Решение по дело №152/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 250
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20217080700152
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 250

 

гр. Враца,  21.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.06.2021 г. /двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

       галина герасимова

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 152 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на „К.“ ЕООД ***, представлявано от управителя К.М., действащ чрез пълномощника си адв. К., против Решение № 260004/01.02.2021 г., постановено но АНД № 357/2020 г. по описа  на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено издаденото против дружеството Наказателно постановление № 06-001346/07.12.2020 г. на Директора на  Дирекция “ИТ” гр.Враца, за налагане на наказание „имуществена санкция“ от 1500 лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс.

            В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като неправилно са посочени противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно  постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., в писмена защита и в съдебно заседание, оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна, като изтъква съображения, че решението на Районния съд е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районния съд намира за правилно.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Предмет на делото е Решение № 260004/01.02.2021 г., постановено но АНД № 357/2020 г. по описа  на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено издаденото против дружеството Наказателно постановление № 06-001346/07.12.2020 г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца. С последното на дружеството – касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за това, че не е изпълнил даденото му с протокол № 2005019 от 17.02.2020 г. задължително предписание да: „Държи на разположение на контролните органи в обекта – „Селскостопанска база“ с.Михайлово екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, както и други документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ“.

В оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на посоченото в НП правно основание. Районният съд е развил доводи, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер. В тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на които е приел, че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него съдебен акт го е потвърдил в неговата цялост.

Касационната инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.

От събраните доказателства се установява, че с протокол за извършена проверка на 12 и 17 февруари 2020 г. №2005019  са констатирани нарушения, изброени  в 7 пункта и се съдържат предписания, дадени в 7 точки, като предписанието по т. 1 е: „Работодателят „К.“ ЕООД *** да държи на разположение на контролните органи в обекта – „Селскостопанска база“ с.Михайлово екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, както и други документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ“. За предписанието е даден срок за изпълнение – 18.02.2020 г.

С протокол за извършена проверка на 18 и 27 ноември 2020 г. №2034966 е констатирано, че касаторът не е изпълнил даденото му задължително предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка на 12 и 17 февруари 2020 г. №2005019, с което е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ, което нарушение е извършено на 19.02.2020 г.

На 07.12.2020 г. е последвало издаването на оспореното в настоящето производство НП.

Видно от приложеното като доказателство АНД №62/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, на касатора - „К.“ ЕООД *** е съставен  АУАН №06-001331/17.02.2020 г., за това, че  в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 12.02.2020 г. при извършена проверка в  обект селскостопанска база с. Михайлово, стопанисван от дружеството, при поискване не е представен правилникът за вътрешния трудов ред (ПВТР). Въз основа на акта е издадено НП № №06-001331/26.02.2020 г., на Директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Враца,  на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, с което на касатора, в качеството му на юридическо лице - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТе наложена  имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ.

С Решение №52/09.07.2020 г., постановено по АНД №62/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е изменено НП № №06-001331/26.02.2020 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Враца, като  размера на наложеното наказание  - имуществена санкция е намален от 300 лева на 100 лева, а в останалата част НП е потвърдено.

Както самият АНО в НП № №06-001331/26.02.2020 г., така и съдът в мотивите на Решение №52/09.07.2020 г., предвид събраните по делото доказателства, са приели, че констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му. Казано с други думи, нарушението, извършено на 12.02.2020 г. и констатирано от контролните органи на 17.02.2020 г. е отстранено.

При това положение следва да се приеме, че нарушението, за което дружеството е санкционирано с НП№ 06-001346/07.12.2020 г., предмет на настоящето дело, извършено на 19.02.2020 г. не е установено по никакъв начин.

В тази насока е важно да се подчертае, че мотивите към всяко съдебно решение се ползват с доказателствена сила, която се преценява от съда по вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото (вж. Ж. С., А. М., В. П. и Р. И. – „Българско гражданско процесуално право“, София, 2006 г., стр. 361, както и Решение № 57 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г., IV г. о. на ВКС). В случая доказателствената сила на мотивите на коментираното съдебно решение не се опровергава по никакъв начин от данните по настоящето дело.

На следващо място, при даване на предписание контролните органи следва в обозрим и логично кратък срок след това да извършват проверка за тяхното изпълнение. В процесният случай, даденото предписание е със срок на изпълнение 18.02.2020 г., а проверка за изпълнението му е направена едва на 27.11.2020 г. Поради голямата времева разлика между крайния срок за изпълнение на предписанието и датата на действителната проверка, нито АНО, нито съдът биха могли да установят, че предписанието въобще не е било изпълнено.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, поради неправилно прилагане на материалния закон.

             По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че  обжалваното решение  следва да бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение  същият следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха съществени  процесуални нарушения  и не се налага установяване на факти, за които писмените  доказателства  не са достатъчни.   По изложените по-горе съображения  оспореното НП следва да бъде отменено.

            При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК  Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260004/01.02.2021 г., постановено но АНД № 357/2020 г. по описа  на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено НП № 06-001346/07.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца и  вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТМЕНЯ НП № 06-001346/07.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца, с което на „К.“ ЕООД *** е наложена имуществена  санкция от 1500 лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс.

 

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” Враца ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ЕООД *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

   2.