РЕШЕНИЕ
№ 1961
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110173882 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 404330/11.12.2024
г. от А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******* чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ******, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24
с-в. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността:
***********, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: **********
срещу **********, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
********, представлявано от София Симеонова Колева, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както
следва:
1. положителен установителен иск чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК вр. чл.10а, ал.2, чл. 19, ал.5 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК и
чл.143, ал.1 ЗЗПотр., с който да се признае за установено между
страните, че клауза за такса - допълнителна услуга по Договор за паричен
заем 7000000033035М, във връзка с Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг е нищожна.
2. осъдителен иск с по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който **********, да
бъде осъден да заплати на А. Г. А., сумата в размер па 91.32 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
7000000033035М, във връзка с Договор за имуществено проучване и
1
кредитен рейтинг, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на . искова молба (11.12.2024 г.) до окончателното й
изплащане;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.11.2023 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № 7000000033035М.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева,
срокът за погасяване е 1 месец. В посочения договор кредиторът е уговорил,
че ГПР е в размер на 49.71%, а договорната лихва е в размер на 41.03 %.
Посочва, че към договора бил сключен Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг, като допълнителна услуга по договора за заем. По този
втори договор се дължала вноска от 91.32 лева, която сума е платима с
месечната вноска по заем. Така общата сума, която ищецът е следвало да
върне е 505.00 лева. Сочи, че ищецът изцяло погасил заема си.
Излага правни твърдения, че клаузата за такса за проучване е нищожна,
на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1
от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне
само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума като платена без
основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Посочва банкова сметка, на която може да се плати сумата: IBAN ****
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава иска. Моли да се
приложи чл.78, ал.2 ГПК. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК. Моли възнаграждението да се присъжда без ДДС. Твърди, че по
никакъв начин е дал повод, тъй като е следвало да се обърне към ответника, а
не да води дело.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Налице са всички положителни и липсват
всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане
на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.
Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 3803/23.01.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни
2
факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване,
респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 56-60 от делото).
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
7000000033035М/28.03.2023 г. при следните параметри: главница – 400 лева,
срок за връщане на заема – 1 месец, с падежна дата 28.04.2023 г., ГЛП – 41.03
%, ГПР – 49.71 %. Общата дължима сума е в размер на 505.00 лева. Не е
спорно, че тази сума е получена от ищеца с платежно на 28.03.2023 г.
Не е спорно, че ищецът се е задължил да заплати такса за проучване
имущественото състояние на длъжника в размер на 91.32 лева.
Не е спорно, че договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК,
както и че ищецът има вземане към ответника в размера на осъдителния иск
91.32 лева.
Ответникът изцяло признава иска
Спорно остава дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Налице ли са предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.
За да се приложи чл.78, ал.2 ГПК следва да се налице следните две
кумулативно дадени предпоставки: ответникът да е признал иска и да не е дал
повод за завеждане на иска.
Ответникът е признал изцяло иска.
Спорно остава дали ответникът е дал повод за завеждане на иска.
Видно от материалите по делото, се установи че договорът е сключен от
ответника, т.е. с неговото господващо положение и договорът не е
индивидуално сключен. При това положение достатъчно в него ответнъкт да е
включил неравноправните клаузи. Включването на тези неравноправни
клаузи, по които потребителят (ищец) по никакъв начин не е могъл да
въздейства, е повод за завеждане на делото. Следователно ответникът е дал
повод за завеждане на делото, защото единественият начин за обявяване
недействителността на договора е по съдебен ред. Липсват доказателства от
ответника, че е се е опитал да уредят нещата доброволно.
С ОИМ, ответникът представя платежно нареждане за връщане на
сумата от 91.32 лева. Платежното нареждане е от дата 22.01.2025 г., т.е. след
11.12.2024 г. (завеждане на ИМ).
С оглед извършеното плащане съдът приема, че осъдителният иск
следва да се отхвърли, защото вземането е изпълнено. Освен това ищецът
само го признава в молба с вх. № 35060/03.02.2025 г., защото иска да се
отдели за безспорно. При това положение ответникът признава, че вземането е
погасено чрез доброволно плащане, поради което осъдителният иск следва да
се отхвърли изцяло. Освен това видно от платежното имената на получателя,
неговото ЕГП напълно съвпадат с имената на ищеца. Ето защо съдът приема,
че е доказано плащането в хода на процеса, което обуславя неоснователност на
иска.
Плащането в срока за отговор на ИМ също е доказателство, че
3
ответникът е дал повод за завеждане делото. Същото е могло да стане преди
предявяване на исковата молба, с оглед богатата съдебна практика за
неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, медиите изяви
на председателя на КЗП за исковете и наличието на такива недействителни
клаузи. При това положение, ответникът е следвало сам да ревизира
договорите си и да прецени по свое желание на кои лица да върне недлъжимо
платените суми, а не да чака завеждане на дело. Бездействието на ответника
сам да върне недължимото платените суми е повод за завеждане на иска,
защото ищецът търси изпълнение на липсващо притезание.
При това положение, съдът приема, че ответникът е станал повод за
завеждане на делото. Ето защо възражението по чл.78, ал.2 ГПК не е
основателно и не следва да се приложи.
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски. Съгласно
списък по чл.80 ГПК (л.83 от делото), ищецът претендира 100.00 лева
заплатена държавна такса (л.17 от делото) и по 480.00 лева адвокатско
възнаграждение без ДДС за всеки един от исковете по чл.38 ЗА.
Ищецът представя доказателства само за заплатена такса в размер на
50.00 лева, поради което толкова следва да се признае на ищеца, съгласно
указанията в т.1 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Ето защо следва да се осъди **********, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: ******** да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ******* сумата от 50.00 лева, представляващи разноски по
гр. д. № 73882/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ищецът претендира възнаграждение в размер на 480.00 лева за всеки
иск по чл.38 ЗА. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът приема, че възражението е основателно. Делото не е сложно от
фактическа и правна страна. Има много съдебна практиката по случая по
неравноправните клаузи по потребителски договори. Освен това, след
служебна справка в деловодните книги на съда, настоящият съдебен състав
установи, че адв. Д. М. за периода от 01.21.2024 г. до 31.12.2024 г., т.е. когато е
образувано настоящото, е подал 89 искови молби с идентично съдържание.
Това означа, че за 31 календарни дни адвокатът подава средно по 2.87 искови
молби на ден или около 3 искови молби в работен ден. Това означава, че всеки
ден има трима нови клиенти.
При сравнението на всички тези искови молби, съдът установи, че се
различават само по името на ищеца и номера на договора. Нито една искова
молба не е подадена с такса и пълномощно. Едва след указания по чл.129 ГПК
ищецът подава такива молби. Молбите, които адвокатът пуска преди о.с.з. са с
идентично съдържание и форма. По всички се претендира 100.00 лева
държавна такса и по 480.00 лева за всеки иск, дори таксата да е в по-малък
размер и искът да е един.
Има несъответствие между подаденото от адвоката и фактите по делото.
4
С оглед големия брой писма и молби, които пуска, съдът направи обосновано
предположение, че неговите действия не са извършени от човек а вид
изкуствен интелект или алгоритми, които генерират автоматично взети
решения.
Инструментите на ChatGPT, DeepSeek създават такива искови молби по
представени сканирани документи и писмо по задание, без да е необходимо
човек да ги пише. Несъответствието между фактите по делото и подадените от
адвоката писма е доказателство, че не се извършват от човек, а от изкуствен
интелект, тъй като не се знаят новите факти по делото, а само общите
принципи на процеса и таксите. Нещо повече, при 31 календарни дни, ищецът
има 89 искови молби, което създава обосновано предположение, че това не е
по силата на един човек, а на машинни алгоритми.
При това положение съдът приема, че възнаграждение в размер на
480.00 лева за всеки иск е прекомерно с оглед действителната фактическа и
правна сложност. С оглед фактите по делото, съдът приема, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Следва да се отбележи, че възнаграждението от 100.00 лева е присъдено,
тъй като ищецът е материално затруднено лице (по чл.38, а не роднина или
колега) и като нормативна уредба за регулиране на този вид отношения е ЗПП
и Наредбата за заплащането. При това положение чл.38 ЗА се явява в
противоречие на ЗПП, тъй като създава неоснователна конкуренция на област,
който вече е регламентиран. При това положение, ищецът е следвало да
подаде молба за правна помощ. Използвайки института на чл.38 ЗА се
стигнало да неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и
поставяне в по-неблагоприятно положение на адвокати, които са вписани в
регистъра на правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този
регистър са в по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй
като получават възнаграждение по-малко от това, за което претендират
адвокатите по чл.38 ЗА, а именно размер за договорно възнаграждение. Затова
за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а
не договореностите. Ето защо съдът е приложил Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
На следващо място, следва да се отбележи, че адвокатът не се е явявал
по нито едно съдебно заседание. Подава около 90 искови молби на месец в
настоящия съд, с идентично съдържание на база копи пейст (copy-paste).
