РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Враца, 21.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.06.2021 г. /двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
галина герасимова
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 152 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „К.“ ЕООД ***, представлявано от
управителя К.М., действащ чрез пълномощника си адв. К., против Решение № 260004/01.02.2021
г., постановено но АНД № 357/2020 г.
по описа на Районен съд – Козлодуй, с
което е потвърдено издаденото против дружеството Наказателно постановление № 06-001346/07.12.2020
г. на Директора на Дирекция “ИТ”
гр.Враца, за налагане на наказание „имуществена санкция“ от 1500 лева на
основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
същия кодекс.
В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като
неправилно са посочени противоречие с материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., в
писмена защита и в съдебно заседание, оспорва същата и иска отхвърлянето й като
неоснователна, като изтъква съображения, че решението на Районния съд е
правилно и при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната
жалба нарушения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, а решението на Районния съд намира за правилно.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е
Решение № 260004/01.02.2021 г., постановено
но АНД № 357/2020 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй, с което е потвърдено издаденото против дружеството Наказателно
постановление № 06-001346/07.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца. С
последното на дружеството – касатор е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева за това, че не е изпълнил даденото му с протокол № 2005019 от 17.02.2020
г. задължително предписание да: „Държи на разположение на контролните органи в
обекта – „Селскостопанска база“ с.Михайлово екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред, както и други документи, свързани с разпределение на
работното време и организацията на работа, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ“.
В оспореното решение
е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е
установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност на посоченото в НП правно основание. Районният съд е развил
доводи, че наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер. В
тези насоки въззивният съд е изложил подробни мотиви, в резултат на които е
приел, че оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него
съдебен акт го е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
От събраните
доказателства се установява, че с протокол за извършена проверка на 12 и 17
февруари 2020 г. №2005019 са
констатирани нарушения, изброени в 7
пункта и се съдържат предписания, дадени в 7 точки, като предписанието по т. 1
е: „Работодателят „К.“ ЕООД *** да държи на разположение на контролните органи
в обекта – „Селскостопанска база“ с.Михайлово екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред, както и други документи, свързани с разпределение на
работното време и организацията на работа, съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ“. За
предписанието е даден срок за изпълнение – 18.02.2020 г.
С протокол за
извършена проверка на 18 и 27 ноември 2020 г. №2034966 е констатирано, че
касаторът не е изпълнил даденото му задължително предписание по т. 1 от протокол
за извършена проверка на 12 и 17 февруари 2020 г. №2005019, с което е нарушил
чл. 415, ал. 1 от КТ, което нарушение е извършено на 19.02.2020 г.
На 07.12.2020 г. е
последвало издаването на оспореното в настоящето производство НП.
Видно от приложеното
като доказателство АНД №62/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, на
касатора - „К.“ ЕООД *** е
съставен АУАН №06-001331/17.02.2020 г., за това, че в качеството си на работодател
е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 12.02.2020 г. при извършена
проверка в обект селскостопанска база с. Михайлово,
стопанисван от дружеството, при
поискване не е представен правилникът за вътрешния трудов ред (ПВТР). Въз
основа на акта е издадено НП № №06-001331/26.02.2020 г., на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, на
основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, с което на касатора, в качеството му на юридическо лице - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ.
С Решение №52/09.07.2020
г., постановено по АНД №62/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е изменено НП № №06-001331/26.02.2020 г., на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Враца, като размера
на наложеното наказание - имуществена санкция е намален от
300 лева на 100 лева, а в останалата част НП е потвърдено.
Както самият АНО в НП № №06-001331/26.02.2020 г., така и съдът в мотивите на Решение
№52/09.07.2020 г., предвид събраните по делото доказателства, са приели, че
констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му. Казано с
други думи, нарушението, извършено на 12.02.2020 г. и констатирано от
контролните органи на 17.02.2020 г. е отстранено.
При това
положение следва да се приеме, че нарушението, за което дружеството е
санкционирано с НП№
06-001346/07.12.2020 г., предмет на настоящето дело, извършено на 19.02.2020 г.
не е установено по никакъв начин.
В тази насока е важно
да се подчертае, че мотивите към всяко съдебно решение се ползват с доказателствена
сила, която се преценява от съда по вътрешно убеждение, съобразно всички данни
по делото (вж. Ж. С., А. М., В. П. и Р. И. – „Българско
гражданско процесуално право“, София, 2006 г., стр. 361, както и Решение № 57
от 26.02.2018 г. по гр. д. № 2736/2017 г., IV г. о. на ВКС). В случая
доказателствената сила на мотивите на коментираното съдебно решение не се
опровергава по никакъв начин от данните по настоящето дело.
На следващо място, при
даване на предписание контролните органи следва в обозрим и логично кратък срок
след това да извършват проверка за тяхното изпълнение. В процесният случай, даденото
предписание е със срок на изпълнение 18.02.2020 г., а проверка за изпълнението
му е направена едва на 27.11.2020 г. Поради голямата времева разлика между
крайния срок за изпълнение на предписанието и датата на действителната
проверка, нито АНО, нито съдът биха могли да установят, че предписанието въобще
не е било изпълнено.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, поради
неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а с постановеното от
касационният състав решение същият
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се констатираха
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
При
този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260004/01.02.2021 г., постановено но АНД № 357/2020 г. по
описа на Районен съд – Козлодуй, с което
е потвърдено НП № 06-001346/07.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” Враца и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ НП № 06-001346/07.12.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” Враца, с което на „К.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция от 1500 лева на
основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
същия кодекс.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” Враца ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ЕООД *** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.