.03.2018 г.
ОСЪЖДА Ж.Г.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 16.50 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 99 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: