Р
Е Ш Е Н И Е
№
145
Габрово,
30.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на осми ноември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
секретар Радослава
Райчева и с участието на прокурор Пламена Дичева за Окръжна
прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 136 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото к.адм.н.д. е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1604 от 21.09.2023 г., подадена
от зам. директор РДГ – Велико Търново, чрез главен юрисконсулт Ж.К., както и
Жалба от С.И. *** с ЕГН: **********, подадена чрез адв. В. П. ***, против Решение № 133 от
31.07.2023 г. на Районен съд Габрово/РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 14 от 2023
г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е изменено
Наказателно постановление /НП/ № ********** от 22.12.2022 г., издадено от зам.
директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на С.И.
***, с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1
от 30.01.2012г. за контрола за
опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8
от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите /ЗГ/, е наложено административно наказание – глоба в размер на
900.00 /деветстотин/ лв. Първоинстанционният съд е намалил размера на
наложената с това НП санкция, като е определил такъв в размер от 300.00
/триста/ лв. Присъдил е и разноски за двете страни.
Нарушението, за което е
издадено процесното НП, се изразява в следното: В периода от 02.05.2022 г. до 03.06.2022 г. С.И. не
следи за спазването наодобрения технологичен план на имот № 05400.49.12,
попадащ в отдел 170, подотдел „к“, землище с. Борики – общинска горска
територия, за който има издадено позволително за сеч /ПС/ № 0665092 от
29.04.2022 г., като в имота е направен един извозен път, ориентиран в посока
югоизток – северозапад, с дължина 55 м и ширина 3,4 м, неотразен в
технологичния план.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП, излагайки съображенията си за това.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че процеусното
нарушение е налице, установено е по безспорен начин от субективна и обективна
страна, при издаването на процесното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. За съда, с оглед направените в жалбата до него възражения, е
неотносим начинът на създаване на извозния път – дали това е станало целенасочено
или посредством многократното преминаване на превозно средство или по друг
начин през един и същ маршрут. Задължение на лесовъда е да следи спазването на
технологичния план и той не е следвало да допуска това извличане или
многократно преминаване, което е довело до обособяване на този нов път. При
установена необходимост дървесината да се извлича по такъв начин е следвало да
се направи изменение първо на плана, за да се направи такава преценка от
компетентните органи и лица. Целта е да не се увреди подраста или останалата
неотсечена дървесина, поради което и планът предполага организация на
извозването на дървесината съобразно конкретното място и условията на терен. В
това се изразяват и неизпълнените задължения на лесовъда И. в настоящия случай.
РС е обсъдил
въпроса и достигнал до извода за липса на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Не споделя
обаче изложеното от страна на АНО относно размера на наложената санкция, като е
счел, че не са налице основания за прилагането на такава, различна от минимално
допустимия по закон размер, който е предвиден в диапазона между 300 и 5000 лв. Намира,
че в НП не са изложени съображения, с оглед на които е наложен по-висок размер
на глобата, не са налице и признаци, определящи деянието като такова с по-висока степен на обществена опасност,
поради което съдът е намалил наложената санкция до законовия минимум.
Жалбите против
първоинстанционния съдебен акт са
депозирани
в законния 14-дневен срок, подадени
са от заинтересовани лица против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват редовни и допустими и следва да бъдат разгледана по същество
с оглед тяхната основателност.
В жалбата си
касаторът зам. директор РДГ – Велико Търново излага следните доводи: Досежно
размера на наложената санкция съдът не е взел предвид наличните доказателства и
съдържанието на самото НП. В обжалваното НП са изложени мотиви в тази насока,
като е посочено, че с друго НП на същия АНО на жалбоподателката е наложена
санкция за същия вид нарушение по ЗГ, а съгласно чл. 272 от него ако лице
извърши такова по вид нарушение след като е имало влязло в сила НП за същото
или друго такова деяние в срок до една година от влизане в сила на първото,
санкцията е в троен размер. В мотивите си РС не е обсъдил това твърдение и тези
обстоятелства, макар че по настоящото дело АНО е приложил и доказателства за
наличието на повторност на нарушението. С предходното влязло в сила НП на И. е
наложена глоба в размер на 300.00 лв. и
правилно с процесното постановление АНО е наложил такава в троен размер или
900.00 лв., която съдът не е имал основанието да намалява. Изложени са и мотиви
с цел оборване твърденията на насрещната страна за направата на въпросния път
чрез извозване на дървесина, като според АНО пътят е направен целенасочено,
чрез изсичане на находящите се по него дървета, след което през въпросният път
е преминала техника, въпреки наличието на съществуващ вече такъв, който е
отразен в картата с тази цел – за извозване на добита от имота дървесина.
Развити са доводи за обществената опасност на деянието, т.к. без придобития и
запазен подраст, младиняк и непредвидените за сеч дървета, в сечището няма да
могат да се развият процесите на естественото възобновяване на гората, което е
пагубно за насажденията и за нея, като цяло.
Касаторът И.
намира, че НП е следвало да бъде отменено изцяло от РС. Възразява относно
наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, като твърди, че
лицето, което е издало НП, е участвало при установяване на нарушението, което е
недопустимо.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният
жалбоподател зам. директор на
РДГ – Велико Търново, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Представя и отговор
на насрещната касационна жалба.
