МОТИВИ към Присъда № 20
от 10.03.2016 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 63 по описа за
2016 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия М.П.И. *** обвинителен акт, с който на
същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ от Наказателния
кодекс, за това, че на 05.09.2015 г. в град Хасково, при условията на опасен рецидив,
отнел чужда движима вещ - 1 бр. дамски парфюм „Burberry
London“ - 30 мл на стойност 45 лева от владението на органите
на управление на „Веселина Бис“ ООД, град Стара Загора, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и направените от подсъдимия самопризания,
фактическата
обстановка, била безспорно установена. Предлага, с оглед
процесуалния ред, по който протичало производството и стойността на предмета на
престъпление, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор или
затворническо общежитие.
Защитникът на подсъдимия М.П.И. *** -
адв. В.С. *** пледира при произнасянето на присъдата
да се акцентира на основния момент от преценката, предвид процесуалния ред, по
който се разглежда делото и направените самопризнания от страна на подсъдимия,
а именно за вида и размера на наказанието. Моли съда за приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК и определяне на наказанието под законовия минимум.
Подсъдимият М.П.И. *** разбира обвинението, при допуснатото предварително изслушване признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а в рамките на съдебното следствие - и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума моли за справедливо
наказание.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.П.И. е роден на *** ***, същият е българин по произход,
български гражданин, разведен, с основно образование /грамотен/, безработен с адрес
- град Симеоновград, ул. „Ст. Караджа“ № 4, вх. В, ет. 7, ап. 20, понастоящем в
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 3672, издадена от Районен съд – Стара Загора на 26.10.2015 г., подсъдимият М.П.И.
*** е многократно осъждан. От значение при определяне на квалификацията на
деянието са следните осъждания: с Присъда № 306/20.09.2012 г. на Районен съд - Хасково,
постановена по НОХД № 161/2012 г. по описа на PC - Харманли, влязла в законна сила
на 05.10.2012 г., с която за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б „а" от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца, което
да изтърпи ефективно при първоначален „строг" режим в затвор; с
Определение № 372/23.10.2012 г. постановено по НОХД № 389/2012 г. по описа на
PC - Харманли, с което на същата дата е одобрено споразумение, за извършено от него
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1 , б „а“ от НК, му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което да изтърпи ефективно
при първоначален „строг“ режим в затвор, с Определение № 153/19.04.2012 г. постановено
по НОХД № 546/2011 г. по описа на PC - Харманли, с което на същата дата е
одобрено споразумение, за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален
„строг“ режим в затвор. С влязло в сила определение
на PC - Харманли постановено на 21.01.2013 г. по ЧНД № 19/2013 г. по описа на
PC – Харманли, на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК на М.П.И. е определено по НОХД № 546/2011 г., НОХД № 161/2012 г. и НОХД
№ 389/2012 г., всички по описа на PC - Харманли едно общо наказание, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което да изтърпи ефективно при първоначален
„строг“ режим в затвор, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато при
изтърпяване на общото наказание изтърпяната част от наказанието, както и задържането
от 07.03.2012 г. по НОХД № 161/2012 г. по описа на PC – Харманли, а на
16.12.2013 г., подс. М.П.И. *** е освободен от затвора
по ЧНД № 19/2013 г. по описа на PC - Харманли. За подсъдимия са събрани
характеристични данни, като според отразеното в справката лицето М.П.И. има
множество регистрирани криминални прояви, същият не се ползва с добро име сред околните
и не демонстрира уважение към останалите членове на обществото, има данни, че
употребява наркотични и упойващи вещества и поддържа връзки с лица от
криминалния контингент.
Установено в хода на досъдебното
производство е, чеощетеното юридическо лице „Веселина
Бис“ ООД, град Стара Загора се представлява и управлява от Иванка Станева И., като
дейността на дружеството е търговия с козметични продукти на български и чужди фирми,
с промишлени стоки, със стоки от хранително - вкусовата промишленост, производство
на стоки с цел продажба и др. Дружеството стопанисва магазин за козметика и парфюми
„Ивис“, находящ се в град Хасково на ул. „Велико Търново“
№ 10 - 12, където Р.Е.К., разпитана в качеството на свидетел на досъдебното
производство, работела на длъжност продавач - консултант, а към инкриминираната
дата, изпълнявала и длъжността управител по заместване.
На 05.09.2015 г. свид.
Р.Е.К. била на работа в магазина за козметика и парфюми „Ивис“
в гр. Хасково за времето от 09.30 часа до 20.00 часа. В около 18.00 часа на същата
дата, подс. М.П.И. влязъл в магазина и започнал да разглежда
шампоаните и парфюмите. Видял на рафта за дамски парфюми в магазина 1 бр. дамски
парфюм „Burberry London“ от
30 мл и решил да го вземе, за да го продаде. За целта и в изпълнение на решението
си на 05.09.2015 г. от рафта за дамски парфюми в магазина за козметика и парфюми
„Ивис“, находящ се в гр. Хасково, подс.