Делото не е сложно от фактическа и правна страна, тъй като има изобилна
практика и се касае за договор за потребителски кредит. При това положение
определяне на възнаграждение в размер на 480 лева за договор от 400.00 лева
се явява прекомерно и надхвърлящо нормалната защита. Осъдителния иск е за
сума от под 100.00 лева. В случая когато страните не са се договорили за
възнаграждение, то определянето му от съда следва да бъде съобразно с
действителната правна и фактическа сложност, както и защитаваният
5
материален интерес. Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля
около 10 процента от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до
абсурдната ситуация, че институтът на исковата молба и завеждане на делото
ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки
интереси – частични искове от 5.00 лева. Претендирано възнаграждение в
размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото се явява
прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по делото. В процесния
случай 480 лева е повече от 50 % от материалния интерес по делото.
Правилно адвокатът твърди, че възнаграждението на адвокатите трябва
да бъде добре заплатен и да не се обезценява. Това принципно е така, но е
приложимо когато е налице възмезден договор между адвокатът и неговият
клиент. Следва да се обърне внимание на адвоката, че професионалните
правила за определяне на възнагражденията представляват важен елемент от
упражняването на адвокатската професия, които имат за цел да осигуряват
гаранция да справедливо отношение на клиента и професионалната
независимост на адвоката. Адвокатът следва да осигури прозрачност на
хонорарите, начислявани на клиенти и да му представя подходящи обяснения в
зависимост от случая.
Хартата на основните етични предници на ССВЕ ( Council of Bars and
Law Societies of Europe - Съвет на адвокатите и адвокатските дружества на
Европа) въвежда принцип за справедливо отнасяне на клиентите по
отношение на хонорарите, което означава, че хонорарът, начислен от адвокат,
трябва да бъде изцяло оповестен на клиента, да бъде справедлив и разумен и
да съответства на закона и професионалните правила, на което се подчинява
адвокатът. Отбелязва се, че този принцип налага необходимостта от
професионално регулиране, за да се гарантира, че клиентът няма да бъде
таксуват прекомерно.
Също така Кодексът за етично поведение на ССВЕ (т.3.4) постановява,
че възнаграждението, начислено от адвокатите, трябва да бъде изцяло
оповестено на клиента, да бъде справедливо и разумно и да съответства на
закона и професионалните правила, на които се подчинява адвокатът.
При това положение цитираният от ищеца принцип се отнася за
отношенията между него и неговият клиент. При положение, че липсва
възмезден договор и възнаграждението е по чл.38 ЗА, адвокатът не може да се
позовава на този принцип за размера на възнаграждението с отношенията си
със загубилата страна. Същата не е обвързана от процесуалното
представителство и избор на адвокат на ищеца. Ето защо тези
взаимоотношения са непротивопоставими на загубилата страна при
възнаграждение по чл.38 ЗА. Този принцип не е приложим между адвоката по
чл.38 ЗА и загубилата страна.
Освен това липсва предварително оповестяване на възнаграждението за
другата страна. На следващо място при материален интерес от 91.32 лева за
осъдителния и 400.00 лева за установителния, претендирано адвокатско
6
възнаграждение в размер на 480 лева не е разумно и не съответства на закона,
професионалните правила, етичните стандарти и добрите нрави.
Неоснователно е възражението на адвоката, че за всеки иск следва да се
присъжда възнаграждение. На първо място, съгласно решение от 25.01.2024 г.
на СЕС по дело С-438/2022 г., Съдът не следва да се позовава на НМРАВ.
Следователно не следва да се прилага и правилото как се изчислява
възнаграждението на адвоката при няколко иска. Освен това подробно в
мотивите на решението, настоящият съдебен състав се е мотивирал защо не
следва да се присъждат няколко възнаграждения при искове с еднакъв предмет
на доказване, но търсена различна защита.
Неоснователно е възражението на ищеца, че възнаграждението на
адвоката трябва да бъде по-голямо. Така представените от него книжа са
бланкетни, имат едно и също съдържание, но само се променя номера и вида
дело. В деловодството на съда има 209 молби за периода от 01.11.2024 до
31.12.2024 г. от този адвокат с идентично съдържание, различават се само по
номера на делото и страните. С оглед идентичното съдържание на така
представените молби и книжа по делото, е налице обосновано предположение
за липса на човешки умисъл, доколкото всичко се състои от преповтаряне и
преписване. Липсва характера на разума, присъщ на човека.
Всичко това, което е извършено от адвоката на ищеца може да бъде
извършено от изкуствен интелект. Идентичното съдържание на молби е
индиция за автоматично генерирани текстове или машинно генерирани
текстове (Становище № 26/2023 на КСЕС).
Дейностите, за които лицата претендират възнаграждения и
доказателствата за тяхното извършване – съдържание на молби, пускане чрез
електронни системи, попадат в приложното поле на т.9 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Финансирането на такива дейности следва да се
осъществява при принципите за пропорционалност и съвместимост с
човешкия труд, като разходите по такъв вид дейности следва да се определи
при отчитане на разходите по използването и внедряването на технологии.
Разходите по тези системи не са само за съда и но и разходи, които страната
прави във връзка с използването на тези системи, като част от общия принцип
за разходи в съдебната система. В този смисъл т.52, 76-77 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Възнаграждението в рамките на 100.00 лева е определено
при принципа, че положеният от адвоката труд не съответства на
действителната правна и фактическа сложност по делото, както и
непрекъснатото подаване на същите молби до съда. Всичко това се извършва
от автоматично генерирани и използвани алгоритми и определяне на
възнаграждение на адвокат над това ще доведе до неоснователно обогатяване.
При този вид труд, възнаграждението е определени в тези размери – в
минимални.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че има достатъчно
данни по делото за недобросъвестно упражняване на права. Адвокатът на
7
ищеца непрекъснато подава искови молби и книжа до съда със същото
съдържание (над 10 на седмица). При това положение ищецът извършва
действия, които целят да се разходят от него средства, т.е. процесуалният
представител на ищеца извършва действия, които са в полза на противната
страна, т.е. извършва действия във вреда на представлявания по смисъла на
чл.40 и сл. ЗЗД. При това положение за съда възниква обосновано
предположение, че инструментът на подаване на искова молба по
потребителски кредити цели източване на дружеството чрез адвокатски
хонорари и за дела с изключително нисък материален интерес, а не защита на
субективно право, за какво е въведен гражданският процес.
При тези съображения съдът присъжда възнаграждение в размер на
100.00 лева.
Ищецът претендира ДДС върху така определеното възнаграждение по
чл.38 ЗА.
Адвокатското дружество претендира ДДС върху адвокатски хонорар от
400.00 лева, който не е ясно как е определен, при условие, че се предоставя
безплатна правна помощ. По въпроса дали се начислява ДДС върху
безплатния адвокатски труд следва да се отбележи, че има преюдициално
запитване, за което има образувано дело C-744/23. На това основание не е
ясно дали следва да се начисли ДДС върху безплатния адвокатски труд.
Освен това, съгласно даденото в Определение № 917 от 10.05.2023 г. на
ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г., предоставянето на безплатна адвокатска
помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява
безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС.
По делото процесуалният представител не представя доказателства, че е
регистрирана по ДДС, освен това съдът не може да извърши служебна
справка дали адвокатът е регистрирана по ДДС, за да приеме, че следва да му
се начисли. Ето защо присъдената сума следва да бъде начислена без ДДС.
Ето защо ******, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
******** следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ******, фирмено дело
№ 24/2021 г. по описа на 24 с-в. Софийски градски съд, с адрес на
упражняване на дейността: *********** сумата от 100.00 лева (сто лева),
представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по гр. д. №
73882/2024 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. А. с ЕГН
********** с постоянен адрес ******* и ******, с ЕИК: *******, със
8
седалище и адрес на управление: ********, че клауза за такса - допълнителна
услуга по Договор за паричен заем 7000000033035М, във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна, на основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.10а, ал.2, чл. 19, ал.5 от ЗПК, чл.11,
ал.1, т.10-11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр.
ОТХВЪРЛЯ, поради погасяване чрез плащане в хода на процеса,
предявения осъдителен иск от А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес
******* срещу „*******“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ********, осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, с който **********, да бъде осъден да заплати на А. Г. А.,
сумата в размер на 91.32 лв., представляваща недължимо платена сума по
Договор за паричен заем 7000000033035М, във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на . искова молба (11.12.2024 г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА **********, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен
адрес ******* сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляващи
разноски по гр. д. № 73882/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА ******, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ******, фирмено дело № 24/2021 г.
по описа на 24 с-в. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на
дейността: *********** сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по гр. д. № 73882/2024 г., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да са платят по следната банкова сметка, на основание
чл.236, ал.1, т.7 ГПК: IBAN ****
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9