Ответната страна не се явява и не изпраща представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбите за неоснователни.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка
за
допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи
следното:
Процесното НП
е издадено по АУАН № 008001 от 05.07.2022 г., издаден от ст. горски инспектор
при РДГ – Велико Търново - Т.Г.Г.. Приложен е и трудов договор, от който е
видно, че актосъставителят е назначен на длъжност „горски стражар“ в РУГ –
Велико Търново, като в последствие с него е сключено допълнително споразумение,
като той заема длъжността „главен специалист – горски инспектор“ при РДГ –
Велико Търново. Видно от длъжностната характеристика за заемането на тази
длъжност се изисква лесовъдско образование, с оглед на което съдът приема, че
АУАН е съставен от компетентен контролен орган във връзка с изискванията та чл.
274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с §.1, т. 5 и т. 49 от ДР на ЗГ.
Свидетели по
съставения АУАН са лицата И.М.П.и С.Д.Х..
Със Заповед №
РД-49-194 от 16.09.2011 г. на министъра на МЗХ е разпоредено директорите на РДГ
да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като
при невъзможност на тези длъжностни лица да упражняват делегираните им
правомощия, НП да се издават от техните заместници. Също така със Заповед № 8
от 02.01.2018 г. на директор РДГ – Велико Търново е определено при отсъствие на
титуляра издаването на НП да става от З.С.И., зам. директор. Зам. директорът на
РДГ следва да се счита за оправомощено от министъра на ЗХ длъжностно лице,
което има правомощието да издава НП за нарушения от типа на процесното с оглед
нормата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ по делегация. Процесното наказателно
постановление е издадено от такъв орган, поради което съдът приема, че то е
издадено от компетентен орган в изпълнение на предоставените му съобразно
изпълняваната длъжност правомощия.
Зам. директор
РДГ З.И.не е участвала в производството по установяване на процесното нарушение
– при съставянето на АУАН, следователно липсва нарушение на ЗАНН, свързано с
участието на едно лице при установяване на нарушението и налагане на санкцията
за него. Поделото няма данни АНО да е участвал на друг етап от производството.
Съдът взе предвид и нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство, но това не е задължително. След като АН
преписка попадне при този орган, той е вече водещ процеса и има и правото, и
задължението да доизяснява спорни обстоятелства, вкл. да събира по свой почин
допълнителни доказателства въз основа на тази разпоредба. Дори и да бе събирал
доказателства в случая, това не би било нарушение на процесуалните правила,
напротив – това е правомощие на този участник в производството.
В НП ясно е
описано в какво се изразява нарушението на И.. То не страда от пороци на
формата, т.к. притежава всички необходими реквизити, съгласно изискванията на
ЗАНН.
Съгласно
сочената като нарушена правна норма на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии, лицата
по чл. 108, ал. 2 ЗГ
/каквото несъмнено се явява И./ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина. В случая
нарушението правилно е подведено под хипотезата на тази разпоредба.
В НП изрично е
посочено, че на дееца се налага глоба в размер на 900.00 лв. на основание чл.
257, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 272 от ЗГ, като глобата е определена в троен
размер поради наличието на същото
нарушение, извършено от същото лице, за което има издадено и влязло в сила НП
от 31.05.2022 г. с № **********/21.12.2021 г. на директора на РДГ – Велико
Търново. Същото е приложено към административно-наказателната преписка, като от
съдържанието му е видно, че от С.И. е търсена такъв тип юридическа отговорност
за същото по вид административно нарушение, извършено за предходен период – от
03.05.2021 г. – 26.08.2021 г. Това НП е потвърдено от РС, видно от приложено
обявление и Решение № 55 от 26.04.2022 г. на РС – Севлиево по н.а.х.д. № 12 от
2022 г. по описа на същия съд. То е влязло в сила на 31.05.2022 г., което се
установява от удостоверение, издадено от същия съд № 1027 от 02.06.2022 г. В
случая е изпълнено изискването процесното НП да е издадено в рамките на
1-годишния срок от влизане в сила на предходното НП и процесното нарушение да е
извършено в същите времеви рамки.
Като е изменил същото в частта, досежно размера на
наложената санкция, намалявайки същата, РС е издал решението си в нарушение на
закона в същата част, като не е отчел че процесното нарушение е извършено при
условията на повторност, за което законодателят предвижда друга, по-висока
санкция, с което АНО се е съобразил. По тези съображения първоинстанционният
акт следва да бъде отменен и НП да се потвърди в цялост. Първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде отменен и в частта му, в която с него се присъждат
разноски, присъдени в полза на жалбоподателката С.И., с оглед изхода на правния
спор.
С оглед изхода на правния спор основателно се явява искането
на зам. директора на РДГ – Велико Търново за присъждане на деловодни разноски
за настоящата съдебна инстанция, каквито следва да се присъдят на стойност от
80.00 лв.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2 от
АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 133 от 31.07.2023 г. на Районен съд Габрово,
постановено по н.а.х.д. № 14 от 2023 г. по описа на същия съд, с което е изменено
Наказателно постановление /НП/ № ********** от 22.12.2022 г., издадено от зам.
директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на С.И.
***, с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1
от 30.01.2012г. за контрола за
опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8
от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите /ЗГ/, е наложено административно наказание – глоба в размер на
900.00 /деветстотин/ лв., като е определил такъв в размер от 300.00 /триста/
лв., както и в частта му, с която РДГ В. Търново е осъдено да заплати на С.И. ***,
с ЕГН: ********** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на стойност
300.00 /триста/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО същото Наказателно постановление.
ОСТАВЯ В СИЛА същото съдебно решение в
останалата му част, досежно присъдените разноски в полза на РДГ – Велико
Търново.
ОСЪЖДА С.И. ***, с ЕГН: ********** да заплати на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново деловодни разноски за настоящата
съдебна инстанция в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., съставляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението да
се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.