М.П.И. взел с ръце 1 бр. дамски парфюм „Burberry London“ от 30 мл, след което излязъл от магазина. Малко по -късно
същия ден подс. М.П.И. продал парфюма на свид. И.С.И. *** за сумата от 25 лева.
Според заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното произовдство оценителна експертиза,
стойността на инкриминираната вещ - 1 бр. дамски парфюм „Burberry
London“ - 30 мл, към момента на извършване на деянието,
е в размер на 45 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните
на досъдебната и в съдебна фаза на производството
писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл.
281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, веществените доказателства;
от заключението на вещото лица по назначената оценъчна експертиза, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и
подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа
на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият М.П.И. *** е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението, субсумирано по състава на по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 05.09.2015 г. в град
Хасково, отнел чужда движима вещ - 1 бр. дамски парфюм „Burberry
London“ - 30 мл на стойност 45.00 лева от владението на
органите на управление на „Веселина Бис“ ООД, град Стара Загора, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да я присвои.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, начина и механизма на осъществяването му,
както и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият М.П.И. *** е извършил същото.
Обстоятелства, което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му, като се потвърждават изцяло от събрания в
хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред
доказателствен материал.
Налице е и квалифициращият признак
“опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, тъй
като деянието, извършено от подсъдимия
за посочения период от време
е довършено преди да изтече срокът
по чл. 30, ал.1 от НК и
след като с влязло в сила определение на PC - Харманли постановено на 21.01.2013 г. по
ЧНД № 19/2013 г. по описа на PC – Харманли, на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на М.П.И. е определено по НОХД №
546/2011 г., НОХД № 161/2012 г. и НОХД № 389/2012 г., всички по описа на PC - Харманли
едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което
да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим в затвор, а след приспадане
на основание чл. 25, ал. 2 от НК при изтърпяване на общото наказание изтърпяната
част от наказанието, както и задържането от 07.03.2012 г. по НОХД № 161/2012 г.
по описа на PC – Харманли, общото наказание е изтърпяно на дата 16.12.2013 г.. Цитираното осъждане
на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която е привлечен към
наказателна отговорност по настоящото дело обосновават наличието и на първата
от двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1, б. „а” от Наказателния
кодекс Поради това квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е обоснована
и дадена от прокурора в съответствие с установените факти по делото и при правилно
приложение на материалния закон.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено от подс. М.П.И. *** умишлено, при пряк умисъл,
т.е съзнавал е, че с действията си лишава от
фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението
с цел последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин
на материална облага, което впрочем е и
осъществил. Последното, освен установяване на деянието от обективна страна досежно установяването на фактическа власт и разпореждане с
предмета на престъпление, е показателно и за вида на умисъла.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
която
действително е под размера на минималната работна заплата за страната, а от
друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е с изключително обременено съдебно
минало и лоши характеристични данни. От друга страна, като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по
този начин е спомогнал за по
- бързото разкриване на случая, както
и положителното му процесуално поведение. Не могат да бъдат
пренебрегнати и фактическите данни за личността му от гледна точка възрастта
му, която не е твърде висока, за да се постигне превъзпитание на дееца. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, настоящият съдебен
състав прие, че наказанието за подсъдимия М.П.И. *** следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - под законоустановения специален
минимум. Налице са материалноправните предпоставки за
това, с оглед изброените по - горе смекчаващи вината обстоятелства, които са
многобройни по смисъла на цитираната норма и предвид ниската стойността на
предмета на престъпление – 45.00 лева. По този начин предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 9 месеца, тоест
под минимално предвидения за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
б. „а” от Наказателния кодекс. На следващо място, действително квалификацията
на деянието, дори и сочеща на извод за извършено тежко умишлено престъпление на
изключва приложението разпоредбата на чл. 55 НК, нито пък редът на провеждане
на производството и конкретно този по гл. 27 НПК. Възможността за
приложение на цитирания текст е предвидена изрично в чл. 58а, ал. 4 НК. Такова
приложение е допустимо обаче единствено в случай, че би се оказало оказва по –
благоприятно за дееца разрешение относно въпроса за наказателноправната
санкция на неговото поведение. Нещо, което в случая е налице, с оглед
установения специален минимум, като дори и след редукцията
по чл. 58а, ал. 1 НК би се получил срок на наказанието, надвишаващ определения
с присъдата от една година и шест месеца. Същото в този му вид е справедливо и обосновано, от гледна точка
целите, визирани в
чл. 36 от НК.
С оглед обстоятелството че
подсъдимият М.П.И.
*** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се възложат и разноските по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 52.44 лева, представляваща
направени по досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а
по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер общо на 40 лева, представляваща
изплатено на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на МП за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, възнаграждение на вещото лице
за явяване в съдебни заседания на дати 11.02.2016 г. и 23.02.2016 г., когато
делото е било отложено
поради
независещи от вещото лице причини.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: